Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ВЪОБРАЗЕН РЕД Хранителните излишъци, произведени от селяните, заедно с новите транспортни средства, в крайна сметка дават възможност на все повече хора да се заселват първо в големи села, а след това в малки градчета и накрая в големи градове, които са свързани помежду си от търговски мрежи и чрез общо управление в рамките на нови империи. Но за да могат хората да се възползват от тези нови възможности, хранителните излишъци и подобрените транспортни средства не са достатъчни. Фактът, че хиляда души в един и същ град или един милион в едно и също кралство могат да бъдат изхранени, не гарантира, че е лесно да са постигне съгласие как да се подели водата и земята, как да се разрешат спорове и конфликти и как да се действа във времена на война или суша. И ако не може да се постигне, съгласие започва съперничество, което няма как да се потуши, дори ако хранилищата са препълнени. Не недостигът на храна е причината за повечето войни и революции в историята. Френската революция е започната не от изгладнели селяни, а от богати юристи. Римската република достига върха на своята мощ през I в.пр.Хр., когато галеони със съкровища от всички краища на Средиземно 100 море правят римляните по-богати, отколкото предците им са се виждали и в най-смелите си мечти. Тъкмо в този момент на изобилие политическият ред рухва и се стига до поредица от кървави граждански войни. Югославия през 1991 г. има предостатъчно ресурси, за да нахрани всички свои граждани, но при все това се разпада сред кръв и разруха. Проблемът, който е в основата на всички тези катастрофи, е, че милиони години наред човекът е еволюирал в рамките на малки групи от по няколко десетки индивиди. Хилядолетията, отделящи земеделската революция от възникването на градове, кралства и империи, не са достатъчни, за да може да се развие инстинкт за сътрудничество в голям мащаб. Въпреки липсата на подобен биологичен инстинкт по време на събираческата епоха стотици непознати можели да си сътрудничат — благодарение на споделените митове. Това сътрудничество обаче било ограничено. Всяка група от представители на Homo sapiens продължила да живее независимо и самостоятелно да задоволява нуждите си. Един древен социолог, живял преди 20 000 години, който не знае нищо за събитията след земеделската революция, спокойно би могъл да стигне до извода, че митологията има доста ограничен обхват. Историите за духовете на предците и племенните тотеми може и да са имали силата да организират търговията на раковини между 500 човека, да вдъхновят съвместните празници и да мобилизират силите, за да бъдат унищожени неандерталците, но само толкова. Митологията, би помислил древният социолог, не може да даде възможност на милиони непознати да си сътрудничат всекидневно. Но този извод се оказва погрешен. Митовете са по-силни, отколкото някой някога си е представял. Когато земеделската революция открива възможности за създаването на пренаселени градове и могъщи империи, хората измислят истории за велики богове, родини и акционерни дружества, които трябва да осигурят необходимите социални връзки. Макар човешката еволюция да пълзи с типичната за охлюв скорост, човешкото въображение гради внушителни мрежи за мащабно сътрудничество, непознато дотогава. Около 8500 г.пр.Хр. най-големите селища на света са селища като Йерихон, в които живеят няколко стотин души. Около 7000 г.пр.Хр. градът Чаталхьоюк в Анадола наброява между 5000 и 10 000 обитатели. Може би това е най-голямото селище в света в този период. През петото и четвъртото хилядолетие пр.Хр. градове с население десетки хиляди души възникват в региона на Плодородния полумесец и всеки от тях упражнява контрол върху близките села. През 3100 г.пр.Хр. цялата долина по долното течение на Нил се обединява и се формира Старото Египетско царство. Неговите фараони властват над хиляди квадратни километри и стотици хиляди поданици. Около 2250 г.пр.Хр. Саргон Велики създава първата империя — Акадската. Тя има над милион поданици и армия от 5400 воини. Между 1000 и 500 101 г.пр.Хр. първите мегаимперии възникват в Средния изток — Асирийската империя, Вавилонската империя и Персийската империя. Те управляват многомилионно население и армии от десетки хиляди воини. През 221 г.пр.Хр. династията Цин обединява Китай, а скоро след това Рим обединява държавите в Средиземноморския басейн. На четирийсетмилионното население, подчинено на династията Цин, са наложени данъци, необходими за поддържане на армия от стотици хиляди воини и на сложна бюрократична система с над 100 000 служители. В зенита си Римската империя събира данъци от повече от 100 милиона поданици, с които се финансира армия, наброяваща между 250 000 — 500 000 войници, пътна мрежа, която се използва 1500 години по-късно и театри и амфитеатри, в които се играят и досега спектакли. Безспорно всичко това е впечатляващо, но не трябва да храним фалшиви илюзии относно „мрежите за масово сътрудничество“, действали в египетските царства или Римската империя. „Сътрудничество“ звучи много алтруистично, но невинаги е доброволно и рядко е егалитарно. Повечето мрежи за сътрудничество са ориентирани към потисничество и експлоатация. Селяните плащат за разцвета на тези мрежи със своите скъпоценни хранителни излишъци, изпадайки в отчаяние, когато бирникът с един замах заличава цяла година на тежък труд. Известните римски амфитеатри често се изграждат от роби, а целта е богатите и мързеливи римляни да гледат как други роби се впускат в ожесточена гладиаторска битка. Дори затворите и концентрационните лагери са мрежи за сътрудничество и могат да функционират само защото хиляди непознати по някакъв начин координират действията си. Всички тези мрежи на сътрудничество — от градовете в Древна Месопотамия до империите на Рим и династията Цин — са „въобразен ред“. Социалните норми, които ги поддържат, не се основават нито на вродени инстинкти, нито на лични познанства, а на вяра в общи митове. Как е възможно митове да поддържат цели империи? Вече обсъдихме един пример — компанията „Пежо“. Нека сега се спрем на два от най-известните мита в историята: Кодексът на Хамурапи от около 1776 г.пр.Хр., който служи като наръчник за сътрудничество за стотици хиляди древни вавилонци, и американската Декларация за независимост от 1776 г., която и до днес е наръчник за сътрудничество за стотици милиони съвременни американци. През 1776 г.пр.Хр. Вавилон е най-големият град на света. Вавилонската империя вероятно е най-голямата империя с над милион поданици. Тя властва над почти цяла Месопотамия, включително над по-голямата част от съвременен Ирак и части от съвременна Сирия и Иран. Вавилонският владетел, който е най-известен днес, е Хамурапи. Славата му се дължи най- 102 вече на един текст, който носи неговото име — Законникът на Хамурапи. Той съдържа закони и съдебни решения и целта му е да представи Хамурапи като образец за справедлив владетел, да служи като основа на една всеобща правна система в империята и да научи бъдещите поколения какво е справедливост и как трябва да постъпва справедливият владетел. 103 Той е валиден за поколения напред. Интелектуалният и бюрократичен елит на Древна Месопотамия канонизира текста, а чиракуващи преписвачи продължават да го преписват дълго след смъртта на Хамурапи и края на империята. Законникът е особено подходящо свидетелство за идеала за социален ред на древните месопотамци 37 .Той започва, съобщавайки, че боговете Ану, Енлил и Мардук — основните божества в пантеона на Месопотамия — са определили Хамурапи да бъде този, който ще „направи така, че справедливостта да ръководи империята, ще накаже лошите и злите, ще попречи на силните да потискат слабите“ 38 . Следват около 300 присъди със следния вид: „Ако се случи това и това, присъдата е такава.“ Например присъдите в списъка между 196–199 и между 209–214 гласят: Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|