Извлечение от Протокол
№ 28
гр. Враца, 22-й май 1924 година
Тричленната комисия при Врачанската окръжна постоянна комисия, в състав: председател: Борис Т. Ванов232 и членове: Цено Ив. Велковски233 и Иван Димитров234, в отсъствието на г-на Врачан[ски] окр[ъжен] управител, или негов делегат, след като прочете протокола от миналото си заседание, когото прие без изменение, пристъпи към разглеждане на поставените на дневен ред въпроси, определени с покана от днес:
СТАТИЯ V
Тричленната комисия при Постоян[ната] комисия, като сложи за разглеждане законопроекта за ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА и за ОКРЪЖНИТЕ СМЕТНИ ПАЛАТИ, остана доста изненадана от редакцията на чл. 2 на същия законопроект, с който ВРАЧАНСКИЯ ОКРЪГ е поставен в района на ВИДИНСКАТА ОКРЪЖНА СМЕТНА ПАЛАТА, което според нас е доста несправедливо по следните съображения:
А. ПО ОКОЛИИ
ВИДИНСКИЯ ОКРЪГ се състои от 4, а ВРАЧАНСКИЯ от 5 околии.
Б. ПО ОБЩИНИ
ВИДИНСКИЯ ОКРЪГ ИМА:
а) БЕЛОГРАДЧИКСКА ОКОЛИЯ има 53 населени места 26 общини
б) КУЛСКА ОКОЛИЯ има 30 населени места 16 общини
в) ВИДИНСКА ОКОЛИЯ има 57 населени места 29 общини
г) ЛОМСКА ОКОЛИЯ има 59 населени места 29 общини
А ВСИЧКО има 199 населени места 100 общини
ВРАЧАНСКИЯ ОКРЪГ ИМА:
а) БЕРКОВСКА ОКОЛИЯ има 37 населени места 24 общини
б) БЕЛОСЛАТИНСКА ОКОЛИЯ има 32 населени места 31 общини
в) ВРАЧАНСКАТА ОКОЛИЯ има 76 населени места 58 общини
г) ОРЯХОВСКАТА ОКОЛИЯ има 41 населени места 38 общини
д) ФЕРДИНАНДСКА ОКОЛИЯ има 47 населени места 35 общини
А ВСИЧКО ИМА 253 населени места 186 общини
В. НАСЕЛЕНИЕ
ВИДИНСКИЯ ОКРЪГ има 248670 жители
ВРАЧАНСКИЯ ОКРЪГ има 340266 жители
Г. ФИНАНСОВО ПОЛОЖЕНИЕ
ОКРЪЖНИТЕ БЮДЖЕТИ ЗА 1923/24 ГОДИНА СА:
ВИДИНСКИЯ ОКРЪГ ИМА РЕДОВЕН ПРИХОД 9317000 лева
ВРАЧАНСКИЯ ОКРЪГ ИМА РЕДОВЕН ПРИХОД 13631000 лева
А общинските редовни приходи за ВРАЧАНСКИЯ ОКРЪГ са два пъти повече от тия на ВИДИНСКИЯ ОКРЪГ.
Д. РАЗСТОЯНИЕ
Очевидно е от географическото положение на двата окръга, че ВРАЦА е по-център отколкото ВИДИН, за седалище на ОКРЪЖНАТА СМЕТНА ПАЛАТА и е по-удобен от ВИДИН, защото ВИДИН е крайграничен град.
ОТ ГОРНИТЕ ДАННИ Е ЯСНО:
I. Че по околии ВРАЧАНСКИЯ ОКРЪГ е по-голям, следователно, има и повече администрация, финансови и други учреждения, отколкото ВИДИНСКИЯ ОКРЪГ.
II. Че от ВИДИНСКИЯ ОКРЪГ ще има ежегодно да се представляват за проверка 190 училищни и 100 общински, а всичко 290 отчети, а ВРАЧАНСКИЯ ОКРЪГ ще представлява 233 училищни и 186 общински, а всичко 429 отчети.
III.Че несправедливо е: 429 отчетника да отиват и описват отчетите си във ВИДИН при 290 отчетника и на разтояние три пъти по-голямо отколкото до ВРАЦА, и два пъти колкото до София и отчетните книжа да се намират на ЮГОСЛАВЯНСКАТА ГРАНИЦА, а още повече, че се пренебрегват интересите на 340 хилядно население в полза на 248 хилядно.
IV. Че съгласно чл. 132 от законопроекта ОКРЪЖНИТЕ СМЕТНИ ПАЛАТИ ще се издържат от потребните суми от средствата на окръжните и общинските бюджети, с определен процент върху редовните им приходи, в какъвто случай ако например: бюджета на ОКРЪЖНАТА СМЕТНА ПАЛАТА ще бъде три милиона лева, то ВИДИНСКИЯ ОКРЪГ ще бъде задължен с един милион лева, а ВРАЧАНСКИЯ ОКРЪГ с два милиона лева.
Водими само от гореизброените необорими с нищо данни, намираме, съвършено несправедливо и неуместно е ВРАЧАНСКИЯ ОКРЪГ да бъде лишен от ОКРЪЖНА СМЕТНА ПАЛАТА за сметка на ВИДИНСКИЯ ОКРЪГ, когато това трябва да бъде точно обратно. Или правдиво е ВИДИНСКИЯ ОКРЪГ да бъде във ВРАЦА, на когото пътя за София е през ВРАЦА, а не ВРАЦА да отива чрез ВИДИН за СОФИЯ.
Ето защо Врачанската Окръжна тричленна пост[оянна] комисия, за запазване материалните средства на всичките учреждения и отчетници в окръга, в името на справедливостта
Р Е Ш И:
I. Ходатайствува пред господина министра на финансите да поправи сторената неволна грешка, щото вместо във ВИДИН, Окръжната сметна палата да остане в гр. ВРАЦА , с ВИДИНСКИЯ ОКРЪГ. Ако ли това е неудобно, то ний настояваме ВРАЧАНСКИЯ ОКРЪГ да има ОКРЪЖНА СМЕТНА ПАЛАТА самостоятелно, като се има предвид, че във ВРАЧАНСКИЯ ОКРЪГ административните, съдебните, военните, духовните, училищните и общинските учреждения са двойно повече от тия на ВИДИНСКИЯ ОКРЪГ.
II. Ходатайствува пред г-на министра-председателя, ако това е възможно, да внесе настоящото ни решение в Министерския съвет, или както е най-удобно да стане потребното изменение в чл. 2 от Законопроекта за Върховната сметна палата и за Окръжните сметни палати.
III. Молиме г-на председателя на Народното събрание да внесе настоящето ни решение в почитаемото Народно събрание за разглеждане преди гласуването на въпросния законопроект.
IV. Молиме г. г. народните представители от ВРАЧАНСКИЯ ОКРЪГ да вземат най-голяма грижа и направят постъпка гдето трябва, за удовлетворение на справедливото ни искане и направят всичко възможно за поправка на сторената грешка при изготовлението на законопроекта, докато не е станал закон.
Препис от настоящето да се изпрати на: г. г. министър-председателя, министра на финансите, председателя на Народното събрание, народните представители от ВРАЧАНСКИЯ ОКРЪГ, с молба, за ходатайство по съдържанието му и на г-на Врачанския окръжен управител, на разпореждане.
(Подписали) Присъствующите.
Вярно:
Секретар-бирник: Цветанов235
ЦДА, Ф. 173 К, оп. 3, а.е. 3890, л. 38. Оригинал. Машинопис.
№ 110
Доклад от Петър Тодоров, министър на финансите, до ХХI Обикновено народно събрание за даване на мандат на министъра на финансите да направи промени в състава на Върховната сметна палата.
София, май 1924 г.
До ХХI-то Обикновено Народно събрание, I-ва редовна сесия
Д О К Л А Д
Господа народни представители,
Върховната сметна палата, като върховен държавен контрол за всички извършени разходи и всички получени приходи на държавата, от основаването си до сега е играла важна роля за прилагането на всички ония законоположения, гарантиращи интересите на съкровището. Беше време, когато държавния бюджет възлизаше само на няколко десятки милиона лева и когато за проверката по правилното им разходване не се изискваше нито много персонал, нито много време. Постепенно, обаче, с увеличението на държавните нужди и с поскъпването на живота се налагаше и увеличението на разходите, които днес надминават пет милиарда лева годишно.
Естествено, при такъв прираст на държавните разходи ще трябва да се наложи и един по-жив, по-ефикасен и по-бърз контрол от досегашния, който е нагоден според сегашната вътрешна организация на службите на Палатата.
За тая цел внесох в Народното събрание Законопроекта за Върховната сметна палата. Между другото с него се урежда службата за контролата за държавните приходи и разходи за постигане на по-добри резултати.
Председателя и съветниците на Върховната сметна палата от своя страна са дали всичко онова, що са могли за преуспяването делото на Палатата. Наложително е да стане известна промяна в персонала, която ще позволи да се ликвидира със старите методи на контролата и да се начертаят нови пътища за упражняване висшата финансово-съдебна контрола в Палатата със сравнително по-малки средства, но с несравнено по-положителни и навременни резултати. Като Ви излагам горното, моля Ви, господа народни представители, на основание на Закона за Върховната сметна палата да разрешите да се направи промяна във висшия персонал председателя и съветниците на Върховната сметна палата.
София, май 1924 година.
Министър на финансите: П. Тодоров
ЦДА, Ф. 173 К, оп.3, а.е. 3558, л. 2. Печатно.
№ 111
Доклад от Парламентарната комисия при Министерството на финансите до ХХI Обикновено народно събрание за направени изменения в законопроекта за Върховната сметна палата и за окръжните сметни палати.
София, 5 юли 1924 г.
ДО ХХI-то обикновено Народно събрание, I-ва редовна сесия.
Д О К Л А Д
от парламентарната комисия при Министерството на финансите
Г. г. народни представители,
Вашата финансова комисия разгледа законопроекта за Върховната сметна палата и за окръжните сметни палати и направи промените, които Ви представя тук. Съществена промяна е прокарана в глава II на законопроекта при определяне компетентността на окръжните сметни палати. Тази компетентност ще следва в последствие да се разширява с необходимата последователност.
Молим да се приеме законопроекта с тия изменения.
гр. София, 5 юли 1924 год. От Комисията
Проект
И З М Е Н Е Н И Я
по законопроекта за Върховната сметна палата
и за окръжните сметни палати
Заглавието е неизменено
Глава I
Чл. 1. Неизменен.
Чл. 2. Се изменя така: Окръжни сметни палати в царството има десет: в Бургас, Вратца, Кюстендил, Пловдив, Плевен, София, Стара Загора, Търново, Хасково и Шумен, действуващи в района на административните окръзи, като в окръга на окръжната сметна палата в гр. Вратца влиза и Видинския административен окръг, в гр. Кюстендил и Петричкия административен окръг, в гр. Пловдив и Пашмаклийския административен окръг, в гр. Търново и Русенския административен окръг и в гр. Шумен и Варненския административен окръг.
Чл. 3. Неизменен.
Глава II
В чл. 4, буква а), думите “с изключение на разходите, предвидени в чл. 4, буква а)”, се заменят с думите “по изплащане заплатите и други лични парични възнаграждения на личния състав, за канцеларски разходи и за наем на помещения”.
Букви б) и в) се унищожават, като букви г) и д) стават б) и в).
След новата буква в) се пребавя нова буква г) да упражняват предварителен контрол върху всички разходи на градските общини и на окръжните постоянни комисии в окръга.
Букви е), ж), з), и), к), и л) стават д), е), ж), з), и к).
Буква м) се унищожава.
В буква н), която става буква л), след думата “държавните” се прибавят думите “окръжните, общинските и обществени”, като буква о) става буква м).
След чл. 4 се прибавя следния нов
Чл. 5. На окръжните сметни палати, вън от работата, която им е възложена по чл. 4 от настоящия закон, може да се възлага да извършват и друга такава, в кръга на тяхната компетентност, като контролни институти и то по решение на Върховната сметна палата и в съгласие с надлежното министерство и Министерството на финансите.
Чл. чл. 5 и 6 стават чл. чл. 6 и 7.
В чл. 7, който става чл. 8, след думата “назначават” се прибавят думите “и уволняват”.
Чл. 8 става чл. 9, а чл. чл. 9 и 10 се унищожават.
Чл. 11 става чл. 10.
В чл. чл. 12 и 13, които стават чл. чл. 11 и 12, оскобените думи “юридическо, финансово, математическо, търговско” се заличават.
Глава III
В чл. 14, който става чл. 13, накрая на буква а), думите, “като разходи по предприятията и други, които поради своя характер и значение, по-късно, би намерила и решила, че следва да се проверяват от нея” се заличават.
В буква в) на същия член думите “въз основа на подробните сметки, които й се представляват от окръжните сметни палати” се заличават.
Буква д) се изменя така: да се произнася като първа и последна инстанция при проверка отчетите на митниците.
В буква е) думите “както и други такива отчети, след като се увери в редовността на извършената проверка” се заличават.
В буква з) думите “чл. 4, буква л) “ се заменят с думите “чл. 4, буква к)”.
Чл. 15 става чл. 14.
В чл. 16, който става чл. 15, накрая, думите “чл. чл. 8 и 9” се заменят с думите “чл. чл. 7 и 8”.
Чл. 17 се унищожава.
Чл. 18 става чл. 16.
В чл. 19, който става чл. 17, оскобените думи “юридическо, финансово, математическо, търговско” се заличават, а думата “две” се заменя с думата “три”.
В чл. чл. 20 и 21, които стават чл. чл. 18 и 19, оскобените думи “юридическо, финансово, математическо, търговско” се заличават.
Глава IV
Заглавието се изменя така:
За длъжностите на председателите на сметните палати.
Чл. чл. 22 и 23 стават чл. чл. 20 и 21.
Глава V се унищожава.
Глава VI става глава V.
Чл.чл. 28 до 33 включително стават чл. 22 27.
В чл. 34, който става чл. 28, в точка 3) думите “чл. 7” се заменят с думите “чл. 8”.
В чл. 35, който става чл. 29, в точка 3) думите “чл. чл. 20 и 21” се заменят с думите “чл. чл. 18 и 19”
Чл. 36 и 37 стават чл. чл. 30 и 31.
В чл. 38, който става чл. 32, накрая, се прибавят думите “като бивши отчетници”.
Чл. чл. 39 43 включително стават чл. чл. 33 37.
В чл. 44, който става чл. 38, думите “подигат съмнение” се заменят с думите “създават различни схващания”.
Глава VII става Глава VI
В чл. 45, който става чл. 39, в първата му алинея, след думите “държавните служители”, се прибавят думите “и другите лични парични възнаграждения на личния състав”, думите “веществени разходи” се заменят с думите “канцеларски разходи и за наем на помещенията”, а след думите “от ведомствата си” се прибавят думите “или на други длъжностни лица”.
Чл. чл. 46 и 47 стават чл. чл. 40 и 41.
В чл. 48, който става чл. 42, думите “чл. 64” се заменят с думите “ чл. 59”.
Чл. 49 става чл. 43.
В чл. 50, който става чл. 44, думата “бордера” се заменя с думата “чекове”.
След чл. 44 се прибавя следния нов
Чл. 45. Платежните заповеди, издадени по бюджетите на градските общини и на окръжните постоянни комисии, след като се проверят по реда, предвиден в настоящия закон, и намерят за редовни, и се визират от окръжната сметна палата, връщат се обратно на същите учреждения за изплащане, като разходооправдателните документи се задържат и съхраняват в окръжната сметна палата.
Изплатените платежни заповеди, общинските управления и окръжните постоянни комисии, представляват в окръжната сметна палата, след изтичане на бюджетното упражнение, по което са издадени, заедно с отчета си.
В чл. 51, който става чл. 46, след думите “в аванс”, се прибавят думите “за пътни и дневни пари и за канцеларски разходи”.
Чл. 52 става чл. 47.
В чл. 53, който става чл. 48, в първата му алинея, след думите “платежна заповед” се прибавят думите “контрольорите по отчетността, които са ги проверили”.
Във втората алинея на същия член, след думата “документите”, се прибавят думите “или от контрольорите по отчетността”, а след думите “лица-отчетници”, се прибавят думите “или контрольорите по отчетността”.
Чл. 54 става чл. 49.
Глава VIII става Глава VII
В забележката на чл. 55, който става чл. 50, думите “както и ония отчети, които Върховната сметна палата не е могла да провери” се заличават, като се прибавя към същата забележка следната нова алинея:
Могат да се изпращат за проверка на надлежните окръжни сметни палати и ония отчети, които Върховната сметна палата е получила и не е могла да провери до влизането в сила на ностоящия закон.
Чл. 56 до 61 включително стават чл. чл. 51 56.
В чл. 62, който става чл. 57, в точка 3), думата “съдебно” се заменя с думата “углавно”.
Чл. чл. 63 до 67 включително стават чл. чл. 58 62.
В чл. 68, който става чл. 63, думите “с[ъс] съвещателен глас” се заличават, а думата “обяснения” се заменя с думите “устни разяснения”.
В чл. 69, който става чл. 64, думите “буква н)” се заменят с думите “буква л)”, а думите “чл. 64” се заменят с думите “чл. 59”.
Чл. 70 става чл. 65.
Глава IХ става Гл[ава] VIII
Чл. 71 става чл. 66.
В чл. 72, който става чл. 67, в първата му алинея, думата “изпращат” се заменя с думата “повръщат”.
Към чл. 73, който става чл. 68, се прибавя следната нова, последна алинея:
Отчетникът може да изиска от Палатата продължаване на двумесечния му срок, за да представи допълнителни документи, с които би отменил привременното решение на Палатата, и последната може да му продължи срока, ако намери изтъкнатите причини за уважителни.
Чл. 74 става чл. 69.
В чл. 75, който става чл. 70, думите в първата му алинея “се прилага и самото решение на окръжната сметна палата” се заличават.
Чл. чл. 76 и 77 стават чл. чл. 71 и 72.
В началото на чл. 78, който става чл. 73, се прибавят думите “Освен обтъжването по касационен ред...”
В[ъв] втората алинея на същия член, думите “чл. 75” се заменят с думите “чл. 70”.
Чл. чл. 79 и 80 стават чл. чл. 74 и 75.
Глава Х става Глава IХ
Чл. чл. 81 до 84 включително стават чл. чл. 76 79.
Глава ХI става Глава Х
Чл. 85 и 86 стават чл. чл. 80 и 81.
Глава ХII става Глава ХI
Чл. 87 се унищожава.
Чл. 88 става чл. 82.
В чл. чл. 89 и 90, които стават чл. чл. 83 и 84, в първата им алинея думите “ чл. 88” се заменят с думите “ чл. 82”.
Глава ХIII става Гл[ава] ХII
Чл. чл. 91 до 93 включително стават чл. чл. 85-87.
Глава ХIV става Гл[ава] ХIII
Чл. чл. 94 и 95 стават чл. чл. 88 и 89.
Чл. 96 се унищожава.
Чл. 97 става чл. 90.
Глава ХV става Гл[ава] ХIV
Чл. чл. 98 и 99 стават чл. чл. 91 и 92.
В чл. 100, който става чл. 93, в последната му алинея, думите “чл. 44” се заменят с думите “чл. 38”.
Чл. 101 се унищожава.
Глава ХVI става Гл[ава] ХV
В чл. 102, който става чл. 94, точка седма, думите “чл. чл. 94-97” се заменят с думите “чл. чл. 88-90”.
Чл. чл. 103 до 105 включително стават чл. чл. 95-97.
В чл. чл. 106 и 107, които стават чл. чл. 98 и 99, думите “чл. 103” се заменят с думите “чл. 95”.
Чл. 108 става чл. 100.
Чл. чл. 109 до 118 включително стават чл. чл. 101-110.
В чл. 119, който става чл. 111, в началото на втората му алиния, след думата “ако” се прибавя думата “то”.
Чл. 120 става чл. 112.
В чл. 121, който става чл. 113, накрая, думата “подсъдимия” се заменя с думата “провинения”.
Чл. 122 става чл. 114.
В чл. 123, който става чл. 115, думата “обвиняемия” се заменя с думата “провинения”.
В чл. 124, който става чл. 116, думата “вътре” се заличава.
Чл. чл. 125 и 126 стават чл. чл. 117 и 118.
В чл. 127, който става чл. 119, думите “чл. чл. 6 и 16” се заменият с думите “чл. чл. 7 и 15”.
Чл. чл. 128 и 129 стават чл.чл. 120 и 121.
Глава ХVII става Гл[ава] ХVI
Чл. чл. 130 и 131 стават чл. чл. 122 и 123.
Глава ХVIII става Гл[ава] ХVII
Чл. 132, който става чл. 124, се изменя така: За разходите за личен състав и за веществени разноски за Върховната сметна палата и за окръжните сметни палати се съставлява ежегодно отделен бюджет, който се включва в бюджета на държавата. За издръжката на окръжните сметни палати се предвиждат потребните суми в бюджетите на окръжните съвети, които се покриват с отделяне на известен процент от редовните приходи на окръжните и общински бюджети в окръга.
В чл. 133, който става чл. 125, на края, се прибавят думите “а последната ги внася на приход в държавното съкровище по съответния приходен параграф”.
В чл. 134, който става чл. 126, думата “бюджет” се заменя с думите “препис от бюджета”.
Чл. 135 и 136 се унищожават.
Глава ХIХ става Гл[ава] ХVIII
Чл. чл. 137 до 141 включително се унищожават, като вместо тях се предвижда нов
Чл. 127. Постановленията на Закона за унищожаване старите документи и книжа, проверени от Върховната сметна палата, имат сила и значение и за окръжните сметни палати и се прилагат и по отношение старите документи и книжа, проверени и от окръжните сметни палати.
Глава ХХ става Гл[ава] ХIХ
Чл. 142 става чл. 128.
В заглавието на щата за заплатите на длъжностните лица при окръжните сметни палати, думите “чл. 5” се заменят с думите “чл. 6”.
В заглавието на щата за заплатите на длъжностните лица при Върховната сметна палата, думите “чл. 15” се заменят с думите “чл. 14”.
ЦДА, Ф. 173 К, оп. 3, а.е. 3890, л. 41 43. Печатно.
№ 112
Решение на ХХI Обикновено народно събрание за даване мандат на министъра на финансите да направи промени в състава на Върховната сметна палата.
София, 16 юли 1924 г.
Р Е Ш Е Н И Е
за даване мандат на Министра на финансите
да направи промяна в сегашния състав на Върховната сметна палата
Разрешава се на Министра на финансите да извърши промяна в сегашния състав на Върховната сметна палата.
Настоящето решение е прието от 21-то Обикновено Народно събрание, през първата му редовна сесия, в 131-то заседание, държано на 16 юлий 1924 г.
Ст. София, 16 юлий 1924 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д-р Б. Вазов236
СЕКРЕТАР: [Д. Цв. Миков237]
НАЧАЛНИК НА КАНЦЕЛАРИЯТА: Кръстев238
ЦДА, Ф. 173 К, оп.3, а.е. 3558, л. 16. Оригинал. Машинопис. Печатно.
№ 113
Протокол от заседание на Министерския съвет с постановление за извършване на държавни разноски на погребението на Йов Титоров, дългогодишен председател на Върховната сметна палата.
София, 2 януари 1925 г.
Сподели с приятели: |