Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ИЗМЕТТА НА ОБЩЕСТВОТО Друга теория обяснява мъжкото господство не със силата, а с агресивността. Милиони години еволюция са направили мъжете по- агресивни от жените. Жените могат да се мерят с мъжете, когато става дума за омраза, завист и измама, но не и когато става дума за чисто физическо насилие. Затова в историята войните се водят от мъже. Във военно време контролът на мъжете върху оръжието ги превръща в гос- подари на цялото общество. Те използват ресурсите му, за да водят все повече и повече войни и колкото по-голям е броят им, толкова е по-силен мъжкият контрол. Тази кръгова зависимост обяснява както универсалността на войната, така и универсалността на патриархалната структура. Скорошни изследвания на хормоналната и когнитивната система на мъжете и жените потвърждава допускането, че мъжете са по-агресивни и склонни към насилие и затова като цяло са по-подходящи да служат като редови войници. Но ако приемем, че всички редови войници са мъже, следва ли, че и онези, които ръководят военните действия и след това се възползват от плодовете на победата, също трябва да са мъже? Нещата не се връзват. Все едно да допуснем, че тъй като всички роби, които работят на плантациите, са чернокожи, то и собствениците им трябва да са такива. Точно както цялата работна ръка, съставена от чернокожи, може да бъде контролирана от изцяло бели господари, защо и армия от мъже да не може да бъде ръководена изцяло от жени или поне част от военокомандващите да са жени? В действителност 150 в много общества в историята главнокомандващите не са станали такива, изкачвайки се постепенно във военната йерархия от най-ниското стъпало. Аристократите, богаташите и образованата прослойка автоматично заемат по-висшите позиции и нямат и ден, прослужен като редници. Когато херцог Уелингтън, живото възмездие за Наполеон, постъпва в британската армия на 18 години, той незабавно е издигнат в ранг офицер. Той не се е замислял особено за плебеите, които са били под негово командване. „При нас служи изметта на обществото“, пише Уелингтън на свой приятел аристократ по време на войната срещу Франция. Тези редници обикновено са рекрутирани от най-бедните прослойки или от етническите малцинства (например ирландците католици). Шансът им да се изкачат във военната йерархия клони към нула. Най-високите позиции са запазени за херцозите, принцовете и кралете. Но защо само за херцозите, но не и за херцогините? Френската империя в Африка е основана и защитавана с потта и кръвта на сенегалци, алжирци и французи от работническата класа. Процентът французи от добър произход в рамките на малоборойния елит, ръководещ френската армия и империята и възползващ се от предимствата е изключително висок. Но защо само мъже французи, а не и французойки? В Китай съществува дълга традиция на подчиняване на армията на цивилна бюрокрация, така че мандарините, които никога не са хващали меч, често ръководели войни. „Качественото желязо не се хаби за пирони“ — гласи известна китайска поговорка, което означава, че само действително надарени хора ставали част от тази бюрократична прослойка, но не и от армията. Защо обаче всички тези мандарини са били мъже? Не може сериозно да се настоява, че по-малката физическа сила или по- ниските нива на тестостерон не позволяват на жените да станат успешни мандарини, генерали и политици. За да се дирижира една война, със сигурност трябва кураж, но не и особена сила или агресивност. Войните не са пиянски побой. Те са особено комплексни проекти, които изискват изключително ниво на организация, сътрудничество и умение за отстъпки. Способността да се поддържа мир в собствената държава, привличането на съюзници от чужбина и отгатването какво се случва в главите на другите (най-вече в главите на враговете) обикновено е ключът към успеха. Затова един агресивен и празноглав юначага често е най-лошият избор за военнокомандващ. Много по-добре е командващият да е човек, склонен към сътрудничество, който може да води политика на отстъпки, знае как да манипулира и как да разглежда нещата от различни гледни точки. Именно това са качествата на онези, които създават империи. Напълно некомпетентният във военно отношение Август успява да създаде стабилен имперски режим, постигайки нещо, което убягва както на Юлий Цезар, така и на Александър Велики, които са много по-добри военачалници. И 151 възхитените от него съвременници, и модерните историци считат, че успехът му се дължи на неговата dementia — мек подход и милосърдие. Стереотипните представи за жените включват именно тези черти — те често са представяни като по-добри манипулатори, а умението им да виждат нещата през очите на другите постоянно се подчертава. Ако има нещо вярно в това, то именно жените би трябвало да бъдат най-добрите политици и строители на империи, а заредените с тестостерон, но простодушни мачовци трябва да вършат мръсната работа на бойното поле. Това рядко се случва в реалния свят, но изобщо не е ясно защо. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|