Самолечение с ПайдаЛаджин Хончи Шао

нуждаеше от операция за поставяне на метални пластини) беше толкова подут, че беше почти прозрачен и твърд като камък;
15. Ракът беше обхванал и гръдния кош и ребрата стърчаха, което лесно се виждаше;
16. Той припадаше и много често изпадаше в безсъзнание.
Баща ми нямаше типичните симптоми на хора с терминален рак на простата, като подути тестиси и запушване на уринарния канал. През 2013, баща ми за първи път беше диагностициран с рак на простатата и тестисите се бяха подули с големината на две яйца. Бяха подути повече от 10 години и пиеше лекарства повече от 10 години. Той не само нямаше никакви подобрения, но състоянието му се влоши. Беше пробвал също и някои народни методи, като слагане на лед върху тестисите и обдухване със сешоар, но нямаше подобрения. Докато един ден просто не успя да уринира и от страх че това може да премине в уремия, отиде на лекар. Тогава за първи път му откриха рак на простатата.
Лекарят незабавно препрати баща ми в друга болница за лечение. Майка ми винаги е вярвала в
ПайдаЛаджин и убеди баща ми с думите, „Позволи дъщеря ти да ти помогне с Пайда. Само Пайда
може да те спаси сега”. Така че баща ми не отиде в болница, прибра се в къщи и ми разреши да му приложа Пайда. Аз приложих Пайда три пъти, всяка сесия по два часа, само върху лявата и дясна страна на слабините и върху корема му. От тогава тестисите му не са се подували и не е имало запушване при уринирине.
Лекарят провери състоянието на баща ми месец по-късно и ни каза, че той се е възстановил от рака на простатата. Сега ми се струва, че диагнозата е била прекалено прибързана и опростена, а моят възрастен баща не е знаел как да пита за детайлите и диагностичните фактори. Чувайки лекаря да казва “излекуван”, той напуснал болницата щастлив. Тъй като баща ми не понася болката, той не продължи с Пайда, за да изчисти всички блокажи в меридианите. Това е възможната причина за рецидива на рака на простатата. Дори само с три сесии Пайда ползите са значителни - оттогава баща ми не е имал подуване на тестисите и запушване на уринарния канал.
През юни 2014, когато вторият туморен маркер PSA показа стойност само 25, даже лекарят се съмняваше. Имайки предвид сериозността на разпространението на рака по онова време, стойностите на туморния маркер при баща ми трябваше да надхвърлят стотици или хиляди. Лекарят дори се зачуди, дали е възможно ракът на простатата да не е източникът на неговия рак, и изпрати баща ми отново на подробна диагностика, но резултатът беше същият. Само нашето семейство имаше обяснение за това. В края на краищата две години по-рано аз бях прилагала шляпане, което сега показваше интересни реакции на тялото, които другите не биха могли да разберат.
На 22 юли 2014, баща ми премина операция за отстраняване на заразените с рак кости и свързването на костите с пластини. На 31 юли му бе поставена хормонална инжекция за освобождаване от болката и на 26 август му беше направена една сесия лъчетерапия. През това време аз търсех съвет от отделите по радиотерапия на две частни болници и двете отговориха, че върху всяка основна болезнена област трябва да се приложат поне 10 сесии лъчетерапия. Имам приятел,
който имаше рак на простатата без метастази и беше преминал лъчетерапия в най-реномираната частна болница в Хонг Конг - 5 пъти седмично и беше платил НК$300 000 (хонконгски долара) за това в рамките на един месец.
Всички лекари казваха, че състоянието на баща ми ще се подобри след лъчетерапията и болката ще намалее многократно. По това време баща ми много искаше големи подобрения, но за съжаление те не се случиха. Въпреки че можеше да ходи с патерици и от време на време да куца без тях,
състоянието му много се колебаеше. Една седмица имаше подобрение, следващата - влошаване и се налагаше да взима все по-голяма и силна доза болкоуспокояващи лекарства, които обаче едва успяваха да потиснат болката за 24 часа. Наличните подутини ставаха по-големи, по-твърди, като парче метал. Кожата на краката му стана на бучки и започна да наподобява набраздена кора на краставица. Кожата му започна да почернява, все едно под нея имаше червеи, които изяждаха краката му. Той винаги беше отпаднал и няколко песни продължаваха да звънят в ушите му отново и отново. Не можеше да спи и беше много разочарован.
След почти четири месеца конвенционална терапия, диагностичният отчет от 9 октомври показа стойност 21 за PSA, само четири единици подобрение, което беше разочароващо. Баща ми вече беше загубил всички надежди и искаше да се откаже от всички лечения и му се въртяха мисли за напускане на този свят, вместо да продължи да страда. О... най-тъжното нещо на света е, когато не виждате начин да продължите да живеете и не можете да изберете да умрете - просто нямате избор за нищо.
Винаги, когато почувствате, че сте загубили всички надежди или когато целият свят,

Изтегляне 2.67 Mb.

Сподели с приятели: