Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| КАК РАБОТЯТ ПАРИТЕ? Черупките и доларите имат някаква стойност единствено благодарение на колективната въобразена реалност. Стойността им не е вложена в тяхната химическа структура, в цветовете или в тяхната форма. Иначе казано, парите не са нещо материално, те са психологически конструкт. Тяхна функция е да превръщат материалното в мисъл. Как обаче е възможно това? Защо някой би се съгласил да размени плодородно оризище срещу шепа безполезни черупки? Защо хората правят хамбургери, продават здравни застраховки или гледат противни дечурлига, след като в замяна на усилията си получават единствено няколко парчета оцветена хартия? Ние правим това, защото имаме вяра в плодовете на колективното въображение. Доверието е градивният материал на всички видове пари. 170 Когато богатият земеделец продава собствеността си, получавайки в замяна торба с черупки на мраморни морски охлюви и ги пренася в далечни земи, той е сигурен, че достигайки желаното място, ще срещне там други хора, които са готови да му продадат ориз, къща и земеделска земя срещу същите тези черупки. Това показва, че парите са система на взаимно доверие, при това не каква да е, а най-универсалната и ефективна система на взаимно доверие, която човечеството е създавало до момента. Доверието се основава на изключително комплексна и трайна мрежа от политически, социални и икономически отношения. Защо приемам за истинска черупката на морския охлюв, златната монета или доларовата банкнота? Защото хората около мен правят същото. От своя страна, хората около мен правят това, защото аз правя същото. Всички ние заедно правим това, защото кралете ни искат да плащаме данъците си по този начин, също както свещениците, които очакват да плащаме своя десятък. Вземете една доларова банкнота и я разгледайте внимателно. Ще видите, че това е само парче оцветена хартия с подписа на министъра на финансите на САЩ от едната страна и фразата „На Бог се уповаваме“. Приемаме плащания в долари, защото вярваме на Бог и министъра на финансите. Ключовата роля на доверието обяснява защо финансовите ни системи са толкова тясно обвързани с политическите, социалните и идеологическите, както и защо финансовите кризи често се предизвикват от политически процеси, а борсовите индекси се качват и спадат в зависимост от това с какво настроение са се събудили брокерите. Когато парите се появяват за първи път, хората не изпитвали такова доверие в тях, затова било необходимо като такива да се използват неща, които имат собствена стойност. Първото парично разменно средство в историята — „ечемичените пари“ на шумерите — са добър пример за това. Те са въведени в Шумер около 3000 г.пр.Хр., т.е. на същото място, по същото време и в същите условия, при които възниква и писмеността. Също както писмото се появява в отговор на потребността от развиване на администрацията, така и „ечемичените пари“ възникват в отговор на потребността от интензифициране на търговията. „Ечемичените пари“ са тъкмо това — фиксирано количество зърна ечемик, използвани като универсална единица мярка при оценяване и размяна на други стоки или услуги. Най-често използваната единица била „сила“, което се равнява на около литър. Стандартизирани купи, побиращи точно една „сила“, се произвеждали в голямо количество, така че винаги когато хората трябвало да купят или да продадат нещо, те можели да отмерят лесно необходимото количество ечемик. Заплатите също се изчислявали и изплащали в ечемик. Мъжете работници получавали 60 сили месечно, а жените — 30. Десятниците получавали между 1200 и 5000 сили. Никой, дори 171 най-лакомият, не бил в състояние да погълне 5000 литра ечемик месечно, но пък можел да използва част от тях, за да си купи други неща — масло, кози, роби, а също и храна" 59 Макар ечемикът да е ценен сам по себе си, не е лесно хората да бъдат убедени да го използват в качеството на паричен знак, вместо като просто една от многото стоки за продан. За да разберете защо, само си помислете какво би се случило, ако вземете торба ечемик и отидете в мола, опитвайки се там да я размените срещу тениска или парче пица. Продавачите вероятно веднага ще повикат охраната. Въпреки това било донякъде по-лесно ечемикът да получи доверието на хората в качеството си на първото парично разплащателно средство в историята. Това се дължало на неговата биологична ценност. Иначе казано, ечемикът става за ядене. От друга страна, той се съхранява и транспортира трудно. Затова истинският пробив в историята на парите е свързан с изграждането на доверие в парични знаци, които нямат присъща им ценност, но са по-лесни за съхранение и транспортиране. Такъв тип пари се появяват в Месопотамия в средата на III хил.пр.Хр. Това са сребърните шекели. Сребърните шекели не са монета, а 8,33 грама сребро. Когато Законникът на Хамурапи постановява, че ако свободен мъж убие жена робиня, той трябва да плати на нейния собственик 20 сребърни шекела, това означава, че той дължи 166 грама сребро, а не 20 монети. Повечето парични единици, които се срещат в Стария завет, се дефинират по сходен начин, а не в монети. Братята на Йосиф го продават на израилтяните за 20 сребърни шекела, т.е. за 166 грама сребро (на същата цена като робинята — все пак Йосиф бил още дете). 59 Информацията за ечемичените пари извличам от непубликуван дисертационен труд, вж. Refael Benvenisti, ‘Economic Institutions of Ancient Assyrian Trade in the Twentieth to Eighteenth Centuries be’ (Hebrew University of Jerusalem, непубликуван дисертационен труд, 2011). Вж. също Norman Yoffe, ‘The Economy of Ancient Western Asia’, in Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|