Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ПАТРИАРХАЛНИ ГЕНИ Трети тип биологично обяснение придава по-малко значение на мускулната сила и склонността към насилие и твърди, че за милионите години еволюция жените и мъжете са развили различни стратегии за оцеляване и възпроизводство. Тъй като мъжете се конкурират за възможността да имат потомство, индивидуалните шансове за възпроизводство зависят най-вече от способността за надмощие над останалите мъже. С течение на времето гените, които оцеляват в следващото поколение, са онези, които принадлежат на най-амбициозните, агресивни и конкурентоспособни мъже. Жените, от друга страна, нямат проблем с намирането на мъж, готов да ги оплоди. Но ако искат децата им да ги зарадват с внуци един ден, те трябва да ги износват девет месеца и след това да се грижат за тях години наред. През това време жената има по-малко възможности да търси храна и се нуждае от помощ. Нуждае се от мъж. За да осигури собственото си оцеляване и това на децата си, тя няма друг избор освен да се съгласи на условията, които той поставя, стига да е наоколо и да поема част от бремето на съвместния им живот. С течение на времето гените, които се запазват в потомството, са гени на жени, склонни към подчинение. Жените, които посвещават прекалено много време на битки за власт, не оставят своите гени на бъдещите поколения. Резултатът от тези различни стратегии за оцеляване — продължава тази теория — е, че мъжете се оказват програмирани да бъдат амбициозни и конкурентоспособни, да успяват в политиката и бизнеса, докато жените са по-склонни да не се пречкат и да посветят живота си на отглеждането на деца. Този подход обаче също се опровергава от емпиричните данни. Особено проблематично е допускането, че зависимостта на жените от чужда помощ ги прави зависими спрямо мъжете, а не спрямо други жени, и че мъжката конкурентноспособност прави мъжете доминиращи в социума. Има много видове — като слоновете и шимпанзетата, — при които динамиката между 152 зависими женски и конкуриращи се мъжки генерира матриархална структура на групите. Тъй като женските се нуждаят от помощ, те са принудени да развиват социални умения и да се научат как да си сътрудничат и да правят отстъпки. Те създават социални мрежи изцяло от женски, които споделят грижите около малките. През това време мъжките прекарват времето си в битки и съперничество. Техните социални умения остават неразвити. Общностите на шимпанзетата бонобо и слоновете се контролират от силни мрежи на сътрудничещи си женски, докато себичните и неспособни на сътрудничество мъжки остават изтласкани в периферията. Тъй като женските шимпанзета не са толкова силни, колкото мъжките, те често се събират на групи, за да бият мъжките, когато си позволяват прекалено много. Ако това е възможно при тези видове, защо не и при Homo sapiens? Той е относително слабо животно, чието предимство се крие в способността му да си сътрудничи в рамките на многобройни общности. Ако е така, трябва да очакваме, че жените, дори да са зависими, могат да използват по-развитите си социални умения, за да си сътрудничат при манипулирането на агресивните, автономни и себични мъже. Как става така, че именно при вида, чийто успех зависи преди всичко от сътрудничеството, индивидите, за които се счита, че не притежават особено развити качества в това отношение (мъжете) контролират онези, за които се приема, че притежават именно подобни умения (жените)? В момента не разполагаме със задоволителен отговор. Може би най-разпространените допускания просто са погрешни. Може би мъжките от вида Homo sapiens не се отличават с физическа сила, агресивност и конкурентоспособност, а по-скоро с развити социални умения и по-силна склонност към сътрудничество. Просто не знаем. Това, което знаем обаче, е, че през последния век ролите на двата пола са претърпели колосални изменения. Във все повече общества днес мъжете и жените имат еднакъв правен статут, равни политически права и икономически възможности. Въпреки че разликите между тях са все още значими, нещата се променят изключително бързо. През 1913 г. суфражетките изумяват американската общественост със смехотворното искане за избирателни права за жените, а век по-късно Върховният съд на САЩ, в състава на който влизат три жени, ще вземе решение за легализиране на еднополовите бракове (въпреки липсата на съгласие от страна на четирима от съдиите мъже). Именно поради подобни драматични промени историята на джендъра е толкова озадачаваща. Ако — както днес ясно се вижда — патриархалната система се основава на митове, а не на биологични факти, коя е причината за универсалността и стабилността на тази система? |