Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

365
Същото се отнася за християнските теолози. Свети Павел и свети Августин били съвсем наясно, че повечето хора биха предпочели да правят секс, вместо да отправят молитви към Бог. Доказва ли това, че сексът е ключ към щастието? Не според тях двамата. Това доказва единствено, че човешката природа е греховна и хората лесно биват въвеждани в изкушение от
Сатаната. От гледна точка на християнството мнозинството от хората са в общо взето в същото положение като пристрастените към хероина наркомани. Да си представим, че психолог провежда изследване на щастието сред група наркомани. Техните отговори на неговите въпроси показват, че всеки от тях изпитва щастие единствено когато си инжектира хероин.
Означава ли това, че психологът трябва да заключи, че хероинът е пътят към щастието?
Идеята, че собствените ни усещания не са надежден път към истината, не е типична единствено за християнството. Що се отнася до познавателната ценност на усещанията, дори Дарвин и Докинс могат да намерят общ език със свети Павел и свети Августин. Според теорията за себичния ген естественият отбор кара хората, също като останалите организми, да избират онова, което е добро за възпроизводството на техните гени, дори да е лошо за тях като индивиди. Повечето мъже прекарват живота си в тежък труд, грижи, съревнование и борба, вместо да се радват на кротко блаженство, защото тяхната ДНК ги манипулира, преследвайки собствените си себични цели. Също като Сатаната, ДНК използва мимолетни наслади, за да омае хората и да ги постави под своята власт.
Повечето религии и философии възприемат подход към щастието, различа- ващ се съществено от този на либерализма
116
. Особено интересна е позицията на будизма, тъй като той отдава на въпроса за щастието по-голямо значение от която да е друга религия. В продължение на 2500 години будистите систематично изследват същността на щастието и неговите причини, поради което сред научната общност се наблюдава засилващ се интерес към тяхната философия и медитативни практики.
Будизмът споделя с биологическия подход към щастието една ключова предпоставка — разбирането, че то е продукт на процеси, протичащи в нашето тяло, а не резултат от събития във външния свят. Изхождайки от тази предпоставка обаче, той достига коренно различни изводи.
Според будизма повечето хора отъждествяват щастието с приятните усеща- ния, а нещастието — с неприятните усещания. Поради това те приписват щастие, основанието за съществуване на психотерапията е, че хората в действителност не познават себе си и понякога имат нужда от помощта на професионалисти, за да се освободят от вредните навици.
116
D. М. McMahon, The Pursuit of Happiness: A History from the Greeks to the Present
(London: Allen Lane, 2006).

366
огромно значение на начина, по който се чувстват, стремейки се да изпитват колкото се може повече удоволствие и колкото се може по-малко болка.
Каквото и да правим в живота си, независимо дали се почесваме по крака, наместваме се по-удобно в стола си или водим световни войни, ние се стремим към постигане на наслада.
Проблемът според будизма е в това, че усещанията ни са само мимолетни вибрации, променящи се неспирно като вълните на океана. Ако преди пет минути съм се чувствал радостен и изпълнен с решимост, сега тези усещания могат да ме напуснат и да изпитвам тъга и обезсърчение. Затова ако искам да изпитвам приятни усещания, трябва неспирно да ги преследвам, отбягвайки неприятните. Дори и да успея в това начинание, ще трябва да започвам отново и отново, без никога да постигам трайно възнаграждение за всичките си усилия.
С какво са чак толкова важни тези ефимерни достижения? Защо да се боря така упорито за постигането на нещо, което изчезва веднага щом съм го хванал в ръцете си? Според будизма коренът на страданието не е усещането за болка, тъга или безсмислие на живота. По-скоро истинският му корен се крие в безспирното и безсмислено преследване на ефимерни усещания, пораждащо напрегнатост, безпокойство и неудовлетвореност. Заради него умът ни никога не постига покой. Той не е доволен дори когато изпитваме наслаждение, тъй като изпитва страх, че то скоро ще спре, придружен от стремеж да го запази и усили.
Хората постигат освобождение от страданието не когато изпитват някакво чезнещо наслаждение, а по-скоро когато проумеят непостоянната природа на всички усещания и погасят своите желания. Това е целта на будистките техники за медитация. Когато медитирате, трябва да наблюдавате внимателно своите тяло и ум, наблюдавайки неспирното пораждане и отминаване на всички усещания и осъзнавайки колко напразни са поражданите от тях копнежи. Когато копнежът изчезне, умът става спокоен, ясен и удовлетворен. Различни усещания продължават да се пораждат и отминават — радост, гняв, скука, похот — но след като се отървем от желанията си, ние можем да ги приемем като това, което са. Тогава ще заживеем в настоящето, вместо да се отдаваме на празни блянове по възможното.
Постигнатото по този начин спокойствие е така дълбоко, че нито един от онези, които прекарват живота си в трескаво преследване на приятни усещания, не може дори да си го представи. Представете си човек, седящ от десетилетия край морския бряг, приветствайки определени „добри“ вълни, стремейки се да предотврати тяхното разбиване в брега и същевременно отблъсквайки определени „лоши“ вълни, стремейки се да избегне тяхното доближаване. Ден след ден той стои край морето и се занимава с това

367
влудяващо упражнение. В крайна сметка сяда на пясъка и просто оставя вълните да идват и да се отдръпват сами. Какъв покой би изпитал тогава!
Тази идея е така чужда на съвременната либерална култура, че когато западното Ню ейдж движение се натъква на прозренията на будизма, то ги превежда на либерален език, с което ги преобръща наопаки. Неговите последователи често твърдят: „Щастието не зависи от външни условия. То зависи само от това, което ние самите усещаме. Хората трябва да спрат да се стремят към външни постижения като богатство и социален статус и да възстановят връзката с вътрешното си аз.“ Иначе казано, „щастието извира отвътре“. Това е точно същото, което твърдят и биолозите, но е точно обратното на това, което твърди Буда.
Буда би се съгласил със съвременната биология и с Ню ейдж, че щастието не зависи от външни условия. Неговото по-важно и далеч по-дълбоко прозрение е, че истинското щастие не зависи и от вътрешните ни преживявания. Всъщност колкото повече значение им придаваме, колкото повече желания ги съпътстват, толкова повече страдаме. Препоръката на
Буда е да спрем не само преследването на външни постижения, а и на вътрешни преживявания.
Време е да обобщим. Въпросниците за субективно благополучие целят да го определят посредством вътрешните ни преживявания, поради което разглеждат стремежа към щастие като преследване на конкретно емоционално състояние. От друга страна, много традиционни философии и религии като будизма приемат, че ключът към щастието е самопознанието — разбирането на това кои сме в действителност. Повечето хора погрешно се идентифицират със своите чувства, мисли, влечения и антипатии. Когато изпитват гняв, те си мислят: „Аз съм гневен. Това е моят гняв.“ Поради това те прекарват живота си в отбягване на едни усещания и стремеж към други, без да осъзнават, че те не са своите усещания, че неуморното преследване на тези усещания е причина за всички страдания.
Ако това е така, то цялото ни разбиране на историята на щастието може да се окаже погрешно. Може би не е чак толкова важно дали очакванията на хората намират удовлетворение и дали те се радват на приятни усещания.
Основният въпрос е дали хората са наясно с истината за самите себе си.
Какви са свидетелствата, които показват, че днес ние сме в по-непосредствен досег с тази истина в сравнение с древните събирачи или средновековните селяни?
Учените започват да изследват историята на щастието едва преди няколко години и все още са на етапа на формулиране на изходни хипотези и търсене на подходящи изследователски методи. Прекалено рано е да приемаме категорични изводи, слагайки край на дебат, който едва сега започва. Важно

368
е по-скоро да усвоим колкото се може повече алтернативни подходи и да поставяме правилните въпроси.
Повечето исторически изследвания се фокусират върху големите идеи на великите мислители, смелостта на воините, милосърдието на светците и креативността на творците. Те ни казват много за сплитането и разплитането на социалната тъкан, за възхода и упадъка на империите, за въвеждането и разпространението на технологиите. Въпреки това те не ни казват как всичко това се отразява върху отделните хора с техните радости и страдания. Това е най-голямата празнина в историята. Нека започнем да я запълваме.

369

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: