Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| КЛОПКАТА НА ОХОЛСТВОТО Налагането на земеделието е бавен процес, продължил хилядолетия. Представителите на вида Homo sapiens, събиращи гъби и ядки и преследващи сърни и зайци, не се установяват изведнъж на едно място, започвайки да орат земята, да сеят пшеница и да носят вода за посевите от близката река. Промяната настъпва поетапно, като всяка фаза включва съвсем малка трансформация на всекидневието. Homo sapiens достига Средния изток преди около 70 000 години. През следващите 50 000 години нашите предшественици водят своето благополучно съществуване, без да се занимават със земеделие. Естествените ресурси в района са достатъчни, за да изхранват живеещите там общности. Във времена на изобилие се раждат малко повече деца, а във времена на недостиг — малко по-малко. Човекът, както много бозайници, има хормонални и генетични механизми, които му помагат да контролира възпроизводството. В по-благоприятни периоди момичетата съзряват полово по-рано и вероятността за забременяване е по- голяма. В неблагоприятни периоди пубертетът закъснява и раждаемостта намалява. Към тези естествени механизми за контрол се прибавят и културни. Бебетата и малките деца, които се движат бавно и изискват много внимание, са бреме за събирачите, водещи номадски живот. Затова те се стремят между децата им да има разлика поне от три-четири години. Жените постигат това, като кърмят на поискване до голяма възраст (това значително понижава вероятността от забременяване). Другите методи включват цялостно или частично въздържане от сексуални контакти (легитимирано допълнително и посредством културни табута), аборт и понякога детеубийства 28 През тези дълги хилядолетия хората от време на време се хранят с пшеничено зърно, но това е страничен компонент от диетата им. Преди около 18 000 години след последната ледникова епоха започва етап на глобално затопляне. С покачването на температурите се увеличават и 28 Katherine A. Spielmann, A Review: Dietary Restriction on Hunter-Gatherer Women and the Implications for Fertility and Infant Mortality’, Human Ecology 17:3 (1989), 321-345. Вж. също Bruce Winterhalder and Eric Alder Smith, Analysing Adaptive Strategies: Human Behavioral Ecology at Twenty Five’, Evolutionary Anthropology 9:2 (2000), 51-72. 84 валежите. Новият климат е изключително подходящ за пшеницата и другите зърнени култури в Средния изток и те се разпространяват на по-обширни пространства. Хората започват да се хранят с повече пшеница и в замяна непреднамерено я разпространяват допълнително. Тъй като е невъзможно тя да се консумира, без първо да бъде отсята, смляна и термично обработена, онези, които я събират, трябва да я занесат във временните си селища, за да я обработят. Пшеничните зърна са малки и многобройни, така че било неиз- бежно някои от тях да паднат по обратния път към лагера. С течение на времето все повече пшеница израствала по пътеки, по които хората минавали най-често. Изгарянето на гори и шубраци също било от полза за пшеницата. Огънят унищожавал дърветата и храстите, позволявайки на нея и на други треви да се възползват изцяло от слънчевата светлина, водата и хранителните вещества в почвата. На местата, където пшеницата била в изобилие и имало достатъчно дивеч и други източници на храна, човешките общности можели да си позволят постепенно да се откажат от номадския начин на живот и да се установят в сезонни и дори постоянни селища. Първоначално те можели да останат на едно място за около четири седмици по време на жътвата. Едно поколение по-късно, когато пшеницата била още по-разпространена, временните лагери продължавали пет седмици, след това шест, и постепенно се превръщали в постоянни селища. Свидетелства за такива са открити на много места в Средния изток, особено в Леванта, където натуфийската култура процъфтявала от 12 500 г.пр.Хр. до 9500 г.пр.Хр. Тези ловци събирачи се изхранвали с няколко вида дивеч, но обитавали постоянни поселища и посвещавали голяма част от времето си на обработка на диви зърнени култури. Те изграждали каменни къщи и хамбари и съхранявали зърното за времена на нужда. Също така изобретили нови сечива като каменна коса за събиране на пшеницата, чукало и хаван за смилането на зърната. След 9500 г.пр.Хр. наследниците на тази култура продължили да събират и обработват зърнени култури, но започнали и да ги култивират по-успешно. Когато събирали диви зърна, те внимателно заделяли част от тях, за да могат да ги засеят през следващия сезон. Установили, че постигат много по-добри резултати, когато ги заравят дълбоко в земята, а не когато ги разхвърлят безразборно по повърхността. Затова започнали да копаят и орат, а по-късно и да плевят обработената земя, за да предпазят посевите от паразити, както и да поливат и подхранват почвите. С увеличаване на времето, инвестирано в култивирането на зърнените култури, все по-малко внимание се отделяло на събирането и ловуването. Събирачите станали земеделци. Не една стъпка разделя жената, събираща дива пшеница, от жената, отглеж- даща култивирана, затова е трудно да се каже кога точно настъпва 85 решаващият преход към земеделие. Но до 8500 г.пр.Хр. Средният изток вече е осеян с постоянни поселища като Йерихон и обитателите им прекарвали повечето време в култивиране на няколко одомашнени вида. С прехода към уседнал живот и увеличаването на хранителните запаси броят на населението започва да нараства. Отказът от номадския начин на живот позволява на жените да раждат всяка година. Бебетата се отбивали по- рано, защото вече можели да бъдат хранени със зърнени каши. Допълнителната работна ръка била особено нужна за работа на полето. Но повечето гърла бързо изчерпвали хранителните запаси, така че имало нужда от още посеви. Уседналият начин на живот донесъл повече болести, децата приемали повече зърнени храни и по-малко кърма, конкуренцията между многобройните братя и сестри за порция каша се увеличила. Всичко това допринесло са рязкото покачване на детската смъртност. В повечето земеделски общности поне едно от всеки три деца умирало, преди да навърши двайсетгодишна възраст 29 . Въпреки това увеличаването на раждаемостта изпреварвало увеличаването на смъртността и хората продължили да раждат повече деца. С течение на времето „сделката с пшеницата“ носела все повече трудности. Децата измирали, а възрастните се хранели с хляб, изкаран с пот на челото. Средностатистическият обитател на Иерихон от 8500 г.пр.Хр. живеел по- трудно от средностатистическия обитател на същия регион от 9500 или 13 000 г.пр.Хр. Но никой не осъзнавал какво се случва. Всяко поколение продължавало да живее като предходното, внасяйки малки подобрения в начина, по който било прието да се правят нещата. Парадоксално, поредицата от „подобрения“, всяко от които трябвало да направи живота по- лесен, всъщност затягало примката около врата на земеделците. Защо хората правят подобна съдбовна грешка? По същата причина, поради която са направени грешките в цялата история на човека. Никой не е в състояние да предвиди всички последици от дадено решение. Винаги когато хората решавали да свършат малко допълнителна работа — да кажем да изкопаят земята вместо да пръснат семената по повърхността, — те си мислели: „Да, ще трябва да поработим повече. Но реколтата ще е изобилна! Няма да се тревожим вече, когато добивът е оскъден. Децата ни никога повече няма да заспиват гладни.“ Това изглеждало разумно. Ако работиш повече, ще живееш по-добре. Такъв бил планът. И първата част от него била изпълнена. Хората наистина работели повече. Но те не предвидили, че броят на децата ще нарасне, което означавало, че 29 Alain Bideau, Bertrand Desjardins and Hector Perez-Brignoli (eds.), Infant and Child Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|