Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî



Pdf просмотр
страница33/141
Дата16.05.2024
Размер4.7 Mb.
#121245
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   141
Sapiens. Кратка история на човечеството - Ювал Харари [4eti.me]
БОЖЕСТВЕНА НАМЕСА
Горният сценарий представя земеделската революция като неволна грешка.
Твърде вероятно е това да е точно така. Историята е изпълнена с много по-


88
идиотски грешки. Но има и друга възможност. Може би не стремежът към по-лесен живот е станал причина за трансформацията. Може би Homo
sapiens е имал други цели и постоянно е искал да направи живота си по- труден, за да ги постигне. Учените обикновено са склонни да приписват историческите събития на хладни икономически и демографски фактори.
Това повече съответства на техните рационални и математически методи. Но в случая с модерната история учените не могат да не вземат предвид нематериални фактори като идеологията и културата. Писмените свидетелства водят перото им. Ние имаме достатъчно документи, писма и мемоари, за да докажем, че Втората световна война не е предизвикана от недостиг на храна или от демографски натиск. Но не разполагаме с документи от натуфийската култура, затова, когато изучаваме праисторическите времена материалистическият подход е водещ. Трудно е да докажем, че хората преди писмеността са били подтиквани от вяра, а не от икономическа необходимост.


Но в някои редки случаи имаме късмета да открием издайнически улики.
През 1995 г. археолозите започват разкопки на находище в Югоизточна
Турция, наречено Гьобекли тепе. В най-стария пласт те не откриват следи от селище, къщи или всекидневни дейности, но откриват монументални структури, съставени от колони, украсени с удивителни гравюри. Всяка каменна колона тежи приблизително седем тона и достига височина от пет


89
метра. В близка кариера те откриват наполовина изсечена колона, тежаща 50 тона. Общо те откриват повече от десет монументални структури, като най- обширната е около 30 метра широка.

Археолозите са запознати с подобни структури от различни находища по света — най-известният пример е Стоунхендж. Но изследвайки Гьобекли тепе, те откриват един изумителен факт. Стоунхендж датира от 2500 г.пр.Хр. и е изграден от развито земеделско общество. Структурите в Гьобекли тепе са от около 9500 г.пр.Хр. и всички налични свидетелства сочат, че са изградени от ловци събирачи. На археологическата общност първоначално
ѝ е трудно да повярва, но тестовете потвърждават както ранното датиране на структурите, така и факта, че става дума за предземеделски общности.
Способностите на древните събирачи и комплексността на културите им, изглежда, са много по-впечатляващи, отколкото преди това се е приемало.
Защо едно събираческо общество би изградило подобни структури? Те нямат видима утилитарна цел. Те не са нито огромни кланици, нито подслон от лошото време, нито убежище от лъвовете. Остава възможността да са били изградени с някаква тайнствена цел, която археолозите не могат да разгадаят. Каквато и да е била тя, събирачите явно са смятали, че заслужава влагането на огромно количество време и усилия. Единственият начин да се построи Гьобекли тепе бил хиляди събирачи от различни общности и племена да си сътрудничат в продължение на дълъг период от време. Само развита религиозна или идеологическа система би могла да е в основата на подобно начинание.
Гьобекли тепе крие и още една сензационна тайна. Години наред генетиците проследяват произхода на култивираната пшеница. Скорошни открития сочат, че поне една одомашнена разновидност — еднозърнестият лимец — се е отглеждала за първи път на хълмовете Карачадаг, намиращи се на около 30 км от Гьобекли тепе
30
Това трудно би могло да е случайност. Твърде вероятно е културният център там да е бил по някакъв начин свързан с първоначалното одомашняване на пшеницата от човека и на човека от пшеницата. За да се изхранват онези, които изграждали и използвали огромните структури, били необходими големи количества храна. Може събирачите да са се насочили към интензивна култивация на зърнени култури не за да увеличат хранителните си запаси, а за да подсигурят изграждането на храма.
Стандартната история ни казва, че първо е било изградено селището, след което се е развило и просперирало и накрая в центъра му бил построен храм.
30
Manfred Heun et al., ‘Site of Einkorn Wheat Domestication Identifid by DNA Fingerprints’,
Science 278:5341 (1997), 1,312-1,314.


90
Но Гьобекли тепе показва, че може би храмът е построен първо и след това селото е възникнало около него.


Сподели с приятели:
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   141




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница