Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

157
грубо обобщение, което е вярно само на макрониво. Погледнато на микрониво изглежда, че на всяка група от култури, които се срастват в мегакултура, може да бъде съотнесена мегакултура, която се разпада на съставните си части. Монголската империя обхваща обширни територии в
Азия, а дори и част от Европа, но след това се разпада на части.
Християнството привлича стотици милиони последователи, но се дели на безброй течения. Латинският език се разпространява в Западна и Централна
Европа, но след това се разделя на локални диалекти, поставили началото на формирането на множество национални езици. Всички тези случаи на разпад обаче са само временни стъпки назад в неумолимия процес, насочен към обединение.
За да схванем посоката на историята, трябва да открием подходящата гледна точка. Погледнем ли към нея от птичи поглед, разглеждайки процеси, обхващащи десетилетия и столетия, е трудно да кажем дали единството или многообразието се увеличават. От друга страна, разбирането на дългосрочни тенденции изисква не толкова късоглед подход. По-добре би било да възприемем гледната точка на космически шпионски сателит, сканиращ цели хилядолетия, а не отделни столетия. От тази гледна точка е кристално ясно, че историята неуморно напредва към единение. Разделянето на християнството и разпада на монголската империя са просто малки неравности по магистралата на историята. Най-добрият начин да проумеем общата насока на историята е като изброим самостоятелно съществуващите на нашата планета човешки светове в даден момент. Днес сме склонни да разглеждаме цялата планета като нещо единно, но през по-голямата част от историята тя е по-скоро галактика от взаимно изолирани човешки светове.
Да разгледаме например Тасмания — средно голям остров, разположен на юг от Австралия. Той е откъснат от континента около 10 000 г.пр.Хр., когато краят на ледниковата епоха води до покачване на нивото на Световния океан.
Няколко хиляди ловци събирачи остават на острова и губят контакт с останалото човечество до пристигането на европейците през XIX в. В продължение на 12 000 години никой не знае, че тасманийците съществуват, освен тях самите, но и те също не знаят нищо за останалата част от света.
Имат си свои собствени войни, политически битки, социални сътресения и културно развитие. От гледна точка на китайските императори и управници- те на Месопотамия обаче те са толкова далече, сякаш живеят на някой от спътниците на Юпитер. Иначе казано, жителите на Тасмания живеят в свой собствен свят.
През по-голямата част от историята си Америка и Европа също са отделни светове. През 378 г. римският император Валент е разгромен и убит от готите в битката при Адрианопол. През същата година цар Чак-Ток-Ичак от Тикал е победен и убит от теотиуаканската армия. (Тикал е важен град на майте,

158
докато Теотиуакан по това време е най-големият град в Америка, в който живеят почти 250 000 души — приблизително толкова, колкото и в тогавашен Рим.) Между разгрома на Рим и възхода на Теотиуакан няма абсолютно никаква връзка. Все едно би било, ако Рим се намираше на Марс, а Теотиуакан на Венера.
Колко различни човешки светове са съществували на Земята? Около 10 000 г. пр.Хр. те са били хиляди. Към 2000 г.пр.Хр. броят им се е свил до няколкостотин или най-много до няколко хиляди. До 1450 г. той намалява драстично. По това време, точно преди епохата на Великите географски открития, на Земята все още има значим брой светове джуджета като
Тасмания. Почти 90% от хората по света обаче вече живеят в един мегасвят:
Афро-Азия. В по-голямата част от Азия, Европа и Африка (включително големи части от Субсахарска Африка) вече са установени значими културни, политически и икономически връзки.
По-голямата част от оставащите 10% от населението на света са разделени между четири свята със значителни размери и социална комплексност:
1.
Мезоамериканският свят, обхващащ по-голямата част от Централна
Америка и части от Северна Америка.
2.
Светът на Андите, обхващащ по-голямата част от южноамериканския
Запад.
3.
Австралийският свят, обхващащ континента с това име.
4.
Светът на Океания, обхващащ повечето от островите в югозападната част на Тихия океан от Хавай до Нова Зеландия.
През следващите 300 години гигантската Афро-Азия поглъща всички останали светове. Тя поглъща мезоамериканския свят през 1521 г., когато испанците завладяват империята на ацтеките. По приблизително същото време отхапва и първото парче от света на Океания, в резултат от околосветското пътешествие на Фернандо Магелан. Светът на Андите рухва през 1532 г., когато испанските конкистадори смазват империята на инките.
Първият европеец стъпва на австралийска земя през 1606 г. и краят на този девствен свят идва успоредно с действителното начало на британската колонизация през 1788 г. Само 15 години по-късно британците установяват първото си селище в Тасмания, с което поставят в рамките на афро- азиатската зона на влияние последния автономен човешки свят.
На афро-азиатския великан са му нужни няколко столетия, за да усвои всич- ко погълнато, но процесът е необратим. Днес почти всички хора споделят една и съща геополитическа система (цялата планета е поделена на международно признати държави), една и съща икономическа система
(силата на пазарния капитализъм оказва формиращо влияние дори върху

159
най-отдалечените кътчета на планетата), една и съща правна система
(човешките права и международните закони имат действие навсякъде, поне на теория) и един и същ научен светоглед (специалистите в Иран, Израел,
Австралия и Аржентина имат абсолютно еднакви разбирания за структурата на атомите и лечението на туберкулозата).
Глобалната култура не е хомогенна. Също както един и същ жив организъм има много различни видове органи и клетки, така и нашата обща глобална култура обхваща различни стилове на живот и народи, от борсовите агенти в Ню Йорк до афганските пастири. Въпреки това те са тясно свързани и си влияят взаимно по хиляди различни начини. Все още спорят и воюват помежду си, но в споровете си използват едни и същи понятия, а в битките едни и същи оръжия. Истинският сблъсък на цивилизациите е като диалог между глухи: никой не може да разбере какво казва другия. Днес, когато
Иран и САЩ кръстосват шпаги на международната арена, те говорят езика на националната държава, капиталистическата икономика, международното право и ядрената физика.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: