Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
| 5.2.2.4
Функции Съществото доказало своята самоличност пред изследователите чрез методи и начини, които умишлено не са публикувани в оригиналната статия, както и много други подробности свързани с проекта. В продължение на 5 години към съществото били зададени над 20 000 въпроса, а получените отговори били над 95%. Съществото обяснило в подробности на изследователите, че контактът е бил осъществен, защото то било еквивалент на студент (ако използваме човешки термини) и получило разрешение от своите „старейшини" да взаимодейства, наблюдава, изучава и учи от този контакт. То обяснило, че неговите старейшини „забелязали", че цялата наша Слънчева система пресича тяхната паралелна вселена. Освен това те можели да видят и други извънземни раси в Слънчевата ни система. Това същество имало задача да изучава хората и респективно Земята докато други „студенти" изучавали други раси и планети. Полусливането на двете реалности се дължало главно на многобройните земни експерименти, свързани с отварянето на различни портали с помощта на извънземни технологии. Преди да преминем към основната тема (Луната), заради която беше представено цялото това встъпление, ще споменем само, че съществото споменава, че в неговата времева линия, преди много време са водили война с рептилии, която са спечелили. Едни от първите въпроси, които съществото задава на изследователите обаче, се оказват много интересни, защото касаят земния спътник. То пита: „Каква е функцията на вашата Луна? В моята времева линия Луната беше унищожена преди много време. Животът стана по-добър без нея. Защо все още имате Луна? Каква е нейната функция за вас? Луната не е естествено небесно тяло. Луната е сложена там от други същества, за да контролира вашето поведение. Без Луна настъпва огромно спокойствие за хората. Големите бури изчезват - остават само малките. Без Луна има мир между хората. Старейшините казват, че една стара раса е поставила Луната до Земята. Старейшините казват, че лунните сили работят като времева машина, чрез която се контролира времето. Луната също контролира поведението на хората на планетата във вашата времева линия." В допълнителната комуникация след това съществото предоставило още данни относно Луната. Според него: „Изминаването на времето и нашето осъзнаване за време се контролира директно от Луната. Тя въздейства на тялото, ума и духа на всеки жив организъм на тази планета." Точно затова техните старейшини унищожили Луната си. Те искали да се избавят от нейното влияние. Те получили съвет да го направят от същества, живеещи във вътрешната част на планетата им. Когато Луната била унищожена, станали ясно видими пет значителни промени. На първо място, най-забележителната промяна била в настроението и темперамента на съществата, които живеели там. Без Луната те станали по-спокойни и омиротворени. Тревогите и емоционалните страхове намалели значително сред населението и дори при животните. Това засегнало всички живи създания. На второ място, наблюдавали се климатични промени. Океаните станали много по-спокойни. Големите гръмотевични бури и светкавици станали рядкост. Климатът станал балансиран над цялата планета. Драстичните студове и горещини останали в миналото. Трето - хората развили подобрен спектър на виждане на цветовете. Те можели да видят и да направят разлика между нови цветове по начин невъзможен преди. На четвърто място огромна част от населението осъзнало своите телепатични комуникационни способности, особено между родители, деца и роднини. Децата, родени след унищожаването на Луната, можели да комуникират със същества от вътрешността на планетата без нуждата от специално обучение, напътствия от старейшини или инструменти. И на пето място, появили се промени в тяхната респираторна система. Тяхната кръвна и дихателна химия се променили. Родените след „падането" на Луната можели да задържат дъха си под водата с часове. Тази екстравагантна публикация, описваща негативното влияние на сателита върху земните цивилизации, далеч не е единственият източник загатващ за нейната деструктивна роля отвъд очевадното й влияние върху емоционалните и психологическите състояния при човека. Макар и езотерично и философски завоалирано, Успенски я сравнява с „паразитна мисъл-форма", а Гурджиев и други езотерични източници буквално казват, че ние сме „храна за Луната", а безмозъчното механично поведение на земляните също се дължи на нейната функция! Всъщност изводите, до които достига Гурджиев (който дословно е цитиран от Успенски в една негова книга) по отношение на Луната, са просто поразителни и биха ви докарали тежка форма на депресия, ако седнете да ги четете в подробности. Още по-поразителното е че всичко е прекарано през някаква псевдоезотерична призма, която обяснява как зловредните влияния, които Луната причинява на целия земен живот, са „напълно естествен процес", както и самата поява на Луната и нейният произход. Дали тази теза е някакъв опит за умишлена дезинформация или просто отразява системата на вярвания на автора, е въпрос на друг разговор. По-важното в случая се явяват конкретните влияния, които Луната оказва върху Земята, до които авторът достига на базата на много наблюдения и практика. Според него Луната оказва влияние върху всичко, което се случва на Земята. „Тя е главната пряка мотивираща сила свързана с органичния живот на планетата ни. Всички движения, действия и прояви на хора, животни и растения зависят от Луната и се контролират от нея. Чувствителният органичен живот, който покрива Земята е напълно зависим от влиянието на огромния електромагнит, който изсмуква нейната виталност." Тук използваната дума „електромагнит" е ключова, защото, както ще видите по-късно, тя бива използвана в съвсем друг контекст от автори, които приписват изкуствен произход на сателита. Освен това, според Гурджиев: „Човекът и всяко друго живо същество не може при обикновени обстоятелства да се освободи от контрола на Луната. Всички негови движения, и в резултат на тях действия, биват контролираш от нея. Ако той убие някого - това е действие на Луната. Ако се пожертва, за да спаси други хора - това също е провокирано от Луната. Всички зли деяния, престъпления, всички саможертвени дела, всички геройски постъпки, всички ежедневни нормални действия се контролират от Луната! Енергията, която Луната взима, се събира и запазва в един огромен акумулатор, който се намира на повърхността на Земята. Този акумулатор е органичният живот. Органичният живот на Земята храни Луната. Всичко живо на Земята - хора, животни и растения е храна за Луната. Луната е огромно живо същество, което се храни с всичко, което живее и расте на Земята. Тя не може да съществува без органичния живот на Земята, но и органичният живот не би могъл да съществува без Луната. Ако електромагнитът Луна изведнъж спре да функционира - органичният живот би се разпаднал. Всяко живо същество при своята смърт освобождава определено количество енергия - тази енергия или „душите" на всичко живо - растения, животни и хора, бива привлечено на Луната като през огромен електромагнит..." Всички тези направени констатации за Луната, обаче, могат да бъдат коментирани и през съвсем различна призма и мироглед, ако се осмелим да оспорим нейния така умело натрапен „естествен произход". Както и в много други източници от всякакъв род отново ставаме свидетели на тази почти религиозна догма, която ни увещава, че без Луната животът би бил абсолютно невъзможен, а в конкретния случай тя дори ни е описана като „необходимото зло, без което животът би се разпаднал". Дали би се разпаднал или освободил от нейното влияние и продължил да се развива на по-високо ниво обаче, би бил интересен въпрос, на който всеки индивидуално би следвало да си отговори. Нещо повече - това изсмукване на „душите" на съществата при тяхната смърт от Луната е перфектното описание на един процес, за който говорят огромен брой езотерични и окултни източници, интерпретирайки го по всевъзможни начини. Става въпрос за прословутата „бяла светлина" и „тунелът", които след физическата смърт отвеждат душите обикновено до някакво „райско място", което според доста източници не е нищо друго освен огромна лаборатория, занимаваща се с изтриване на спомените и препрограмирането на уловените по този начин астрални тела.247 При това процесът е напълно автоматизиран и технологията работи, без да има нужда от физическото присъствие на поставилата я древна извънземна раса, която от хиляди години е напуснала сектора, оставяйки скромен числен състав в някои ключови точки на Земята и околните небесни тела. Друг интересен извод, до който Гурджиев стига по отношение на Луната, вкарвайки определена доза оптимизъм, е че въпреки нейния огромен принос за роботизирания статус на човека, той може все пак да се освободи от нейното влияние. Според него, обаче, това не може да се случи за цялото човечество, а само за определени индивидуалности, които, изучавайки себе си, биха могли да се освободят от механичното поведение: „В началото човек просто трябва да осъзнае, че е обект на хиляди различни закони и ако реши да се освободи от тях, ще види, че не може. Дългите и упорити опити да се освободи от тях биха го убедили в неговото робство. Тези закони могат да бъдат изучени само, ако се опитваш да намериш начини да се освободиш от тях, но се изисква огромно познание и конкретни методи да го направиш. Освобождението, което идва с нарастването на менталните сили и умения, е освобождение от Луната. Механичната част от нашия живот зависи от Луната и е подчинена на Луната. Ако ние развием нашето съзнание и воля и подчиним нашия механичен живот и всички механични проявления на тях, ние ще избягаме от властта на Луната." Въпреки че говори за индивидуално усилие и развитие на съзнанието като противодействие на лунните влияния, при по-задълбочено изследване на различни методи и упражнения свързани с тази цел, става ясно, че Гурджиев изповядва много странно разбиране за „индивидуализъм", при което всеки напредък в тази сфера всъщност е изцяло зависим от „учителя" преподаващ на „ученика" и без наличието на подобен учител (който ясно разбира точно за какво става въпрос) нищо подобно на напредък не може да се случи. Ако има такъв, той би бил плод на случайност. Понеже това са типични методи преподавани от тайните общества, които в една или друга степен управляват планетата, няма да влизаме повече в излишни подробности и ще цитираме двама други автори, описващи негативното въздействие на Луната. Така например, в последната си книга и лекции Дейвид Айк изказва тезата, че Луната излъчва честотно поле, което изпълнява две основни функции. Едната е да блокира информация, която хората могат да дешифрират по един естествен начин, а другата е да подава информация, която създава фалшива реалност, като по този начин Луната, всъщност, играе ролята на матрицата от именития едноименен филм и двата термина са взаимозаменяеми. Доста сходна информация може да се намери и в книгата на Барбара Марчиняк „Земята". Там се твърди, че Луната е много мощен електромагнитен компютър излъчващ електромагнитни честоти към Земята и конструиран и поставен там с надзирателска функция. Други изследователи пък говорят за връзката на Луната с намаления жизнен цикъл на човека. В заключение ще коментираме темата касаеща земния сателит през призмата на едно широко отразено медийно събитие, предизвикало дори истерични нотки около евентуалните му последици и накрая завършило с абсолютен фарс! Или поне така изглеждаше в очите на милионите излъгани, заели своите места пред телевизорите в очакване на един грандиозен спектакъл - бомбардировката на Луната от НАСА през 2009 г.! Както вече повечето от нашите читатели знаят, основната функция на тази агенция далеч не е да изследва космоса, защото „истинското" изследване се извършва от тайни частни организации още от 19 в. Това обаче не означава, че дейността на НАСА е единствено и само дезинформационна. Това се дължи на структурата, на чиято база функционират всички тайни общества. В тази структура са залегнали два изключително важни принципа, които едновременно предпазват по-високите нива на пирамидата от разкриване на заговора чрез поставяне на множество слоеве „бушони", а от друга страна, всеки един такъв слой е изключително мотивиран да дава най-доброто от себе си, да прави „научни открития", които от по-висока перспектива са морално остарели и да се домогва до информация, която също отдавна не е новина за по-горните слоеве. Всъщност, целият този процес прекрасно и нагледно е описан от Владимир Терзийски: „Ако си спомним, обаче за строгите изисквания за секретност в тайните общества, ще разберем например, че учените работещи върху секретните ракетни програми никога не се посвещават в тайните на още по-високо засекретените антигравитационни програми с ракетни чинии. Конструкторите на последните пък никога не се посвещават в тайните на електрогравитационните космични програми. Те пък - в тайните на междупланетните телепортационни програми. А последните - в тези на още по-фантастичните и ултра-секретни междузвездни хронокоридорни изследвания и пътешествия." Постановката, която беше разиграна за пред масите с „търсенето на вода", всъщност, имаше съвсем други цели, а „проваленият спектакъл" за милионите „зяпачи" се дължеше на резултата от „търсенето", което определено не беше за вода, а за разкриване какво има под повърхността на Луната, при това на изключително евтина цена. Предвид, че тази информация явно е била от изключително важно значение за ръководещите проекта, рискът от негативния имидж, който НАСА си спечели, явно е бил оставен на втори план. А какво, всъщност, се случи или по-точно не се случи, за да се предизвика това обществено недоволство? Освен официално обявената мисия за търсене на вода, агенцията беше обещала на многомилионната аудитория да гледа на живо сблъсъка на космическия кораб с Луната със сила, равняваща се на 1 тон висококачествени експлозиви, при което „стълбът" с отломки трябваше да достигне почти 10 мили височина. Вместо това, зрителите пред ТВ екраните видяха едно голямо НИЩО, което не остана незабелязано дори и от типично про-НАСА настроени медии! От обещаните отломки нямаше и следа, а на НАСА им трябваше цяла седмица, за да ги „намери" и публикува в типичния си цензуриран вид. Всъщност как се получи така, че лунната повърхност под кратера абсорбира почти цялата енергия на падащия кораб, така че да не се наблюдава никакъв видим ефект? Една от възможните версии, предвид анализа на снимките от някои „алтернативни специалисти в тази сфера", е падащият кораб да е пробил дупка през покрива на древна масивна структура, която се намира на дъното на кратера. Така цялата енергия на практика е насочена надолу, създавайки много отломки вътре в многослойния подземен лунен комплекс. Когато официалните преекспонирани, разтеглени и обърнати с главата надолу и отляво надясно снимки на НАСА от мястото на сблъсъка бъдат правилно коригирани, ставаме свидетели на огромни региони с правилна геометрична форма! И когато бъдат осветени на компютъра, за да ни позволят да видим ясно „надолу в сенките" определено там има нещо, което наподобява геометрично инженерство от голям мащаб. Нещо повече - официалната снимка от мисията на НАСА силно наподобява епична сцена от фантастичния филм „Забранената планета" от 1956 г. В нея д-р Морбиус показва на офицер от Федерацията 32 км. дълбок автоматизиран суперкуб, който се простира надолу ниво след ниво в „забранената планета". Разбира се, наличието на една подобна структура хвърля още по-голяма мистериозност върху интерпретацията на функцията на земния сателит и най-вече неговото текущо управление. Неслучайно загатнахме в началото, че обект от подобен мащаб може да изпълнява милиони различни функции, които да са координирани или пък абсолютно автономни и тук дори няма да ги изброяваме, защото това предполага отделна книга. Всички факти обаче ни казват, че спътникът може да бъде използван както външно, така и вътрешно (защото е кух като нашата планета), като дава възможност по неговата повърхност да бъдат ситуирани различни бази и дори градове, изпълняващи функции на наблюдателни пунктове и генетични лаборатории и същевременно по-дълбоките слоеве да изпълняват съвсем различна роля. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|