VІ. Здравна превенция сред МСМ

• 
  Няма открито отхвърляне на МСМ общността, но неглижирането и неприемането и се изразява в неговорене за представителите и или се дистанцира от тях. Често на повърхността това е свързано с надсмешка.
  
• 
  В града няма оранизация или формална и неформална общност на МСМ.
  
• 
  Липса на НПО, лобираща за правата на МСМ.
  
• 
  Няма открита дискримнация на МСМ.
  
• 
  В града няма място, на което да се събират представители на целевата общност.
  
• 
  Висока полицейска активност към малкото открити места, където МСМ се срещат – парк „Изгрев” и „Адамов плаж“.
  
• 
  Затвора в Бургас не отрича хомосексуалните контакти и способства превенцията на СПИ.
  
• 
  Едиственото място, където хомосексуалните контакти се приемат, макар и да не се афишират са в ромската общност в града.
  

1.2. гр. Карнобат и други малки населени места.

Наблюденията ни са върху ромската общност, където живеят клиентите до които сме достигнали.

В ромската общност:

• 
  Хомосексуалните контакти се приемат, като част от живота на ромите, макар че отново не се афишират.
  
• 
  За хомосексуалисти се смятат единствено пасивните клиенти, проституиращите и травеститите.
  
• 
  И в ромската общност няма заведения и места за събиране специално на МСМ.
  

• 
  Картината не се различава от описаната в Бургас.
  

1.3. гр. Слънчев бряг.

• 
  Приемане на МСМ с нормално отношение.
  
• 
  Наличие на места, на които се събират приоритено МСМ – заведение и места по плажа.
  

• 
  Липсва обособена общност на МСМ-те в града.
  
• 
  Изходяща от горната тенденция е потребността от общност, която се удовлетворява посредстмвом високата мобилност и миграция на клиентите.
  
• 
  Наличен т.н. туризъм за уикенда /в търсене на места извън града за забавление, запознанства и контакти/.
  
• 
  Друг начин за удовлетворяване на социалната си потребност от контакти, клиентите компенсират посредством събиране на малки групи по апартаменти или други скрити места, които се обособяват като неформални места.
  
• 
  Част от клиентите или по-точно отделни групи клиенти имат проблемна употреба на алкохол и ПАВ.
  
• 
  В зависимост от социалния си или образователен статус голям процент от клиентите проследяват своя ХИВ статус в КАБКИС.
  
• 
  През летния сезон се наблюдава висока степен на миграция на представители на целевата група посока южното черноморие. Това съответно води до повишаване броя на сексуалните контакти и нарастване на риска от разпространение на ХИВ или други СПИ.
  
• 
  Практикуването на безразборен секс е норма за голяма част от клиентите.
  
• 
  Сред клиентите от ромски и турски етнос, както в Бургас така и в по-малките населени места практикуването на анален секс е норма, не табу.
  
• 
  Употребата на презерватив за голяма част от клиентите е по скоро инцидентна, отколкото норма.
  
• 
  Обособяване на различни субгрупи от представителите на МСМ общността. За улеснение екипът разделя представителите на МСМ общността на отделни подгрупи, които условно приемаме че са:
  

• 
  Самоопределящи се като хомосуалисти. Хомосекуалистите също помежду си имат различна характеристика, но често те са най-информирани, част от тях имат постоянни връзки и поддържат стандартен начин на живот.
  
• 
  Самоопределящи се като бисексуални. В тази група попадат и тези МСМ, които са женени. При тях сексуалните контакти с мъже са спорадични, нямат постоянни партньори и това предполага и по-рисково поведение по тоношение на СПИ. Средната им възраст е висока.
  
• 
  Травестити и проституиращи. В Бургас те често се срещат заедно по едни и същи места. Най-често достигнатите от нас са от ромски произход. Средна възраст –между 18 – 30г.
  
• 
  Експерементиращи млади хора – много трудна достъпност до групата. Те не се самоопределят като би или хомосексуални. Контактите им са често необезопасени.
  
• 
  Курортисти /временно пребиваващи в региона/. Без значение дали са би или хомосексуални факта, че са на почивка предполага повече забавления. На практика те могат да бъдат обхванати единствено в курортните места, където има заведения за МСМ-и.
  

• 
  Наличие на вътрешна самодискриминация в общността между отделните субгрупи или индивиди.
  

• 
  Аутрич-посещения на терени
  
• 
  Използване на ключови сътрудници /гейткипъри/
  
• 
  Интернет
  
• 
  Обучение в лидерски групи
  
• 
  Кампанийна дейност
  

1.3. Услуги

• 
  Здравна информация и мотивиране
  
• 
  Безплатно и анонимно изследване и консултиране за ХИВ/СПИН и СПИ
  
• 
  Разпространение на презервативи, лубриканти, ЗОМ.
  
• 
  Консултиране и насочване. Водене на случай
  

На 7 от терените се е работило посредством ключови сътрудници

Терените обхващат представители на различни субгрупи на МСМ общността.
Според местонахождението им:

- 8 терена са в гр. Бургас

• 
  Постоянни терена са 8 / посредством гейткипъри 2/
  
• 
  непостоянни 4 / в зависимост от миграцията – мобилни
  
• 
  сезонни –5 терена /посредством гейткипъри 1/
  

2. 
   Индивудални контакти – 1135 човека.
   
3. 
   Нови клиенти – 941.
   
4. 
   Разпреление по възраст.
   

2. 
   Осъществени контакти - 3668.
   

2. 
   Тестувани за ХИВ – 331 човека.
   
3. 
   Тестувани за Хепатит Б, Хепатит С и Сифилис – 127 човека
   
4. 
   Прегледани от специалист /дермато венеролог- 36 човека
   
5. 
   Обучение „Лидерски групи“ са преминали 9 човека.
   
6. 
   Други резултати:
   

• 
  Установени добри между партньорски отношения.
  
• 
  Стабилизиране на екипа, работещ с МСМ.
  
• 
  Пълноценно използване на ресурсите на целевата група за разпространение на информация и презервативи, посредством обучените представители в лидерски групи и сътрудници от общността.
  
• 
  Не групово, но индивидуално повлияване на клиентите за употреба на презерватив и практикуване на обезопасен секс.
  

2. 
   Трудности:
   

• 
  Трудно мотивиране на представители от групата за работа по програмата.
  
• 
  Трудности изхождащи от спецификата на средата и групата – трудна достъпност, недоверие, липса на активност и инициативност в търсене на контакти с програмата и др.
  
• 
  Вътрешната самодискриминация в групата, повлиява интензитета на контакта.
  
• 
  Конкуренция мужду отделените субгрупи в общността.
  

3. 
   Успехи:
   

• 
  Разширен териториален обхват.
  
• 
  Достигане и обхващане на клиенти, временно пребиваващи в курортни селища около Бургас
  
• 
  Обхващане на малки населени места.
  
• 
  Обхващане на различни подгрупи в МСМ групата.
  
• 
  Поддържане на разнообразни работни подходи, адаптивни към средата и клиентите.
  
• 
  Поддържане на успешна групова работа с МСМ в Бургаски Затвор.
  

• 
  На база на отношението на външната среда и други психологични фактори, клиентите проявяват скептичност към програмата и трудно се доверяват. При голям процент от тях, посредством постоянството на контакта и спазването на работната етика и принципи това е обратим процес.
  
• 
  Екипът се старае да подхожда индивидуално към всеки един клиент без значение към коя подгрупа от дефинираните принадлежи.
  
• 
  Естеството на работа обаче предполага ,че с голяма част от клиентите най -вече на летните терени срещите да не са регулярни и много често единични това предполага екипа да предоставя по най-подходящия начин услугите, които са нужни на клиената в момента.
  
• 
  Проведеното обучение и високия брой на участниците в него показва повишено доверие към идеите на проекта и екипа в частност.
  
• 
  Овластяването на клиентите остава една от основните задачи пред екипа при работа с клиентите.
  

1. 
   Нужди на средата:
   

Работната среда и ситуация, според наблюденията ни имат следните потребности:

• 
  Обединяване на усилията на професионалисти и институции в конкретните области.
  
• 
  Подобряване комуникацията между отделните структури.
  
• 
  Повишаване информираността на професионалисти за новостите в съответните области.
  
• 
  Структуриране и стандартизиране на цялостния пакет от потребности и услуги в целевите области в града и страната.
  
• 
  Други.
  

В контекста на горенаписаното, Сдружението ни работи по следните проекти и дейности:

2. 
   Проект: „Овластяване на публично здравната система и гражданското общество в борбата са епидемията от туберкулоза сред уязвими групи”
   

Проектът е международен, като Сдружение «Доза обич» е партньор.

Страни участнички са:

• 
  Водещ партньор: National Institute for Health Development (NIHD) – Естония
  
• 
  Асоциирани партньори: Romanian Angel Appeal Foundation – Румъния; LTBF – Латвия/Публично Здравна Агенция/; National Institute for Health and Welfare – Финландия; Сдружение „Доза обич” – България;
  
• 
  Съ-договарящи партньори: Finnish Lung Health Association (Finland); National Institute for Health and Welfare (Finland).
  

1.2. Стратегическите цели:

• 
  Овластяване на публично здравната система и гражданското общество.
  
• 
  Подобряване на сътрудничеството между значими структури в сферата на Туберкулозата.
  
• 
  Надграждане на публично здравните системи, съвместно с капацитета на гражданското общество при справяне с туберкулоза, ХИВ и темите свързани с ИУН.
  

1.3. Целеви групи:

• 
  Уязвими групи – ИУН и ХЖХ.
  
• 
  Здравен и социален персонал в здравни институции (здравни професионалисти в областта на ХИВ и туберкулоза).
  
• 
  Персонал на общностни организации, включително мениджъри на програми, здравни и социални и аутрич работници.
  
• 
  Публично здравни специалисти в правителствени организации и институции, местни общини и изследователски институти.
  

1.4.Специфични цели:

• 
  Повишаване на международното сътрудничество на хоризонтално и вертикално ниво в сферата на ТБ, ИУН и ХИВ.
  
• 
  Описание на ТБ и ХИВ свързаните знания и поведения и идентифициране на бариерите за достъп до ТБ и ХИВ свързани здравни услуги сред ИУН и ХЖХ.
  
• 
  Повишаване на съпричастността към ТБ и ХИВ свързаната превенция, лечение и грижи сред ИУН и ХЖХ.
  
• 
  Повишаване на съпричастността към ТБ и ХИВ сред общностните организации и персонала на здравните институции.
  
• 
  Създаване на насоки за ТБ превантивни дейности сред общностните организации, работещи с ИУН и ХЖХ, включително насоки за мониторинг и оценка на тези дейности.
  

1. 
   Методи и средства:
   

• 
  международни и местни мрежови срещи
  
• 
  обучителни визити
  
• 
  социологическо изследване; Качествено изследване сред ИУН, ХЖХ и предоставящите услуги; Междусекторно изследване сред ИУН и ХЖХ.
  
• 
  Преглед на съществуващите доклади и изследвания относно ситуацията и свързаните политики, услуги и практики сред ИУН;
  
• 
  Издаване и разпространение на информационни материали.
  
• 
  Издаване на наръчник за специфични дейности, включващи средства за мониторинг и оценка.
  

2. 
   Очаквани резултати:
   

• 
  Разпространение на професионалния опит.
  
• 
  Повишаване на сътрудничеството и интеграцията на здравни и социални услуги.
  
• 
  Подобряване на разбирането на ситуацията и ще станат ясни размерите на проблемите
  
• 
  Повишаване капацитета на общественото здраве, здравните услуги и професионалистите от гражданското общество, които работят по проблемите на ТБ/ХИВ/ИУН превенция.
  
• 
  Повишаване на уменията на професионалистите за работа.
  
• 
  Достигнати и диагностицирани нови ТБ пациенти.
  
• 
  Посредством изготвянето на насоки, касаещи контрола на ТБ за общностните организации, работещи с ИУН и ХЖХ и дейностите по мониторинг и оценка проекта ще допринесе за устойчивост и високо качествена подкрепа на тези услуги за в бъдеще.
  

3. 
   Резултати:
   

За България проекта стартира през ноември 2011г. и до края на годината бяха осъществени следните дейности:

• 
  Определен работен екип и управителен съвет на проекта.
  
• 
  Стратегическо планиране за дейностите във времето до 2014г.
  
• 
  Запознаване на част от професионалистите с проекта и неговите цели.
  
• 
  Посещение на една международна работна среща между всички членове на проекта в Люксембург.
  
• 
  Стартиране на работа по определените работни пакети.
  
• 
  Популяризиране старта и целите на проекта в местните медии.
  

3. 
   Програма: Ефективни студентски практики.
   

1. 
   Цел: Осигуряване на реален практически стаж и квалификация на студентите по социална работа в различни тематични области.
   

2. 
   Резултати
   

• 
  Студенти практикували в Сдружение „Доза обич”и обучени на теория за работа със зависимости в рамките на НПО – 30 души.