С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача

- 80 - гаранции за защита правата на човека, и предлагали Виенската среща да упражнява контрол в това отношение.
Непосредствено след това изложение на запад е направен опит да се раздуха случаят ида се организира антибългарска пропагандна акция. Френският вестник „Кутидиен дьо Пари публикувал клеветнически материала радиостанциите Свободна Европа и Би Би Си излъчили четири провокационни предавания. Специално се акцентирало на два момента – за първи път, отправяни официални протести от български граждани, не били анонимни, и второ, макар да не ставало дума за дисиденти от ранга на Сахаров и Солженицин, важен е самият факт за потърпевши заради техните убеждения, лица, независимо от тяхното обществено положение.
Установено е, че Апелът е написан ноември 86 г. От Григор Симов Божилов – 35- годишен, от с. Парамун, Пернишки окръг, многократно осъждан за нелегално преминаване на границата и за шпионаж. Под него се подписали също Илия Стоянов Минев – годишен, от град Септенври, бивш легионер, два пъти осъждан за създаване на противодържавни организации, и Цеко Кръстев Цеков, – годишен, от с. Клисурица, Михаиловгадски окръг, осъждан като ръководител на нелегална група.
На 19 декември м.г. Божилов предал материала в посолството на САЩ, където го посъветвали да намери и други съмишленици, които да подкрепят протеста. Впоследствие към апела се присъединили, с писма пуснати в пощенската кутия на Американското посолство, Едуард Генов – годишен, от София, профилактиран като ръководител на нелегална организация, поставила си терористични цели, осъждан за разпространяване на вражески листовки Стефан Димитров Савовски – годишен, от София, осъждан за шпионажи Божидар Евстатиев Статев годишен, от София, осъждан за криминално престъпление и опит за бягство през граница.
Замесените в това деяние лица, са профилактирани в Главно следствено управление, а спрямо автора на Апела е приложена административна мярка, установяване в друго населено място. С оглед случаят да не се използва за антибългарски спекулации, воденото следствие е прекратено и от виновните лица няма да се търси съдебна отговорност.
Независимо от тава, има данни, че някои от тези лица продължават да се занимават с нелоялна дейност. Ето защо отстрана на Министерството на вътрешните работи се предприемат комплексни диференцирани мерки за разлагане на групата и неутрализиране на евентуални нежелателни последици.
Успоредно с това се засилва оператиният контрол спрямо осъжданите за противодържавни престъпления и лицата от политизирания криминален контингент, за недопускане на подобни прояви.
екз. № 501 № 3, 1987 г. В 3 екз.
№ 1 – др. Т. Живков № 2 – Памет № 3 – К. Д. Изп. Пр. Тодорова Нап. В. Калчева – 772 24.04.1987 год. МИНИСТЪР Димитър Стоянов (подпис)
Писмото е преписано от следния сайт, където е поместено като ксерокопие:
http://www.wilsoncenter.org/index.cfm?topic_id=1409&fuseaction=va2.browse&so
Интерниране в с. Кайнарджа Силистренско - 1987- 88 г.
След като изкарах два месеца следствен в ДС, следователят ми каза, че нямало да ме съдят, но ме изселват в село Кайнарджа Силистренско, затри години, на основание чл. 39, от закона за
МВР. А след като изтекат трите години, щели отново дами продължат срока. Дотам щяха да ме карат "по етапен ред. По етапен ред се карат затворници за дело в друг гради пътуването се нарича делегация. Когато затворници се местят за друг затвор, се нарича преводи също става по етапен ред. По същия ред се превозват и изселвани.

- 81 -За тази цел има пригодени специални арести (етапни отделения, на всяка възлова гара. Арестантите се съпровождат и охраняват от специални части към транспортна милиция. Във всяко етапно, арестантите обикновено преспиват и на следващия ден се поемат от друга милиционерска бригада По моя маршрут за силистренско, пренощувах, незнам за кой път, в софийското етапно. По изключение, софийското етапно отделение се помещава в Софийския затвор, защото старото етапно на софийската гара бе разрушено, когато започна строежът на новата гара, 1970 – г, а ново небе строено. Следващите етапни през които преминах и преспах са Мездра, Плевен, Горна Оряховица, Русе и следствения арест в Силистра. От етапния арест, до гарата и обратно, арестантите се придвижват пеша, с белезници, по двама. Качват се ведно от първите купета на първия вагони в купето обикновено свалят белезниците.
При това пътуване, още в софийското етапно разбрах, че за наща подписка са съобщили по западните радиостанции и са чели писмото ни Вероятно в плевенското етапно, се срещнах с български турци изселени в Белене, във връзка с възродителния процес. Те също казаха, чеса слушали по късовълновите радиостанции за Откритото писмо – апели Декларацията за присъединяване”.
Един от изселените турци, запита – "Каква може да е причината за този Възродителен процеси аз му казах моето убеждение, че идеята и заповедта за насилственото преименуване на турците в България, е дошла от Съветския съюзи най-вероятно е репетиция за подобна акция в съветска средна Азия Предполагах, още, но него казах, че се целеше и "отваряне на незарастваща рана" в отношенията ни с турското малцинство в България, както и трайно влошаване на отношенията ни с Турция, за да бъде България още по-зависима от СССР! (В това съм уверени сега, но вече съзнавам, че идеята за преименуването не е руска, а е от по-високо и от по-далече!)
В групата конвоирани беше и един брадат журналист от в. Отечествен фронт, когото изселваха за неплатена издържка, ако добре си спомням. В село Кайнарджа, силистренско, ме докараха на 30 март ги веднага обявиха община
Кайнарджа за гранична зона. Поставиха контролен пункт на входа на общината и пропускаха външни хора, само с открит лист Граничната зона бе отменена след около 3 месеца.
Настаниха ме в една необитавана стара частна къщичка близо до центъра на селото, за която щях да плащам наем. Преди това ме уведомиха, че нямам право да напускам селото, а жилището немога да напускам вечер от 21 – до 7 ч, сутрин. Трябваше ида се подписвам в общината, сутрини вечер в точно определен час. За всяко закъснение да се подпиша, повече от 5 минути, глобата беше до 200 лева (и веднъж ме глобиха 50 лева. Разбира се, можех да откажа да се подписвам, въпреки заплахите със затвор, нов такъв случай не трябваше да работя, за да няма откъде дами отдържат глобите. Така е правел неколко години преди мен, в същото село,

Изтегляне 6.19 Mb.

Сподели с приятели: