Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ЖЕРТВИТЕ НА РЕВОЛЮЦИЯТА Фаустовската сделка между човека и зърното не е единствената, сключена от нашия вид. Друг пазарлък засяга съдбата на животни като овцете, козите, прасетата и кокошките. Номадските групи, дебнещи диви овце, постепенно променили състава на стадата, които плячкосвали. Този процес вероятно е започнал със селективния лов. Човекът научил, че е в негова полза да лови само възрастни мъжки екземпляри, както и стари, и болни овце. Те щадяли младите женски и агнетата, за да съхранят в дългосрочен план жизнеността на стадото. Втората стъпка вероятно била активната защита на стадата от хищници — човекът започнал да прогонва лъвовете, вълците и чуждите човешки групи. След това той може би е започнал да отвежда стадата в тесни клисури, позволяващи по-добър контрол и защита. Накрая хората започнали по-внимателно да селектират овцете, за да могат по-добре да отговарят на нуждите им. Най-агресивните овни — онези, които демонстрирали най- силна съпротива спрямо човешкия контрол — били заколвани първи. По същия начин се отнасяли с по-слабите и по-любопитни женски (пастирите не обичат овце, чието любопитство ги отвежда далеч от стадото). С всяко следващо поколение овцете ставали все по-дебели, по-склонни към подчинение и по-малко любопитни. Voilа̀! Мери има малко агънце — и то я следва, където и да отиде тя. Друг вариант е ловците събирачи да са улавяли агне, което започвали да отглеждат и да угояват, за да имат храна, когато настъпи по-труден период. На определен етап те започват да отглеждат по-голям брой агнета, някои от които достигат полова зрялост и дават потомство. Най-агресивните и неуправляеми агнета ставали първите жертви, а най-склонните към послушание и най-кротките живеели по-дълго и давали потомство. Резултатът бил стадо от одомашнени кротки овце. Подобни одомашнени животни — овце, кокошки, магарета и други — били източник на храна (месо, мляко, яйца), суровини (кожи и вълна) и мускулна сила. Транспортът, обработването на земята, смилането на зърното и други дейности, които до този момент се извършвали от човека, във все по-голяма степен започнали да се изпълняват от животни. В повечето земеделски общества хората се съсредоточавали върху култивирането на растенията, а отглеждането на животни било второстепенна задача. На някои места обаче възниквал нов тип общество, основано най-вече на експлоатация на животни — племена от пастири. 91 Паралелно с разпространението на Homo sapiens върви и разпространението на неговите одомашнени животни. Преди десет хиляди години не повече от няколко милиона овце, едър рогат добитък, кози, глигани и кокошки живеели в определени ограничени зони на афро- азиатския континент. Днес има около милиард овце, милиард прасета, повече от милиард едър рогат добитък и повече от 25 милиарда кокошки — при това по целия свят. Одомашнената кокошка е най- разпространената птица на всички времена. След Homo sapiens одомашненият едър рогат добитък, прасето и овцете са съответно вторият, третият и четвъртият най-разпространен едър бозайник на света. От тясна еволюционна перспектива, която измерва успеха по броя на копията ДНК, земеделската революция е истинска благодат за кокошките, кравите, прасето и овцете. За съжаление, еволюционната перспектива е недостатъчно мерило за успех. Тя преценява всичко с помощта на критериите оцеляване и възпроизводство, без да взима предвид индивидуалното страдание или щастие. Одомашнените кокошки и добитък могат да са образци за успешна еволюция от тази гледна точка, но също така са едни от най-нещастните създания, живели някога на земята. Одомашняването на животните е резултат от поредица брутални практики, които с течение на времето стават все по-жестоки. Естествената продължителност на живота на дивите кокошки е между седем и дванайсет години, а на говедото — между двайсет и двайсет и пет години. В дивата природа кокошките умират много по-рано, но все пак имат нелош шанс да живеят относително дълго. За разлика от това по-голямата част от одомашнените кокошки и говеда се колят на възраст между няколко седмици и няколко месеца, защото това е най-оптимално от икономическа гледна точка. (Защо да храним един петел в продължение на три години, ако достига максимално тегло за три месеца?) Кокошките носачки, дойните крави и впрегатните животни понякога живеят дълго, но цената е начин на живот, напълно чужд на техните нужди и желания. Основателно е да приемем, че например бикът предпочита да прекарва дните си, препускайки из откритите прерии в компанията на други бикове и крави, а не да тегли плугове и каруци под бича на човекоподобна маймуна. За да бъдат превърнати биковете, конете, магаретата и камилите в послушни впрегатни животни, естествените им инстинкти и социални връзки трябва да бъдат разрушени, а агресията, сексуалността и свободата на движение — ограничени. Фермерите изобретяват техники като затваряне в кошари и клетки, поставяне на юзди, хамути и каиши, използване на остени и камшици и осакатяване. Процесът на опитомяване почти винаги включва 92 кастрирането на мъжките. Това намалява тяхната агресия и дава възможност на човека да контролира възпроизводството в стадото. В много общества в Нова Гвинея богатството на отделните индивиди традиционно се определяло от броя на притежаваните прасета. За да са сигурни, че няма да избягат, фермерите от северните региони на Нова Гвинея режат парче от зурлата им. Това ще им причинява огромна болка всеки път, когато се опитат да душат, а тъй като те не могат да си намират храна, нито дори пътя си, без да душат, така стават напълно зависими от собствениците си. В друга част на Нова Гвинея било обичайно да се вадят очите на прасетата, така че да не виждат накъде вървят 31 31 Charles Patterson, Eternal Treblinka: Our Treatment of Animals and the Holocaust (New York: Lantern Books, 2002), 9-10; Peter J. Ucko and G. W. Dimbleby (eds.), The Domestication and Exploitation of Plants and Animals (London: Duckworth, 1969), 259. 93 Фермерите имат и съответни техники за добиване на мляко. Кравите, козите и овцете могат да дават мляко само след като са родили и само докато малките сучат. Следователно за да имат мляко женските трябва да имат малки, но в същото време те не трябва да изсукват цялото мляко. Традиционен начин да се реши този въпрос бил заколването на малките скоро след раждането им, доенето на млякото, докато има такова, и предизвикването на нова бременност. Това все още е популярен способ. В много съвременни ферми дойната крава обикновено живее около пет години, преди да бъде заклана. През това време тя е почти непрекъснато бременна и бива оплождана между 60 и 120 дни след като е родила, за да се осигури максимален надой. Малките се отделят от нея скоро след раждането им. Женските телета се отглеждат, за да станат следващото поколение дойни крави, а мъжките се предават в ръцете на месодобивната индустрия 32 Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|