Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
ГЛАВА 6 ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПИРАМИДИТЕ
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 6 ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПИРАМИДИТЕ Земеделската революция е едно от най-противоречивите събития в историята. Според някои тя открива пътя към просперитет и прогрес; други настояват, че е нашето проклятие. Това е преломната точка според тях, в която Homo sapiens прекъсва своята симбиотична връзка с природата и се устремява към съществуване в отчуждение и алчност. Независимо в коя посока отвежда то, връщане назад няма. Земеделието дава възможност за толкова бърз и осезаем прираст на населението, че става невъзможно едно комплексно земеделско общество да се изхранва и поддържа чрез лов и събирачество. Около 10 000 г.пр.Хр. преди прехода към земеделие, планетата е дом на между 5 и 8 милиона събирачи, водещи номадски начин на живот. Около I в. от тях са останали само около 1–2 милиона (обитаващи най-вече Австралия, Америка и Африка), което е нищо на фона на 250-те милиона земеделци 35 По-голямата част от тях живеят в постоянни селища, а малцина са пастири, водещи номадски начин на живот. Преминаването към уседналост редуцира значително обсега на действие на отделните индивиди. Древните ловци събирачи обикновено обитавали райони от десетки и дори стотици квадратни километри. „Домът“ им бил цялата територия с хълмовете, потоците, горите и небето. Селяните, от друга страна, прекарвали по- голямата част от времето си, обработвайки малко парче земя или овощна градина, а семейният им живот бил организиран около тясна постройка от дърво, камък или кал, не по-голяма от няколко десетки квадратни метра — къщата им. Типичният селянин бил особено привързан към нея. Това била истинска революция с далеч стигащи последици — колкото психологически, толкова и архитектурни. От този момент нататък привързаността към „моята къща“ и отделеността от съседите стават отличителните белези на човека — едно същество, вече много по-силно центрирано около самото себе си. Новите земеделски земи не само обхващали много по-малка територия в сравнение със зоната на действие на древните събирачи, но и били много по- различни от естественото си състояние. Ако оставим настрана използването на огън, ловците събирачи рядко променяли нещо в обитаваната от тях среда. Земеделците, от друга страна, живеели на изкуствени човешки острови, 35 Angus Maddison, The World Economy, vol. 2 (Paris: Development Centre ofthe Organisation of Economic Co-operation and Development, 2006), 636; https://www.census.gov/en.html 97 създадени с много труд насред пустошта. Те изсичат дърветата, копаят канали, почистват пасбищата от храсти, изграждат постройки, орат земята и засаждат овошки в стегнати редици. Създаденият по този начин хабитат е предназначен единствено за хората и „техните“ растения и животни и често бил обграждан от стени и огради. Фермерските семейства влагали всичките си сили, за да държат настрана плевелите и дивите животни. Ако подобни натрапници все пак успеели да проникнат, незабавно били прогонвани. Ако упорствали, имало начини за унищожаването им. Домовете били защитавани особено съвестно. От самото начало на земеделието до днес, милиарди човешки същества, въоръжени с клони, мухобойки, обувки и отровни спрейове водят безмилостна борба срещу трудолюбивите мравки, потайните хлебарки, смелите паяци и лутащите си бръмбари, които успяват да проникнат в човешките обиталища. През по-голямата част от историята тези създадени от човека анклави са незначителни на фона на огромните пространства дива природа. Повърхността на Земята е около 510 милиона квадратни километра, от които 155 милиона са суша. Около 1400 г.сл.Хр. по-голямата част от земеделците, както и техните растения и животни, били събрани на територия не по- голяма от 11 милиона квадратни километра — 2% от земната повърхност 36 Останалата част била твърде студена, твърде гореща, твърде суха, твърде влажна или по-друга причина неподходяща за обработка. Тези миниатюрни 2% са сцената, на която се разгръща човешката история. Хората трудно напускали своите изкуствени острови. Те не можели да изоставят къщите си, полетата и хамбарите, без да поемат огромен риск. Освен това с течение на времето те трупали все повече и повече притежания — трудно транспортируеми предмети, които ги привързвали към конкретното място. Древните земеделци може и да ни изглеждат като пълни бедняци, но типичното семейство притежавало повече предмети от едно цяло племе на ловци събирачи. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|