Съдържа пет основни части

Разпределение на залесената площ за инвентаризация по видове насаждения

За картна основа да се използват изготвените цифрови модели или кадастрални карти на землищата, включени в територията на дейност на ТП–ДГС Стара Загора, който да се наложат върху геореферирани ортофото снимки.

Да се инвентаризират всички поземлени имоти, отговарящи на определението за гора, съгласно чл.2 т.1,2 от Закона за горите, независимо от начина на трайно ползване на територията.

При инвентаризацията да не се включват в горскостопанските карти поземлените имоти изключени от горския фонд, съгласно посочените заповеди.

Когато се установят земеделски територии, придобили характеристиките на гора, същите да не се причисляват към баланса на горските територии, но да се нанесат на горскостопанските карти като контур с нанесени кадастрални номера на имотите. Да се изготви списък за такива поземлени имоти и се приложи към записката за инвентаризация, съгласно чл. 83 от Закона за горите.

За по-точно картиране на новосъздадени горски култури и просеки, както и за пътищата със стабилизирана пътна настилка да се извършат инструментални измервания.

Всички горски територии върху които е извършено строителство, да се отделят в самостоятелни подотдели. Да се посочат в отделен списък незаконно завладените горски територии.

При констатиране на несъответствия с КВС в резултат на явни фактически грешки, същите да се опишат по землища и кадастрални номера и се приложат към записката.

При определянето на границите на подотделите да не се допуска един подотдел да попада в две землища и да има повече от една собственост.

На горскостопанските карти да се нанесат:

• 
  основните ориентири – пътища, чешми, извори, каптажи, просеки, сгради, инженерни съоръжения и други.
  
• 
  границите на защитените зони, определени по Натура 2000
  
• 
  всички горски пътища, със съответния условен знак в зависимост от настилката и широчината им, съгласно Наредба 5/31.07.2014г. за стройтелство в горските територии.
  

В случаите когато насаждения и горски култури са включени в приложени ІІ, раздел 1 на протоколите на комисиите по чл.19, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, и когато заповедта на директора на Областна дирекция по зеемеделие и гори гр. Стара Загора е влязла в сила, същите да се отнесат към горските територии държавна собственост.

До провеждане на първо лесоустройствено съвещание ИАГ да предостави на изпълнителя на дейностите по инвентаризацията кадастър на водните обекти, намиращи се в района на дейност на ТП-ДГС Стара Загора, които да се нанесат на горскостопанските карти като самостоятелни подотдели. Също така да предостави и цифрови модели на съществуващите горски пътища, които да се нанесат на горскостопанските карти.

На горскостопанските карти да се нанесат границите на недържавните имоти в горските територии и се нанесат последните две цифри от кадастралните им номера.

Горскостопанската карта да се изработи в цифров вид и ZEM 2.10 формат по землища на населени места
4.2 Проучване на природните условия
4.2.1 Климат

Да се изготви кратка климатична характеристика за района, като се използват данни от най-близките метеорологични станции за района, като използваните данни за отделните климатичните елементи да са от последните 15-години.

Да се опишат основните скали, срещащи се на територията на стопанството. Техния произход, състав и влиянието им върху почвообразуващите процеси и формирането на типовете месторастения.

Да се опишат основните водни течения в района, техния характер и воден режим, да се нанесат на горскостопанските карти изградените водоеми, канали, чешми, каптажи и извори.

Да се направи характеристика на релефа и влиянието му при формирането на почвите, типовете месторастения и растителността. Да се опишат преобладаващите релефни форми и изложения на терена.

Да се класифицират съгласно почвената класификация на ФАО-2006г.

Да се направи оценка на почвеното плодородие на база заложените почвени профили от предишни инвентаризации. При необходимост да се заложат нови. Почвените профили да получат единна номерация и да се нанесат на горскостопанските карти.

4.2.6 Ерозия

Да се опишат протичащите ерозионни процеси в района на стопанството по степен и вид ерозия. Оценката на ерозията да се извърши съгласно „Инструкция за установяване и картиране на типовете горски месторастения и определяне състава на дендроценозите” – 2011г. (таблица №7) и Наредба №4/19.02.2013г. за защита на горските територии срещу ерозия и порои и строеж на укрепителни съоръжения.

Да се нанесат върху горската карта с условен знак технико-укрепителните съоръжения.

Данните да се отразят и в табличен вид в записката.

Ерозираните горски територии на много плитки и плитки почви, на стръмни терени да се отнесат към категорията защитни гори за защита на почвата.
4.3 Типологични проучвания

Да се извърши преоценка на типовете горски месторастения, като се използва „Класификационна схема на типовете горски месторастения в Република България”, приета през 2011г. Да се вземат под внимание настъпилите климатичните промени и да се определят подходящи бъдещи дървесни видове, включени в състава на насажденията.

Да се определи типа месторастене и подходящия за него бъдещ състав на всички залесени и дървопроизводителни площи (голини, пожарища, сечища). От недървопроизво-дителните площи тип месторастене и бъдещ състав да се определи на поляните, просеки, обработваеми площи.

При определяне на границите на горскорастителните подобласти за основа да се използва изготвената от „АГРОЛЕСПРОЕКТ” ЕООД и приета от експертен технико-икономически съвет на Национално управление по горите цифрова карта, с установените граници на районите на произход на горските репродуктивни материали.

Проучването на здравословното състояние на насажденията да се извърши съгласно приложение №7 на Наредба №6 за устройство на горите и земите от горския фонд и ловностопанските райони в Република България и Наредба №12/16.12.2012г. на МЗХ за защита на горите от болести, вредители и други повреди. В таксационното описание на насажденията с повреди да се отрази вида и степента на съответната повреда по дървесни видове.

Да се опише видовото разнообразие, редките и застрашени от изчезване растителни видове.

В записката да се разработи отделна глава „Лечебни растения” по данни от теренните проучвания, данни от Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, регионална дирекция по горите гр. Стара Загора и други източници и проекти, която да включва лечебните, редки, застрашени и защитени растителни видове.

Да се извърши описание на местоположението на естествените находища на лечебните pacтения, условия в местообитанията, количеството и състоянието на ресурсите, анализ на дейностите за опазване на екосистемите, включващи лечебните растения.

Да се посочат в табличен вид установените и вероятно срещащи се лечебни дървесни, храстови и тревни видове на територията, възможни добиви за лични и призводствени нужди от лечебни дървесни, храстови и тревни видове.
4.6 Разделяне на горските територии на отдели

При предстоящата инвентаризация на горските територии да се запазят досегашните граници и номерация на отделите. Подновяването на границите на отделите и техните номера, да се извърши от лицата извършващи инвентаризацията. При установяване на нови неутроени до сега площи, да се причислят към най-близките отдели. За по прегледна номерация да се променят номерата на 5 отдалечени отдела, като номерата им се уточнят на 1-во лесоустройствено съвещание.

Таксацията на горските площи, залесени и незалесени да се извърши съгласно Наредба №6 за устройство на горите и земите от горския фонд и ловно-стопанските райони в Република България. Максималната площ на подотделите да не превишава 25 ха, а минималната да не е под 0,1 ха (1 дка). Изключения се допускат за голи недървопроизводителни площи.

За всяко насаждение и култура да се направят измервания за определяне на средната височина, средния диаметър и пълнота. Да се определи окомерно и склопеността на насажденията.

Запасът на насажденията и културите с височина над 3 м, да се определи по окомерно-табличен метод, като се използват възприетите растежни таблици за даден дървесен вид. Запасът на зрелите насаждения да се определи чрез пълно клупиране или математико-статистически методи – метода на Битерлихт, чрез пробни ленти и други, в зависимост от площта, пълнотата и хомогеността на зрелите насаждения.

В таксационните описания да се записва в числител “окомерната пълнота”, а в знаменател на насажденията, за които е възможно, да се определи – пълнота, определена по кръгова площ. Изчисляването на запаса, както и на размера на ползване, при съвместно изработване на горскостопански план, да се определя въз основа на определената по кръгова площ пълнота.

Стъблен запас да се определи и на подлесната растителност, достигнала определената височина и диаметър.

В таксационните описания на подотделите, стъбления запас да се посочи с клони и без клони.

Да се опише състоянието и количеството подраст в зрелите насаждения. Да се опише наличието на подлес и храсти под склопа,- състав, възраст, височина и процент на покритие.

Да се затвърдят на терена с блажна боя, съгласно Наредбата за устройство на горите и земите от горския фонд и ловностопанските райони в Република България границите със съседните горски стопанства, границите между отделите, като на пресечните им точки се постави “око” и номерата на отделите, горски територии по смисъла на Закона за защитените територии и горската семепроизводствена база. Границите между зрелите насаждения да се обозначат на терена с бяла хоризонтална ивица боя.
4.8. Постоянни пробни площи
С цел изследване на растежа и производителността да се подновят и измерят съществуващите постоянни пробни площи в подотдел 215 e1. Получените данни да се сравнят с предишните и да се направят съответните анализи. В експерименталната клетка да се предвиди необходимата сеч.
5. Организация на територията на стопанството
Територията на дейност на ТП-ДГС Стара Загора е разделена на 4 горско-стопански участъка:

I ГСУ Старозагорски минерални бани – включва отдели с №№ 1-52; 55–170; 172–175; 431; 436; 481–485; 602; 611; 702; 705–707; 709; 710; 712–714; 725; 726.

II ГСУ Дълбоки – включва отдели с №№ 53; 199–225; 228–374; 716; 718; 720.

III ГСУ Колхида – включва отдели с №№ 54; 171; 176-198; 375-381; 388; 389; 404-422; 437; 486; 487; 490; 721-723; 730; 731; 816-818; 820; 822; 826; 827; 930; 932

IV ГСУ Гълъбово – включва отдели с №№ 390-403; 423-430; 432; 433; 435; 439-477; 479; 488; 489; 491-513; 729; 732; 737; 828; 836.

Това териториално деление да се запази и при предстоящата инвентаризация и да се отрази върху таксационите описания на подотделите..

При предходното устройство през 2006г са обособени следните стопански класове; Бялборови култури, Черборови култури, Широколистен високостъблен, Горскоплоден, Липов високобонитетен, Зимендъбов високобонитетен за превръщане, Смесен високобонитетен за превръщане, Зимендъбов средно и нискобонитетен за превръщане, Благунов средно и нискобонитетен за превръщане, Церов за превръщане, Смесен средно и нискобонитетен за превръщане, церово-благунов средностъблен за превръщане, Нискостъблен, Акациев, Акациев противоерозионен, Насаждения върху насипища от открити рудници, Стопански клас за Реконструкция.