Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
| 5.2.2.5
AR За да направим кореспонденция със самите глави от книгата и настоящата тема, бихме могли да заключим с идеята, че лично у нас няма никакво съмнение, че настоящата ни Луна е някаква форма на AR, която е приспособена към настоящите й функции. Луната е един от малкото считани за естествени космически обекти, който се върти по синхронизирана орбита, гледайки винаги с една и съща страна към Земята (както в случая с другото коментирано преди малко изкуствено тяло - Япет - т.е. имаме модел). Тя е обърната винаги с една и съща страна към Земята, точно като кораб в орбита, какъвто тя е. Ако изпратите звуков резонанс към Луната, тя кънти като кух обект, а не като твърдо тяло.248 Ако бе солидна, звуковият резонанс щеше да звучи като думкане. Имайте предвид, че спътникът ни е с относително малки размери и не отразява реалните възможности на това, което тази технология позволява като възможности по отношение на мащаба. Както разбираме и от самата книга, тези кораби са цял един самостоятелен свят, който има своя собствена биосфера, ритъм на живот и инфраструктура. Създаването на подобни планети е много добре описано от Дъглас Адамс в култовия му научно-фантастичен роман „Пътеводител на Галактическия Стопаджия". Всеизвестната и толкова очаквана от всички ню ейдж последователи „планета" Нибиру, е именно такъв галактически комерсиален AR, който разпръсква генетичен материал на планети присъединени към Империята. Дори цялата му мисия тук е била своего рода финансово начинание, което отново е ярък пример за това как зад популярни очаквания в духовна опаковка стоят много по-тривиални истини. Р азбира се, в нашата галактика има много AR-ове, които патрулират249 по различни причини. Все пак това си е територия на Империите и подобно присъствие е в реда на нещата. Особено струпване на такъв тип кораби се наблюдава около планетата Юпитер, защото тя е най-голямата в Слънчевата система и лесно играе роля на „параван" за много кораби. Повечето от луните на Юпитер (и Сатурн) са извънземни контролни станции. Това постепенно ще става все по-актуална тема поради факта, че в момента зад статичния AR, играещ ролята на наш „естествен" спътник, има втори такъв, по-малък от Луната. Много хора имат сънища за две Луни в небето, други пък могат да я видят директно докато са извън тялото си. Това е причината и за факта, че много жени имат двоен менструален цикъл в месеца, за което никой няма обяснение и се възприема от много лекари като аномалия на физическото тяло, а причината всъщност е, че в момента имаме две Луни. Малко известен факт е, че през 2010 г. дори официално се откри втори спътник на Земята.250 Той се казва 2010ТК7. Той обикаля близо до една от лагранжовите точки251 на системата Земя-Луна. На 60 градуса пред Земята има такава точка, където в момента е това тяло. Този спътник не е много голям и се движи в много интересна траектория. Не обикаля около Земята, а се е установил в една точка и почти не мърда, точно като Луната, която всички познаваме. Трудно се наблюдава дори с телескоп, защото е близо до Слънцето. Като финал на темата касаеща различните „тела" в космоса, които ни заобикалят и тяхната фундаментална роля, която ще присъства все по-осезателно и в политическия дневен ред на земните правителства, ще разгледаме ролята на „кометите" и „астероидите" през перспективата на настоящата книга. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|