Седмият вселенски събор не слага край на иконоборчес- ките вълнения. Императорите отново са водещи в отрицанието на иконопочитанието. По времето на Лъв V Арменец (813-820) настъпва най-тежкото гонение. През следващите десетилетия, по време на управлението на Михаил II (820-829) и Теофил (829-840) гоненията, макар и в по-лека форма, продължават. След смъртта на Теофил неговата съпруга Теодора открито изповядва своето иконопочита- ние. През 843 г. императрицата свиква събор в Константинопол, който защитава почитането на иконите и потвърждава авторитета на Седмия вселенски събор. На 11 март 843 г. 3а първи път е прочетен т.нар. Синодик (Съ- борник) на Православието, в който се изразява благодарност към защитниците на православната вяра и се предават на анатема всички дотогавашни ереси. От този момент Сино- дикът се чете във всички православни храмове в Първата неделя на Великия пост, наречена Неделя на Православието. Тази традиция като част от църковното предание е възприета в Българската църква още от времето на нейното обособяване. По времето на цар Борил (1211 г.) в Синодика от 843 г. са включени и текстове срещу богомилската ерес и нейните производни. Последната редакция на Синодика, четен в Българската църква през средновековието (известен днес като Борилов синодик), е извършена в края на XIV в. от св. патриарх Евтимий Търновски. Неделята на Православието се празнува от Църквата (от 843 г. до днес) като своеобразен венец на усилята 3а запазване чистотата на Православието. Това личи и от текста на Синодика, който споменава изпитанията, през които е преминало Църковното православие, и така всяка година свидетелства 3а отговорността, която са носили и носят православните християни 3а запазването на апостолската вяра.
