С ъ д ъ р ж а н и е въведение стр

• 
  Повишен брой достигнати клиенти;
  
• 
  Бяха достигнати ИУН от град Бургас в значително по-млада възраст – 18- 22г.
  
• 
  Бяха разработени нови терени за работа
  
• 
  Бе договорено сътрудничество и бе популяризирана програмата и сред други НПО и институции, извън рамките на град Бургас;
  

• 
  Повишена мобилност на екипа - в зависимост от миграцията на клиентите.
  

• 
  Постепенно установяване на програмата на територията на гр. Нова Загора;
  
• 
  Стартирал процес на приемане на програмата на ниво клиенти, институции и общност в гр. Нова Загора.
  
• 
  Поетапно стартирало сътрудничество от страна на ромски лидери и институции в града;
  

• 
  Екипът на Сдружението успява адаптивно да отговаря на променливите потребности на средата и клиентите, което най-вече се изразява в качеството на предлаганите услуги.
  

3. 
   Програма: „Ограничаване разпространяването на Туберкулоза сред употребяващи наркотици и лица с алкохолна зависимост“
   

1. 
   Цел: Адекватна превенция на рисковете от туберкулоза сред целевата група и своевременната им мотивация за лечение.
   

1. 
   Задачи:
   

• 
  Ефективна превенция на туберкулоза сред максимален брой клиенти на широк териториален обхват.
  
• 
  Скрининг в целевата група за установяване изходни данни за риска от туберкулоза.
  

• 
  Мотивиране за провеждане на изследване при наличие на рискови фактори. Мотивиране за лечение при наличие на латентна и/или активна туберкулоза.
  
• 
  Съвместна дейност с лечебните заведения за ефективно лечение на лица от
  
• 
  целевата група.
  
• 
  Проследяване случай на положителен за туберкулоза.
  
• 
  Мотивиране на контактните на болен от Туберкулоза за изследване.
  

3. 
   Методи: Аутрич; Мотивационни техники; Консултиране; Насочване; Индивидуална и групова работа. Обучение и работа посредством ключови сътрудници.
   

1. 
   Услуги:
   

• 
  Предоставяне на здравно образователна информация и консултации по отношение на ТУБ
  
• 
  Провеждане на групови информационни срещи и изнесени обучения с
  

• 
  Провеждане на изследвания за ТУБ.
  
• 
  Съдействие при издирване на контактни лица на болен от туберкулоза
  
• 
  Насочване към лечебни заведения, проследяване и подпомагане на лечението.
  

За изпълнение на дейностите, през 2011 екипът работи на общо 9 терена.

• 
  Алкохолно зависими – 5 терена
  
• 
  Употребяващи наркотици - 4 терена
  

• В град Бургас – 4 терена

• В област Бургас – 5 терена /посещават се в конкретни времеви периоди или при нужда/.

1. 
   Брой индивидуални клиенти
   

2. 
   От тях:
   

3. 
   Разпределението по пол е 98 жени и 317 мъже.
   

2.5.Други резултати и успехи:

• 
  Контактите придружени с консултации са над 90%.
  
• 
  Разработени „непостоянни” терени с алкохолно зависими, извън територията на града. Обхванати са: с. Звездец, с.Твърдица, с.Веселие, с. Росен, гр. Нова Загора.
  
• 
  Обхващане на клиентите в метадоновите програми в града.
  
• 
  Проведени изнесени групови обучения на клиентите.
  
• 
  Обучени и активно работещи ключови сътрудници /трима/
  
• 
  Ниско ниво на разпространение на туберкулоза.
  
• 
  Стартиране на работа с ромска общност в гр. Нова Загора
  

• 
  Осъществени са 8 т.нар. кампании
  
• 
  Обхващане на целевата група на малки населени места.
  
• 
  Достигане до нови клиенти на програмата и обхващането им с предлаганите услуги.
  

2. 
   Тенденции:
   

• 
  Наблюдава се повишена мотивация за изследване за Туберкулоза.
  
• 
  Над 90% от скринираните за риск от заразяване от туберкулоза излизат съмнителни, въпреки добрия социален статус на наркотично зависимите.
  
• 
  Повишени базисни знания за Туберкулоза сред целевата група.
  
• 
  Разпознаване на болестта Туберкулоза като медико-социален проблем.
  
• 
  Текущите изследвания и скрининг стават част от груповата общностна култура на клиентите ни.
  

2. 
   “Консултативно информационен център по проблемите на зависимостите.”
   

През периода януари - декември 2011г., дейността на КИЦ бе осъществявана доброволно от екип към Сдружение „Доза обич“. За поредна година Консултативно информационният център нямаше целево финансиране, което се дължи на следните факти: външни донори – няма приоритетно финансиране в областта на зависимостите и нарокиманиите; На национално ниво – дейностите на Консултативните центрове трудно се финансират от държавата, поради други приоритети в областта на наркоманиите; Община – дейностите на центъра не са включени към Областната стратегия по наркомании, което от своя страна възпрепятства отделянето на средства от общинския бюджет.

Липсата на финансиране повлия и върху отделянето на целеви екип за робта в КИЦ, което от своя старна повлиява интензитета на работа и съответните резултати.

1. 
   Структура и услуги в Консултативно Информационния Център.
   

1. 
   Визия: Консултативен център по зависимости – съпричастност, професионализъм и алтернатива за употребяващите ПАВ, алкохол и хора с хазартна зависимост.
   
2. 
   Цел: Осигуряване на адекватен отговор за употребяващите ПАВ, алкохол и хора с хазартна зависимост и техните близки, посредством предоставяне на алтернатива и повишаване на достъпа до програми и услуги за лечение.
   
3. 
   Целева група
   

• 
  употребяващи – експериментално и проблемно
  
• 
  зависими от ПАВ, алкохол, хазарт
  
• 
  близки – родители, роднини, партньори и други
  

1. 
   Дейности и услуги:
   

• 
  Работа с клиенти – по създадения съвместно с ИКЦ към НЦН, модел за работа. Моделът включва скрининг и оценка на проблема с ПАВ, алкохол или хазарт, консултации по проблема - психологически; информация относно естеството на зависимостта, етапите и, възможностите на лечение и рехабилитация в страната; мотивиране за промяна; консултиране при изграждане на умения за социална адаптация.; насочване към програми за лечение; проследяване на насочването и клиента.
  
• 
  Работа с близки на клиентите - консултации по проблема/ фамилни/ ; информация за зависимостта и възможности за лечение.
  
• 
  Работа, ориентирана към устойчивост, популяризиране, мултиплициране и надграждане на работните механизми.
  

2. 
   Резултати
   

Количествено измерими резултати при работа с клиенти:

• 
  Общ брой лица получили информация - 62
  
• 
  Общ брой проведени консултации - 95
  
• 
  Брой лица консултирани повече от един път – 16
  
• 
  Общ брой консултирани лица - 47
  
• 
  Брой лица насочени към програми за лечение – 19
  
• 
  Брой консултации по ел. Поща - 6
  

1. 
   Първичен контакт. Брой лица получили информация – 62
   
2. 
   Разпределение на клиентите в зависимост от начина на първичен контакт
   

3. 
   Продължителност на контактите
   

• 
  само с един контакт - 32 души
  
• 
  до 5 срещи – 13 души
  
• 
  над 5 срещи - 3
  

4. 
   Общ брой проведени директни срещи: – 95 /без контакти по телефон или ел. път/
   

5. 
   Според предоставените услуги срещите са за:
   

1. 
   По отношение на проблематиката:
   

• 
  Най-висок процент /40%/са близки или клиенти с опиятна зависимост с цел лечение или превенция на рецидив.
  
• 
  Следващ е процента /28%/за търсенето на помощ за алкохолна зависимост.
  
• 
  С еднакъв процент са тези, които са потърсили помощ за проблеми с амфетаминова зависимост и употреба на марихуана/общо 20%/.
  
• 
  Останалите случаи са по въпроси свързани с хазартната зависимост и предоставянето на информация – 12 %
  

7. 
   Брой лица насочени към програми за лечение – 19 души
   

• 
  метадонови програми – 5 души
  
• 
  рехабилитационни програми – 6 души
  
• 
  за детоксификация извън Бургас – 3 души
  
• 
  към психиатрични клиники –5 души
  

8. 
   Диференциране на клиентите, потърсили услугите на центъра:
   

9. 
   Работа с клиентите посетили центъра.
   

• 
  контакт с цел информация за лечение и лечебни структури – 68%
  
• 
  контакт с цел лечение на зависимостта – 19%
  
• 
  контакт с цел превенция на рецидив – 3%
  
• 
  контакт с цел информация за наркотични вещества и други – 10%
  

• 
  Достигането на клиенти до КИЦ е повлияно от работата на Сдружението в нископрагова програма за понижаване на вредите от употреба на инжекционни наркотици.
  
• 
  Променена е статистиката за начините на контакт с КИЦ. По-гоям процент /за разлика от миналата година/ е директният контакт – общо родители и клиенти 33 души.
  
• 
  От потърсилите телефонен контакт само 50% достигат до КИЦ.
  
• 
  По-голям процент от клиентите потърсили услугите на КИЦ търсят насочване към структури за подкрепа и включват бариери за оценяване на случая.
  
• 
  Последващ е процента на клиенти, които търсят бързо справяне тук и сега, което в последствие най-често води до рецидив.
  
• 
  В следствие от нагласите на клиентите, еднократният контакт е най-висока цифра, последван от краткотраен /до 5 срещи/. Само 3 души търсят по-дългосрочен контакт, което е свързано със „закачането” за консултанта.
  
• 
  Най-често се търси помощ първоначално от родители. При тези контакти само 50% успяват да мотивират реално зависимите за директен контакт.
  
• 
  По-голям процент от родителите търсят контакт по повод личното справяне с пробема на децата им, но имат съпротиви за посещения при фамилен терапевт.
  
• 
  Логично при работата с клиенти най-успешни са казусите, засягащи социалната и здравната проблематика на клиента, а не реалното справяне със зависимостта.
  
• 
  По отношение на веществата – най-висока честота на контакта и последователност има при клиенти с опиятна зависимост .Клиенти с хазартна и амфетаминова злоупотреба са по-непостоянни и ограничават конаткта си с малки изключения до еднократен.
  
• 
  Предпочитаните от клиентите места за подкрепа за справяне със зависимостта са метадоновите програми, въпреки че на база на направената оценка препоръките на екипа са за лечение в други структури.
  
• 
  Вероятно поради работещата първична превенция в града и масовата информация в интерент, информационните срещи са сравнително малко.
  
• 
  Най- често клиентите се повлияват при практикуване на мотивационно консултуране, макар и не в най-изчистената му форма.
  

• 
  Препращане на клиенти от институции към КИЦ. Най-активни в това направление, остават Пробационна служба Бургас, ИКЦ към НЦН гр. София, Проект Пеперуда – гр. София и други колеги.
  
• 
  Препращане на клиенти от КИЦ към други структури за лечение. Осъществява се посредством наличните контакти и информация на Сдружение „Доза обич”.
  
• 
  Проследяване на достигането до клиентите. Тази дейност продължава да е най-слабо разработена и застъпена през годината.
  

5. 
   Социални и здравни алтернативи за предлагащите секс услуги срещу заплащане.
   

• 
  Промяна в сцената на предлагане на секс услуги – това е процес, който от 2-3 години се задълбочава все повече. Новият тип секс услуги, които все повече завземат пазара на секс работата са самостоятелни секс работници, които сами организират целия процес на секс работа. Клиентите достигат до тях най-често посредством телефон или интернет.
  
• 
  Увеличаване на уличните секс работници.
  
• 
  Повишване на външната миграция – в сравнение с предходни години в Бургас се наблюдава сравнително слаба, но постоянна миграция на секс работници най-често в страни от ЕС.
  
• 
  За разлика от Бургас, курортите имат своя собствена различна картина. Тук се наблюдава значимо покачване както на местата за предлагане на секс услуги, така и на самите секс работници.
  
• 
  Намаляване на броя на местата за предлагане на секс услуги в Бургас;
  

• 
  Увеличаване на броя на сезонните терени;
  
• 
  Повишена полицейска активност;
  

• 
  Ограничаване на клубната проституция.
  
• 
  Увеличаване на секс работниците, предлагащи услуги самостоятелно – това са т.нар секс работници, работещи „на телефон”.
  

1.2. Област Сливен

• 
  Вътрешна миграция - при нея се наблюдава повишаване на мобилността на секс работниците от тези терени вътре в страната.
  
• 
  Външна миграция – това е специфична особеност на гр. Сливен, в който от години назад емиграцията, с цел секс работа е ключова дейност за хората, ангажирани със секс работата в региона.
  

3. 
   Област Ямбол
   

• 
  Спецификите на секс работата в областта през 2011 г. се изразява в:
  
• 
  Улична проституция – за тази област типично предоставянето на секс услуги да се осъществява на улични терени.
  
• 
  Повишена полицейска активност – докато за други райони полицейската активност е по-скоро спорадична, в Ямбол се наблюдава завишаване на интереса на органите на реда към секс работниците.
  
• 
  Вътрешна миграция на секс работниците, към град Сливен. Като втора фаза на етапа на миграция е миграция към Бургас и черноморието през летния период.
  

2. 
   Тенденции
   

• 
  Запазване на средната възраст на групата – през миналата година /2010 г./ се наблюдаваше повишаване на средната възраст на клиентите на 25.5 г., което продължава и пред 2011, това е показателно за увеличаване на продължителността на работа в секс индустрията.
  
• 
  Запазване на нивото на спорадична проституция, най-вече за задоволяване на временни нужди или предлагането на секс услуги на ограничен кръг от хора, които подпомагат финансово работещите.
  
• 
  Повишаване броя на клиентите от ромски произход, което се дължи на увеличаване на секс работниците и интензитета на посещение на уличните терени, на които клиентите са предимно от ромски произход.
  
• 
  Размиване на границите на групата, което се свързва с високото текучество на клиентите.
  
• 
  Липса на принадлежност към конкретната подгрупа – клиентите преминават през различни терени, което е свързано и с повишената мобилност
  
• 
  Висока миграция /във и извън страната/
  
• 
  липса на външно наложени правила – клинетите работят самостоятелно, което намалява възможността за проследяване на спазването на отговорно сексуално поведение от трети лица /управители, сводници и т.н./
  
• 
  доверие от страна на клиентите на секс работниците – клиентите на проституиращи проявяват по-голямо доверие към секс работници, за които имат информация, че предлагат секс услуги спорадично /ученички, студентки, по-възрастни, зрели жени/. По този начин тяхната бдителност по отношение на ХИВ/СПИН и СПИ се занижава многократно.
  

• 
  Повишаване на разпространението на СПИ
  
• 
  Намаляване на употребата на ПАВ, която се изразява в злоупотреба с алкохол, стимуланти и инхаланти
  
• 
  Изчезване на инжекционната употреба на хероин, което отново е свързано с високата мобилност на клиентите
  
• 
  Липса на клиенти инфектирани с ХИВ/СПИН, към момента екипът не е достигал до ХИВ позитивни секс работници
  
• 
  Стабилна мотивация за тестуване - част от тях се възползват от тази услуга предлагана от програмата, а друга част се изследват самостоятелно.
  
• 
  Добра здравна информираност – наблюдава се постепенно изравняване на знанията на клиентите /стари и нови/
  
• 
  Понижаване на мотивацията за здравно отговорно поведение на някои клиенти, провокирано от финансови стимули
  

3. 
   Програма “Намаляване на уязвимостта на комерсиалните секс работници по отношение на ХИВ/СПИН, с пълен пакет превантивни дейности”
   

1. 
   Цел: Основната цел на програмата е осъществяването на трайна поведенческа промяна, насочена към намаляване на уязвимостта на комерсиалните секс работници по отношение на ХИВ/СПИН.
   

1. 
   Целева група:
   

• 
  Комерсиални секс работници /мъже и жени/
  
• 
  Приближени на секс работници /партньори, сводници, пазачи и др./
  
• 
  Клиенти на секс работници
  

1. 
   Методи:
   

• 
  Дневен център за здравна превенция и социална подкрепа на комерсиални секс работници
  

• 
  Аутрич метод – използвани са класически, мобилен и домашен аутрич
  
• 
  Ключови сътрудници – обучение и работа с ключови сътрудници от общността на комерсиалните секс работници
  

4. 
   Услуги:
   

Работата с тази целева група беше голямо предизвикателство за екипа и дейностите с тях бяха основно кампанийни и насочени към:

• 
  мотивиране за тестуване
  
• 
  предоставяне на материали за безопасен секс
  
• 
  предоставяне на консултации по здравни теми
  
• 
  повишаване на информираността просредством здравно-образователни материали
  
• 
  популяризиране на Програмата
  

2. 
   Резултати
   

2.1. Разпределение по терени:

През годината сме работили общо на 53 различни терена.

 

Според местонахождението им:

- 22 терена в гр. /община/ Бургас

- 31 терена са извън града

• 
  постоянни терени са - 27
  
• 
  непостоянни / в зависимост от миграцията - мобилни/ - 11
  
• 
  сезонни – 15
  

• 
  ежеседмични - всички са с планирани ежеседмични посещения
  
• 
  ежемесечни и/или по-рядко – достигането до клиентите зависи, от мобилността на секс работниците
  

2.3.Осъществени контакти

 

Резултати от работа с клиенти на секс работници

През годината с клиенти на секс работници е осъществен контакт на територията на областите Сливен, Ямбол и Бургас. Акцент при работата с тях беше поставен върху клиенти на секс работници от: сезонни терени, главно в Сл. Бряг и шофьори на камиони, в пограничната зона. Причините, които провокираха интереса на екипа именно към тези подгрупи, представители на групата на клиентите на секс работници бяха: висока мобилност, най-често са от други държави.; продължителност на престоя или преминаването през страната; лесен достъп до секс услуги .

Целта на екипа при работа с този тип клиенти са:осъзнаване на негативните последици от рисково сексуално поведение; наличност на презервативи, което да насочи мисленето към лесния достъп до презервативи; мотивиране за проследяване на ХИВ статуса /не само в момента, но и в дългосрочен план/, провокиране на осмисляне на риска от инфектиране с ХИВ
Осъществени контакти според подгрупата, към която спадат:

2.4. Други резултати

През 2011 година се наблюдава понижаване на броя на предлаганите здравни консултации и увеличаване на психо-социалните. Факторите за това са:

• 
  Приоритетно продължава да е предоставянето на здравна информация на нови клиенти. От своя страна броя на новите клиенти през тази година е намалял, от което може да се изведе и като последствие намаляване на предоставените здравни консултации.
  
• 
  Овластяването на клиентите в грижа за себе си и развиването на различни социални умения за поддържането на тази грижа за акцент при психо-социалното консултиране.
  

2.5. Качествени резултати по терени:

За разглеждането на качествените показатели е необходимо разделянето на терените по вид, тъй като всеки от тях има своите специфики.

Област Бургас

Клубове - този тип терен продължава да е характерен за област Бургас.Те са реализирани по-конкретно както следва:

• 
  Община Бургас –постоянни терени. През 2011 г. се наблюдава спад в осъществяването на контакт с клиенти от тези терени с приблизително 22% в сравнение с предходната година.
  
• 
  Община Несебър – на тези терени екипът работи само през летния сезон. Все пак контактите от тези терени съставят 71% от всички директни контакти от типа терен.
  
• 
  община Приморско – контактите на терени от тази община формират едва 2% от всички клубни контакти.
  

На този тип терени през годината, спрямо 2010 г. се наблюдаваха следните процеси:

• 
  Понижаване на броя на новите клиенти приблизително с 25% . Само 5% от контактите са реализирани с нови клиенти.
  
• 
  Повишаване на броя на директните контакти – 39% от всички директни контакти са с клиенти от тези терени.
  
• 
  Намаляване на процента на здравните консултации – това е логично обосновано от продължителността на контакта, друг фактор е доброто обхващане на клиентите от сезонните терени от колеги, работещи по Програмата от други градове;
  
• 
  Намаляване на употребата на ПАВ, това става ясно чрез: 2% от всички консултации са по тези теми; Спад в търсенето на комплекти за безопасна употреба на ПАВ с 23% спрямо предходната година; Част от клиентите от сезонни терени, които са употребявали опиоиди, са преминали през метадоново лечение
  
• 
  Етническото разпределение е както следва: Българи – 94%/ Роми – под 1% / Турци – 2% / ОНД - 2% .
  

• 
  Предоставяне на материали за безопасен секс – средно на човек от тези терени са се падали по приблизително 11 презерватива, посредством директен контакт с него или чрез разпространяване от ключови сътрудници.
  
• 
  Повишаване на броя на психо-социалните консултации – на 33% от директните контакти на тези терени са предоставени психо-социални консултации.
  

• 
  Община Бургас – те представляват 46% от всички контакти осъществени в града и 58% от всички контакти от този тип терени. През годината се наблюдаваше повишаване на броя на контактите с приблизително 20%. Факторите за това са:
  

Повишаване на честотата на срещите

Разнообразяване на начина на достигане до клиентите /мобилен аутрич, дневен център/

Различни външни фактори повлияваха за намаляване броя на секс работниците през различни периоди на годината, които бяха свързани с: Повишена полицейска активност и други фактори, предизвикани от извънредни събития.

• 
  Община Несебър – това са клиенти главно от сезонни терени. През годината се наблюдаваше повишаване на броя на контактите – 5% от клиентите от улични терени са от тази община. Причините за това са: Повишаване на броя на клиентите през летния период; Повишаване на броя на терените; Улесняване на контакта с клиентите; Понижено или запазено ниво на полицейска активност
  
• 
  Община Айтос – клиентите от тази община заемат едва 1% от всички контакти от улични терени. Тъй като той обхваща само един терен, с твърде ограничен брой на секс работниците е трудно да се изведат тенденции и особености.
  

Клиентите от тези терени са достигнати само на територията на област Бургас, в три общини, както следва:

• 
  Община Бургас – през тази година се наблюдава повишаване на броя на контактите в сравнение с 2010 г. с приблизително 50%. Факторите за това са: Задържане на броя на новите клиенти; Постоянство и регулярност на контакта; По-добро обхващане посредством тестуване
  
• 
  Община Айтос – този терен е един и екипът трудно осъществява контакт с клиентите, поради което използва помощта на ключов сътрудник.
  
• 
  Община Камено – на този терен се работи основно чрез ключови сътрудници.
  

На терените се наблюдаваха следните различия в сравнение с 2010 г.:

• 
  Повишаване на броя на директните контакти с приблизително 50%.
  
• 
  Повишаване на броя на здравните консултации – на около 30% от директните контакти е предоставена консултация.
  
• 
  Ниско ниво на употреба на ПАВ.
  
• 
  Предоставяне на консумативи за безопасен секс – през 2011 г. На клиентите от тези терени са разпространявани средно по приблизително 11 презерватива.
  
• 
  Разпределението по етнически произход е без съществена промяна: Българи – 99% / Роми – 1%
  
• 
  Психо-социални консулатции - броя на предоставените психо-социални консултации е нисък – на около 4% от клиентите са предоставени такива консултации. Този факт е обвързан с нивото на контакта. Тъй като при ранните фази на контакта, приоритетно е здравето и все още не е активно стартирал процесът на овластяване на клиентите.
  

През 2011 година се наблюдаваха:

• 
  Нисък брой на нови контакти
  
• 
  Трудно поддържане на интереса на клиентите – дългогодишен контакт, който е на фаза поддържане, при него с клиентите се работи основно при инициатива от тяхна страна
  
• 
  Добро ниво на здравни познания и стабилна мотивация за здравно отговорно поведение
  

Наблюденията отностно целевата група работеща в хотели, в сравнение с 2010г. показват:

• 
  Повишаване на брой на директните контакти с 27%, което е продиктувано от по-доброто обхващане на клиентите.
  
• 
  Ниско ниво на здравни консултации – на 12% от контактите са предоставени консултации по тези теми.
  
• 
  Липса на употреба на ПАВ, с изключение на алкохол
  
• 
  Разпространяване на материали за безопасен секс.
  
• 
  Етнически произход – при този тип терени се наблюдава разнообразие в това отношение: Българи – 86% / ОНД – 14%
  
• 
  Психо-социални консулатации – на около 20% от контактите са предоставени този вид консултации.
  

Този тип терени и контакти са приоритетни за гр. Бургас. Наблюдаваните различия в сравнение с предходната година са:

• 
  Нови клиенти – в сравнение с 2010 г. се наблюдава понижаване на обхващането на нови клиенти от този тип терени.
  
• 
  Значително повишаване на броя на директни контакти, което е с около 35%.
  
• 
  Повишаване на здравните консултации – приблизително на 40% от клиентите са предоставени консултации по тези теми.
  
• 
  Задържане на нивото на употреба на ПАВ – клиентите от този тип терени употребяват основно стимуланти, което е свързано със социалната им среда и начина им на живот.
  
• 
  Предоставяне на материали за безопасен секс – средно на човек от този тип терени са се падали по около 11 презервативи през годината.
  
• 
  Етнически произход – 100% от клинетите са от български произход.
  
• 
  Психо-социални консулатации – по време на 9% от контактите са предоставени този тип консултации, като част от тях са ориентирани към повишаване на мотивацията на клиентите за здравно отговорно поведение.
  

Контакт с клиенти от този тип терени се осъществява само на територията на гр. Бургас. Наблюдаваните разлики в сравнение с 2010 г. са:

• 
  Повишаване на броя на директни контакти с 25%, което се дължи главно на по-доброто обхващане на целевата група и увеличаване на честотата на контакт със секс работниците
  
• 
  Намаляване на здравни консултации – приблизително на 15% от контактите са предоставени здравни консулатации. Причините за това са: Иницииране на групата в грижа за себе си, посредством ключови сътрудници; Високо ниво на контакт – голяма част от клиентите притежават необходомите здравни познания; Стабилна мотивация за здравно отговорно поведение;
  
• 
  Ниско ниво на употреба на ПАВ
  
• 
  Разпространяване на материали за безопасен секс - и на клиентите от този тип терени са предоставяни по средно 11 презервативи на среща, като тенденцията е към намаляването им, с цел овластяване на групата.
  
• 
  Етнически произход – 100% от клиентите са от български произход
  
• 
  Психо-социални консулатации – на 45% от контактите са предоставени този вид консулатиции.
  

• 
  Община Котел – клиентите от тези терени представляват 3% от клиентите от всички в областта. За съжаление броят на директните контакти е твърде незначителен и формира под 1% от всички директни контакти, осъществени на улични терени
  
• 
  Община Сливен – това са клиенти от постоянни терени. Те заемат 19% от всички улични терени.
  

Сред клиентите от тези терени се наблюдава:

• 
  Нисък брой на нови контакти
  
• 
  Трудно поддържане на интереса на клиентите – висока мобилност на клиентите, липса на стабилна връзка с клиентите, с цел иницииране на контакт от тяхна страна
  
• 
  Добро ниво на здравни познания и стабилна мотивация за здравно отговорно поведение
  

През тази година се наблюдаваха следните разлики в сравнение с 2010 г.

• 
  Повишаване на брой на директните контакти с 27%, което е подиктувано от по-доброто обхващане на клиентите.
  
• 
  Ниско ниво на здравни консултации – на 12% от контактите са предоставени консултации по тези теми.
  
• 
  Липса на употреба на ПАВ.
  
• 
  Разпространяване на материали за безопасен секс – по време на срещите с екипа, клиентите са получавали средно по почти 11 презерватива.
  
• 
  Етнически произход – при този тип терени се наблюдава разнообразие в това отношение: Роми – 70% / Турци - 30%
  
• 
  Психо-социални консулатации – на около 20% от контакти са предоставени този вид консултации. Това е продиктувано от спецификите на конкретния терен, но е показателно за процесите на овластяване на клиентите.
  

• 
  Повишаване на броя на директните контакти
  
• 
  Висока миграция
  
• 
  Трудно обхващане на групата
  
• 
  Повишена полицейска активност
  

• 
  Понижаване на броя на достигнати нови клиенти с 20%. И при този тип терени само 5% от клиентите са нови, което е показателно за доброто обхващане на групата.
  
• 
  Повишаване на директните контакти с 17% - това говори за поддържането на стабилен контакт с представителите на целевата група.
  
• 
  Намаляване на референтните клиенти до 2%, от което следва разширяване на обхвата на достигане до групата.
  
• 
  Намаляване на броя на здравните консултации, едва на 26% от директните контакти са предоставени консултации.
  
• 
  Задържане на нивото на употреба на ПАВ:
  

• 
  Намаляване на употребата на стимуланти
  
• 
  Променливи начини за употреба на опиати
  
• 
  Спорадична употреба на инхаланти
  

• 
  Предоставяне на консумативи за безопасен секс – както и при клубните терени, през тази година се наблюдаваше понижаване на броя на предоставяните презервативи. Разликата в цифрите между улични и клубни терени произлиза от референтно раздадените консумативи – сътношението при уличните терени е: 98% от контактите са директни;2% - са референтни.
  
• 
  Етническо разпределение: Роми – 99% /Турци – 1% .
  
• 
  Повишаване на броя на психо-социалните консултации, които са ориентирани към здравна грижа за физическото и психическото здраве.