С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански


Извадка от Синодика, който се чете в Първата



страница47/52
Дата27.02.2023
Размер383.02 Kb.
#116726
1   ...   44   45   46   47   48   49   50   51   52
Simvolite no cyrkvata
Свързани:
Курсова сигнали и с-ми, Курсова База Данни, Емоционалната Интелигентност - Даниъл Голман
Извадка от Синодика, който се чете в Първата
неделя на Великия пост1
Дължит на Бога най-голялга благодарност от деня, в който въз­приехте Божията Църква и закона на благочестивото преда­ние, което ще разори злобата на безбожието. Следвайки сло­вата на пророците, водени от дутите на апостолите и ос­ланяйки се на евангелското повествование, празнувате деня на обновлението. Защото Исаия рече да се обновяват пред Бога островите [по Ис. 41:1], като натекваше3а езическите църк­ви. Понеже църквите не са просто здания на хратове и светли­на, но в тях се събират благочестивите и чрез тях угаждат на Бога с песни и славословия. И апостолът същото поучава и за­повядва да ходим 6 обновен, живот [Рим. 6:4], и казва, че но­вото творение се обновява чрез Христос. А Господните слова, които откриват устроението на пророците, гласят: “И нас­тана тогава в Йерусалим празник Обновление, рече, и зима беше” [Йоан 10:22]. А пък смисълът им е, че в тази зима наро­дът на иудеите кроеше убийството на Спасителя на всички ни, и бури и смутове. Или че той е превърнал в студ телесни­те възприятия чрез смяната на въздуха. Защото и3а нас нас­тана зима, и то не каква да е, ами наистина сурова и зла. Оба­че разцъфтя и3а нас предлятната пролет на Божията бла­годат, когато се събрахме да отправим благодарност към Бо­га 3а пожънатите блага. Затова нека да речем в псалми: "... лято и зима Ти си наредил” [Пс. 73: 17]. Спомни си, прочее, защото враговете, които хулеха Господа, тъй като бяха обез- честили светото поклонение на светите икони и се бяха въз- гордели и превъзнесли в безбожието си, Богът на чудесата низ­вергна и обори отстъпническите им приказки. Но Бог не през­ря гласовете на тези, които го зовяха: “Спомни си, Господи, охулването на Твоите врагове, което аз нося в пазвата си от всички народи. Как Твоите врагове охулваха изкуплени­ето на Твоя помазаник” [по Пс. 88:51-52]. А изкуплението на Твоя помазаник е, че чрез Неговата смърт бяхме откупени и Му повярвахме заради словото на вярата и изображенията на иконите, чрез които Божият промисъл става разбираем 3а избавените. Заради кръста и преди кръста и след кръста на Неговите страсти и чудеса, от които подобието на него­вите страсти премина в апостолите, а оттам и в мъченици­те, и от тях снизойде дори до изповедниците и постниците. Днес нашият Бог си спомни хулите срещу Него, които изреко­ха враговете Господни, които хулеха изкуплението на Неговия помазаник, и поради своето милосърдие се смили и склони пора­ди молитвите на Майката и на апостолите, и на всички све­тии, които бяха поругани с Него и охулени на иконите, защо­то както бяха пострадали в плътта си, така трябваше да се приобщят към Него и при оскверняването на иконите, и нап- раби накрая това, което искаше днес. И друго стори, което беше свършил по-рано, преди оскверняването и поругаване- то на иконите в продължение на много години, и върна ико- нопочитанието. И днес след почти трийсетгодишното об- ругаване1 стори така, че ние, недостойните и оскърбени­те, да се избавиш от напастите и да утвърдим иконопочи- танието и този празник, който ни носи спасението. Защото на иконите виждате страстите на Владиката заради нас: кръс­та, гроба, ада - утъртвяван и пленяван, страданията на тъ- чениците, венците; сатото спасение, което нашият пръв съз­дател и благодетел, и венчател сътвори насредзетята. То­ва тържество празнувате днес чрез Него столитви и моле- не, веселейки се вкупот и радвайки се със псалми, зовет Го с пес­ни: “Кой Бог е тбй велик, както Бог наш! Ти си Бог, Който прави чудеса!” [Пс. 76:14-15]. Унижилси поругателите на Тво­ята слава, дръзнали да посегнат на Твоите икони, и си разоб­личил колебливите и страхливите, и отстъпниците. Обаче благодарността кът Бога и победата на нашия Владика над ико­ноборците, страданията и борбите, друго слово по-прост- ранно, словото на Писанието ще покаже. Ще покаже как ус­покоени след претинаването на пустинята, 3а дазащитит разутния Иерусалит, подражавайки на Мойсей, инай-вечепо- ради Божествената повеля, се явихте като някаква кула, пос­троена от грамадни катъни и устремена кът възприемането на Божественото. И с братски сърца, правдиво и както подо­бава, смятаме да напишем благословиите, които подобават на пазителите на закона, и клетвите, които си навлякоха без- Законниците. Затова да кажем така: Вбзглас.
<...>

  1. На тези, които изповядват плътското пришествие на Бо­жието Слово със слова и уста, със сърце и разум, чрез Пи­санието и иконите - вечна им памет. Трижди.

  2. На тещ които признават единството на Христа и на Не­

говата ипостас, разделено в съществата1, и създадено­то от него, и несъздаденото, видимото и невидимо­то,стъртното и безсмъртното, описаното и неописано- то, които приписват на човешкото естество несъздаде- ността на Божественото същество и които изповядват описаното и други подобни неща чрез слово и образи2 - веч­на им памет. Трижди.

  1. На вярващите и проповядващите, сиреч на онези, които

благовестят словата чрез буквите, а нещата чрез образи­те, така че ползата да бъде еднаква и когато се произнася словото, и когато се оповестява истината чрез образи - веч­на памет. Трижди.

  1. На тези, които освещават със слово устните и слушате­

лите, които познават Словото и го проповядват, а също и чрез честните икони, чрез които се освещават очите на Зрящите и чрез които умът им се издига да богопознание- то, както и чрез божествените храмове и свещените съ­дове и чрез 9РУга свещена утвар - вечна памет.

  1. На знаещите, че жезълът и скрижалите, кивотът и свещ­

никът, и трапезата, и кадилницата предсказваха и изобра­зяваха всесветата Дева и Богородица Мария. И както те я предсказваха, тя не просто стана такава, ами стана де­войка и след като роди Бога, си остава дева. И заради то­ва на онези, които зографисват тази девойка на икони­те и я рисуват на различни изображения - вечна памет.

  1. На тези, които познават пророческото знание и го прие­мат, както самото божество го е предсказало в образи, на тези, които вярват, както ликът на пророците знаеше и проповядваше, както апостолите се вслушваха в отци­те, на онези, които укрепват писаното и неписаното предание и заради това изобразяват светите неща и ги по­читат - вечна памет.

  2. Онези, които разбират Мойсей, който казва: “Слушай­те: в деня, в който Бог говори на планината в Хорив, чух­те дутите, а не видяхте смисъла им” [по Втор. 5]. А просветените отвърнаха с право: “Ако сме видели нещо, наистина го видяхме, както ни научи синът на гръма какво бе в началото. Което сме чули, което сме видели с очите си и което ръцете ни са осезализа Словото на живота, то­ва свидетелствуваме. И пак, както другите ученици на Сло­вото, с тях ядохме и с тях пихме не само преди страс­тите, но и след страстите и възкресението”. И на тези, които са укрепени от Бога да бъдат различни и от завеща­ното в закона, и от учението 3а благодатта, и изписват в иконите всичко невидимо и видимо, и осезаемо в него и го почитат - вечна памет. Трижди - белегласно.



  3. Сподели с приятели:
1   ...   44   45   46   47   48   49   50   51   52




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница