Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

51
животно. Трябвало да знае кои храни са засищащи, кои отровни и кои могат да се използват за лечение. Трябвало да познава хода на сезоните и знаците, предвещаващи гръмотевична буря или засушаване. Той проучвал всеки поток, всяко орехово дърво, всяка меча бърлога и всяко находище на кремък в околността. Всеки трябвало да знае как да направи каменен нож, как да поправи скъсана дреха, как да измайстори капан за зайци, как да се справя с лавини, змии и гладни лъвове. Овладяването на всяко от тези умения изисквало години, прекарани в чиракуване и упражнения. Обикновеният древен събирач можел да превърне парче кремък във връх на стрела за минути. Ако ние се опитаме да направим същото, ни очаква пълен провал.
Повечето от нас не разполагат с експертно знание за начина на разцепване на кремъка и базалта, както и с фината моторика, необходима за прецизна обработка на подобни материали.
С други думи, обикновеният събирач е имал по-обширно, по-дълбоко и по- разнообразно знание за непосредствената си среда в сравнение с повечето от днешните си потомци. Днес, за да оцелеят, на мнозинството хора в индустриалните общества не им е нужно да знаят кой знае колко за природата. От какво знание реално се нуждаем, за да вършим работата си на компютърни инженери, застрахователни агенти, учители по история или работници в завод? Трябва да знаем много за конкретното ограничено поле на експертиза, но за необхватния хоризонт на жизнените нужди ние разчитаме сляпо на помощта на други експерти, чието знание е също толкова ограничено. Човешкият колектив знае много повече днес в сравнение с древните общности, но на индивидуално ниво древните събирачи са вероятно най-сръчните и най-информираните хора в историята.
Има свидетелства, че средният размер на мозъка на Homo sapiens всъщност е намалял от времената на събирачеството насетне
13
Оцеляването в тази епоха изисквало добре развити умствени способности от всеки. С появата на земеделието и производството хората във все по-голяма степен можели да разчитат на уменията на другите за своето оцеляване и по този начин били открити „нови ниши за малоумници“. Всеки може да оцелее, работейки като
13
Christopher В., RuffErik Trinkaus and Trenton W. Holliday, ‘Body Mass and
Encephalization in Pleistocene Homo’, Nature 387 (1997), 173-176; M. Henneberg and M.
Steyn, ‘Trends in Cranial Capacity and Cranial Index in Subsaharan Africa During the
Holocene’, American Journal of Human Biology 5:4 (1993): 473-479; Drew H. Bailey and
David C. Geary, ‘Hominid Brain Evolution: Testing Climatic, Ecological and Social
Competition Models’, Human Nature 20 (2009): 67-79; Daniel J. Wescott and Richard L.
Jantz, ‘Assessing Craniofacial Secular Change in American Blacks and Whites Using
Geometric Morphometry’, in Modern Morphometries in Physical Anthropology:
Developments in Primatology: Progress and Prospects, ed. Dennis E. Slice (New York:
Plenum Publishers, 2005), 231-245.

52
превозвач на вода или работник на поточна линия и да предаде своите най- прозаични гени на следващото поколение.
Събирачите познавали и владеели до съвършенство не само заобикалящия ги свят от животни, растения и предмети, но и вътрешния свят на своите тела и сетива. Те чували и най-малкото потрепване на тревите, което издавало движение на змия, внимателно наблюдавали листата на дърветата, за да открият скритите плодове, кошери и гнезда, придвижвали се с минимално усилие и шум и знаели кои са най-пъргавите и ефективни начини за сядане, ход и тичане. Разнообразната и постоянна употреба на телата им ги поддържала в добра форма, достойна за маратонски състезатели. Те притежавали физическа сръчност и гъвкавост, която днешните хора не могат да постигнат дори след години практикуване на йога или тайдзицюен.
Начинът на живот на събирачите бил осезаемо различен в различните региони и сезони, но като цяло изглежда, че е бил по-приятен и изпълнен с позитивни преживявания в сравнение с този на повечето селяни, овчари, работници и чиновници, които са техни потомци.
Докато представителите на днешните общества на изобилието работят средно по 40–45 часа седмично, а хората от развиващите се общества работят по 60 и дори 70 часа седмично, днешните ловци събирачи, живеещи дори в най-негостоприемните райони като пустинята Калахари, работят средно само по 35–45 часа на седмица. Те ловуват само в един от три дни, а събирачеството отнема не повече от три до шест часа на ден. Обикновено това е достатъчно за изхранването на групата. Възможно е древните ловци събирачи, обитаващи плодородни местности, да са прекарвали дори по- малко време за набавяне на храна и суровини. При това те се радват и на доста по-малко домакинска работа — нямат чинии за миене, килими за чистене, подове за лъскане, пелени за сменяне и сметки за плащане.
Икономиката на събирачеството осигурявала на хората по-интересен живот в сравнение с по-късните етапи, доминирани от земеделието и индустриалното производство. Днес работниците в китайски фабрики тръгват в седем часа сутринта, придвижват се през замърсените улици, работят на една и съща машина всеки ден в продължение на десет дълги и еднообразни часа и се прибират в седем вечерта, за да измият съдовете и да изперат мръсните дрехи. Преди 30 000 години събирачите, обитавали територията на днешен Китай, са можели да напуснат лагера, да кажем, около осем сутринта. Те са се разхождали из близките гори и по поляните, събирайки гъби, изравяйки ядливи корени, ловейки жаби. Разбира се, от време на време им се налагало да избягат от някой тигър, изпречил се насреща им. В ранния следобед се връщали, за да приготвят обеда. Това им оставяло много време за клюки, разговори, игри с децата и мързелуване.

53
Несъмнено тигрите понякога ги догонвали или ги хапели змии, но пък нямало автомобилни катастрофи и индустриално замърсяване.
На повечето места и през по-голямата част от времето събирачеството осигурявало идеалната храна. Това не е изненада — това е бил начинът на хранене в продължение на стотици хиляди години и човешкото тяло било добре адаптирано към него. Свидетелства от вкаменели скелети показват, че древните събирачи рядко са страдали от глад или недохранване и като цяло са били по-високи и по-здрави от потомците си — заетите със земеделие селяни. Средната продължителност на живота била само 30–40 години, но това се дължало най-вече на високата детска смъртност. Било твърде вероятно децата, които успеят да оцелеят през опасните първи години от живота си, да доживеят до 60 и дори до 80-годишна възраст. При днешните събирачи една жена на 45 години може да очаква да живее още двайсет години и около 5–8% от общностите им са на възраст над 60 14
Тайната на събирачите, която ги предпазвала от глад и недохранване, била тяхната разнообразна диета. Земеделците по-късно като цяло се хранели с ограничен брой храни и твърде небалансирано. Особено в предмодерните времена повечето от калориите, които земеделските общества получавали, били от един тип посев — пшеница, картофи или ориз, — като по този начин те не си набавяли някои от най-необходимите витамини, минерали и други хранителни вещества. Типичният китайски селянин яде ориз за закуска, обед и вечеря и ако има късмет, може да очаква същото и следващия ден. За разлика от това древните събирачи редовно се хранели с разнообразни храни.
Пра-пра-прабабата на същия този селянин може да си е хапвала горски плодове и гъби за закуска, плодове, охлюви и костенурки за обед и заешка пържола с див лук за вечеря. Менюто за следващия ден може да е било напълно различно. Това разнообразие осигурявало на древните ловци събирачи всички необходими хранителни вещества.
Още повече, доколкото не били зависими от някой конкретен тип храна, изчезването на източника му не било особена трагедия. Земеделските общества са измъчвани от глад, когато настъпи суша, избухне пожар или земетресение унищожи годишната реколта от ориз или картофи.
Събираческите общества не били защитени от природни бедствия и страдали от периоди на недостиг и глад, но обикновено се справяли с подобни драматични моменти по-лесно. Ако по някаква причина изгубят част от източниците на хранителните си запаси, те могат да започнат да събират и да ловуват други видове или да се придвижат към нов район.
14
Nicholas G. Blurton Jones et al., ‘Antiquity of Postreproductive Life: Are There Modern
Impacts on Hunter-Gatherer Postreproductive Life Spans?’, American Journal of Human
Biology 14 (2002), 184-205.

54
Древните събирачи страдали по-малко и от инфекциозни болести. Повечето от болестите, които тормозят представителите на земеделското и индустриалното общество (като едра шарка, морбили и туберкулоза), произхождат от одомашнените животни и се пренасят върху човека едва след земеделската революция. Този бич бил непознат на древните събирачи, които одомашнили само кучето. Нещо повече: повечето хора в земеделските и индустриалните общества живеели в гъсто населени, мръсни постоянни селища — идеален развъдник на болести. Събирачите се скитали на малки групи, което възпрепятствало разпалването на епидемии.
Пълноценната и разнообразна диета, относително кратката работна седмица и рядко срещаните инфекциозни заболявания карат мнозина изследователи да определят предземеделските събирачески общества като
„истинските общества на благосъстоянието“. Би било грешка обаче да идеализираме живота им. Въпреки че са живеели по-добре от повечето представители на земеделските и индустриалните общества, техният свят също е бил суров и безкомпромисен. Не били рядкост периодите на недостиг и лишения, детската смъртност била висока, а злополуки, които днес са дребен проблем, тогава са били смъртна присъда. Вероятно в рамките на търсещите храна групи хората са се радвали на истинска близост, но на нещастниците, които предизвиквали враждебността или насмешката на околните, никак не им е било лесно. Днешните ловци събирачи често изоставят или дори убиват възрастните и недъгавите, които не могат да поддържат темпото на групата. Нежеланите бебета и деца също могат да бъдат умъртвени и дори има случаи на религиозни човешки жертвоприношения.
Племето аче, ловци събирачи, обитавали джунглите на Парагвай до 60-те години на XX в., ни дават възможност да видим и тъмната страна на този начин на живот. Когато важен член на групата умирал, те обикновено убивали и малко момиченце, което погребвали с него. Антрополозите, които интервюирали представители на племето, са документирали случай, в който бил изоставен мъж на средна възраст, тъй като се разболял и не бил в състояние да догонва останалите. Той бил оставен под дърво, което се покрило с лешояди в очакване на обилен обяд. Изненадващо обаче, мъжът се възстановил и успял да се върне в групата. Тъй като тялото му било покрито с курешките на птиците, от този момент го наричали „Лешоядова курешка“.
Друга история разказва, че когато възрастна жена станала бреме за общността, един от младите мъже се промъкнал зад гърба ѝ и я убил с удар на брадва по главата. Възрастен мъж от племето разказал на антрополозите и други любопитни истории за младостта си в джунглата. „Редовно убивах стари жени. Убих лелите си. [...] Жените се страхуваха от мен. [...] Сега, с

55
идването на белите хора, станах слаб.“ Бебетата, които се раждали без коса, били считани за недоразвити и били незабавно умъртвявани. Една жена споделя, че първото ѝ бебе момиченце било убито, тъй като мъжете в групата не са искали повече момичета.
Друга история разказва, че малко момченце било убито от възрастен мъж, защото „плачело, а той е бил в лошо настроение“. Друго дете било погребано живо, защото „изглеждало смешно и другите деца му се присмивали“
15
Но не трябва да съдим аче прибързано. Антрополозите, които живеели с тях години наред, са документирали, че насилието между възрастни е изключително рядко срещано. И мъжете, и жените свободно сменяли партньорите си. Всички се усмихвали и смеели постоянно, нямало йерархия по отношение на водачеството и като цяло склонните към деспотизъм индивиди били изолирани от общността. Те били изключително щедри, имали малко лична собственост и не били обсебени от желание за богатства и успех. Нещата, които ценели най-много, били добрите взаимоотношения и истинското приятелство
16
. Към убийствата на деца, на болни хора и на възрастни те се отнасяли както ние днес към аборта и евтаназията. Трябва също така да се отбележи, че аче били преследвани и безмилостно убивани от парагвайските фермери. От изключителна важност било групата да е в състояние да избяга от враговете си и вероятно това ги е принуждавало да са толкова жестоки по отношение на всеки, който може да се окаже бреме за общността.
Истината е, че тяхното общество, подобно на всяко друго човешко общество, било много комплексно. Трябва да се пазим от демонизирането или иделизирането му при условие, че слабо познаваме спецификите му. Аче не са нито ангели, нито зверове, а просто хора. Такива са били и древните ловци събирачи.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: