Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

25
Повечето изследователи вярват, че тези безпрецедентни постижения са резултат от революция в когнитивните способности на Homo sapiens. Според тях групата, която става причина за изчезването на неандерталците, е населила Австралия и е изработила фигурата на човека лъв, открита в пещерата Щадел, притежава нашата интелигентност, креативност и чувствителност. Ако можехме да се срещнем с майсторите от тази пещера, щяхме да сме в състояние да научим езика им, а те нашия. Щяхме да можем да им обясним всичко, което знаем — от приключенията на Алиса в Страната на чудесата до парадоксите на квантовата физика, — а те щяха да съумеят да ни обяснят светогледа си.
Възникването на нови начини на мислене и комуникация в периода отпреди
70 000 до преди 30 000 години е когнитивна революция. Каква е причината за нея? Не сме сигурни. Теорията, която повечето учени подкрепят, твърди, че случайни мутации променят функционирането на мозъка на Homo sapiens, позволявайки му да мисли по напълно нов начин и да общува, използвайки изцяло нов тип език. Можем да наречем тази мутация „дървото на познанието“. Но защо тя настъпва в ДНК на Homo sapiens, а не на неандерталеца? Доколкото ни е известно, това е просто чиста случайност. Но по-важното е да схванем последиците ѝ. Какво е толкова специфично в този нов език, който позволява завладяването на света?
2
Това не е първият език. Всяко животно използва някакъв тип език. Дори насекомите като пчели и мравки имат сложни механизми за комуникация, чрез които се информират взаимно за местонахождението на храната. Нито пък това е първият устен език. Много животни, включително всички видове маймуни и човекоподобни маймуни, използват устни езици. Например зелената морска котка използва различни типове крясъци, за да комуникира.
Зоолозите са разграничили онази разновидност, която означава „Внимание!
Орел!“, от друга, която означава „Внимание! Лъв!“ Когато изследователите пускат запис на първия тип крясък, групата от маймуни спира да прави обичайните неща и поглежда към небето със страх. Когато същата група чува запис на втория тип всички бързо се покатерват на близкото дърво. Homo
sapiens може да произведе много повече отделни звуци в сравнение с тези маймуни, но китовете и слоновете притежават не по-малко впечатляващи способности. Папагалът може да каже всичко, което може да каже и
Айнщайн, като допълнително умее да имитира звън на телефон, блъскане на
2
(Тук и по-нататък, когато говоря за езика на Homo sapiens, имам предвид основните лингвистични способности на нашия вид, а не специфична езикова разновидност. Ан- глийският, хинди и китайският език са такива разновидности. Очевидно дори по времето на когнитивната революция различните групи от вида Homo sapiens говорят различни диалекти.)

26
врата, вой на сирени. Предимството на Айнщайн пред папагала не се крие в гласа. Какво тогава е специалното на нашия език?
Най-често срещаният отговор е, че той е удивително гъвкав. Ние можем да свържем ограничен брой звуци и знаци, генерирайки безкрайно много изречения, всяко от които има собствен смисъл. По този начин сме в състояние да поемаме, съхраняваме и предаваме изумително количество информация за околния свят. Зелената морска котка може да извика на своите другари „Внимание! Лъв!“, но модерните човешки същества могат да разкажат на приятелите си, че тази сутрин близо до завоя на реката е имало лъв, преследващ стадо бизони. Те могат също така да опишат точното местоположение и различните пътища, водещи до него. Разполагайки с тази информация, останалите могат да седнат заедно и да обмислят дали да тръгнат към реката, за да прогонят лъва и да уловят бизон.
Друга теория също допуска, че нашият уникален език се е развил като сред- ство за споделяне на информация за света. Но най-важната информация, която е трябвало да бъде предадена, не е за лъвове и бизони, а за самите човешки същества. Езикът ни се е развил като средство за клюкарстване.
Според тази концепция Homo sapiens е на първо място социално животно.
Социалното сътрудничество е нашия ключ за оцеляване и възпроизводство.
Не е било достатъчно да знаем къде се намират лъвовете и бизоните, много по-важно било да знаем кой кого мрази, кой е честен и кой е измамник.
Количеството информация, която всеки един от нас трябва да получи и запази, за да може да действа адекватно на постоянно променящите се отношения между няколко десетки индивиди, е удивително голямо. (В група от петдесет души има 1225 връзки между отделните индивиди и безброй по- сложни социални корелации.)
Всички човекоподобни маймуни демонстрират силен интерес към подобна социална информация, но те не могат ефективно да клюкарстват. На неандерталците и древния Homo sapiens вероятно също не им е било лесно да шушукат зад гърбовете си — едно зловредно умение, което всъщност е от ключово значение за сътрудничеството при наличие на голям брой индивиди. Новите езикови способности, които модерният Homo sapiens придобива преди около 70 000 години, му позволяват да клюкарства неограничено дълго. Сигурната информация за това на кого може да се има доверие означава, че малките групи могат да станат по-многобройни и Homo sapiens е в състояние да развие по-тесни връзки и по-усложнени типове сътрудничество.
3
Теорията за клюкарстването може да звучи като шега, но е подкрепена от много изследвания.
Дори днес огромната част от човешката комуникация — независимо дали става дума за електронни писма, за
3
Robin Dunbar, Grooming, Gossip and the Evolution of Language (Cambridge, Mass.:
Harvard University Press, 1998).

27
телефонни разговори или за статии във вестниците — е клюка. Тази дейност ни се удава толкова естествено, че изглежда като че ли нашия език се е развил именно с тази цел. Мислите ли, че професорите по история си говорят за причините за Втората световна война по време на обяд или пък че ядрените физици прекарват кафе паузите на конференциите, бъбрейки си за кварки?
Да, понякога. Но по-често те си шушукат за колежката, която е хванала съпруга си в изневяра, или за скандала между ръководителя на катедрата и декана, или за мълвата, че друг колега си е купил лексус с парите, отпуснати за научен проект. Клюките обикновено са насочени към лошите постъпки на другите. Клюкарите са истинската четвърта власт, журналистите, които информират общността и така я предпазват от измамници и използвачи.
Вероятно и двете теории, за които стана дума, са валидни. Но действително уникалната черта на езика ни не е способността му да предава информация за хората и лъвовете, а за неща, които изобщо не съществуват. Доколкото ни е известно, единствено Homo sapiens може да говори за цели класове от обекти, които никога никой не е виждал, докосвал или помирисвал.
Легендите, митовете, боговете и религиите се появяват за първи път с когнитивната революция. Много животни и човешки видове и преди нея са можели да кажат „Внимание! Лъв!“, но благодарение на революцията Homo
sapiens придобива способността да казва: „Лъвът е духът закрилник на нашето племе.“ Способността да се говори за фикционални обекти е най- неповторимата особеност на езика на Homo sapiens.
Относително лесно е да се съгласим, че само Homo sapiens може да говори за неща, които не съществуват, и да повярва в поне половин дузина невъзможни неща още преди закуска. Никога няма да успеете да убедите маймуна да ви даде своя банан сега, обещавайки безбройни купчини банани след смъртта ѝ в маймунския рай. Но защо това е от такова значение? В крайна сметка, фикциите могат да бъдат опасно подвеждащи или пък разсейващи. Онези, които ходят в гората, за да търсят феи и еднорози, изглежда че биха имали по-малък шанс за оцеляване в сравнение с другите, които търсят просто гъби и дивеч. И ако прекарвате часове, молейки се на несъществуващи духове закрилници, не губите ли ценно време, което е по- ефективно да се вложи в търсене на храна, битки и сексуални контакти?
Фикциите обаче ни позволяват не само да си представяме неща, но и да правим това колективно. Ние можем да съчиняваме общи митове като библейската история за сътворението, митовете за Времето на сънищата на аборигените в Австралия и националистическите митове на модерните държави. Тези митове дават на Homo sapiens безпрецедентното умение за сътрудничество между голям брой индивиди. Мравките и пчелите също могат да работят заедно, но правят това по един твърде ригиден начин и само с близки роднини. Вълците и шимпанзетата си сътрудничат много по-

28
гъвкаво в сравнение с мравките, но правят това с ограничен брой добре познати индивиди. Това е причината Homo sapiens да управлява света, мравките да се задоволяват с нашите остатъци, а шимпанзетата да стоят затворени в зоологически градини и изследователски лаборатории.

29

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: