Володя Наков, когото, уж заради неспазване на режима и заради протести до различни инстанции, вкарали в затвора и наскоро след това, в Пазарджишкия затвор го убили, по жесток начин! Неколко месеца се подписвах само сутрини вечерно веднъж ме извикаха в милицията десарите от Силистра и ми дадоха да прочета дълга заповед, с която ме наказваха да се подписвам и на обед, в 12 ч, те. потри пъти наден. В заповедта се цитираха много причини за наказанието Бил съм извеждал хора през граница (?), бил съм против политиката на БКП и съм я саботирали много други, в този дух. В заповедта се намекваше и, че вече съм имал психични отклонения, понеже съм бил "кукал" от покривана семепречиствателната станция, но беше ясно накъде бият За мен, единствено приемливо поведение беда работя ида съм материално независим. А нямах никакво намерение да бягам от изселването, което иначе не би било проблем за мен. Назначиха ме на работа като монтьор в зърнопречиствателна площадка – склад, край селото. Веднага писах на родителите сив село Парамун, дами изпратят с колет транзисторния ми приемник Селена, за да мога да слушам западните радиостанции. Така, някъде през м. май,
- 82 - един от редакционните коментари на Гласът на Америка, бе посветен специално на нашия случай, в който се цитираше подписка ни, и че Илия Минев, по този повод е държан под домашен ареста аз съм изселен в село Кайнарджа! Фактът, че имената и съдбите ни са известни на западни даваше известна сигурност. Основната ни цел бе постигната – за България вече се говореше, но формалното сформиране на правозащитна група или организация, се забави с моето интерниране, защото повечето от подписалите писмото, не се познаваха или все още нямаха връзка помежду си. Дотогава само аз познавах всички, и всичките, повече или по-малко, ми имаха доверие. Малко отклонение във връзка с "Възродителния процес" Неколко дни ме боля зъбно в Кайнарджа, по това време, нямаше зъболекар. Настоях пред кврталния милиционери той ме заведена зъболекар в Силистра, защото нямах право да напускам селото. На връщане се качихме в някакъв ученически автобус. Повечето деца явно бяха турчета и на задните седалки си говореха на турски. И по едно време, една от учителките извикана шофьора – Спирай, спирай Автобусът спря а учителката отиде нервно към задните седалки и се развика Защо говорите на турски Кой говори турски Децата се свиха, а учителката им повика още малко, прибра се напреди автобусът потегли. Предполагам, че учителите са решили да се застраховат, заради милиционера в автобуса – квартален началник на община Кайнарджа!? Докато бях изселен, есента на 87 г. при мен дойде Стефан Савовски. С него споделих да каже на нашите приятели да не спират дотук ида предприемат по нататъшни действия, – според възможностите А условията явно вече бяха сравнително благоприятни Между другото, есента на таг, в София, бай Стефан Савовски ми каза, че се срещал с някакви хора, – предсказатели ли, астролози ли, – незнам, защото въобще него взех насериозно и нему обърнах внимание (но сега вече съм убеден, чеса били масони, – и те казали, че след две години, комунизмът ще падне Това ми прозвуча като "
