Сбалгар – д-р малинов” оод отделение по гинекология и асистирана репродукция

“СБАЛГАР – Д-Р МАЛИНОВ” ООД

Яйцеклетка е женската репродуктивна клетка.

Сперматозоид е мъжката репродуктивна клетка.

Гамета е мъжка или женска репродуктивна клетка.

Овулация е процес на физиологично отделяне на яйцеклетката от яйчниковия фоликул.

Зигота е оплодена яйцеклетка в стадий на делене.

Асистираните репродуктивни методи са съвкупност от клинични и биологични процедури, които позволяват зачеване ин вит .ро (IVF), ICSI, трансфер на ембриони и изкуствена инсеминация. С тяхна помощ може да се роди дете в семейство, на което е невъзможно да постигне бременност по друг начин.

Ин витро фертилизацията и трансфера на ембриони (IVF-ЕТ) е метод, при който в лабораторни условия зрелите яйцеклетки се вадят извън тялото на жената и се събират с мъжки репродуктивни клетки - сперматозоиди, за да се оплодят. Получените в резултат на оплождането ембриони се трансферират (прехвърлят) в маточната кухина на жената или се замразяват (криоконсервация). Методът ICSI (интра-овоцитно инжектиране на единични сперматозоиди) е подобен на метода IVF-ЕТ, но при него в яйцеклеткатадиректно се инжектира сперматозоид с помощта на специална техника. И при двата метода е възможно използването на донорски сперматозоиди или яйцеклетки след изразено информирано съгласие, удостоверено писмено с декларации от двамата съпрузи (партнъори).

ІІ. Нормативни ограничения при прилагане на асистирания репродуктивен метод IVF-ET (вкл. и ICSI)

Съгласно медицинския стандарт „Асистирана репродукция” не се разрешава:

1. Вземането на гамети от непълнолетни лица; от лица, страдащи от наследствено хронично заболяване; от лица, поставени под запрещение, освен при наличие на медицински показания, свързани със възможна загуба на репродуктивните способности;

2. оплождане на яйцеклетките на жена със сперматозоиди от мъж, който е в родствени отношения с нея по права или съребрена линия до 4 степен;

3. ползването на сперма от съпруга (партньора), в случай че той е HIV позитивен, a жената е негативна, освен след получаване на информирано съгласие от жената и при условия в лечебното заведение за специална обработка, елиминираща риска от трансмисия, и за отделно съхранение (криоконсервиране);

4. ползването на сперма от съпруга (партньора), в случай че той е сифилис позитивен, a жената е негативна, до излекуването му;

5. ползването на сперма от съпруга (партньора), в случай, че той е HBsAg и Anti HBc позитивен (хепатит В), a жената е негативна и не е ваксинирана срещу HBV;

6. ползването на сперма от съпруга (партньора) за индиректна употреба (т.е. след съхранение и размразяване), в случай, че той има позитивен тест за хепатит С, освен след получаване на информирано съгласие от жената;

7. поставянето в маточната кухина на повече от определен брой ембриони, в зависимост от техния стадий, възраст на жената предхождащи неуспешни ембриотрансфера;

8. поставянето на предимплантационни ембриони в маточната кухина на HIV позитивна жена;

9. разкриването на самоличността на анонимните донори на сперматозоиди, яйцеклетки или предимплантационни ембриони (зиготи) или разгласяването на информация, която би могла да доведе до идентифицирането им от реципиентите или трети лица (в случаите, когато при инсеминацията се ползват донорски сперматозоиди);

10. използването на методи за селекция на пола (сексинг), с изключение на случаи, в които са налице специфични медицински показания (полово свързани генетични заболявания);

• 
  наличие на тубарна патология (пълна или частична оклузия на маточните тръби), която не е реалистично да бъде коригирана чрез хирургични способи;
  
• 
  наличие на проходими маточни тръби, но с увредена функция (тежки сраствания, нагъвания, стенози и др.);
  
• 
  след репродуктивна хирургия върху маточните тръби, когато липсва забременяване при регулярни полови контакти и липса на мъжки фактор в продължение на 1.5 години при жени до 35 години и 6 месеца при жени над 35 години;
  
• 
  неизяснен стерилитет, лекуван без успех с конвенционални методи (различни от IVF-ET) в продължение на 1.5 години при жени до 35 години и 6 месеца при жени над 35 години;
  
• 
  мъжки стерилитет;
  
• 
  ендометриоза в случаите, когато е налице в значителна степен нарушение в нормалната анатомия на аднексите, особено на маточните тръби;
  
• 
  имунологичен стерилитет (третира се както неизяснен стерилитет);
  
• 
  овулаторна дисфункция:
  
• 
  кломифен резистентни PCOS жени, при които индукцията с гонадотропни хормони води до овариална хиперстимулация (5 и повече овулаторни фоликула), поради риск от овариален хиперстимулационен синдром, многоплодна бременност, LUF-синдром, торзия на аднекс, ектопична бременност и др. усложнения;
  
• 
  жени с доказан поне в 3 цикъла LUF-синдром;
  
• 
  жени след 6 - 12 индукции на овулацията с кломифен и/или гонадотропни хормони, незавършили с реализиране на бременност;
  
• 
  жени с хипергонадотропен хипогонадизъм - единствено и само с дарителски овоцити;
  
• 
  изрично желание на двойката да изполват само този метод.
  

• 
  контраиндикациите за яйчникова фоликулна пункция;
  
• 
  контраидикациите за индукция на овулацията или контролирана овариална хиперстимулация, когато методът се прилага в стимулиран цикъл.
  

IVF-ET (или ICSI) се извършва чрез прилагане медицински дейности и биологично-лабораторни методи, които могат да се обобщят и да формират следните етапи:

• 
  Подготовка за ин витро оплождане (или ICSI);
  
• 
  Стимулиране на яйчниците;
  
• 
  Получаване на яйцеклетки чрез яйчникова фоликулна пункция;
  
• 
  Вземане на сперматозоиди;
  
• 
  Събиране на яйцеклетките и сперматозоидите в лаборатория и осигуряване на условия за оплождане и ранен растеж на ембриона (или инжектиране на единични селектирани обработени сперматозоиди в яйцеклетки посредством микроманипулация на гамети – при ICSI);
  
• 
  Поставяне на ембриони в маточната кухина (ембриотрансфер);
  
• 
  Извършване на тест за бременност.
  
• 
  Лутеална подръжка , вземане на медикаменти подпомагащи развитето на бременността след IVF-ЕТ (вкл. и ICSI)
  

В този етап се извършват диагностични процедури, прегледи и изследвания с оглед прилагане на асистирания репродуктивен метод.

1.1. гинекологичен преглед и преценка за лечение;

1.2. клинико-лабораторни изследвания (кръвна група и Rh, ПКК, СУЕ, показатели на хемостазата, биохимия);

1.3. цервикална цитонамазка (РАР);

1.4.микробиологично изследване на влагалищен/цервикален секрет (вкл. при нужда за Mycoplasma, Ureaplasma spp. и L-форми);

1.5. изследване на базални серумни хормонални нива;

1.6. трансвагинална ехография на малък таз;

1.7. тестиране за HIV, Wass, HBV (HbsAg Anti-HBc), HCV;

1.8. тестиране за сифилис;

1.9. при нужда и други изследвания;

1.10 по индикации и/или преценка на лекуващия лекар – и други или разширени изследвания и консултации.

При съпруга (партньора):

1.1. спермален анализ (спермограма) - вкл. морфология по стриктни критерии на Крюгер;

1.2. микробиологично изследване на семенна течност (вкл. при нужда за Mycoplasma, Ureaplasma spp. и L-форми);

1.3. тестиране за HIV, Wass, HBV (HbsAg Anti-HBc), HCV;

1.4. по индикации и/или преценка на лекуващия лекар – и други или разширени изследвания и консултации.

Освен описаните по – горе изследвания пациентите ще се запознаят с последователността на етапите на процедурата, с тях ще се дискутира метода на лечение и ще им бъде отговорено на всички въпроси. Те могат да дискутират всичко, свързано с процедурата, включително и емоцинални аспекти.

Успехът на метода IVF-ЕТ зависи до голяма степен от качеството и броя на събраните яйцеклетки. Този етап се състои от няколко стъпки:

Повечето лечебни заведения, в които се осъществява асистирания репродуктивен метод IVF-ЕТ контролират овулацията на жената, като използват лекарства, наречени GnRH аналози (гонадотропин рилизинг хормон аналози). Има две категории GnRH аналози (GnRH–a): GnRH агонисти и GnRH антагонисти. Лекарят, водещ лечението, ще избере медикамента, който е подходящ в конкретния случай при конкретната двойка.

GnRH аналозите пречат на яйчниците да отделят яйцеклетки твърде рано по време на цикъла. Това се нарича фоликуларна супресия. Фоликулите са мехурчета в яйчниците, които съдържат яйцеклетките.

Обикновено тези лекарства са дават за около две седмици, въпреки че момента може да варира в зависимост от това как отговаря (реагира) организма на конкретната пациентка. GnRH аналозите обикновено са администрирани чрез спрей за нос или мускулна или подкожна инжекция, която може да се постави в някои случаи и от предишния цикъл, преди да е дошъл мензиса.

Възможни странични ефекти на GnRH аналозите, използвани по време на IVF цикъла, са:

• 
  Горещи вълни;
  
• 
  Главоболие;
  
• 
  Вагинална сухота;
  
• 
  Промени в настроението;
  
• 
  Задух;
  
• 
  Зачервяване, болка или раздразнение от инжекцията.
  

За да увеличават шансовете за бременност, лечебните заведения, в които се осъществява асистирания репродуктивен метод IVF-ЕТ, използват фоликул-стимулиращи лекарства, които да стимулират яйчниците да развиват много повече яйцеклетки, отколкото нормално биха развили. По този начин са налични повече яйцеклетки за оплождане и трансфер в матката и съответно за по – добър шанс за забременяване.

Възможни странични ефекти на фоликул-стимулиращите лекарства са:

• 
  Зачервяване, болка или раздразнение от инжекцията;
  
• 
  Болезненост на гърдите;
  
• 
  Умора;
  
• 
  Синдром на овариална хиперстимулация;
  
• 
  Болка в таза;
  
• 
  Овариални кисти.
  

Инжекциите на фоликул- стимулиращите лекарства ще продължат приблизително от седем до десет дни. През този период пациентката ще посещава кабинета на лекаря често, така че да може да се наблюдават развиващите се фоликули и да се поставят инжекциите.

Обикновено наблюдаването се извършва чрез ултразвукови прегледи, изследване на хормонални нива и наблюдаване на цервикалната слуз. В зависимост от начина, по който се развиват фоликулите, дозата на лекарството може да бъде коригирана ежедневно или през няколко дни.

2.3. поставяне на ЧХГ

Процесът се наблюдава внимателно, докато достатъчен брой фоликули узреят. Тогава се прави инжекция с ЧХГ (човешки хорионичен гонадотропин), която дава на яйцеклетките тяхното финално необходимо развитие.

След като ЧХГ е даден, “часовникът започва да тиктака”, защото овулация нормално ще настъпи около 40 часа по-късно. В един IVF цикъл, получаването (вземането) на яйцеклетка трябва да се осъществи преди да настъпи естествената овулация.
3. Получаване на яйцеклетки чрез яйчникова фоликулна пункция

Дозата и времето на поставяне на ЧХГ се определя от лекарския екип. Към яйчниковата фоликулна пункция се пристъпва от 32 до 36 часа по-кьсно. Моментът е извънредно важен, защото вземането на яйцеклетката трябва да се извърши преди да настъпи естествената овулация.

Фоликулната пункция се извършва след предварителна подготовка на пациентката, включваща:

1. подходящ хигиенно-диетичен режим 48 h преди пункцията;

2. подготовка на червата (слабителни, клизми и др.);

3. саниране на влагалището (промивки, медикаменти и др.);

4. подходяща премедикация (15 - 60 min преди пункцията);

За извършване на яйчниковата фоликулна пункция на пациентката се прилага краткотрайна венозна анестезия. Обикновено зрелите яйцеклетки се вземат (добиват), като се използва водена от ултразвукова сонда игла. Иглата прминава през задната стена на вагината и отива до яйчника. Тогава течността изпълваща фоликулите се изтеглят с иглата. Взетите аспирати се предават веднага на биолог, който търси под микроскоп яйцеклетките в течността, премесва яйцеклетките в предварително приготвена хранителна среда и прави оценка на качеството им и след като потвърди, че са зрели, осигурява подходящите условия за тяхното оплождане.

Процедурата се прави с краткотрайна венозна анестезия и не се усеща нищо. Цялата процедура се извършва в присъствието на анестезиолог-реаниматор. Преди извършване на прцедурата пациентката попълва въпросник за преданестезиологична консултация и се информира подробно за вида и продължителността на упойката.

След процедурата е възможно да се чувства тежест и болки, подобни на тези при менструация. Пациентката остава в лечебното заведение за наблюдение, като й се дават подробни инструкции.

други/, които могат да наложат оперативна интервенция под обща анеестезия, както и възможно увреждане на червата или други вътрешни органи от иглата.

Обикновено пациентката, при която е приложена процедурата, може да напусне клиниката от два до четири часа след извършването й в зависимост от приложената техника и най – вече от преценката на лекуващия лекар и анестезиолога.

Вземането на сперматозоиди от съпруга (партньора) е процес, който се състои от отделяне/добиване на семенна течност и нейното последващо подлагане на специални процедури – анализ и обработване. Сперматозоидите преминават през различни среди, за да се подберат най-подходящите от тях.

В случаите, когато взетите сперматозоиди няма се използват непосредствено след това за прилагане на ин витро оплождане, а ще се ползват на по-късен етап, се подлагат на съхранение чрез криоконсервация (замразяване) при определени условия и ниски температури в криобанка.

Отделянето на семенна течност се извършва по един от следните начини:

• 
  чрез мастурбация след въздържание от три до пет дни;
  
• 
  чрез електростимулация;
  
• 
  чрез перкутанна биопсия на епидидима;
  
• 
  чрез микрохирургична биопсия на епидидима.
  

Докато при първите два метода няма дори и теоретичен риск, при хирургичните процедури за добиване има риск както при всяка операция, а те са:

Опасност да се засегне съд и да стане хематом след операцията.

Риск от инфектиране на раната, въпреки че процедурата се прави в операционна и има всички създадени условия за стерилност теоретично риск от вторична инфекция винаги има, както при всяка операция.

Трябва да кажем, че рисковете при тези интервенции са изключително минимални.

5. Лабораторен етап – оплождане на яйцеклетките чрез класическо ин витро оплождане или ICSI

Взетите яйцеклетки и сперматозоиди се „събират” в лаборатория, като им се осигуряват условия за оплождане и ранен растеж на ембриона. Събирането се осъществява, като селектираните сперматозоиди се поставят заедно с яйцеклетките в подходяща хранителна среда при температура 37°С в инкубатор. На следващия ден яйцеклетките са проверяват за знаци на оплождане. Оплодените яйцеклетки се наричат пре-ембрион. Те се наблюдават през следващите два дни за правилно клетъчно деление и качество.

ICSI - разлика в лабораторния етап:

Разликата в провеждането на ICSI в сравнение с IVF-ЕТ се състои в директното въвеждане на един сперматозоид в яйцеклетката. Манипулацията се извършва с помощта на микроигла под микроскопски контрол с помощта на уред наричан микроманипулатор, който помага на ембриолога да извършва движения с него от порядъка на микрони. Сперматозоидът може да произлиза от спермата на съпруга. Той може да бъде взет и директно от тестиса, в случаите когато това се налага. След оплождането яйцеклетките се поставят в подходяща среда в инкубатор и тяхното развитие се наблюдава периодично.

Решението за ICSI се взима от лекуваната двойка по съвет на ембриолога и лекуващия лекар.

6. Поставяне на ембриони в маточната кухина (ембриотрансфер)

Ембриотрансферът има за цел поставянето на оплодените яйца (ембриони) в маточната кухина на пациентката.

Ако яйцето се развива нормално и достигне до стадия с две до осем клетки след няколко последователни деления (най – често след около 48 часа), се пристъпва към прехвърлянето му в матката. Тази манипулация е наречена ембриотрансфер.

Ембриотрансферът:

6.1. осъществява се при наличие на поне един качествен (с добра морфология) предимплантационен ембрион, получен след предхождащо оплождане ин витро или след криоконсервация и размразяване;

6.2. не се предприема при наличие на следните контраиндикации:

6.2.1. активна вагинална/цервикална инфекция или тазово-възпалителна болест;

6.2.2. риск от тежък овариален хиперстимулационен синдром;

6.2.3. липса на поне един качествен предимплантационен ембрион;

6.3.4. дебелина на маточната лигавица, по-малка от 6 mm;

6.4.5. тежки усложнения следствие на фоликулна пункция;

6.5.6. други заболявания и състояния, при които зачеването, износването и родоразрешението на една бременност е противопоказано;

6.3. се извършва след взето информирано съгласие от пациентите;

6.4. се извършва след предварителна подготовка на пациентката, включваща:

6.4.2. при необходимост - саниране на влагалището (промивки, медикаменти и др.);

6.4.3. при нужда - премедикация (15 - 60 min преди ембриотрансфера);

Този етап е с най-малка сложност и риск от цялата технология на асистирания репродуктивен метод IVF-ЕТ )ICSI), но е и един от най-важните. Извършва се от два до пет дни след пункцията на фоликули. Ембрионът се поставя в много тънка тръбичка под микроскопски контрол. Жената е в положение като за обикновен гинекологичен преглед. С помощта на спекулум лекарят достига до маточната шийка и внимателно въвежда тръбичката с ембриона в матката. Той оставя там ембриона и изважда тръбичката. Процедурата е абсолютно безболезнена и напомня усещането при вземането на цитонамазка.

Отпускането на пациентката в този момент е много важно, за да се улесни преминаването на тръбичката през шийката на матката и за да се избегне появата на маточни контракции, които биха могли да изместят току-що поставения ембрион на неподходящо място в матката. По "правило” преди трансфера на пациентката се дават лекарства (премедикация), но това не е задължително. След трансфера пациентката трябва да почива около 30 минути и едва тогава може да напусне лечебното заведение.

Когато има повече оплодени яйцеклетки, най-качествените от тях се прехвърлят в матката на жената, а останалите могат да се замразят (криоконсервират) за по-късна евентуална употреба или да бъдат унищожени. Това зависи изключително от желанието на двамата партньори и възможностите за това.

Шансовете за настъпване на бременност са по-високи при трансфериране на повече ембриони, при ембриони с по-добро качество. От друга страна, колкото повече ембриони се трансферират, колкото по-добро е качеството им , толкова по-голяма е вероятността за възникване на многоплодна бременност. Многоплодната бременност крие рискове за развитието на бременността, на плодовете и за състоянието на бременната, включително и за живота й. Това е причината лекарският екип да търси баланс при трансфера на ембриони между повишаването на възможността за имплантация от една страна и ограничаване на случаите с многоплодна бременност в рамките най-много на двуплодна (5-8% от всички случаи) от друга.

Успеваемостта на метода IVF-ЕТ (вкл. и ICSI) е различен при различните двойки. Средния успех на процедурата е 35% за 100 жени, но това означава, че някои двойки имат 70% шанс при първи опит и той е 15% при други. Говорете с вашия лекар за шансовете за успех.
7. Извършване на тест за бременност

Две седмици след ембриотрансфера пациентката следва да посети лечебното заведение, в което е приложен асистираният репродуктивен метод, за да се извърши тест за бременност. Този тест измерва нивото на ЧХГ в кръвта. Ако той е положителен, пациентката се планира за по-късно ултразвуково изследване, за да потвърди ембрионална сърдечна пулсация. При липса на възможност да се посети лечебното заведение, теста може и да е уринарен, но следва да се знае, че не бива да се избързва с уринарните тестове преди 15-тия ден от ембриотрансфера.

8. 
   Подкрепа на ранна бременност след IVF-ЕТ (вкл. и ICSI)
   

8.2. може да се осъществи с един или повече от следните медикаменти:

8.2.1. човешки хорионгонадотропин в подходящи дози до 10 - 11 г.с.; не се препоръчва при риск от тежък хиперстимулационен синдром;

8.2.2. прогестерон под формата на вагинални кремове или овули, инжекционно мускулно или перорално в еквивалентни дози до 12 - 14 г.с.;

8.2.3. естрадиол до 10 - 12 г.с.;

8.2.4. спазмолитични агенти;

8.2.5. витамини (фолиева киселина, токоферол, аскорбинова киселина и др.);

8.2.6. други медикаменти по индикации;

8.3. препоръчва се ХДР, както е описан в т. 10.1.2;

8.4. при нужда се издават листи за временна нетрудоспособност и се препоръчва домашен или стационарен режим "на легло" (bed rest);

В повечето случаи при IVF-ET (вкл. и ICSI) се използват яйцеклетки от съпругата (партньорката) и сперматозоиди от съпруга (партньора). В други случаи обаче метода се прилага, като се използват донорски сперматозоиди, айцеклетки или зиготи информация за това е изложена в т. VІ, VІІ и VІІІ).

1.1. да е пълнолетна жена (освен в случаите, когато са налице медицински показания при възможна загуба на фертилността), която не страда от наследствено хронично заболяване и не е поставена под запрещение;

1.2. да е дала писмено информирано съгласие;

1.3. да са налице индикациите за извършване на IVF-ET (вкл. и ICSI);

1.4. липса на противопоказания за извършване на IVF-ET (вкл. и ICSI);

1.5. липса на родствена връзка с мъжа, чиито сперматозоиди ще се ползват за асистираната репродукция, по права линия и по съребрена линия до 4 степен, което се удостоверява с копие от брачно свидетелство или декларация;

1.6. до 30 дни преди вземането микробиологично изследване на влагалищен секрет, като при патологичен резултат е извършена своевременна санация;

1.7. до 3 месеца преди вземането на яйцеклетки е тестувана за:

а) HIV (Anti-HIV-1,2);

б) хепатит B (HBsAg и Anti-HBc);

в) хепатит С (Anti-NCV-Ab);

г) сифилис

д) други заболявания – по индикации;

Заб. Изследванията по т. 1.7. могат да не се извършват, ако лечебното заведение има условия и процедури, гарантиращи безопасността на персонала и липса на риск за кръстосано замърсяване при вземане, обработка, съхранение и поставяне на овоцити и зиготи.

При асистирана репродукция със собствени яйцеклетки позитивните резултати при жената по отношение на:

• 
  хепатит В не спират асистираната репродукция и не налагат блокиране, изтегляне или унищожаване на овоцити или зиготи;
  
• 
  хепатит С, ако жената е дала писмено информирано съгласие за това, не спират асистираната репродукция и не налагат блокиране, изтегляне или унищожаване на яйцеклетките или зиготите;
  
• 
  HIV 1,2 водят до спиране на асистираната репродукция, както и до блокиране, изтегляне и унищожаване на яйцеклетките или зиготите;
  
• 
  сифилис води до спиране на асистираната репродукция до излекуване на жената или до блокиране, изтегляне или унищожаване на яйцеклетки или зиготи.
  

Когато при осъществяване на даден репродуктивен метод се използват сперматозоиди на съпруга (партньора) на жената, е налице т.нар. „партньорско даряване на сперматозоиди” – това е даряване на репродуктивни клетки от мъж на жена, когато същите предварително са декларирали пред лекаря, който ще извърши вземането на сперматозоидите, че желаят съвместно да създадат потомство.

Сперматозоидите на съпруга (партньора) могат да се използват за директна употреба (т.е. те са взети и използвани за асистиран репродуктивен метод, без да бъдат обработвани и съхранявани чрез криоконсервация). Донорът на сперматозоиди за директна употреба при партньорско даряване следва да отговаря на следните критерии:

- не е в родствена връзка с реципиента по права линия и по съребрена линия до 4 степен, което се удостоверява с копие от брачно свидетелство или декларация;

- до 30 дни преди процедурата по даряване микробиологично му е изследвана семенна течност, като при патологичен резултат е извършена своевременна санация;

- дал е писмено информирано съгласие.

2.2. Партньорско даряване на сперматозоиди за индиректна употреба

Сперматозоидите на съпруга (партньора) могат да се използват за индиректна употреба (т.е. те са взети и използвани за асистиран репродуктивен метод, като преди използването са обработвани и съхранявани чрез криоконсервация-замразяване). Донорът на сперматозоиди за директна употреба при партньорско даряване следва да отговаря на следните критерии:

- не е в родствена връзка с реципиента жена по права линия и по съребрена линия до 4 степен, което се удостоверява с копие от брачно свидетелство или декларация;

- до 30 дни преди процедурата по даряване микробиологично му е изследвана семенна течност, като при патологчен резултат е извършена своевременна санация;

- дал е писмено информирано съгласие;

- до 3 месеца преди процедурата по даряване е тестуван за:

а) HIV (Anti-HIV-1,2);

б) хепатит B (HBsAg и Anti-HBc);

в) хепатит С (Anti-NCV-Ab);

г) сифилис.

д) изследване за HTLV-1 вирус – по индикации;

е) допълнителни изследвания за малария, CMV, RhD, Trypanosoma cruzi – извършват се при анамнеза за пътувания в чужбина или наличие на други рискови фактори за тези заболявания;

При партньорско даряване за индиректна употреба позитивните резултати на донора не са пречка за използване на сперматозоидите при следните условия:

- за хепатит В - когато жената реципиент е ваксинирана;

- за хепатит С - когато жената реципиент е дала писмено информирано съгласие за това;

- за сифилис - след излекуването на донора;

- за HIV 1,2 - когато лечебното заведение разполага с оборудване и методика за обработка и отделно съхранение и има одобрена СОП за тази цел.