Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая”
Изтегляне 2.49 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- РОДОПИ ИЗТОЧНИ
- Дейност Потенциални въздействия
- ОПИСАНИЕ НА
- 4.1. Описание и характеристики на защитена зона „Родопи Източни.
- бща площ от
- Директива 92/43/ЕЕС Директива 79/409/ЕЕС код
- 6220 * Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Ther о- Brachypodietea 3
- родопски крем
- От цитираните видове, в предмета на опазване са включени
- Зимув. Премин. Попул. Опазв
- Легенда: Species
|
В случая технологията на извършване на геологопроучвателните дейности изисква минимални по площ и обем теренни разработки като канави, шурфи, разчистки, сондажи и опитни кариери, които дават представа за наличието на подземни богатства на значими територии, от които в последствие се обособяват находища със запаси и ресурси. Предвид наложената практика се очаква да се засегнат реално само общо около 50 дка земи от защитена зона «Родопи Източни», предвид спецификата на проектите, които са свързани основно с проучване на скално-облицовъчни материали. Анализът на очаквания кумулативен ефект сме извършили на база представената информация след разглеждане въздействията върху ключовите елементи на защитената зона в т. 5.3.
Върху защитени зони „РОДОПИ ИЗТОЧНИ” и «крумовица» и техните ключови елементи влияние могат да окажат съчетанията по време, местоположение и интензивност на въздействията от изграждането на обектите, представени в Приложенията и т. 2, тяхната инфраструктура и експлоатация. Силно ограничените теренни работи са свързани с присътвието за известно време на хора и техника за прокарване на канавите, сондажите и разкриването на проучвателната кариера, които до някаква степен могат да предизвикат завишаване равнището на действие на антропогенните фактори - нивата на шум и вибрации, временно и локално запрашаване на приземния атмосферен слой... Незначително и временно ще се завиши количеството на вредните вещества във въздуха, отделяни от трафика на автомобилния транспорт и техниката - въглероден оксид, въглеводороди, азотни оксиди, серни оксиди, оловни аерозоли, алдехиди, сажди, водни пари и др. Съществува опасност от увреждане не терени от евентуалното навлизане на машини в тях или от разливи на гориво-смазочни материали. Ще се генерират известни количества битови отпадъци – опаковки, стъкло, хартия, картон, биоразградими отпадъци... Възможно е унищожаване на храстова растителност и нарушаване на тревни съобщества в близост до деретата. Обратното засипване на траншеите от канавите и проучвателната кариера с връщането на отнетия хумусен хоризонт и чим, е важно условие за протичане на възстановителните процеси. Вероятността за нарушаване на местообитания на животински видове при тази дейност е минимална, но ще се предизвика безпокойство. Най-неблагоприятен в това отношение ще бъде размножителния период. Общото количество и състав на емисиите, получени при реализацията на геологопроучватгелните работи не дават основание за очаквано и измеримо спрямо съществуващия фон влияние върху качествата и състава на околната среда - атмосферния въздух, водите и почвите в района – средообразуващи за растителния и жиевотински свят Макар да не се предвижда изграждането на нова пътна мрежа при връзките на наличните полски пътища с асфалтовия път е възможно да се излезе от параметрите им при маневриране на машини. Щрихираните възможни въздействия могат да доведат до временна и незначителна загуба на екологични ниши, а при дейности, неотговарящи за изискванията, заложени в българското хармонизирано екологично законодателство и до негативно въздействие върху екосистемите в района. Очакваното въздействие е минимално и в рамките на фона, създаван от традиционните обработки на почвите в района, но спазвайки принципа на предпазливостта в таблицата сме представили категориите планирани дейности и техните потенциални въздействия върху биологочината компонента в района, свързана и с ключовите елементи на защитената зона:
4.1. Описание и характеристики на защитена зона „Родопи Източни. Защитена зона „Родопи–Източни” е записана с идентификационен код BG0001032 и е с обща площ от 217 352.95 ха. Предложението за обявяване на зоната е внесено от Сдружение за дива природа "Балкани" в МОСВ по чл.8 ал.1 на ЗБР (МОСВ/Вх.№ 26-00-3344, София, 13.10.2006). Одобрена е от Националния съвет по биологично разнообразие: 21.11.2006 г. и с решение на Министерски съвет № 122 от 02 март 2007 г. Одобреният, от Министерски съвет, списък е публикуван в ДВ, брой 21 от 09.03.2007 г. Документацията е внесена в Европейската Комисия през март 2007 г. Обхваща землищата или части от тях на 235 селища, включени в административните граници на 11 общини от 3 области – т.е. по-голямата част от Източни Родопи. В северо-източната част се намира рида Гората (704 м н.в.), плътно облесен с дъбови гори. На юг са долините на река Арда и долното течение на Крумовица, характеризиращи се със скалисти и тревни местообитания. В югоизточната част се намират долините на Бяла и Луда река, а по границата с Гърция се извисяват по-високите ридове Гюмюрджински снежник и Мъгленик (съответно 1463 и 1266 м н.в), с много стари дъбови и букови гори. Зоната кореспондира пряко с други защитени зони, граничещи или припокриващи се с нея:
Основните цели за обябяването на зоната са: • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения, за тези местообитания, видов състав, характерни видове и условия на средата. • Възстановяване, при необходимост, на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Ключовите й елементи са свързани с цитираните цели и определения предмет на опазване – типове местообитания, видове и местообитания на видове. В тази връзка са определени и зони с висока консервационна значимост. Предмет на опазване в Защитена зона „Родопи Източни” са 31 установени ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC:
* - приоритетни типове При описанието на всички местообитания от Приложение І към Директива 92/43/EEC, които се срещат в зоната са ползвани:
Използваните интервали по класове са следните: А) 100 p >15%; B) 15 p > 2%; C) 2 p >0
Предмет за опазване в Защитена зона „Родопи-Източни” са и множество растителни и животински видове, с висок природозащитен статус. Броят на достоверно срещащите се видове растения със значим консервационен статус е както следва: - 83 вида, защитени от Закона за биологичното разнообразие вида /14.2 % от всички защитени растителни видове/; - 12 световно редки вида; - 2 вида, включени в Приложението на Директивата за хабитатите; - 5 вида, включени в Приложение №1 на Бернската конвенция; - 13 застрашени и 101 редки вида, включени в Червената книга на България. По-известни, характерни и популярни видове са: жълта каменоломка (Saxifraga aizoides), лаврово бясно дърво (Daphne laureola), македонска каменоломка (Saxifraga ferdinandii-coburgi), пълзяща гудиера (Goodyera repens), родопски силивряк (Haberlea rhodopensis), венерин косъм (Adiantum capillus-veneris), венерина обувка/пантофка (Cypripedium calceolus), двурога пчелица (Ophrys cornuta), жълта тинтява (Gentiana lutea), златиста кандилка (Aquilegia aurea), обикновен тис (Taxus baccata), петковия (Petkovia orphanidea), планински божур (Trollius europaeus), родопска горска майка (Lathraea rhodopea), родопски крем (Lilium rhodopaeum), родопско лале (Tulipa rhodopea), родопско омайниче (Geum rhodopaeum), снежно кокиче (Galanthus nivalis), халерово котенце (Pulsatilla halleri), и др. Топлият преходносредиземноморски климат определя наличието на богата херпетофауна - 11 вида земноводни и 27 вида влечуги. Високото херпетологично разнообразие се дължи на мозаечното разпространение на голям брой природни местообитания, мек климат, ниска степен на урбанизация и икономическо развитие. Установени са сирийска чесновница (Pelobates syriacus), ливаден гущер (Lacerta agilis), горски гущер (Lacerta praticola), червенокоремна бумка (Bombina bombina), турска (пясъчна) боа (Eryx jaculus ), котешка змия (Telescopus fallax), гръцка дългокрака жаба (Rana graeca), ивичест смок (кощерица) (Elaphe quatuorlineata), смок-мишкар (Elaphe longissima), стенен гущер (Podarcis muralis), тънък стрелец (Platyceps (Coluber) najadum), обикновен тритон (Triturus vulgaris), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), дъждовник (Salamandra salamandra), зелен гущер (Lacerta viridis), голям стрелец (Dolichophis (Coluber) caspius), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni). Като територии с високо херпетологично разнообразие и консервационен статус са посочени долините на реките Арда (между гр. Маджарово и яз.„Студен кладенец”) и Бяла река. Онитофауната на Източните Родопи включва 278 вида, от които 171 гнездящи (75 вида постоянни и 95 вида гнездещо-прелетни), 82 вида зимуващи, 154 вида са преминаващи, а 15 вида се появяват в района при скитанията си (Stoychev et al., 2004). От установените видове, 11 са включени в Световния Червен списък на IUCN, 12 са застрашени, 46 уязвими, 13 редки и 32 намаляващи за Европа. Диференцирани са 6 места от особена важност за опазване на орнитофауната:
В Източни Родопи е установена ниска численост на популациите на дребните бозайници (по Minkova, 2004) - 6 вида насекомоядни и 16 вида гризачи, дължаща се на не съвсем благоприятните климатични условия и с факта, че тук минават границите на ареалите на много от видовете. Многогодишните теренни системни проучвания на находищата на дребните бозайници показват локализирани и установени със сигурност популации на:
Прилепите са 25 вида, като са локализирани 86 находища. В района се срещат 17 или 18, от всички 20 сухоземни едри бозайници, установени в България. Територията е изключително важна за опазването на видрата (Lutra lutra), златката (Martes martes), вълка (Canis lupus), пъстрия пор (Vormela peregusna), мечката (Ursus arctos). От цитираните видове, в предмета на опазване са включени:
Легенда:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||