С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански
Изтегляне 383.02 Kb.
|
Свързани:
Курсова сигнали и с-ми, Курсова База Данни, Емоционалната Интелигентност - Даниъл Голман
| ПРЕДГОВОР
Изучаването на вярата е немислимо без свидетелството на изворите. Въпреки наличието на изследвания от български богослови - както в областта на патрологията, така и на историята и догматическото богословие, ние до сега не сме имали сборник, в който да са систематизирани най-важните символи и веропопределения на древната Църква. Изследванията на професорите Илия Цоневски и Тотю Коев върху отделни аспекти от темата до голяма степен изпълняваха тази функция и облекчиха в немалка степен работата по съставянето на настоящия сборник.1 На следващите страници са изложени едни от най-характерните 3а вярата на древната Църква формулировки на отделни отци, учители и писатели, а също и някои от известните Символи на поместни църкви. Поместените фрагменти от светоотеческите текстове не изчерпват богатството от казаното и написаното с вероопределителен характер, а само илюстриратразвитието на вероизповедните формулировки във времето от апостолския век до събора в Никея през 325 г. Всеки, който се интересува и иска да прочете повече, може да » се въ^пол^ва от приложената към всеки текст кратка библиография. Гореказаното е валидно и$а Символите на древните църкви - събраните тук във втората част не изчерпват богатството от поместни изрази на вярата, а са ссипо илюстрация на характерните3а 11-1У в. форми и тенденции. В третата и четвъртата част на сборника са поместени най-важните откъси от деянията на вселенските събори, а именно: символите на вярата, оросите (вероопределенията) и отделни канонически постановления (правила), които имат отношение към догматите на вярата. Както в първата и втората част, така и тук е приложена кратка библиографска справка 3а известни издания и преводи, а също и обзор на литературата, която разглежда проблематиката от историческа и богословска гледна точка. Поставен е акцент най-вече върху достъпни на български език трудове. Накрая е поместен и фрагмент от Синодика на Православието, който води началото си от събора в Константинопол през $43 г. и3а който е постановено да се чете в Първата неделя на Великия пост. Поместеният текст е българската версия на Синодика от периода ХШ-Х1У в., известна като Борилов синодик, в последната му редакция от св. патриарх Евтимий Търновски. Част от текстовете, които вече са били преведени на български език (като каноните напр.), са публикувани тук с незначителна редакторска намеса с 'цел осъвременяване на езика; друга част са преведени от съставителя и се публикуват 3а първи път на съвременен български език. Предложеният текст може да служи като учебно помагало3а студентите по богословие, а също и като справочник3а всеки, които се интересува от развитието на вероизповедните формули и силгволи от апостолския век до Константинополския събор от 843 г. Съставителят дължи благодарност на проф. д-р Тотю Коев от Богословския факултет на Софийския университет 3а неговата веща научна редакция, на доц. д-р Димитър Попмари- нов от Православния богословски факултет на Вшгкотърнов- ския университет ^а навременните бележки и на колегите Анета Николова и Светослав Риболов3а прецизната коректорска работа. Без техния принос това изследване нямаше да е това, което е. Всяка допусната слабост или грешка е само на съставителя. Мариян Стоядинов Събор на Пресвета Богородица, 2005 г. Велико Търново Изтегляне 383.02 Kb. Сподели с приятели:
|