Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

362
и избирателната система, превръщайки се в основа на политиката. Всеки взима ежедневно синтетичен наркотик, наречен „сома“, който кара хората да се чувстват щастливи, без да вреди на тяхната продуктивност и ефикасност.
Световната държава, която властва над цялата планета, никога не е застрашавана от войни, революции, стачки и демонстрации, тъй като всички хора са изключително доволни от начина си на живот, какъвто и да е той.
Визията на Хъксли за бъдещето е далеч по-тревожна от „1984“ на Оруел.
Светът на Хъксли изглежда чудовищен на повечето читатели, макар те да не могат да обяснят защо. Всички са щастливи през цялото време. Какво лошо има в това?
СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
Смущаващият свят, описан от Хъксли, се основава на биологизаторското допускане, че щастие и удоволствие са едно и също. Да бъдеш щастлив е същото като да изпитваш приятни телесни усещания. Тъй като нашата биохимия налага ограничения върху обема и продължителността на тези усещания, единственият начин да изпитваме по-високо ниво на щастие за продължителни периоди от време е като манипулираме тази биохимия.
Някои учени обаче оспорват тази дефиниция за щастие. В едно прочуто изследване Даниъл Канеман, носител на Нобелова награда за икономика, кара различни хора да си припомнят свой типичен работен ден, минавайки от случка на случка и определяйки в каква степен са харесвали това, което изпитват тогава. Оказва се, че начинът, по който повечето хора се отнасят към собствения си живот, е на пръв поглед парадоксален. Да вземем например отглеждането на дете. Канеман открива, че от гледна точка на моментите на радост и на мъка това се оказва доста неблагодарна работа, свеждаща се основно до смяна на пелени, миене на чинии и справяне с отчетливо неприятни гневни изблици. Въпреки това повечето родители твърдят, че децата им са техният основен извор на радост. Означава ли това, че хората не знаят какво в действителност е добро за тях?
Това е единият възможен отговор. Друг гласи, че откритието на Канеман показва, че щастието не се измерва чрез това колко повече са приятните моменти спрямо неприятните. По-скоро то се свежда до това да разглеждаш живота си в неговата цялост като смислен и стойностен. Щастието има съществен когнитивен и етически елемент. Ценностите са това, което определя дали ще се виждаме като „нещастни роби на малък диктатор“, или
„полагащи изпълнени с любов грижи за един нов живот“
114
. Както е казал
Ницше, ако имаш „защо“, можеш да понесеш почти всяко „как“. Смисленият
114
Daniel Kahneman, Thinking, Fast and Slow (New York: Farrar, Straus and Giroux, 2011);
Inglehart et al., ‘Development, Freedom and Rising Happiness’, 278-281.

363
живот може да носи изключителна удовлетвореност въпреки всякакви трудности, а безсмисленият живот е ужасна участ — независимо с какви удобства бива съпътстван.
Макар хората от всички култури и във всички епохи да са изпитвали едни и същи болки и удоволствия, смисълът, който те са приписвали на живота си вероятно е варирал значително. Ако това е така, то историята на щастието би могла да се окаже далеч по-динамична, отколкото мислят биолозите. При това този извод не задължително е в полза на съвременната епоха. Ако оценяваме живота минута по минута, вероятно можем да кажем, че през
Средновековието той е бил тежък. От друга страна, ако тогава хората са вярвали в обещанието за вечно блаженство в отвъдния живот, вероятно животът за тях е бил далеч по-смислен и стойностен от този на хората в нашето секуларизирано време, което ни обещава само пълно забвение.
Запитани „Удовлетворени ли сте от живота си като цяло?“, хората от
Средновековието може би биха го оценили доста високо по скалата на субективното благополучие.
Значи нашите предци от Средновековието са били щастливи, защото са намирали смисъл в живота си благодарение на една колективна заблуда — животът в отвъдното? Точно така. След като никой не оспорвал фантазиите, защо им било на тях самите да го правят? Доколкото можем да кажем, от чисто научна гледна точка човешкият живот няма абсолютно никакъв смисъл. Хората са продукт на слепи еволюционни процеси, лишени от цели и намерения. Действията ни не са част от някакъв божествен космически план и ако утре планетата Земя се пръсне на части, вселената вероятно ще продължи обичайния си ход. Доколкото сме в състояние да преценим, липсата на човешката субективност няма да се отрази на случващото се. Следователно какъвто и смисъл да приписват хората на своя живот, това е една заблуда. Отвъдните смисли, които хората през
Средновековието проектирали върху своя живот, са не по-малко илюзорни от тези, които хуманизмът, национализмът и капитализмът предлагат на днешните хора. Ученият, който твърди, че животът му има смисъл, защото увеличава запаса от човешките знания, войникът, който вярва, че животът му има смисъл, защото воюва в защита на родината си, и предприемачът, който намира смисъл в създаването на нова компания, са в плен на същата илюзия като техните средновековни аналози, намирали смисъл в Светите писания, кръстоносните походи и строежа на катедрали.
Следователно, изглежда, щастието се свежда до съгласуване на собствените ни заблуди с доминиращите в рамките на общността, към която принадлежим. Докато моите лични разкази са в синхрон с тези на хората около мен, мога да се убеждавам, че животът е смислен и да извличам щастие от тази си убеденост.

364
Това е доста потискащ извод. Наистина ли щастието се основава на самозаблуда?

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: