"... в последно време се шири слуха, че. Григор Симов е лансирал идеята за
създаване на Независимо дружество за защита правата на човека ... Този циркулиращ
слух е несъстоятелен, защото самият Григор Симов неведнъж ме е предупреждавал да
не се поддавам на интригите на заинтересованите интриганти. Лично аз съм считал,
считам и сега, че Григор Симов е честен човек, и че веднага след освобождаването муза
трети път от затвора, дойде в домът ми в гр. Септември, през късната есенна г,
пробивайки полицейския комунистически кордон, който охраняваше жилището ми, име
попита какво да правиме... Отговорих му, че е крайно време да осъществим – учередим
Независимо дружество. за която цел посочих редица имена, които да ни съдействат в
тази насока. Дори спомням си за да пробием полицейската охрана на домът ми. сред
калта и снега минахме през блоковете на ТКЗС-то и му посочих пътя загара Белово, за
да избегне гара Септември. За честта на България, Григор Симов се справи блестящо
с тази задача.” – Това са цитатите които избрах, и нека всеки сам съди, доколко прав е Минев. Следствието продължава
Аз по принцип не лъжа Лъжех само следователите от ДС, когато се налагаше Така, трябваше да лъжа и този следовател, от деня на арестуването мина Януари, до 13 Февруари. Тогава той, след като се увери че продължавам да не признавам нищо, ми даде да прочета части от показанията на Цеко Кръстев и Едуард Генов. А те, в общи линии, бяха казали за какво става дума, и затова реших, че най-вероятно писмото ние пристигнало, а ида не е, нямаше какво да крия. Дотук мълчах, защото като инициатори донякъде – агитатор, не трябваше да издавам моите колеги, за да не им навредя нещо, при още неясната съдба на подписката ни Но като се убедих, че Цеко и Едуард, вече не крият какво сме предприели, казах на следователя, дословно "Хайде да не пишем повече глупости Ще ви обясня точно за какво става дума. И цитирах на следователя, дума по дума, точния текст на писмото. Дотук те нему знаеха и заглавието, защото никой от подписалите се, него бе запомнил точно. Казах на следователя, кои са подписали писмото, и по негово искане, обясних какво съм имал предвид със всеки израз в него. Всичко това, следователя записа в протоколите за разпитате, слава Богу, поне дог, все още се пазеха.
Но в протокола за разпит, следователят, вместо моите думи – "
Сподели с приятели: |
