С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански

Първо послание до коринтяни
Увод: Божията Църква в Рит до Божията Църква в Коринт - призваните, които са осветени по воля Божия чрез Господа пчшего Иисуса Христа - благодат и мир да ви се дадат в пъл­нота от Бога Вседържителя чрез Иисуса Христа.¹
46,6: Нима нямаме един Бог и един Христос? Нима нямаме един Дух на благодатта, Който се изля върху нас, и едно призвание в Христа.* *

3. 
   Св. Игнатий Богоносец (I^-107 г.)
   

С6. Игнатий е “ученик на апостол Йоан и слушател на апостол Петвр” (Григорий Дбоеслоб, Ер. 37 АЛ Апав1а$шт АпНосН.). Поставен е от апостолите 3а епископ на Антио- хия след Еводий и остава таквв в продйлжение на четири­десет години. Свгласно Евсевий Кесарийски по времето на император Траян заради вярата си Игнатий е изпратен под стража в Рим и хвврлен на зверовете в Колизеума (107 г.). По бреме на пътуването квм столицата той пише шест писма до различни цвркви, в които наставлява християни­те квм единство.
В своите послания св. Игнатий говори 3а Христовото раж­дане, смврт и ввзкресение, а свщо и 3а “двете природи” в Христос - божествена и човешка - учение, което по-квсно виждаме в много други вероизповедни формули.
Издания и преводи: ТШ. Ер151. 5.1§па1:п, На1ае, 1821. Избор- ник (св. Игнатий Богоносец, св. Поликарп Смирненски, св. Папий Йераполски, св. Григорий Нисийски, преп. Мак­сим Изповедник, св. Йоан Дамаскин, св. Григорий Пала- ма). С., 2001.
Литература: Болотов, В. Лекции по истории древней Цер- кви. Т. II. М., 1994; Поснов, М. История на Християнс­ката Цврква. Т. I. С., 1993; Филареш, архиеп. Истори- ческое учение об отцах Церкви. Т. I. СПб., 1882; Цоневс­ки, Ил. Апостолският символ И ГСУ БФ, т. XX, 8, 1942/ 43; <свгц.>Патрология. С., 1986.
Послание до Ефесяни¹
18.2: Защото нашият Бог Иисус - Потзаникът - бе заченат от Мария, от сетето на Давид, по Божието домостроителс- тво от Светия Дух. Той се роди и бе кръстен, 3а да очисти водата в страдание.
Послание до Тралийци
9.1: Затова бъдете глухи, когато някой ви говори без Иисус Христос, Който е от рода Давидов, от Мария, Който наис­тина се роди, яде, пи, наистина бе преследван при Понтий Пи- лат, наистина бе ра^пнат под погледа на небесните и земни­те, и подземните и Който наистина възкръсна от мъртвите, тъй като Го възкреси Неговият Отец. Той ще възкреси и нас, вярващите в Него, в Иисус Христос, без Когото нямаме исти­нен живот.
Послание до Смирненци
1.1-2: Прославям Бога Иисус Христос, Който ни дари с пре­мъдрост, защото имах на ум, че вие сте установени в непок­латима вяра, също както приковани на кръста на Господа Иисус Христос и по плът, и по дух, и сте основани в любов в кръвта Христова, напълно убедени в нашия Господ, че Той на­истина е бил от Давидовия род по плът, Син Божи по Божия воля и сила, наистина роден от Дева, кръстен от Йоан, 3а да се изпълни всяка правда от Него, наистина прикован в плът за­ради нас при Понтий Пилат и тетрарха Ирод [към дърво], от плода на което - богоблаженото Негово страдание - сме ние, ]а да вдигне знаме във вековете чрез въкресението 3а Неговите светии и вярващи, дали сред юдеите, или сред езичниците, в едно тяло на Неговата Църква.

4. 
   С6. Поликарп Смирненски (+ 156 г.)
   

Св. Поликарп е роден около 70 г. сл. Р. Хр. Той е един от учениците на св. Йоан Богослов, от когото е рйкоположен 3а епископ на Смирна. След мйченическата смйрт на св. Иг­натий Антиохийски е почитан от християните като “учи­тел на Азия” и “басца на християните”. По време на едно от гоненията е изгорен жив от езичниците. Най-вероят­ната дата на неговото мйченичество е 23 февруари 156 г. До нас е достигнало едно негово послание До Филипяни (150 г.). Запазено е сйицо писменото свидетелство 3а неговото мъченичество.