Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| Друг метод е телетата и яретата да се оставят при майките им, но да не им се позволява да сучат прекалено много. Най-простият начин това да стане е като малките се прогонват след като млякото започне да тече. Това обикновено предизвиква съпротивата както на майката, така и на малкото. Някои пастирски племена избиват малките, изяждат месото и след това пълнят кожата им. Натъпканите кожи, наподобяващи фигурата на животно, се показват на майката, за да продължи тя да произвежда мляко. Нуерите в Судан дори намазват натъпканите фигури с урината на майката, за да им придадат позната миризма. Друга тяхна техника е завръзването на венче от тръни около устата на телето, така че то да боде майката и да я кара да се съпротивлява на сукането 33 Туарегите, които отглеждат камили в Сахара, пробивали или режели части от носа и горната устна на малките, за да стане сукането болезнено и те сами да се отказват 34 Не всички земеделски общества са толкова жестоки към домашните си животни. Понякога животът им може да е доста задоволителен. Овцете, отглеждани за вълна, домашните кучета и котки, военните и състезателни коне често се радват на добри условия на живот. Знае се, че римският 32 Avi Pinkas (ed.), Farmyard Animals in Israel - Research, Humanism and Activity (Rishon Le- Ziyyon: The Association for Farmyard Animals, 2009 [Hebrew]), 169-199; 33 Edward Evan Evans-Pritchard, The Nuer: A Description of the Modes of Livelihood and Political Institutions of a Nilotic People (Oxford: Oxford University Press, 1969); Е. C. Amoroso and P. A. Jewell, ‘Th Exploitation of the Milk-Ejection Reflx by Primitive People’, в Man and Cattle: Proceedings of the Symposium on Domestication at the Royal Anthropological Institute, 24-26 May 1960, ed. A. E. Mourant and F. E. Zeuner (London: Thе Royal Anthropological Institute, 1963), 129-134. 34 Johannes Nicolaisen, Ecology and Culture of the Pastoral Tuareg (Copenhagen: National Museum, 1963), 63. 94 император Калигула е планирал да назначи коня си, Инцитат, на сенаторска служба. Пастирите и фермерите често показват привързаност към животните си и се грижат добре за тях, точно както мнозина робовладелци обичали и се грижели за робите си. Неслучайно крале и пророци се преобличали като овчари и сравнявали начина, по който те и боговете се грижат за хората, с начина, по който пастирът обгрижвал стадото си. Но въпреки това от гледна точка на стадото е трудно да си представим, че земеделската революция не е ужасяваща катастрофа. Еволюционният „успех“ на одомашнените животни е безсмислен. Дивите носорози, които са на ръба на оцеляването, вероятно са по-удовлетворени от живота си, отколкото телето, което прекарва краткия си живот в тясна клетка и бива угоявано, за да има сочни пържоли. Щастливият носорог не става по-малко щастлив от това, че е един от последните представители на вида си. Еволюционният успех на говедото, измерван в броя копия на ДНК, не е утеха за страданието, което отделните животни понасят. Това несъответствие между еволюционен успех и индивидуално страдание е може би най-важният урок, който можем да научим от земеделската революция. Когато става дума за растителни видове като пшеницата и царевицата, може би чисто еволюционната перспектива има смисъл. Но в случая на животински видове като говедото, овцата и Homo sapiens — всеки от които притежава сложен свят от чувства и емоции, ние трябва да си даваме сметка за това как еволюционният успех се отразява на индивидуалния опит. В следващите глави ще видим отново как рязкото увеличаване на колективната мощ и явният успех на нашия вид вървят ръка за ръка с нарастването на индивидуалното страдание. 95 |