35
ако можехме да
говорим само за нещата, който действително съществуват — като реките, дърветата и лъвовете.
С течение на времето хората създават невероятно сложна мрежа от разкази.
В нея фикции като „Пежо“ не просто съществуват, но и набират огромна мощ. Видовете неща, които хората създават
посредством тази мрежа, са известни сред академичната общност като „фикции“, „социални конструкти“ или „въобразени реалности“. Въобразената реалност не е лъжа. Аз лъжа, когато казвам, че има лъв близо до реката и в същото време прекрасно знам, че там няма лъв. В лъжите няма нищо особено. Шимпанзетата и зелената морска котка могат също да лъжат. Зелената морска котка например може да изкрещи „Внимание! Лъв!“, когато няма лъв наблизо. Така тя прогонва другата маймуна,
която тъкмо е намерила банан, за да ѝ го отнеме.
За разлика от лъжата, въобразената реалност е нещо, в което всеки вярва и докато това общосподелено вярване е налице, въобразената реалност упражнява въздействие върху света. Скулпторът от пещерата Щадел може искрено да е вярвал в съществуването на дух пазител с образа на човек лъв.
Някои
магьосници са измамници, но повечето искрено вярват в съществуването на богове и демони. Повечето милионери искрено вярват в съществуването на пари и компании с ограничена отговорност. Повечето защитници на човешките права искрено вярват в съществуването им. Никой не лъже, когато през 2011 г. ООН призовава либийското правителство да съблюдава човешките прана на своите граждани, макар и ООН, и Либия, и човешките права да са плод на нашето богато колективно въображение.
След настъпването на
когнитивната революция Homo sapiens започва да обитава двойствена реалност. От една страна, обективната реалност на реките, дърветата и лъвовете; и
от друга, въобразената реалност на богове, нации и корпорации. С течение на времето въобразената реалност придобива все повече мощ — толкова голяма, че днес самото оцеляване на реките, дърветата и лъвовете зависи от милостта на въобразени
същности като богове, нации и корпорации.
Сподели с приятели: