Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ЛЕГЕНДАТА ЗА „ПЕЖО" Нашите братовчеди шимпанзетата обикновено живеят на малки групи от няколко десетки индивиди. Те формират близки приятелства, ловуват заедно и се борят рамо до рамо срещу бабуините, гепардите и шимпанзетата, с които враждуват. Социалната им структура е йерархична. Доминиращият представител на групата, който почти винаги е мъжки, се нарича „алфа- мъжкар“. Останалите мъжки и женски демонстрират своята готовност за подчинение, като му се покланят, издавайки гърлени звуци — в това те приличат на поданици, кланящи се пред своя крал. Алфа-мъжкарят се стреми да поддържа социален баланс в групата. Ако започне вътрешен конфликт, той се намесва, за да предотврати насилието. Без иначе да проявява подобно великодушие, той запазва за себе си особено желаните храни и не позволява на мъжките, които са по-ниско в йерархията, да се съвкупляват с женските. Когато двама мъжки се борят за първенство, те обикновено формират големи подгрупи от поддръжници — както от мъжки, така и от женски пол. Връзките в рамките на тези коалиции се крепят на всекидневни интимни връзки — прегръщане, докосване, целуване, пощене и размяна на услуги. Точно както политиците по време на предизборна кампания обикалят, ръкуват се с хората и целуват бебета, така и съперниците за алфа-позицията в една общност от шимпанзета отделят много време за прегръдки, потупване по гърба и целувки за малките. Победата в съревнованието обикновено не се дължи на физическа сила, а на умението за изграждане и ръководене на многобройна и стабилна коалиция. Коалициите имат важна роля не само по време на открити битки за водачество, но и при почти всички всекидневни дейности. Членовете им прекарват много време заедно, споделят храна и си помагат взаимно в случай на нужда. Има ясни граници по отношение на размера на групите, които могат да бъдат формирани и поддържани по такъв начин. За да функционират подобни общности, всички членове трябва да са тясно свързани. Две шимпанзета, които никога не са се срещали, никога не са встъпвали в битка и не са се пощили взаимно, няма да знаят дали могат да си имат доверие, дали взаимопомощта си струва и кое от тях има по-висока позиция в йерархията на групата. В естествена среда една стандартна група шимпанзета се състои от двайсет до петдесет индивида. С нарастването на броя социалният ред започва да се разпада, като може да се стигне до разрив и отделяне на част от животните в нова общност. Единични са случаите, в които са наблюдавани групи, по-големи от сто индивида. Отделните общности рядко си сътрудничат и като цяло са в постоянна конкуренция за територия и храна. Има документирани случаи на дълготрайни вражди 30 между различни групи и дори случай на „геноцид“, при който повечето от членовете на съседната група са били систематично унищожавани 4 Подобен социален ред вероятно е съществувал в общностите на ранните хора, включително и на древния Homo sapiens. Човекът, както и шимпанзето, притежава социални инстинкти, които позволяват формирането на приятелства и йерархии, както и съвместно ловуване и битки. Но отново както и при шимпанзетата тези социални инстинкти функционират само в рамките на малки групи, характеризиращи се с тесни лични връзки. Когато групата се разрасне твърде много, социалният ѝ ред се дестабилизира и тя се разцепва. Дори ресурсите в даден — особено благоприятен като условия за живот — регион да са достатъчни за 500 представители на архаичния Homo sapiens, просто не е възможно толкова много чужди един на друг индивиди да съжителстват. Как ще излъчат лидер, как ще разпределят ловните зони и партньорите си? В зората на когнитивната революция умението за клюкарстване помага на Homo sapiens да изгради по-многобройни и по-стабилни групи. Но дори то има своите ограничения. Социологически изследвания показват, че максималният „естествен“ размер на група, организирана чрез клюката, е около 150 индивида. Те не биха могли нито лично да познават, нито да клюкарстват пълноценно с повече от 150 души. Дори днес критичният праг на организациите се движи около това магично число. Под него общностите, бизнес организациите, социалните мрежи и военните единици функционират най-вече въз основа на лични познанства и клюки. Няма необходимост от формална йерархия, титли и правилници за поддържане на реда 5 . Взвод от трийсет войници или дори рота от сто може да функционира чудесно само благодарение на личните връзки при минимално ниво на формална дисциплина. Един уважаван сержант може да стане „краля на ротата“ и да упражнява контрол дори без издаване на 4 Frans de Waal, Chimpanzee Politics: Power and Sex among Apes (Baltimore: Johns Hopkins University Press, 2000); Frans de Waal, Our Inner Ape: A Leading Primatologist Explains Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|