Сборник статии от тези 01 Съдържание: 0001. Тази-ма: «Изследване на резонанса на ОзВ»
Различаване на ОзВ проникновението
Изтегляне 179 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Рж да се занимаваш с практиката.
Различаване на ОзВ проникновението.Има ОзВ, което до този момент не бях отделила и определила като самостоятелно. То възниква когато гледаш муцуните на Земята – животни, растения, камъни, скали, езеро, ручей, вдигания от вятъра прахоляк и др. Обикновено аз използвам термините “чувство за красота”, “нежност”, “откритост”, “симпатия”, но постоянно възникваше устойчива неяснота, че всичко това не е точно. Да, всички тези ОзВ могат да възникват и все пак сред тях има още нещо, което аз не мога да уловя. Яснота 01: Има възприятие, което често съпътства изброените ОзВ, но аз засега не го различавам. Яснота 02: Неразличаването на това ОзВ препятства неговото култивиране и развитие. Желание 01: Искам да изследвам тези съвкупности от възприятия, за да различа онова, което засега не мога да резлича. Интензивност на желанието – 7.
Трябваше да бъдат проведени около 40 цикъла, преди да бъдат получени описаните по-долу резултати. Контролът над това да преживявам съществуващата неяснота като “дупка” беше осъществен безупречно – нямаше нито една НЕ с продължителност повече от 1 секунда. Три пъти възникна смесица от нетърпение и разочарование, но тя биваше отстранена за не повече от секунда, така че нямаше отравяне. През всичкото останало време радостното желание за изследване беше 6-7, понякога имаше изблици, достигащи до 9. Резултати: *)Това ОзВ резонира с рж да докосвам муцуните на земята, да се търкалям, да усещам с цялото си тяло. *) Възниква силен резонан с чувството за красота (чкр), нежността, откритостта и възторго – това е причината, поради която не мога да различа това ОзВ. *) Искам да започна планомерно да отделям това ОзВ от останалите, които често се проявяват съвместно. *)Чрт най-често не се съпровожда от такива рж! Разбира се, ако не е проявено в двойка с това ОзВ. А често става именно така: възниква чкр, възниква това ОзВ, възниква резонанс с изброените рж и започвам да мисля, че именно чкр се съпровожда от тези рж и веднага възниква особен дискомфорт, особено усещане, който се появява когато не ми се удава да различа някое възприятие. *) Няколко пъти беше направено циклично възприятие на чкр към водата – бяха положени усилия чкр да се появи изолирано, опирайки се на яснотата, че чкр не резонира направо с онези рж. Удаде ми се да го направя без особени усилия, след което фиксирах, че сега определено мога да отличавам това ОзВ от чкр. Продължавам да правя цикли. *) Възниква яснота, че и откритостта, и симпатията не резонират направо с тези рж. Проведена е същата работа както и чкр. Резултатът не по-слабо изразен, но го има – аз започвам ясно 5 да отделям това ОзВ от откритостта и симпатията. *) Нежността е най-сложното, тъй като то често се съпровожда от желание да се галя и да докосвам, но доста по-слабо резонира с желанията да се заровя, да се разтворя. Опитът да отделя това ОзВ от нежността е неуспешен. Пораженията идват едно след друго. Първи прояви на нетърпение и разочарование. Отстранени са. *) Ако си представя, че се търкалям в река, към която го има това ОзВ, то възниква силно предусещане за наслада, възторг, откритост, но реалният опит от търкаляне в реката може да окаже съвсем различен – може да ти бъде студено до смърт и т.н., т.е. да възникнат само негативни физически усещания (НФУ). Ако не бяха тези НФУ, обусловени от несъвършенството на тялото ми, то може би всички тези предусещани ОзВ щяха да бъдат изпитани. Сетих се за опита си по време на сън – там беше точно така – можех да се търкалям гола през зимата в снежните препи и да изпитвам наслада, възторг и т.н. – там ги няма онези телесни усещания както когато не спиш – може даже да усетиш студения сняг, но при това не възникват НФУ. 0006. Тази-ма: Рж да се занимаваш с практиката.Фиксирам, че стана промяна, рж да се занимавам с практиката се е усили, появи се яснота, че аз полагам твърде малко усилия, че малко изследвам и това беше именно яснота като ОзВ, нямаше чувство за малоценност от това, както ставаше по-рано, когато ме притискаха. Появи се силно рж да изследвам самостоятелно, не да ходя и да моля някой да коментира моите отчети и изследвания – искам сама да намеря онова, което ми доставя удоволствие и да го правя. Появи се яснота: самата аз съм изследовател и ако искам нещо, то полагам усилия, за да постигна желаното, а ако прекратя изследването и чакам някой да го коментира и да внесе яснота, да ми го смели – то това е проява на загриженост за мнението на другите, страх от поражение, а също така и доказателство, че това изследване не ми е било интересно. Има рж да препрочитам своите изследвания много пъти, като ги правя по-ясни и самостоятелно да проверявам онова, което не ми е ясно, а не да чакам някой да ми обясни и да ми каже как, какво и защо- Разбрах, че практиката започва тогава, когато човек сам проверява всичко, когато той иска сам да разбере, да изследва и получи желаното. Има яснота, че практиката е радостен процес на изследване и колкото и да бях чела по-рано написаното от Бодх за рж, това не ми носеше толкова радост, колкото тяхното самостоятелно изследване. Имах концепция, че щом вече е писано за това, то аз няма какво ново да открия, същото беше и с повторната проверка – губене на време, вече някой е проверил това и е писал за него. Тази проява на импотенция, желанието да оправдая сама себе си, механичното желание да направя нещо велико и още от никого не направено е проява на чувството за собствена значимост. Докато самата аз не поискам да изследвам и да проверя отново всичко – няма да има никаква промяна. Не искам да се превърна в религиозно момиче, което да вярва на разни измислици, защото “така пише” и е проверено от някого. Фиксирам, че мога да постигам яснота в изследвания въпрос и да изпитвам различни ОзВ от изследването. Фиксирам, че има рж да си поставям конкретни задачи и да ги решавам. Фиксирам промени в себе си от момента, когато определих една задача – да изследвам страха от поражение и да намеря способи за неговото отстраняване. Изпълних тази задача и си поставих следващата. Сега има яснота, че само конкретните, малки или големи – без значение, задачи, тяхното изследване и решение могат да доведат до промяна. Много пъти съм чела за това в книгата на Бодх, но това нямаше никаква ценност за мен – все едно аз не проверявах отново. Искам да си поставя ясна задача и да я реша, след това да си поставя следващата и т.н. Изпитвам предусещане, радост че има рж да изследвам. Не бях фиксирала рж за изследване с такава интензивност. Има увереност, че ще правя открития едно след друго и има предусещане, че аз ще го правя, сама ще проверявам всичко, ще измислям и ще правя експериментите, които искам. Страхът от поражение се понижи от 10 до 2-4 + фиксирам ново състояние, когато няма страх от поражение, когато се захващам с нещо и го правя без съмнение. Забелязах разликата: когато правя нещо, изпитвайки фонов страх от поражение, изследването не доставя радост, както когато действам без страх. Когато има увереност, че ще мога, че ще направя това, то вместо страх възникват различни ОзВ – предусещане, възторг, радост. Когато започвам изследването със стартов страх и загриженост, то получавам откъслечен, неясен резултат и рж да изследвам или изчезва, или интензивността му се понижава. Понижи се страхът от бъдещето, възникват предусещане и възторг при мисълта, че ще продължавам да търся рж и може би ще бъдат открити много и различни рж и до какви ли открития ще доведат те. Аз съм уверена, че искам да продължавам да ги изнамирам и да ги реализирам.
Каталог: samadhi -> for -> blg -> art01 blg -> “Стратегия на ефективната практика” Глава 06-01 Стратегия на ефективната практика blg -> Пътят към ясно съзнание Въпроси и отговори – част 1 art01 -> Сборник статии 01 Предговор blg -> Сраната на бодхи пътят към ясно съзнание blg -> Милион ОзВ 07-01-01 Ролята на предаността в придвижването към екстатични ОзВ 07-01-02 Изтегляне 179 Kb. Сподели с приятели:
|