С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански

Ка! аиуеХоутед сра реV апааас, тае еккХпстюстпкас; еуурафсод П аурафах; те0еа7па|иеуас т⁵) цТу 7гарабоаек; &ка!уото|лг|то1>е- ^тОу |ла бат! ка! тт)<; е!ко- У1кйс &уаСюурафГ|аеш<; бктц- тгооотд, сод тт| !атор{а тоО ейау- уеХисой кпрйуцатос аиуйбоо- аа, лрдд татсоспу тп<; йсХт^веш^ ка! ой ката фаутатау т^д 0еоО Аоуои 6уау0рштгг|ае(ос;, ка! ец 6цо1ау ХиоттеХеюу гщТу Хрг|сл.|!Ейог)аа' та уар &ХХг)Ха>у вг]Х(йТ1ка ауацффоАлз; ка! тад &ХХг)Хо)у ехоьспу ерфааек;.
Тойтоу оСтсо<; ^хбутсоу, ^тП^у раснХлкг|У шолер ерхоцеуо1 тр(Роу, &7гакоХог)0оОуте<; тр 0ет1уорср бгбаакаАла тооу 6су1юу яатершу т^цозу, ка! тг| ларабоо- 61 тп? кавоХисп? ^ккХт)о(а^, тоО уар еу айтг| о!кт|оауто1; ауюи 7ГУейцато(; еТугя тайтцу ушоок- оцеу, ор1^оцеу айу акрфеш яаат] ка! ерцс/хла ларал/^огш^ тф птсо тоО пцкп) ка! ^оюлоюО отаирой ауат(0со0а1 та<; аслтад ка! ау(а(; е!к6уа<;, та<; ек Хршцатсоу ка! \|/т]ф!5од ка! ^терас; СХг|<; Е7пгг|5г1шс; ехойотц; 6у тай; ау(ац тоО 0еоО еккХг|о- (ац, еу !еро!<; акейесл ка! 6а0пст1, то1хоц те ка! аау(спу,
Обобщавайки, казвате: Пазит без нововъведения всички цър­ковни предания, записани или незаписани, едно от които е3а създаването на живописни ико­ни; защото е съгласно с пропо­ведта на евангелската история и служи като потвърждение3а това, че Бог Слово реално, а не въображаето се е въчовечил, както и 3а други подобни пол- 3и. Защото такива неща, кои­то взаитно се обясняват, без сътнение взаитно се и доказ­ват.
Следователно, ходейки по цар­ски път и следвайки от Бога внушеното учение на светите наши отци и преданието на съ­борната Църквата коятозна- ет, че е наДуха Свети, Който пребъдва в нея, ние напълно дос­товерно и след грижливо изслед­ване определяте: честните и свети икони, нарисувани с бои или направени сдребни катъче- та и от друго годно 3а такава работа вещество, да се поста­вят така, както изображение­то на честния и животворящ кръст, в светите Божии църк­ви, върху свещени съсъди и одежди, на стени и на дъски, в оТкоц те каг 68011;' тл<; те той ккрюи кш 0еоб кш асотлрод х^цйу ’ 1г|аой Хрютой ехкоуо<;, кш хг|<; йсХР^уто!) 8еало(ут|<; тт\<; ау(а<; Оеотбкои, пцСюу те бсууШоу, ках л&утюу йсухшу, кш лйутсоу 6су1(0У кш бакоу &у8ршу.
"Оооу уар аг)уе%со(; 81’ ехкоухкп<; буатолйаеах; бршутаг, тоаойтоу каг 01 тайта<; бейцеуог 8гау(- отаута! лро<; тг)у тшу лрмтотйлсоу |1ут)рт|у те ка'1 ^лглббт^оау, ка'1 татЗтац аолаацоу ка! Т1ЦТ|Т1КГ1У лроакъу^агу йлоуерегу ой цг)У тг|У ката лхапу г)цшу <кхг|01уг)у АятреСау, л лрелех цбуц тт^ 0е1а срйаег, 6Хк' 6у трблоу тф тйлш той ицют) ка\ ^соолоюО атаърой каг тоц ауюц ейаууеАлок; ках тоТ<; Хо1ло?<; 1ероТ<; йуаОлцааг каг срйтсоу лроаауиуг)У лрб5 тх^у тохлшу тщг|У лошшОа!, ка0сЬ<; ка'1 тохс; йрхаюц ейаерш;; еТбютаг г| уар тл<; ехкбуо; тгц?| то лрштбтилоу бгараСуец ка\ 6 лроахахусоу тг)у ехкбуа лроакиуех 6у айтп той буурафоцбуои тг|У йлбатаагу.
къщи и по пътища - както иконите на Господа, Бога и Спасителя наш Иисус Хрис­тос, и на непорочната наша Владичица света Богородица, така също и на всички свети и преподобни тъже.
Защото колкото по-често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече гле­дащите ги, биват подтиква­ни да си спотнят и обичат първообразите, да ги почи­тат с целуване и с почти­телно поклонение - не с ис­тинско богопоклонение, кое­то, според вярата ни, подо­бава сато на Божията приро­да, а като онова, с което се отдава почит на честния и животворящ кръст, на све­тото Евангелие и на други светини чрез кадене с татян и поставяне на свещи - какъв­то благочестив обичай ита- ло и у древните. Защото по­читта, отдавана на образа, тинава върху първообраза и който се покланя на иконата покланя се на личността на изобразения.

По този начин се потвърждава учението на светите наши от­ци, предадено ни от съборната Църква, която от край до край ^етя е приела Евангелието. По този начин ние следвате Павел и целия сонт на божествените апостоли и свети отци, пазейки

преданията, получени от тях. По този начин ние пророчески възпявате Църквата в победното песнопение: “Ликувай, дъще \Сионова! тържествувай, Израилю! весели се и радвай се от все сърце, дъще Йерусалитова! Господ оттени присъдата над те­бе, изгони врага ти! Господ, Цар Израилев, е посред тебе: пове­че нята да видиш зло” [Соф. 3:14-15] и тир ще иташ вовеки.
Затова онези, които дръзват датъдруват или вярват различ- но, или да учат, ти по притера на непотребните еретици да презират църковните предания като измислят някакво ново­въведение, или да отхвърлят нещо от посветеното на Църк­вата, било то Евангелието ти кръстния знак, ти иконната живопис, ти светите тощи на мъчениците, или пък дръзва­щи със злоба и лукавство да изтислят нещо, 3а да унищожат някои от принадлежещите на съборната Църква предания, и накрая, онези, които дръзват да използват по неподящ начин свещените съсъди или досточтититеманастири ако са епис­копи ши клирици, постановявате да бъдат низвергнати, ако самонаси тимиряни, да бъдат отлъчени от причастие.[СгеесЬ & Соп&8$юп5:2003, 232-238; Кар^ир!]: 1952, 238-241]