За проверката и обсъждането на отчетите и документите
Чл. 48. Отчетниците, натоварени с[ъс] събирането и разходването на държавни суми и материали, с изключение на митниците (чл. 13, буква д), отчетниците в изборните учреждения, както и касиерите на обществени, благотворителни и други учреждения, са длъжни да представляват ежегодно отчет за операциите си на съответните окръжни сметни палати (чл. 4, буква з) на настоящия закон.
Забележка. Отчетите на същите отчетници за минало време, които не са могли да бъдат изпратени във Върховната сметна палата, както и ония отчети, които Върховната сметна палата не е могла да провери до влизането в сила на настоящия закон, се изпращат за проверка на надлежни окръжни сметни палати.
Чл. 49. Начинът и срокът за приготовлението и представянето отчетите, документите, които трябва да ги придружават и наказанията, които се налагат върху неизправните отчетници, се определят в специалните закони и правилници за отчетността на тия учреждения, съгласно с[ъс] Закона за бюджета, отчетността и предприятията.
Чл. 50. Ако отчетникът не е могъл да приготви и представи до определения срок отчета си, трябва да поиска от съответната сметна палата продължение на срока, като изложи и причините за това. Палатата може, ако намери изложените причини за уважителни, да му даде нов срок, в който отчетникът е длъжен да представи отчета си.
Чл. 51. Един и същи контрольор-докладчик не може да проверява наред отчетите на един и същи отчетник за две бюджетни упражнения.
Чл. 52. Контрольорът-докладчик, който проверява даден отчет, е длъжен да се увери:
1) останало ли е да дължи отчетникът за годината,предшествуваща оная, за която се отнася отчетът, и ако е останало, пренесен ли е остатъкът в наличност и материали напълно в отчета, който се проверява;
2) приходите събрани ли са напълно на основание законите и внесени ли са в съкровището или в касите на изборните и други учреждения, според случая;
3) всички материали, получени в магазина или в склада, записани ли са редовно на приход по книгитe му;
4) направени ли са разходите на суми и материали редовно и съгласно с[ъс] съществуващите закони и наредби;
5) при извършването на разходите съблюдавани ли са интересите на съкровището и тия на изборните и други учреждения, според случая;
6) приходите и разходите на суми и материали подкрепени ли са с надлежните оправдателни документи;
7) сборовете правилно ли са събрани;
8) няма ли нейде суми, които не са постъпили в съкровището или в касите на изборните или другите учреждения, според случая, и да не са употребени за каквото са предназначени;
9) остава ли и колко длъжен отчетникът за следващата година в пари и в материали, и
10) въобще, дали по представения отчет приходите и разходите са събрани и извършени съгласно със законите и законовите наредби, по които е трябвало да действува отчетникът.
Чл. 53. Палатата, при нужда, иска от отчетниците обяснения за по-пълно изучаване на проверяваните отчети и документи.
Чл. 54. Когато контрольорът-докладчик намери нередовности или неясности, които не позволяват да се провери отчета, той съобщава за това на председателя. Последният разпорежда да се върне отчета, заедно с документите, на отчетника, като му се определи срок, в който трябва да го представи пълен и редовен.
Чл. 55. Когато контрольорът-докладчик, при проверяване на отчета, констатира, че е извършено злоупотребление, или пък открие дефицит, който надминава гаранцията на отчетника, докладва за случая на съветника, за да внесе въпроса за разглеждане в съвета на Палатата и ако последният намери съобщението на контрольора-докладчик за основателно, донася на Министерството на финансите, за да вземе мерки:
1) да се осигури дължимата от отчетника сума чрез движимите му и недвижими имущества и чрез гаранцията;
2) да се отстрани от длъжност отчетника, и
3) да се възбуди съдебно преследване, ако има престъпно деяние.
Чл. 56. Когато контрольорът-докладчик, при разглеждане на отчета, намери нередовности или неправилности, дава за тях изложение на надлежния съветник, който пък го докладва в съвета на Палатата, с направените от него бележки.
Чл. 57. Съветникът, след като получи изложението на контрольора-докладчик, е длъжен:
1) да сравни няколко точки от проверения отчет с[ъс] съответните документи по отчета, за да се увери, дали контрольорът-докладчик е извършил редовно и точно проверката, и
2) да разгледа дали са основателни бележките на контрольора-докладчик по проверяване на отчета.
Чл. 58. Ако съветникът намери, че отчетът и документите не са проверени внимателно от контрольора-докладчик, възлага на друг контрольор-докладчик да провери отчета.
Чл. 59. За невнимателно и неправилно проверяване на отчетите и документите, контрольорите-докладчици подлежат на дисциплинарно наказание, независимо от материалната отговорност.
Чл. 60. Съветът на Палатата изслушва докладите на съветниците по изложенията на контрольорите-докладчици за проверените от тях отчети и документи и издава съответни решения.
Чл. 61. При разглеждане изложенията на контрольорите-докладчици, когато се намери за необходимо, последните се поканват в заседанието на съвета, за да дават необходимите по проверката устни разяснения..
Чл. 62. Контрольорът-докладчик, който се изпраща съгласно с чл. 4, буква к, да извършва на самото място периодическа проверка на приходите и разходите, за резултата от тая проверка дава на надлежния съветник писмено изложение, което следва реда, предвиден в чл. 57 и следващите.
Чл. 63. Решенията на Палатата се издават в името на Негово Величество Царя.
Оригиналите се подписват от председателя и съветниците, които са участвали в заседанието на съвета, а се приподписват от секретаря.
Преписите се подписват само от председателя и приподписват от секретаря.
Глава VIII
За решенията на сметните палати
и за реда на обтъжването им
Чл. 64. Решенията, които се издават от сметните палати са привременни и окончателни.
Привременни решения се издават когато Сметната палата намери, че отчетниците са допуснали нередовности при произвеждането на разходите или при събирането на приходите, с което са ощетили държавното съкровище, касата на изборно или друго учреждение. С тези решения Сметната палата обявява отчетниците неиздължени, като посочва допуснатите нередовности, кои закони и правилници са нарушени и сумите, които неправилно са изразходвани, или пък сумите, които недостатъчно са събрани.
Окончателни решения се издават, когато Сметната палата намери, че отчетите и придружаващите ги документи са редовни. С тях Палатата обявява отчетниците за издължени пред държавното съкровище, касата на изборните или други учреждения, или че имат да вземат от последните.
Окончателните решения за издължение се изпращат на отчетниците за освобождаването им от отговорност пред държавното съкровище, изборното или друго учреждение, според случая, както и да могат с тях да изискват сумите, които са надвнесени в държавното съкровище или в касата на изборното или друго учреждение.
Чл. 65. Привременните решения на Сметната палата се изпращат най-късно в разстояние на един месец от като са издадени, до околийските или градски началници, за да ги връчат на отчетниците, най-късно в продължение на седем дни, под разписки, които се повръщат незабавно в Палатата.
Когато някой отчетник, за който има издадено привременно решение, изпратено за връчване, не се намери в местожителството, което е имал в[ъв] време на служенето си и не може да му се връчи лично това решение, то се предава на ближните му, съгласно с чл. 221 от Закона за гражданското съдопроизводство. В такъв случай разписката, която се взема, се изпраща в Палатата и се счита, че решението е връчено.
Когато, обаче, в местожителството на отсъствуващия отчетник не се намерят никакви близки негови лица и, след събраните сведения, не може да се узнае сегашното му местожителство, решението и събраните сведения се връщат в Сметната палата, която, след като се увери, че сегашното местожителство на отчетника не може да се узнае, разпорежда да се направи съобщение на отчетника чрез “Държавен вестник”. В съобщението си, Палатата известява на отчетника, че е издала срещу него привременно решение, като посочва номера и датата му, както и сумата, която се иска, и го поканва да се яви в двумесечен срок в Палатата, за да го получи и да даде обясненията си.
По същия начин се постъпва и тогава, когато има сведения, че някой отчетник е заминал в странство, а в царството няма свои близки.
Споменатите по-горе съобщения се публикуват само веднаж, срокът им тече от деня, в който е излязъл “Държавен вестник”, и, след изтичането на този срок, се счита, че привременното решение е връчено на отчетника.
Разноските за обнародването на такива съобщения се прибавят към сумата, с която е начетен отчетникът, и се събират от същия заедно с начетената сума.
Чл. 66. Отговорните лица са длъжни да изпълняват изискванията на привременното решение или с обикновената преписка на Сметната палата, в продължение на два месеца, от като са ги получили, или да изпратят в Сметната палата писмени обяснения върху констатираните от нея неправилности, дефицит, липса на документи и пр.
Обясненията на отчетниците, след като измине двумесечния срок, се разглеждат и обсъждат от Палатата, която издава окончателни решения: а) за издължение на отчетниците, когато те са внесли в държавното съкровище или в касата на изборното или друго учреждение сумите, с които са били начетени; когато са дали обяснения, с които оправдават действията си и тези обяснения се намерят основателни или, най-после, когато изпратят документи, непредставени по-рано, с които оправдават начетите, и б) за неиздължение на отчетниците, когато не са внесли в държавното съкровище, в касата на изборното или друго учреждение сумите, с които са били начетени и когато обясненията, които са дали, не са основателни.
Също така, Палатата издава окончателни решения за неиздължение на онези отчетници, които са приели привременни решения, но в двумесечен срок не са дали никакви писмени обяснения.
Отчетникът може да изиска от Палатата продължаване на двумесечния му срок, за да представи допълнителни документи, с които би отменил привременното решение на Палатата, и последната може да му продължи срока, ако намери изтъкнатите причини за уважителни.
Чл. 67. Окончателните решения на Сметната палата подлежат на изпълнение.
Те се изпращат за изпълнение на съответните финансови управления, които, след изпълнението им, са длъжни да върнат преписките по тях на надлежните сметни палати, за да могат последните да следят за правилното им изпълнение.
Чл. 68. Окончателните решения на Окръжната сметна палата може да се обтъжат, по касационен ред, чрез окръжната сметна палата, пред Върховната сметна палата в течение на три месеци от получаването им, ако отчетникът намери, че Окръжната сметна палата е нарушила някоя формалност или закон, при проверяването на отчета и документите му, или при издаването на решението. При касационната тъжба, която подлежи на гербов налог, се представя залог, съгласно с чл. 714 от Закона за гражданското съдопроизводство.
Изпълнението на окончателното решение на Окръжната сметна палата, срещу която отчетникът е подал, в предвидения в закона срок, касационна тъжба, се спира само в такъв случай, когато отчетникът, срещу който се привежда решението в изпълнение, представи надлежно обезпечение.
За това обезпечение се представя в надлежната окръжна сметна палата съответен документ. Обезпечението може да се даде в налични пари или ценни държавни или гарантирани от държавата книжа, или недвижими имоти, които служат за изключително удовлетворение на вземането.
Чл. 69. Върховната сметна палата, след като разгледа тъжбата, ако я намери основателна, касира решението на Окръжната сметна палата и го изпраща за повторно разглеждане от друга окръжна сметна палата, на която се изпращат и необходимите книжа.
Чл. 70. Когато и другата окръжна сметна палата подържа първото решение, съобщава мотивите си на Върховната сметна палата, която, в общо събрание на отделенията си, се произнася окончателно върху касационната тъжба на отчетника.
Чл. 71. Освен обтъжването по касационен ред, отчетникът има право да заяви писмено на Сметната палата да разгледа отново отчета и документите му, а ако след издаването на окончателното решение той е открил в сметките си някои грешки, или пък е намерил документи, които са му липсвали. В такъв случай, при писмената си тъжба, отчетникът е длъжен да приложи всичките документи или книжа, които са му послужили за повод, да поиска повторно преглеждане.
И в тоя случай, изпълнението на окончателното решение на Сметната палата може да бъде спряно от отчетника, ако представи документ за надлежно обезпечение съгласно с чл. 68.
Чл. 72. Повторно преглеждане на отчети и документи, по чекове, или по друг някой повод, по които е издадено вече окончателно решение, може да се извърши и от сметната палата, ако при проверяването на други някои отчети или документи се изнамери, че в по-първия отчет или документ съществуват грешки, опущения, преминаване два пъти една и съща сума или длъжност и пр.
Чл. 73. Повторно преглаждане на отчети или документи се допуща само в продължение на пет години, от като е връчено окончателното решение на Палатата.
Глава IХ
Ред на разглеждане тъжбите против постановленията на министъра на финансите, издадени по закона за финансовата инспекция и
Закона за бюджета, отчетността и предприятията.
Чл. 74. Постановленията на министъра на финансите, издадени на основание чл. 24 от Закона за финансовата инспекция по неиздължения, констатирани от финансови инспектори и лица, облечени с права на финансови инспектори (чл. чл. 1 и 34 от Закона за финансовата инспекция), както и от други еднолични или колективни органи (чл. 82 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията), ако заедно с лихвите до деня на констатиране неиздълженията, не надминават сумата 2000 лева са окончателни, не подлежат на обжалване и се привеждат в изпълнение. Тия за по-голяма сума се връчват в препис на лицето, което е обявено за неиздължено и на поръчителите му, ако такива има. Обжалването на тия последните постановления може да стане в 15-дневен срок пред специален съд при Върховната сметна палата, който се произнася по същество и окончателно.
Чл. 75. Специалният съд при Върховната сметна палата има състав: един член от Върховния касационен съд за председател и двама съветници от Върховната сметна палата за членове, определени от общото събрание на Палатата, което също определя един запасен член при нужда. Членът от Върховния касационен съд се сменява ежегодно по определение на общото събрание на същия съд. В бюджета на Министерство на правосъдието за Върховния касационен съд се предвижда един съдия в повече за участие в специалния съд.
Чл. 76. Специалният съд при Върховната сметна палата се ръководи при насрочванията и разглежданията на делата от правилата, предвидени в Закона за гражданското съдопроизводство, с това изключение, че се допуща разпит на свидетели само по неиздължения, които са основани на свидетелски показания. Ако начетът е направен въз основа на документи и на свидетелски показания, допуща се разпит на свидетели само върху ония неиздължения, които са основани също на свидетелски показания.
Чл. 77. Секретарската длъжност в специалния съд се изпълнява от един контрольор при Върховната сметна палата, определен от председателя на същата. Същият определя и един друг котрольор, който при нужда замества първия.
Чл. 78. Ония постановления на Закона за финансовата инспекция, които не противоречат на предписанията на настоящия Закон за специалния съд при Върховната сметна палата си остават в сила. Навсякъде, където в първия закон се говори за Апелативен съд, да се смята, че се говори за Специалния съд при Върховната сметна палата, върху който се прехвърля подсъдността на тия дела.
Чл. 79. Всички висящи дела, заведени пред апелативните съдилища, въз основа на Закона за финансовата инспекция и на Закона за бюджета, отчетността и предприятията, се прехвърлят административно в Специалния съд при Върховната сметна палата по подсъдност.
Глава Х
Отпуск на длъжностните лица при Върховната сметна палата
и при окръжните сметни палати
Чл. 80. Отпуски, за срок не повече от десет дни през годината, се разрешават: на председателя и съветниците на Върховната сметна палата от общото й събрание, а на тези от окръжните сметни палати от съвета на последните.
Чл. 81. На изброените в предидущия член длъжностни лица, отпуски за по-дълъг срок от десет дни, се разрешават със заповед от министър-председателя, по ходатайство на председателя на Палатата.
Чл. 82. Отпуск на останалите длъжностни лица разрешава съветът на Палатата, като се спазват правилата, предвидени в Закона за държавните служители.
Чл. 83. Когато се разрешава отпуск, трябва да се пази, щото Сметната палата да не остава без потребното число длъжностни лица за правилното и своевременно отправление на службата и делата й.
Глава ХI
Ред за сношенията на сметните палати
Чл. 84. Сметните палати се отнасят, както помежду си, тъй и с местата и лицата от другите ведомства, непосредствено.
Чл. 85. Върховната сметна палата се отнася до окръжните сметни палати с предписания, а от тях получава представления, а с другите неподведомствени ней места и лица чрез отношения.
Глава ХII
Несъвместимост и родствени отношения между длъжностни лица
по ведомството на палатата
Чл. 86. При една и съща сметна палата не могат да служат длъжностни лица, които са:
1) Роднина във възходяща или низходяща линия;
2) Съребрени роднини, включително до четвърта степен;
3) Осиновители и осиновени;
4) Сватове до трета степен включително;
Чл. 87. Когато в течение на службата между длъжностните лица възникне описаното в чл. 86, точки 3 и 4, родство, пазят се следните правила:
а) ако родството, което съставлява препятствието, се открие или възникне през течение на съвместното служене на председател или съветник, то, ако никой от сродниците не иска преместване, трябва да се премести съветникът;
б) ако изключающето съвместно служене родство възникне от една страна между председател или съветник, а от друга страна между контрольор-докладчик или секретар, то последните трябва да се преместят.
Чл. 88. Когато между назначените при една и съща сметна палата длъжностни лица съществува обозначеното в чл. 86 родство, или такова се породи отпосле, те са длъжни най-късно до десет дни от назначението или пораждането на родството да заявят за това обстоятелство на председателя на Сметната палата, при която служат, а последният, след разпитването на страните, е длъжен незабавно да донесе за това на министър-председателя или на министра на финансите, според случая, за да бъде преместен единият от сродниците.
Измежду роднините и сватовете онзи ще бъде преместен в друга сметна палата, който по-късно е назначен на заеманата длъжност или чрез оженването на когото е станало сватовството между длъжностните лица.
Преместеният не може да се назначи на по-долна длъжност.
Глава ХIII
За клетвата
Чл. 89. Всеки председател или съветник, при постъпването си на служба, полага следната клетва:
“Обещавам се и се заклевам в името на всемогущаго Бога да бъда верен на Негово Величество Царя на Българите, да изпълнявам свято и ненарушимо законите на царството, да съдя с чиста съвест, без всяко пристрастие и лицеприятие, да пазя свято тайната на съвещанията и да постъпвам в[ъв] всичко като честен, добър и справедлив съдия, като помня, че за всичко ще давам отчет пред закона и пред Бога. Амин”.
Чл. 90. Началниците на служби, секретарите и контрольорите-докладчици при сметните палати, при встъпването си на служба, полагат следната клетва:
“Кълна се в името на Бога всемогущаго да бъда верен на Негово Величество Царя на Българите, да пазя свято и ненарушимо законите на Царството, да изпълнявам честно и добросъвестно задълженията си по службата, която ми се поверява и всичките правила, разпореждания и поръчения, които се отнасят до тия мои задължения, да не превишавам властта, която ми е дадена и да не причинявам умишлено никому вреди и загуби, да пазя тайни по делата, които ми се поверяват и поръчват за извършване в кръга на моите задължения, като помня, че за всичко аз съм длъжен да давам отчет пред закона и пред Бога. Амин”.
Чл. 91. Ако назначеното длъжностно лице откаже да положи установената по-горе клетва, счита се, че не е приел длъжността.
Глава ХIV
Сподели с приятели: |