Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

353
за моментно удоволствие или трайно удовлетворение от начина ни на живот.
Но как да го измерим отвън? Вероятно бихме могли да попитаме хората как се чувстват. Тогава психолозите и биолозите, които се стремят да оценят колко щастливи се чувстват хората, би трябвало да им дават въпросници и след като ги получат попълнени, да изчислят резултатите.
Един типичен въпросник, целящ да оцени субективно преживяваното благополучие, би предложил на интервюираните скала от 0 до 10, по която да измерят съгласието си с твърдения като „Чувствам се удовлетворен от това, което съм“, „Мисля, че си струва да живея живота си“, „Оптимист съм по отношение на бъдещето“ и „Животът е хубав“. След това изследователят ще сумира числата и така ще изчисли общото ниво на субективно благополучие на интервюирания.
Такива въпросници се използват, за да се намерят корелации между щастието и обективни фактори. Едно изследване например сравнява 1000 души, печелещи по 100 000 долара годишно, с 1000 души, печелещи по 50 000 долара. Ако изследването покаже, че първата група демонстрира средно ниво на субективно благополучие 8,7, а втората — едва 7,3, то изследователят има основания да стигне до извода, че е налице положителна корелация между богатство и субективно благополучие. По-простичко казано, парите ни правят щастливи. Същият метод може да се използва, за да определим дали хората, които живеят в демократични държави са по- щастливи от тези, които живеят в диктатури, и дали женените са по- щастливи от неженените, разведените и овдовелите.
Това осигурява на историците, които могат да изследват богатството, политическата свобода и нивото на разводите в миналото, основа за съпоставка с днешния ден. Ако хората се чувстват по-щастливи при демокрация, а женените са по-щастливи от разведените, то историкът има основания да твърди, че процесът на демократизация през последните няколко десетилетия е допринесъл за всеобщото щастие на човечеството, докато повишаването на дела на разводите свидетелства за противоположна тенденция.
Този начин на мислене не е лишен от недостатъци, но преди да забодем пръст в някои от пробойните му, струва си да разгледаме резултатите, които той ни осигурява.
Един интересен извод е, че парите наистина ни правят по-щастливи. Това обаче е вярно само в определена степен, отвъд която те нямат кой знае каква роля. За хората в дъното на икономическата стълбица повече пари означават повече щастие. Ако сте самотна майка в Америка, която изкарва 12 000 долара годишно като чистачка, и изведнъж спечелите 500 000 от лотарията, вероятно субективното ви благополучие ще се увеличи рязко и трайно. Ще можете да храните и обличате децата си, без да затъвате в нови и нови

354
дългове. От друга страна, ако сте изпълнителен директор, който изкарва 250 000 долара годишно, и спечелите 1 000 000 от лотарията или пък бордът на управляваната от вас компания изведнъж реши да ви удвои заплатата, вероятно ще изпитвате по-високо ниво на удовлетвореност само няколко седмици. Според емпиричните данни почти сигурно това няма да има кой знае какво значение за това как се чувствате за по-дълъг период от време.
Ще си купите по-шикозна кола, ще се преместите в разкошна къща и ще свикнете да пиете „Шато Петрюс“ вместо калифорнийско каберне, но всичко това скоро ще стане обичайно и ще спре да ви прави впечатление.
Друго интересно откритие е, че болестите намаляват щастието в краткосрочен план, но са източник на трайни страдания само ако състоянието на болния непрекъснато се влошава или болестта е свързана с непрекъсната и изтощителна болка. Диагностицираните с хронични заболявания като диабет обикновено се чувстват потиснати за известно време, но ако състоянието им не се влошава, те се приспособяват към новите условия и оценяват щастието си по същия начин като здравите хора.
Представете си, че Луси и Люк са двама близнаци от средната класа, които се включват в изследване на субективното благополучие. На връщане от психологическата лаборатория колата на Луси е ударена от автобус, част от ребрата ѝ са счупени, а един от краката ѝ остава трайно увреден. Докато спасителите разрязват колата, за да я извадят, телефонът ѝ звънва. Обажда се Люк, който крещи в слушалката, че е спечелил джакпот от лотарията — 10 000 000 долара. Две години по-късно тя куцука, а той е много по-богат отпреди. Когато психолозите проведат втория етап на изследването обаче, двамата вероятно ще дадат същите отговори като сутринта на онзи съдбовен ден.
Семейството и общността изглежда имат по-голямо значение за щастието в сравнение с парите и здравето. Хората със здрави семейства, които живеят в сплотени общности, предлагащи им подкрепа, са много по-щастливи от хората, чиито семейства са дисфункционални и които не са намерили (или дори не са търсили) общност, от която да бъдат част. Бракът е изключително важен. Множество изследвания показват, че има изключително тясна корелация между добрия брак и високото ниво на субективно благополучие, а също между лошия брак и нещастието. Тя е в сила независимо от икономическите условия и телесното състояние. Безпаричен инвалид с любяща съпруга и вярно семейство, който е част от оказваща му подкрепа общност, може да се чувства далеч по-добре от отчужден милиардер, при условие че бедността му не е крайно тежка, а заболяването му не се влошава и не е свързано с много силни болки.
Това показва, че е възможно изключителното подобряване на материалните условия през последните два века да се уравновесява от разпада на

355
семейството и общностите. Ако е така, то средният човек в наши дни може и да не е по-щастлив от онзи, живял през 1800 г. Дори свободата, която ценим така високо, може да не допринася чак толкова за нашето щастие. Можем да изберем своите съпрузи, приятели и съседи, но и те могат да изберат да ни напуснат. Тъй като отделният човек разполага с непозната преди власт да определя собствения си път в живота, оказва се все по-трудно той да изгражда трайни връзки. Ето защо водим все по-самотно съществуване сред разпадащи се общности и семейства.
Най-важното ни откритие е това, че щастието в действителност не зависи от обективни условия като богатството, здравето или принадлежността към общност. По-скоро то зависи от отношението между обективните условия и субективните очаквания. Ако си искал волска талига и си получил волска талига, си доволен. Ако си искал чисто ново ферари, но си получил втора ръка фиат, се чувстваш ограбен.
Това е причината печалбата от лотарията да има в дългосрочен план същото отражение върху щастието като увреждането в резултат от пътна злополука.
Когато нещата вървят добре, очакванията ни се покачват и затова можем да се чувстваме неудовлетворени дори и при драстично подобряване на обективните условия. Когато нещата вървят зле, очакванията се свиват и съответно дори при тежко заболяване можем да се чувстваме толкова щастливи, колкото преди.
Бихте могли да възразите, че за да стигнем до този извод, не ни трябват цял куп психолози с техните досадни въпросници. Пророците, поетите и философите са осъзнали още преди хиляди години, че чувството на удовлетвореност от това, което си, е далеч по-важно от получаването на повече от онова, което искаш. Все пак е добре, когато съвременни изследвания, подкрепени с цял куп числа и диаграми, достигат до същите изводи като тези на мъдреците от миналото.
Ключовото значение на очакванията има голямо значение за вникването в историята на щастието. Ако то зависеше единствено от обективни условия като богатството, здравето и социалните връзки, би било относително лесно да изследваме динамиката му в хода на историята. Откритието, че то зависи от субективни фактори, прави задачата на историците далеч по-сложна. Ние разполагаме с цял куп успокоителни и обезболяващи, но очакванията ни за спокойствие и удоволствие, както и нетърпимостта ни към неудобства и безпокойства са нараснали в такава степен, че е напълно възможно болката да ни причинява повече страдания, отколкото на нашите предшественици.
Трудно е да приемем този начин на мислене. Проблемът е в една заблуда, вложена дълбоко в душите ни. Когато се опитваме да отгатнем или да си представим колко щастливи са другите хора днес или в миналото, ние неизбежно поставяме себе си на тяхното място. Това обаче не върши работа,

356
тъй като налага собствените ни очаквания върху материалните условия, при които те са живели. В съвременните благоденстващи общества е обичайно да взимаш душ и да си сменяш дрехите ежедневно. Средновековните селяни обаче не се къпели с месеци и почти никога не сменяли дрехите си. Самата мисъл да живееш по този начин, сред мръсотия и зловония, за нас е отблъскваща. Въпреки това въпросните селяни сякаш не са страдали особено от всичко това. Те били свикнали с миризмата на отдавна непрана риза. Не можем да кажем, че те са искали да сменят дрехите си, но не са можели да си го позволят — истината е, че са получавали тъкмо това, което са искали.
Ето защо — поне по отношение на облеклото — те били доволни.
Ако помислим малко, това не е чак толкова удивително. Все пак нашите братовчеди шимпанзетата рядко се мият и никога не си сменят дрехите
(защото нямат такива). Не се отвращаваме и от домашните кучета и котки, които също не взимат душ и не сменят козината си ежедневно. Въпреки това ги галим, прегръщаме и целуваме. Малките деца в нашите благоденстващи общества често мразят да се къпят и са нужни години обучение и наложена от родителите дисциплина, за да възприемат този предполагаемо привлекателен навик. Всичко е въпрос на очаквания.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: