лв. за преглед на дете искали доктори в "Слънчев бряг"

Втори прием за кандидат-студенти започна в МУ в Плевен

В Медицинския университет в Плевен вчера започна втори прием на кандидатстудентски документи за медицински сестри, акушерки и още шест специалности, съобщиха от висшето училище. Желаещите имат възможност да кандидатстват до 23 юли включително в сградата на ректората или онлайн за факултетите Обществено здраве и Здравни грижи или за Медицинския колеж.

Министерският съвет е утвърдил приема по държавна поръчка и таксите за обучение на студентите да останат непроменени в сравнение с предходната година. Във факултета Здравни грижи годишната такса е 700 лева за специалностите медицинска сестра и акушерка. Толкова е и сумата за Медицинския колеж за специалности медицински лаборант, рентгенов лаборант и помощник-фармацевт.

За социални дейности таксата е 400 лева. Във факултета Обществено здраве по 640 лв. ще се заплаща за специалностите медицинска рехабилитация и ерготерапия и опазване и контрол на общественото здраве.

Таксата за бакалавърската програма управление на здравните грижи - задочна форма, е 400 лв., а за магистърската програма по същата специалност е 450 лева. Докторантите ще плащат 800 лева за редовна форма и 400 лева - за задочна, уточниха от университета.

В хуманитарните науки имаме по-малко студенти от средното за ЕС

По време на кампанията за прием във висшите училища като че се интересуваме най-вече кои специалности са най-предпочитани и местата в тях веднага се запълват и в кои дори след 4-то класиране остават свободни бройки. Поради скоростния демографски срив младите у нас намаляват, хиляди абитуриенти все по-активно се ориентират към вузове в чужбина и в последните години оставаха по 8-10 хиляди незаети места за първокурсници. Тази година ще са повече, защото целият випуск зрелостници е около 58 000 души, а държавата одобри прием за 74 000. И само преди седмица МС даде нови 744 бройки за прием на четири колежа (един държавен и три частни), които на фона на описаната картина с решение на НС бяха издигнати в ранг и преобразувани в специализирани висши училища. Отгоре на всичко парламентът удължава с още една година възможността държавните вузове да приемат студенти и срещу заплащане, а управляващите - ако се съди по проекта на МОН за промени в Закона за висшето образование, възнамеряват да разширят тази порочна практика до неограничен прием на желаещи да се учат, плащайки изцяло обучението си.

Всъщност, целият замисъл за промени във висшето образование се върти около идеята да се смени начинът на финансиране чрез насочване на приема основно в две посоки - към качествените специалности и към онези, които са нужни за развитието на държавата. Кои специалности са нужни за държавата никой не казва, понеже четвърт век след "смяната на системата" никой не знае накъде ще се развива "тази държава". Факт е обаче, че бизнесът постоянно обяснява, че вузовете всяка година бълват дипломирани висшисти икономисти и хуманитари, които се оказват ненужни в практиката, а тези, които са нужни, не достигат. А всъщност единственото членоразделно обяснение за липсата на кадри е в областта на информационните и комуникационните технологии (като че една държава може да се развива само чрез ИКТ). Напоследък бизнесорганизациите заговориха дори, че им липсват среднисти, висшистите били достатъчни. В същото време в ангажиментите си към европейската стратегия "Европа 2020" България е обещала висшистите сред населението на възраст 30-34 г. да станат 36%, като в момента са под 27%. Всичко това е един порочен кръг на пълно разминаване между реалности и планове.

Че наистина сме далеч от европейските тенденции, показва и новият доклад на европейската служба Eurostat за образованието след средното, публикуван преди няколко дни. Оказва се, че в ЕС-28 през 2014 г. висшистите във възрастовата група 30-34 години са достигнали среден процент 43 на сто. България е доста по-зле от средното ниво, като с висше образование в тази група са около 30 на сто от жените и 24 на сто от мъжете. На същия хал е Португалия, малко по-зле по брой висшисти на тази възраст са румънците.

По-интересното в новия доклад на Eurostat обаче са данните какво е било конкретното разпределение на студентите във всички държави на ЕС по професионални направления през 2012 г. От данните личи, че у нас студентите в социалните науки, вкл. в икономически специалности, са съществено повече от средното ниво в общността, докато тези, които учат математика и природни науки, както и медицина, са два пъти по-малко от средната квота по тези науки в ЕС. В Германия и Великобритания например, които водят в ЕС по брой студенти, младежите, насочили се към социални науки, са съответно 25,9 и 28,4 на сто от всички учащи се във висшето образование. Докато у нас към тази професионална област са се насочили 40,5 на сто от студентите. А сред дипломираните младежи у нас през 2012 г. социални науки са завършили повече от половината абсолвенти - 50,7 на сто. В Дания и Словакия, които са най-сравними с нас по общ брой студенти, социални науки изучават съответно 33,9 и 30,6 на сто.

В математиката и природните науки картината е обратна - в ЕС средно в това направление учат 10,4 на сто от студентите, у нас - едва 5,3 на сто. Към медицина пък са се насочили средно 14,3 на сто от студентите, в България - 7,6 на сто.

Интересно е, че - противно на битуващите мнения студентите ни в инженерните науки никак не са малко - 19,2%, докато в ЕС средно те са 15%. Също невярно се оказва традиционното мнение, че хуманитарните специалности, като по-лесни за учене, привличат повече студенти. Данните сочат, че в ЕС хуманитаристиката привлича средно 12,2 на сто от студентите, докато у нас - само 7,6 на сто. Двойно надхвърлят средното европейско ниво обаче нашите студенти, които са се насочили към областта на услугите - 8,5 на сто при показател за ЕС 4,2 на сто. По процент на студентите в специалностите от областта на услугите (в която спадат и туризмът, и ресторантьорството) България е на първо място в ЕС! От завършилите през 2012 г. в тази област са се дипломирали 7,9 на сто от студентите ни, докато в медицината и в хуманитаристиката - само по 6,6 на сто, в математиката и природните науки - едва 4,9 на сто. Специално за медицината, пък и за хуманитаристиката, към която спада и педагогиката, ниският процент на студентите е особено обезпокоителен. Като знаем, че медици в България вече не достигат, а 30 на сто от учителите ни са почти пенсионери, можем да си представим какъв ущърб на основни социални дейности ще нанесе в най-скоро време липсата на млади специалисти.

Друг неотдавнашен доклад на Eurоstat - за персонала в ЕС, зает с наука и технологии през 2013 г., сочи също твърде нерадостна картина за нас. България е сред страните, в които секторът на бизнеса е най-слабо наситен с научни кадри. По този показател по-зле от нас са само Хърватия, Латвия и Гърция. Според доклада от хората, заети с наука и технологии в България, едва 22 на сто са в бизнес дейностите. В държавния сектор са заети 43 на сто от учените ни, във висшето образование - 33 на сто. Интересен факт е, че докато в Европа като цяло сред заетите в науката и технологиите мъжете са повече, у нас разпределението по пол в сектора е 50 на 50. При докторантите ни жените дори имат превес. Това пък говори, че нямаме никаква нужда да харчим пари за всякакви "джендър" проекти в областта на науката, които напоследък стават все по-модерни и доходоносни за авторите си.

И още един тревожен факт, свързан с безплодния спор много ли са или малко учените в България. Страната ни е на опашката на ЕС по процент от работещото население, което е заето в сектора наука и технологии - едва 23,6 на сто. След нас е само Румъния с 20,6 на сто. Хайде да не се сравняваме с Люксембург, където в този сектор са заети 57,5 на сто от работещите. Но в сравними с нас държави като Дания и Австрия процентът на работещите в областта на науката и технологиите е съответно 43,6 и 36 на сто. И докато в ЕС към сектора се насочват средно 17,1 на сто от дипломираните висшисти, у нас този процент е 13,3 на сто.

Картината при докторантите ни е също интересна. Видяхме, че студентите ни по математика и природни науки са двойно по-малко от средния процент в ЕС. Затова пък от докторантите ни най-много - 36,5 на сто, са именно в тази област и в инженерните науки. Нормално е, защото българските научни школи в математиката, химията, физиката, биологията са най-силни и привличат повече младежи. Които обаче след и дори преди защитата на дисертациите си масово "изтичат" в чужбина поради липса на работа и на достойни заплати и условия за научна дейност у нас. Интересно е също, че специално в областта на педагогиката са 22,2% от докторантите ни (при средно 20,2% в ЕС). Значи млади хора с научна педагогическа квалификация имаме, а млади учители - не.

Май много нещо е сбъркано в нашата държава.