Детето ви започва да осъзнава себе си още щом се роди.
Да сравним това самосъзнание с чифт очила. На всеки от четирите етапа от развитието му до шестгодишна възраст детето прибавя ново стъкълце към очилата си. Стъкълцето, отговарящо на всеки етап, се нагажда към предишното.
Да разгледаме стъкълцата от най-ранната възраст. Този период започва с раждането и продължава до момента на прохождането. За повечето деца той съвпада с първата година. За онези, които прохождат много рано, това са първите девет месеца, а за по-бавните - първите шестнайсет.
През този период някои майки гледат детето си и си казват: „То едва ли си мисли нещо. В края на краищата бебето си е бебе. През повечето време спи. Когато се събуди, го кърмят, преповиват, къпят. Това е животът на бебето. То е още твърде малко, за да научи нещо. По-късно ще започне да седи, да си играе в кошарката и да лази, но засега е прекалено малко, за да научи каквото и да било."
Няма по-голяма грешка. Вашето бебе съвсем не е прекалено малко, за да се учи. То започва да се учи в мига, в който се роди. Оптичната система на самосъзнанието му се е формирала още преди да си отвори очите. През тази най-ранна възраст детето ви изгражда базисното си схващане за света. От своя, бебешка гледна точка то си създава философия за живота, съставена от основните му чувства за това какво е да се живее. То изковава за бъдещата си ефективност емоционалната основа, съградена или от доверие и радост от живота, или от недоверие и неспособност за щастие.
Доверие или недоверие - дълбокото чувство, което ще залегне у детето ви, се определя от осигурената от вас среда. Тя представлява елемент от оптичната система на самосъзнанието му, през която то вижда света. Ако през първата си година се снабди с определено оптимистични очила, то ще стане възрастен оптимист. Ако, напротив, си надене песимистични очила, ще се превърне в песимистично настроен индивид.
Първата година е от абсолютно ключово значение за всички по-сетнешни етапи от психологическото му развитие. А по отношение на собствената му вселена през този период бебето напълно зависи от вас. Щом проходи, то започва да упражнява много по-голям контрол над средата си. Проговорянето ще разшири този контрол. Но докато е съвсем малко, бебето твърде слабо влияе върху обкръжението си. Какво ще бъде то, решавате почти изключително вие.
Какво трябва да му осигурите? Как да постъпвате, за да развиете максимално възможностите му? Ако вие, родителите, се научите да познавате кога основните потребности на детето ви са задоволени, то ще се разгърне напълно. Да видим какви са тези основни потребности.
От най-първостепенно значение е потребността от храна. От тази гледна точка бебето може да се възприеме главно като уста и храносмилателна система. То усеща глада като осезаема и непосредствена реалност. Още съвсем малко, да кажем на месец, се буди от мъчителното усещане за глад. Насуче ли се, отново заспива, докато неприятният глад пак го събуди. След това периодите на бодърстване се удължават - то не заспива, щом се засити. Как да се отнесем към тази хранителна потребност? Ами като я задоволим. Изглежда просто и наистина е, но обществото ненужно е усложнило едно съвсем естествено и за майките, и за бебетата действие.
Естествено или изкуствено хранене - погрешно поставен въпрос.
Проблемът с храненето още повече се обърка заради спора между привържениците на гърдата и почитателите на биберона. Жалко е, че хората реагират толкова емоционално, като се присъединяват към единия или другия лагер. Това е тема, по която се горещят лекари, медицински сестри, детегледачки и обкръжението им. Така понякога се насажда чувство за вина у майките, които не кърмят бебето си. Хората казват: „Кърменето е измислено от природата." Забележка, според мен толкова смислена, колкото и следната: „Ако Бог искаше хората да летят, щеше да им даде крила."
На препирнята може да се сложи край чрез следното твърдение: не съществува нито едно научно доказателство, че единият от двата метода е по-благотворен за детето във физически или психологически план. Вие сте тази, която ще изберете предпочитания от вас метод.
Но ако се спрете на храненето с биберон, гледайте да притискате детето към себе си и да го галите точно както бихте правили, ако го кърмехте. Впрочем и тук не става дума за строго правило. Бебето ви не се излага на никакъв психологически риск, ако случайно му дадете биберона набързо. То просто се нуждае от физически ласки, все едно дали го кърмите или не.
Да се подчиним ли на желанията на детето, или да му наложим строг режим?
Да преминем сега към главния въпрос и за тези, които изберат кърменето, и за тези, които предпочетат биберона -кога да се храни детето? Въпрос, на който най-естествено би трябвало да се отговори: когато е гладно. За беда нашата цивилизация е успяла излишно да усложни този прост и очевиден отговор.
През двайсетте и трийсетте години много хора смятаха, че е добре да се създават навици у децата винаги когато е възможно. И голяма част от обучението се състоеше според тях в това да се привикне възможно най-бърза детето към строг дневен режим. Така лекарите наложиха хранителен ритъм на-три или четири часа. Майката трябваше да кърми точно на такива интервали. Този ужасен режим нарушаваше един от основните принципи на отглеждане на психологически здрави деца - уважението към тяхната индивидуалност.
Всяко дете е уникален индивид, който изпитва необходимост да се храни според собствения си ритъм. Как сме могли да си помислим, че е възможно да наложим външен ритъм, да въведем веднъж завинаги определен режим, който да подхожда на всички бебета? Да привиквате детето си на три или четири часов ритъм е по дефиниция неправилно. Логически е невъзможно той да подхожда на бебето ви. Не само защото то е различно от другите, но и защото собствените му потребности от храна се променят.
Какво става с бебе, хранено под час? Когато е гладно, то се чувства лишено от всичко. Гладът, такъв, какъвто го изпитва бебето, доминира над всичко останало. Усещането за глад е всеобемащо. Бебето не приема никакво отлагане - то има нужди да се нахрани. Като възрастни повечето от нас никога не са изпитвали глад, подобен на бебешкия. Може би бихте получили известна представа, ако ви кажа, че половин час очакване на храна за бебето е равностоен на три дни за нас.
В повечето случаи бебето не се церемони. Когато е гладно и вие не му давате да яде, то привлича вниманието ви към глада си по единствения познат му начин - като плаче.
Колкото повече време минава и не го хранят, толкова по-яростен става плачът му. Все едно че ви казва: „В какъв свят съм се озовало? Седя тук и плача, викам, казвам и повтарям, че съм гладно, но никой не ми дава да ям!" И с течение на минутите плачът променя природата и тона си - вместо високо и ясно да изразява потребността от храна, той става гневен и отчаян. Сега вече бебето иска да каже: „Бясно съм. Мразя ви и вас, и целия свят. Мразя ви, защото не ми обръщате внимание, не откликвате на зова ми за помощ!"
Ако се налага на бебето строг хранителен режим, то постепенно открива, че колкото и да плаче, резултатът е никакъв. Точно когато е гладно, не му дават нищо за ядене. На тази ситуация то може да реагира гневно, а може и да стане аморфно и апатично, сякаш е изоставило всяка надежда да види нуждите си задоволени. Така бебето се научава да потиска гнева си и да го замества с ужасяващо примирение. Но което и да избере - постоянния гняв или апатичното примирение, детето усвоява едно и също базисно недоверие към живота. Как да го укорим? За него животът се превръща в омразна действителност, в начинание, което носи само разочарование.
Обществото ни най-сетне започва да забелязва ужасните недостатъци на храненето под час. Все повече лекари решават да препоръчат - и все повече майки да прилагат -онова, което сега наричаме хранене по желание. Този метод се основава на нещо, което би трябвало да се подразбира, толкова е ясно - бебето само ще ни каже, че е гладно, когато се събуди и разплаче.
В по-късните периоди на много майки им се налага да се борят срещу неразрешими проблеми, свързани с храненето на децата им и неоправдани от психологическа гледна точка.
Проблемите с храненето почти винаги възникват, защото някаква принуда, противоположна на естествените потребности, е била упражнявана било през първата година, било на тригодишна възраст. В края на краищата родителите имат един голям съюзник в храненето на децата си -техният глад. Ако уважаваме индивидуалността на детето и задоволяваме биологичните му нужди, не би трябвало да има никакъв проблем с храненето.
Родителите следва да се съобразяват е индивидуалността на децата си още от раждането им. Но често това не е така. Инциденти като следния са за съжаление доста разпространени. Преди близо час и' половина бебето е била нахранено и е заспало. Но се събужда с плач. Майката е склонна да мисли: „Защо плаче сега? Няма как да е гладно, тъй като скоро го кърмих." Откъде знае? Може ли да се постави на мястото да бебето си и да каже гладно ли е или не? Защо да няма как да е гладно? По този въпрос майките от първобитните племена проявяват по-голяма мъдрост и кърмят бебето си, щом се разплаче или стане неспокойно. Така че, ако бебето ви проплаче, нахранете го. Дайте му гърда или биберон. Ако покаже, че не иска храна, плюейки или по друг начин, ще знаете, че не е гладно и плаче по друга причина.
Най-важното, с което можете да помогнете на детето си да придобие доверие в себе си и в света - основно условие за изграждането на здрава и силна себепредстава — е да го храните, когато е гладно. Бебе, което кърмят, когато плачът му показва, че е гладно, си мисли: „Колко е хубав животът, колко е хубаво да те хранят, обичам топлината на мама, която ме прегръща и ми дава цицка или биберон. Светът е наистина сигурно и приятно място, след като ми дават да ям, когато съм гладно. Знам, че всичко е наред с мен и с всичко наоколо."
Втората основна потребност на детето е топлината. За това едва ли има смисъл да се говори, тъй като 99% от майките добре обличат бебетата си и ги пазят от настинка.
Третата основна потребност е сънят. Нея бебето съвсем естествено задоволява само. То спи толкова, колкото е необходимо. Когато се наспи, се събужда. И все пак няколко думи за навиците му и за ритъма му на сън биха могли да се окажат полезни.
Не е наложително къщата да е тиха и спокойна» когато бебето спи. Всички познаваме майките, които ходят на пръсти и се втурват към вратата, за да прошепнат на гостите: „Шт! Бебето спи!" Това наистина не е нужно. Всъщност, ако полагате прекалени усилия, за да пазите тишина, можете така да обучите детето, че с течение на времето изкуствената липса на шум да му стане абсолютно необходима, за да спи добре.
Така че вършете, каквото имате да вършите, докато детето спи, и не се колебайте, ако желаете, да пуснете радиото или телевизията в съседната стая.
Бих искал тук да добавя, че разпределението на часовете за сън при детето е съвършено различно от това на възрастните. Докато е съвсем малко, бебето заспива веднага, щом се насуче - твърде удобен за вас навик. Но постепенно то започва все по-дълго да остава будно след кърмене; това не пречи особено през деня, но може да ви натежи посред нощ. След хранене през нощта вие бихте искали отново да заспите, защото трябва да ставате рано. Обаче бебето не знае нищо по въпроса. То е заситено, щастливо, доволно и няма желание да заспи веднага. Иска малко да си поиграе и да пободърства.
Случва се също бебето да се събуди и да се разплаче посред нощ неизвестно защо. Нищо чудно да има колики или да го боли стомахчето. Вие нищо не можете да направите. Установявате дори, че макар да го взимате на ръце и да го галите, не успявате да го утешите. То плаче, та се къса и ето че двамата със съпруга ви, умрели за сън, отчаяно се опитвате да го успокоите, за да можете отново да си легнете. В такива мигове откривате, че цивилизацията е само тънък пласт лустро върху повърхността на примитивното същество, което дреме у вас. В душата ви се надига гняв срещу бебето, желание да го разтърсите, да го ударите, да изкрещите, за да го накарате да млъкне: „Престани! Нали трябва да спим!"
Тъй като никой не говори на родителите за тези моменти, много от тях се чувстват ужасно виновни, че изпитват такива емоции. Всъщност, ако ги изпитвате, вие сте напълно нормални баща и майка. Именно ако ги изпитвате. Но ако загубите самообладание, ако ударите детето, тогава трябва да се обърнете към лекар. Нормално е да се чувствате нещастни и бесни при такива обстоятелства, но сте длъжни да контролирате действията си.
Детското столче може да се окаже полезно за бебето ви. То служи не само за да го пренасяте до колата или от стая в стая, за да ви е пред очите, а позволява на самото бебе да заеме различно положение. Понякога, когато бебето не успява да заспи легнало в люлката си, то е способно да се унесе в пет часа сутринта в детското си столче. И все пак не забравяйте, че какъвто и да е ритъмът на сън и на бодърства-не на бебето, разликата между неговите и вашите навици винаги ще ви пречи и ще ви причинява неприятности.
Ангарията на пелените
Друга основна потребност на бебето е да се отърве от отпадъците на тялото си (урината и изпражненията). Нея то също задоволява само. Няма да имате никакви грижи по този повод, ако не направите грубата грешка да се опитвате да го „приучите на чистота" още през първата година от живота му.
Възможно е самите вие да сте били така „приучвани в детството ви и да се ужасявате от мръсните пелени. Те могат да ви се струват противни и смрадливи. Ако случаят е такъв, опитайте се да не предавате тези чувства на бебето си. То не изпитва отвращение към отпадъците на тялото си. Ако му внушите вашето, само ще усложните в бъдеще придобиването на навици, свързани с чистотата. Заради собственото си отвращение много майки смятат, че и бебето изпитва такова към изцапаните или мокри пелени; затова бързат да ги сменят. Спокойно можете да не се безпокоите толкова за смяната на пелените. Стига да не е в студено помещение, бебето не се смущава от това, че е наакано или напишкано. Заявявам го изрично, за да не се чувствате длъжни да го преповивате нощем, когато спи.
Но не ме разбирайте погрешно. Не става дума системно да оставяте бебето си с мръсни пелени и да предизвикате зачервяване или раздразнение на кожата му. Това, което се опитвам да подчертая, е, че повечето родители могат по-спокойно да се отнасят към преповиването.
Потребността от физически контакт
Следващата основна потребност е от ласки или от онова, което д-р Хари Харлоу нарича „утехата на физическия контакт". Бебето ви не може да знае, че го обичате, ако не му покажете обичта си физически, тоест като го прегърнете, като го погалите, като го залюлеете, като му говорите и му пеете песнички.
Това е научно доказано чрез опити с животни. Д-р Хари Харлоу е извършвал наблюдения върху маймунски бебета, отгледани от манекени, покритие хавлиена материя и с вградени биберони. Макар маймунчетата да били добре хранени, те не получавали необходимата доза утеха чрез „физически контакт" - с тях нямало майки маймуни, които да ги галят и да им дават други физически доказателства за любов. В зряла възраст тези маймунчета станали непригодни за социален живот. Били неспособни да се съешават с индивиди от другия пол и демонстрирали странно поведение, подобно на онова, което се забелязва у-хората с психози.
Немислимо е, разбира се, да правим такива опити с човешки бебета, да ги лишаваме от утехата на „'физическия контакт", за да видим как това ще им се отрази като пораснат. Разполагаме- обаче с резултатите от подобен злощастен „опит", извършен по съвсем други причини през XVIII век. Той представлява драматична илюстрация на разглежданата тема.
Фридрих II Пруски искал да открие „първоначалния език" на човечеството. Мислел, че това може да се направи, ако се отгледат бебета, на които никой не говори.
Разсъждавал така: когато започнат да се изразяват, отгледаните по този начин бебета ще заговорят на първо началния език на човечеството. И наредил на кърмачки и бавачки да хранят децата, да ги къпят и мият, но да не им продумват. Мислел, че когато проговорят, то ще е на староеврейски или гръцки, или латински. Така смятал да открие езика на първите хора. Но за беда всички деца измрели, вероятно поради липсата на физически ласки и майчина нежност, които биха получили, ако на кърмачките и бавачките било разрешено да им говорят.
Наблюденията над деца, отгледани в благотворителни заведения, също са показателни. Макар бебетата там да са задоволително хранени, персоналът няма време да ги гали и да им осигурява майчини ласки. Установено е, че децата, израснали в стерилната и нестимулираща атмосфера на сиропиталищата, са в различна степен психологически изостанали в развитието си.
Така че, когато имате желание да галите и люлеете бебето си, да му пеете песни и да играете с него, послушайте инстинкта си. Вземете го на ръце! Целунете го! Хиляда пъти го притиснете до себе си, ако ви се иска! Не, няма да го разглезите прекалено, това просто е начинът да му покажете, че го обичате.
Първият му човешки контакт
Досега говорих за основните потребности на бебето като за отделни, несвързани едно с друго неща. Но това не е така,-защото всъщност вие се опитвате да ги задоволите всичките едновременно, вие, майката, макар и подпомагана от бащата и евентуално от други възрастни. Иначе казано, обикновено едно-единствено лице се грижи изцяло за бебето. И като прави това, въпросното лице, тоест майката, задоволява и първите му афективни потребности.
Вие, майката, помагате на вашето бебе за първи път да влезе в контакт с друго човешко същество. Така се създава основата на отношенията му с всички индивиди, които ще срещне през живота си. Ако се разбира добре с вас, ако усеща, че наистина се грижите за него и за потребностите му, то ще изпитва чувство на изконно доверие в света, ще намира, че в него е приятно да се живее. Ако доставяте на бебето си човешката топлина, за която стана дума, в края на първата година то ще притежава солидна основа за изграждане на добра представа за себе си и ще е изпълнено с оптимизъм и вяра в живота.
Интелектуалните потребности
Бебето ви има не само афективни, но и основни интелектуални потребности. И за да ги разберете, не е зле да сте наясно относно начина, по който то възприема света. Никога не бива да забравяте, защото това е много важно, че за вашето бебе светът е като филм, чийто образ се фокусира постепенно.
Например, когато сядате на стол, за да четете, вие прекрасно знаете, че столът, на който сте седнали, или книгата, която четете, или лампата до вас не са „вие". Бебето ви не знае това. Първоначално то не прави разлика между „аз" и „не-аз" във своята вселена.
За възрастния подобна реалност е трудна за възприемане; ние сме преживели много години, през които съзнанието за „аз" и „не-аз" в заобикалящата ни вселена всекими-нутно се е упражнявало. Трудно ни е да приемем, че в началото за нашето бебе не съществува такова нещо като „аз" или „мен". Седмици му са нужни, за да започне да осъзнава „аз"-а си. Понякога това осъзнаване се проявява по забавен начин - неколкомесечното бебе очаровано забелязва, че именно неговият-„аз" си мърда пръстите на ръцете или краката. Открива също, че може да ги размърда винаги, когато пожелае. Не след дълго ще имате вече едно сияйно бебе, което ще седи на дупето си, ще мърда пръстите си и ще се опиянява от съвсем ново чувство за могъщество.
Важно е да се разбере тази постепенност в „зараждането" на бебешката вселена; важно е да знаете, че ако осигурявате на бебето си подходящи интелектуални стимули, вие помагате на вселената му да се формира. Или, по думите на швейцарския психолог Пиаже: „Колкото повече детето вижда и чува, .толкова повече иска да види и чуе."
Наблюденията на д-р Уейн Денис в три техерански сиропиталища осветляват този въпрос по драматичен начин. В първото сиропиталище бебетата били приемани, преди да навършат един месец. Почти непрекъснато ги държали в индивидуални люлки, легнали по гръб върху меки дюшеци; никога не ги изправяли или обръщали, докато не се научели сами на това. Сменяли им пелените, когато трябвало, и ги къпели веднъж на два дни. Давали им мляко с биберони, монтирани в люлките, като само от време на време медицински сестри ги хранели лично с полутечна храна. Нямали играчки. Накратко, светът, в който живеели, бил едва ли не изцяло лишен от сензорни и интелектуални стимули.
Когато тези бебета навършили три години, те били прехвърлени в друго сиропиталище, което предлагало същия тип атмосфера и среда. Д-р Денис установил, че по-малко от половината деца можели да седят между първата и втората си година и че нито едно не умеело да ходи. (За сравнение ще припомним, че почти всички нормални деца, отгледани от родителите си, седят сами към деветмесечна възраст и прохождат на около година и три месеца.) Измежду -навършилите две години по-малко от половината успявали да се изправят, като се хванат за нечия ръка или за някой стол. Проходилите не достигали и десет процента. Д-р Денис открил също, че едва 15% от тригодишните деца във второто сиропиталище се били научили да ходят.
При едно следващо проучване в бейрутско сиропиталище д-р Денис наблюдавал развитието на група бебета на възраст от седем месеца до една година, нито едно от които не умеело да сяда, като приложил спрямо тях програма на системно сензорно стимулиране. По един час дневно той ги вдигал от люлките им и ги пренасял в съседна стая. Тук ги настанявал в малки столчета и им давал да гледат и пипат разнообразни предмети: цветя, книжни пликове, парчета оцветен дунапрен, капаци от метални кутии, пластмасови мухобойки, ярки бурканчета, шарени панички, пластмасови шишенца и Метални пепелници. През това време никакъв възрастен не се занимавал с децата, никой не им помагал да си играят с предметите, което би направило стимулирането още по-ефикасно..
Но дори при това твърде ограничено стимулиране от един час дневно всички бебета бързо се научили да седят без чужда помощ. Отначало някои доста се колебали, но накрая всички започнали да си играят с голямо удоволствие с предоставените предмети. По време на опита бебетата ускорили четирикратно средното си развитие. Такъв бил непосредственият резултат от сензорното стимулиране чрез игра, при това без да се използва стимулът, какъвто би могло да представлява участието на възрастни в играта.
До същите заключения водят наблюденията върху развитието на деца, чиито родители са бедни и заемат ниско обществено положение, сравнени с децата от относително заможни семейства. На три-четири годишна възраст децата, произлезли от средната класа, имат много по-високо ниво на знания и интелигентност в сравнение с децата на бедни родители. Защо? Защото децата от средните класи получават по-голямо сензорно и интелектуално стимулиране дори в първите си месеци. Те имат достъп до повече разнообразни предмети, с който да си играят. Техните майки им осигуряват тези предмети, разрешават им да боравят с тях, насърчават ги в експериментирането, като едновременно им говорят.
С две думи, старото схващане, че всяко дете идва на света, надарено с определен интелектуален капитал, не устоява на доказателствата от най-новите научни изследвания. Резултатите от тях показват, че детето получава в наследство известен максимален потенциал от интелигентност, който виртуално може да достигне, когато порасне. За едно дете максималният потенциал е потенциалът на гения; за друго е средната интелигентност; за трето степента на максимална интелигентност е под нивото на средната. Но дали ще достигне до собственото си ниво на максимална интелигентност до голяма степен зависи от сумата на сензорни и интелектуални стимули, получени през първите пет години от живота му.
Виждате следователно колко е важно да осигурите на бебето си сензорно и интелектуално стимулиране. Давайте му предмети, с които може да си играе, които ще насърчат развитието на сетивата му - зрението, слуха, обонянието и т. н. Нека разполага с. предмети, които да опипва, смуче, дъвче, разглобява.
И най-обикновените неща вкъщи могат да свършат работа - парчета чист плат, които да мачка и хапе; пластмасови шишета и чинии, които да стиска и с които да удря; щипки за пране и халки, за да си чеше венците; целофан, празни картонени кутии и кухненски съдове. Списъкът може да се продължи. Като се има предвид, разбира се, че бебето всичко слага в устата, гледайте да не си играе с дребни предмети,, с които да се задави.
Производителите на играчки също предлагат многобройни хитри изобретения! Поспрете у търговеца на играчки, за да купите дрънкалки и обръчи за люлка. Снабдете се с предмети за окачване над количката или креватчето на детето; със система от халки и хоризонтални пръчки, които бебето да хваща, за да се изправя; или пък с аквариум от прозрачна пластмаса с рибки, който да поставите до леглото.
Можете и сами да измайсторите играчки за сензорно стимулиране. Всякакъв цветен предмет, с който може да се борави и който е достатъчно голям, за да не навреди, става за игра. Поразровете къщата си, идете на пазара или в универсалния магазин, все ще. намерите нещо подходящо за детето си.
Но не забравяйте най-добрата играчка, тази, която бебето предпочита пред всяка друга - родителя, майка или баща. Говорете му и си играйте с него колкото искате. Непременно му говорете. Много майки повиват, хранят или къпят бебето, без дума да отронят. А защо да не се възползвате от тези възможности, за да му говорите? Разказвайте му какво правите в момента. То, естествено, няма да ви разбере, но звукът на гласа ви ще стимулира сетивата и интелекта му.
Какво да му говорите? Всичко, което ви дойде наум. Например: „Дойде време за къпане, бебенцето е доволно. Дали водата му харесва днес?" Или: „Сега ще сменим пелените! Ще махнем старата пелена ей така, ще сгънем новата ей така, ще увием бебето ей така и ще закопчаем безопасната игла. Готово." Всяка майка разполага със собствен репертоар от думи и песни.
Когато вие или съпругът ви пеете или говорите на бебето, или издавате звуци, за да го забавлявате, когато го люлеете или си играете с него, вие му осигурявате сензорно стимулиране, което ще ускори интелектуалното му развитие. А и самите вие изпитвате голямо удоволствие. Много родители не умеят да си доставят тази радост. За тях „кротко бебе" е спокойното бебе, което не изисква много грижи, така че майка му да може лесно да си гледа домакинската работа и другите деца. „Кроткото бебе" бива лишено от сензорното стимулиране, което би му позволило да се развие и да достигне максималния си потенциал на интелигентност.
Не изпадайте обаче в другата крайност. Не смятайте, че сте длъжни да си играете с бебето във всеки миг, когато не спи. Дори ако имате домашна помощница и нямате друго дете, едва ли ще ви се иска непрекъснато да се занимавате с будното бебе. Нека играта не бъде за вас задължение, а удоволствие. Говорете му, играйте си с него, галете го, когато имате желание за това. Така то ще обикне присъствието ви и вие неговото.
Общ поглед върху ранното детство
Бих искал сега да направя един бегъл преглед на развитието на бебето ви през ранното му детство, тоест през първата година от живота му. Преди това обаче държа да ви препоръчам една книга, която описва подробно развитието на детето през първите пет години. Тя е резултат от наблюденията, извършени над милиони деца от д-р Арнолд Гезел и асистентите му от Клиниката за детско развитие в Йейл. Този труд е истинска енциклопедия на първите пет години и мисля, че родителите трябва да си го набавят. Той се нарича „Малкото дете в съвременната цивилизация", защото точно това е изследваната тема. В него се описва животът и поведението на едномесечното бебе и се проследява развитието му до петгодишната му възраст.
Тази книга може да е особено полезна за отглеждането на първото ви дете. Всички родители опознават децата, като експериментират върху първото от тях. Понякога си мисля, че нямаше да е зле, ако можехме да използваме първото си дете като „опитно зайче" и да започваме от нулата с второто, когато вече знаем много повече (сигурен съм, че и на вас ви е минавала през ума тази мисъл, особено ако с първото дете ви е било много трудно). Д-р Гезел ви дава възможност „да имате първо дете преди първото дете". С други думи, да откриете какво представляват децата и какво можете да очаквате от тях в различните стадии на развитието им. Нека моят кратък преглед на въпроса не ви спестява прочита на детайлните изследвания на този лекар.
Сметнах за по-удобно да разделя ранното детство на периоди от по три месеца, като все пак ви напомням, че става дума за произволно делене. Искам да ви дам обща представа за растежа и развитието на детето ви през тези периоди и да ви предложа подходящи средства, за да му осигурите чрез игри най-добрата среда, способна да насърчи интелектуалното му развитие.
Първите три месеца
Многобройни проучвания са показали, че новородените ясно се различават едно от друго по своята пасивност или агресивност, по чувствителността си към светлината, звука, допира, по нетърпението да хванат гърдата или биберона, по темперамента, мускулния тонус, кръвната група и хормоналното равновесие.
Моите двама сина например съвсем не изразяваха еднакво глада си. Когато Ранди, големият, се събуждаше гладен, той обявяваше това с пронизителен вой, който се чуваше чак в съседните къщи, и не спираше да реве, докато не налапаше биберона. Ръсти, по-малкият, се държеше другояче. Той отваряше очи и весело си играеше сам в продължение на няколко минути. Едва след това ни съобщаваше, че е гладен. „Съобщението" напомняше за онези будилници, които отначало тихичко пропяват, но ако не откликнете на първия им дискретен знак, започват оглушително да звънят. Ръсти хленчеше и се разплакваше сериозно само ако не му обърнехме внимание.
Значи имаме работа с две деца, две момчета с едно и също генетично наследство, но твърде различни още от рождение по психологическите си характеристики и схемата на поведението си.
И вашите деца ще бъдат различни едно от друго. Уважавайте индивидуалността на всяко от тях. Нито едно няма да отговаря точно на поведенческата схема, предвидена за определена възраст или степен на развитие. Без да забравяте, че вашето бебе е абсолютно уникално, нека преминем все пак към едно общо описание на бебето през първите три месеца от живота му.
Новороденото прекарва по-голямата част от времето си в сън; понякога то спи по двайсет часа в денонощието (но и това може да не важи за вашето бебе). Общо взето през първите три месеца бебето е спокойно и пасивно; то още не може да си вдига главата, да се обръща (освен случайно), нито да мърда палеца и пръстите си поотделно. Възприема света като нещо огромно, подвижно и шумно. Макар почти веднага да започва да се вглежда в лицата, то все още не ги различава едно от друго. Иначе мозъчето му регистрира учудващ брой неща. Наскоро проведените изследвания на д-р Робърт Фанц показват, че новороденото ясно долавя добре очертаните зрителни обекти. То по-дълго задържа погледа си върху черно-белите силуети, отколкото върху цветни петна без определен контур; схематичните линии на човешкото лице привличат вниманието му повече, отколкото някоя безредна композиция от подобни линии. От своя страна Д-р Луис Липсет е доказал, че дори в първия си ден бебето различава определен брой звуци и разнообразни миризми и бързо придобива рефлекси спрямо тях, ако се повтарят.
Резултатите от подобни изследвания свидетелстват, че вашето новородено регистрира в мозъка си онова, което чува, усеща и вижда. То може да изпитва удоволствие от някои усещания още с раждането си, а вие можете да си играете с него, щом стане способно за това, Не в смисъл да го подхвърляте във въздуха и да си играете на криеница, а като оставате на неговото ниво, което все още е много примитивно.
Започнете да си играете с бебето си, като развивате слуховите му способности. Малките бебета имат много чувствителен слух и се стряскат от силни и внезапни шумове. Но им е приятно да слушат говор и тиха песен. Спират да плачат, когато чуят шум от стъпки. Така че използвайте тези магически врати - ушите на вашето бебе.
Говорете му и му пейте песни. Издавайте забавни звуци. Свирете на различни музикални инструменти. Карайте го да слуша разнообразни звуци като биенето на стенен часовник, тракането на метроном или звъна на лъжичка в чаша.
Може да ви се стори, че когато правите това, в мозъка му не се случва нищо, но всъщност всички тези звуци се записват в него. Вие му осигурявате положителен сензорен стимул.
Кожата е друг привилегирован обект на стимулиране. Бебето обича да го докосват и галят. Масажирайте го лекичко пет минути преди или след баня. Но не и ако считате това за досадно задължение. Само ако ви е приятно.
Правете му, гимнастика чрез малки телесни игри, които да засилят мускулния му тонус. Когато е легнало по гръб, опънете ръчичките му встрани, после ги свийте на гърдите. Повторете това просто движение няколко пъти.
Вдигнете крачката му и леко ги раздвижете, все едно че кара колело. Щом разбере за какво, става дума, бебето ви ще започне да се смее или да се усмихва, особено ако придружавате упражненията с ритмична песен или забавни звуци.
Осигурявайте му сензорно стимулиране и чрез очите. Люлката е вселената на бебето, а колко тъжна е тя понякога! Как бихте понесли да живеете в къща или апартамент с четири голи стени, без нищо да нарушава това печално еднообразие? Развеселете люлчината вселена на бебето ви с визуални стимули. Вземете парчета плат, хартия или пластмаса с ярки цветове и необичайни форми и ги закачете отстрани или над люлката. Купете висулки или ги направете сами от фолио, хартия, картон, цветни копчета или каквото и да е друго и ги окачете на връв или въженце. Повечето майки разполагат висулките над главата на бебето, което е погрешно през първите шест седмици от живота му. През това време то лежи по гръб с обърната надясно или наляво глава. Така че висулките трябва да се намират вляво или вдясно от люлката. Чак на месец и половина бебето ще - придобие психологическа способност да насочва главата си и да обръща погледа си към тавана.
Много е важно също да не оставяте бебето си непрекъснато в люлката му. Взимайте го на коленете си от време на време, за да разгледа нещата под различен ъгъл, или го настанете в детско столче в друга стая, за да види какво става наоколо. Някои майки предпочитат да носят бебето в раничка на гърба си, докато си гледат работата. Идеята не би харесала на всички, но ако ви допада, ще ви позволи да предложите на малкото интересни визуални ъгли.
И така, вие говорите на бебето си и му пеете песни, но то регистрира всичко това твърде пасивно и не ви отговаря по никакъв начин. Навърши ли два месеца, ще забележите, че нещата са се променили. Ще откриете, че малкото започва да прави усилия да ви „отговори", когато общувате с него с думи или издавате смешни звуци. Че отваря уста, сякаш се опитва да каже нещо. По-късно от това ще произлезе типичния „разговор", съставен от безсмислени звуци, което всяко бебе води с майка си.
На тази възраст усилията на детето да ви отговори са свързани и почти съвпадат с друг важен етап от развитието му - хващането, ръководено от зрението, едно от първите големи открития, които прави бебето в овладяването на вселената си. Този етап настъпва в момента, когато то е придобило способност едновременно да види даден предмет, да го достигне и докосне - действие, което му отваря вратите на нов свят.
Можете да насърчите появата на тази способност на около двумесечна възраст чрез изработена от вас проста и евтина система. Вземете най-малките детски чорапчета, които можете да намерите; те трябва да са ярки - алени или жълти например. Срежете върховете им и направете отстрани дупка, през която да мине палчето на детето. Наденете ги на ръцете му така, че пръстите му да излизат навън. Ето че сте му направили шарени ръкавички без пръсти.
Отначало, когато си мърда ръцете, то не си дава сметка, че те му принадлежат. Като му наденете шарените ръкавички, вие му позволявате да осъзнае този факт много по-рано, с което насърчавате развитието на хващането, управлявано от зрението.
Предлагам ви да сторите и още нещо, за да обогатите зрителната му вселена. Замисляли ли сте се колко е еднообразен светът за бебе, което преповиват? То лежи по гръб и пред вдигнатите му нагоре очи се разкрива доста тъжна гледка. Поставете огледало от едната си страна, за да може бебето да вижда вашите и своите движения, докато го преповивате или къпете. Това ще засили интереса му към заобикалящия го свят.
Но бебето ви има нужда не само от свят, който го интересува, а и в който участва. Трябва да го научите, че може да върши някои неща, които въздействат върху околната действителност. Вече споменах за необходимостта да му говорите и да му пеете. Също толкова важно е и да отговаряте на звуците, които издава. Детето ви започва много рано в живота да си играе със звуците. Когато се прозява или бъбри нещо нечленоразделно, отговорете му със същия звук, ще му доставите удоволствие. По този начин то получава отклик от околната среда и това му харесва. Реагира като дете на нова играчка. Желае да произнася тези звуци, за да му отговорят отново.
Бебето ви има голяма полза от подобен обмен. Така то се учи да върши неща, който въздействат върху вселената му. Схваща, че живее в свят, в който може да участва. Този урок ще му помогне от най-ранна възраст да добие доверие в себе си и желание да се изразява по своя си примитивен начин.
Има и друго просто средство,, което би породило у бебето ви чувство за участие/Можете да го измайсторите сами от парчета плат. Зашийте парцалчета от различна тъкан върху гумирано каре плат с около шейсет сантиметра страната. Бебето ви ще опипва парцалчетата и ще усеща различията им. Допирът до разнообразните материи ще промени опита му за света и ще го насърчи да продължи да го изследва и да изтръгва от него отговори.
А ето и още един начин да дадете на детето представа за свят, в който участва. Вземете ластик или въже и закачете на него безопасни предмети: лъжици, дрънкалка или например пластмасова гривна. Избягвайте дребните неща, които може да лапне и да се задави с тях. Завържете съкровищата точно над него, така че да ги достига. Уверете се, че ластикът или въжето са достатъчно здрави и дебели, та да не могат да се увият около ръцете или краката му и да прекъснат кръвобращението му. Не използвайте конец.
Като си служите с подобни „фокуси", вие обогатявате личността на вашето бебе, осигурявате му непрекъснато развитие, тъй като го поставяте в контакт с различни предмети и различни ситуации. Научавате го, че като въздейства над онова, което го заобикаля, получава съответен отговор.
Създавайки за бебето си ситуации, в които то разбира, че може да окаже влияние върху околната действителност, вие играете особено важна роля на този стадий от развитието му.
От три до шест месеца
Третият месец бележи момент на преход.
В началото му бебето се опитва да достигне предметите. Това движение сочи преминаването от пасивно и непроизволно поведение към активно боравене с нещата и изучаване на околната среда.
През първите три месеца новороденото изследва вселената с очите, ушите и, разбира се, с устата си, когато суче. Оттук нататък ще я изследва с ръцете си. Ще започне да проявява онова, което д-р Гезел нарича „жажда да пипа". Бебето обожава да хваща и опипва предметите, да борави с тях. На около четири месеца ръцете му придобиват голямо значение. Дотогава е открило благодарение на зрението си, че предметите имат форма и цвят. Ето че сега започва да установява чрез ръцете си, че предметите имат и други качества - мекота, твърдост, консистенция.
Ученият, който изучава физическия свят, не е по-жаден и любопитен от четиримесечното бебе, опитващо се да разбере дали предметите, които може да хване и държи, са твърди или меки, грапави или гладки, сухи, влажни или пухкави. Така че дайте му възможност да провери. Поставете в близост до ръката му различни предмети и го оставете да ги опипва, докосва и мачка. Парчетата плат, които сте приготвили, ще бъдат особено оценени.
Точно на тази възраст бебето започва всичко да слага в устата си. Всъщност устата се явява един от главните сетивни органи, чрез които бебето проучва своята вселена. И това продължава години наред. Все едно; че малкото си казва: „Няма да разбера истински на какво прилича това нещо, ако не си го сложа в устата." Затова е много важно на този стадий да гарантирате максимална сигурност на средата му. Ще трябва да отстраните чупливите висулки и красивите остри предмети, които би могло да лапне (те бяха отлични за визуалното изследване от предишните месеци). Сега му дайте здрави предмети, които не може да глътне и с които не може да се задави.
Точно сега дрънкалките стават актуални. Идете в магазин за играчки и купете най-различни. Има една играчка, предназначена за по-големи деца, която бебетата между три и шест месеца обичат да хапят .и опипват - това е еластичната гумена кукла, която се извива на всички страни. Гумените играчки, които се стискат, също добре подхождат за тази възраст. Но внимавайте с онези, които имат металическа свирка - тя може да бъде изтръгната или да се откъсне при употреба и детето да се задави с нея.
После идва моментът, когато детето ви иска да си играе с меки на питане играчки или кукли, които да гали. Внимавайте със стъклените очи - току-виж ги изскубнало и ги натикало в устата си. И тук има опасност от задавяне. Можете да купите „кукли за галене" от магазина за играчки. Или сами да измайсторите такива. Миещата се повърхност направете от стари кърпи за лице или от гумирана материя. Парчета гума, дунапрен или дори някой стар найлонов чорап ще ви послужат за гарнитура.
Не се ограничавайте с магазина за играчки - обиколете и. щанда с предмети за домашни любимци! Гумените кости и хлопките забавляват бебето не по-малко от кученцето.
Възрастта, в която бебето може да се постави в кошарка, е някъде между три и четири месеца, преди да се е научило да сяда, преди да е започнело да пълзи и да е осъзнало свободата, която предлага обширната повърхност на пода. Ако го сложите в кошарка по-късно, то може да я възприеме като затвор. Разположете кошарката там, където работите, в дневната или кухнята, там, където бебето по-добре ще се възползва от компанията ви и ще гледа какво става около него. А може и да си стои в нея далеч от вас и само да се забавлява с играчките си.
От шест до девет месеца
Към шестмесечна възраст бебетата започват ясно да изпитват онова, което се нарича безпокойството на новороденото. През първите шест месеца вашето бебе е добило точна представа за всичко, което му е близко, за лицата и хората около себе си. Сега съзнанието му е достатъчно развито, за да различава хора и неща, които не са му близки и следователно са му непознати. На тази възраст бебето трябва много постепенно да влиза в контакт с лице, което не познава. Не го поставяйте внезапно в нова ситуация. Ако при запознаването се плаши или се разплаква, вашето бебе ви казва, че го е страх. Дайте му време, повече време.
На тази възраст то желае да гука и да издава различни звуци. Обменът на лишени от смисъл звуци, започнал на два или три месеца, се превръща в установена и стройна система на словесна игра с вас. Първият зъб се появява обикновено към седмия месец. Растежът на зъбите е придружен от неустоима нужда да се хапят предметите, затова на бебето му трябват играчки, които да стиска между венците си.
Все в този период между шест и девет месеца детето се влюбва в повторението. То обожава да повтаря нещо, докато не усети, че го е овладяло напълно. Например да удря и пак да удря някакъв предмет в масата или в облегалката на столчето си. Възрастният бързо се уморява от това повторение и му е много трудно да разбере радостта, която то носи на малкото.
От шестия месец нататък бебето започва да открива удоволствието от подражанието. През цялото му детство подражанието ще остане една от най-мощните социални пружини. Шестмесечното бебе имитира жестовете на родителите си, като например изтрива масата с гъба; имитира и звуците, издавани от мама и татко. Много преди да проговори, намира начин да предаде посланията си на другите. То е като пътешественика, който не знае местния език и все пак чрез неразбираемо бърборене и жестове успява да покаже какво иска.
Към осеммесечната си възраст бебето вече умее да пълзи - дейност, която го превръща в по-активен изследовател на заобикалящия го свят.
На осем или девет месеца то е твърде голямо, за да го къпете в мивката или в коритцето му. Вече е готово да се къпе във вашата вана. Ще трябва да сложите съвсем малко вода, защото оставеното във ваната дете рискува да се удави. Пуснете във водата плаващи играчки, тоалетни ръкавици, съдчета, тасчета от пластмаса и ето че цял един нов свят от чиста радост се открива пред него. Да си играе във водата е едно от любимите неща на детето. Може би защото смътно си спомня за неотдавнашния си живот в амниотичната течност в майчиния корем. Каквато и да е причината, играта във водата го успокоява и отпуска.
След като вече се е научило да пълзи, вашето бебе ще започне да се придвижва на четири крака. Щом запълзи и главно, щом вземе да се изправя, става наложително да отстраните всичко опасно за него. Проверете внимателно дали не сте забравили на земята някоя карфица, габърче, пирон-че или друго нещо, което може да глътне. Помнете, че бебето слага в уста всичко, което намери! Че хваща и дърпа всичко, което стърчи, въже или конец например.
Гледайте вашето неуморимо изследователче с винаги вирната главичка да не дръпне върху себе си остър или тежък предмет.
Оставяйте от време на време детето си извън кошарката му. Ъгълът на някоя стая или дори цялата стая - след като барикадирате изходите и приберете всичко опасно - ще му осигури поле за действие за целия ден. Интересът към заобикалящия го свят ще го накара да си играе само до половин час. За дете между шест и девет месеца най-обикновените предмети от дома са и най-добрите играчки.
Възрастта, на която бебето може да отваря ръката си и да пуска предметите, е различна според децата. Когато вашето дете достигне до този етап от физическото си развитие, за вас настъпва време на изпитания. Бебето е открило една съвсем нова игра, която се нарича „пускам и хвърлям предмети". И ето че те излитат извън кошарката, падат по пода, хвърчат от масата или от стола на детето! То не върши това, за да ви дразни или да ви създава неприятности. Просто тази игра е част от общите му изследвания върху съставките на света.. Тя е откритието на връзката между съвсем новата способност на ръката и законите на земното привличане, дори ако бебето е неспособно да я формулира.
От девет до дванайсет месеца
На девет месеца някои бебета вече ходят; други прохождат на година; трети чак на година и два-три месеца. Но проблемът с възрастта, на която проявяват готовност да се придвижват самостоятелно, не е важен. Обикновено преходът от хоризонтално към вертикално положение на тялото завършва през трите последни месеца на първата година От този момент нататък вашето бебе вече няма да лежи пасивно и спокойно, докато го преобувате й преобличате. Напротив, ще се е превърнало в истински „земен червей". И по съвсем прост начин ще ви сътрудничи в тези дейности.
Все по това време бебето ви ще започне да играе на „пляс-пляс ръчички" и на други сложни подражателни игри, свойствени на ранното детство. Макар да не може да говори, то вече разбира голяма част от онова, което вие му говорите. Способно е да откликва на прости заповеди. Знае и известен брой ключови думи, употребявани в игрите и рутинните дейности като хранене и къпане. .
Помогнете му, като назовавате всичко, което го заобикаля. Това е лесна задача. Използвайте само една дума наведнъж. Показвайте му и изричайте имената на предметите, които формират света му. Когато го къпете, гребнете малко вода, напръскайте го и кажете „вода". Когато му давате лъжичка компот от ябълки, произнесете „компот". Ако минавате покрай голям камион по магистралата, посочете му го и кажете „камион". Можете да играете с него на „имена" винаги и навсякъде.
Възможно е на този стадий бебето да регистрира само вътрешно казаното от вас и да започне да повтаря чутите думи едва на по-късен, етап. Във всички случаи играта на имена е един от най-резултатните начини за стимулиране развитието на речта.
През последните два или три месеца от първата година е добре да започнете да въвеждате детето си в света на книгите. Вероятно ще възкликнете: „Книги ли? Глупости! Само ще ги налапа!" Спомнете си, че това е начинът, по който то открива на какво приличат нещата, включително книгите. Тези първи книги трябва да бъдат или от плат, или от дебел картон. В тях няма да има приказки, защото то още не е дорасло за приказки, а картинки на познати предмети само с по една дума отдолу.
Първите книги са всъщност друга форма на играта на имена. Показвате му картинката и произнасяте съответната дума на глас. После то ще поиска да вземе книгата. Ще погали и опипа страниците й и хоп, ще я сложи в устата си! По-късно ще пожелае да разглежда картинките и ще издава неразбрани срички. Ще „чете". Не се отнасяйте с пренебрежение към това. Като го запознавате с книгите още от най-ранната му възраст, вие поставяте основите на вкуса и любовта му към четенето.
„Слагам" и „махам" са главните теми в игрите през този период. Най-познатите предмети са най-прекрасните играчки. Голяма пластмасова бутилка с широко гърло, през което могат да се вкарват и изкарват дребни предмети, може да достави на детето ви голямо удоволствие, а кошче за боклук, пълно с ненужни хартии и пликове - направо да го омагьоса.
Четирите заповеди на ранното детство
Описах развитието на бебето ви през първата година от живота му и ви препоръчах какво точно да правите, за да му позволите да се развие максимално от афективна и интелектуална гледна точка.
Преди да премина нататък обаче, бих искал да привлека вниманието ви върху онова, което не бива да правите с бебето си на този стадий. Под влиянието на съседки (иначе съвсем добронамерени), които се обявяват за експерти в отглеждането на деца, немалко зле информирани майки вършат сериозни грешки, ненужни и понякога вредни действия. Ето четирите заповеди, валидни за тази възраст:
Не оставяйте бебето си да плаче
Това изглежда очевидно, но ще се изненадате, ако ви кажа колко майки не обръщат внимание на плача на детето си. Моя бивша студентка написа веднъж в една от курсовите си работи:
Съседите ни имаха бебе, ненавършило три месеца, чиято стая беше точно срещу кухнята ни. Всяка вечер между шести седем часа, когато вечеряхме, чувахме бебето да плаче почти непрекъснато. Това продължи месеци. Колкото по-голямо ставаше детето, толкова по-силно плачеше. Родителите разрешаваха проблема, като се затваряха в достатъчно отдалечена стая, за да не го чуват. Обясняваха ни, че бебето било напълно задоволено и че ако му обърнат внимание, рискуват да го разглезят. Според представите за детето, които добих от лекциите по психология, ми се струва, че това бебе бе очевидно незадоволено и имаше нужда да се занимават него. Мисля, че беше твърде малко, за да се разглези, както те се страхуваха. Струва ми се, че тези изживявания вече са породили у него ужасно чувство за несигурност и дълбоко недоверие в света.
Учудващо е, че родители могат да бъдат дотолкова слепи за нуждите на детето си, че да не обръщат внимание на плача му. Какъв език искате да използва бебето, когато желае да сподели желанията и потребностите си! Единственият му начин на изразяване е плачът. Чуете ли го да плаче, значи се опитва да ви каже нещо.
Да видим какво става у него, когато светът продължава да не обръща внимание на онова, което се опитва да му съобщи. То се чувства напълно и абсолютно изоставено. Изпитва ярост и отчаяние. Ето това става у него, когато пренебрегват усилията му да общува с другите.
Да си представим, че пералнята ви се развали няколко минути след като съпругът ви се е върнал от работа. Помещението бързо се наводнява и вие го молите спешно да ви помогне. И какъв отговор дава той на отчаяния ви зов? Никакъв, абсолютно никакъв. Продължава да се шегува и да говори за работата си. Вие сте поразена и повтаряте молбата си по-настойчиво, като повишавате тон. Отново никакъв отговор. Сега вече побеснявате. Не само че сте притеснена заради пералнята и наводнената къща, но се появява и друга, още по-сериозна грижа: защо вече не можете да общувате със съпруга си? Защо не обръща внимание на онова, което му казвате? Може би нещо между вас не е наред и сигурно затова пренебрегва опитите ви да споделите проблема си. Чувствате са напълно загубена и безпомощна; сякаш участвате във филм или в странен телевизионен спектакъл, в който героинята полудява, защото никой не се вслушва в думите й.
Тази аналогия може да ви даде представа за онова, което изпитва бебето, когато го оставят да плаче. То сякаш крещи на света: „Заемете се с мен! Имам нещо много важно да ви кажа. Обърнете ми внимание!" Но никой не го е грижа. Смятате ли, че след като премине през известен брой подобни изживявания, такова бебе може наистина да се изпълни с чувство на доверие към добрата страна на живота? Едва ли. По-скоро ще си изгради песимистична представа за съществуването, ще изпитва фрустрация и горчивина. А би могло и да се предаде и да възприеме спрямо живота позицията на „има ли смисъл". Усещайки дълбоко в себе си, че потребностите му никога няма да бъдат задоволени, би могло да реши, че е излишно да опитва и да се превърне в типа дете (а по-късно и възрастен индивид), лишен от агресивност и неспособен да управлява живота си.
Ако ли пък принадлежи на един друг тип - дете, което никога не се предава, въпреки всичко, то може да откаже пасивно да приеме положението и да се опита (изпълнено с горчивина) да принуди света да му обърне внимание. Колко пъти съм чувал възрастни да казват за някое по-голямо дете, което се прави на интересно: „О, то просто иска да го забележат..." Естествено, след като не са го забелязвали, когато е било малко!
Понякога, когато бебето плаче, майката казва: „Току-що е яло, преобуто е, значи не е мокро. Нищо не го боде, не му е студено, следователно няма причина да плаче." Пренебрегва плача му и отива да си гледа работата. В такива случаи майката не вижда основното: бебето винаги плаче с причина. То винаги се опитва да ни каже нещо. Така че трябва да отгатнем какво е то.
Бебето би могло да плаче, защото се чувства самотно. Бебетата изпитват чувство на самота също като възрастните. Когато ние се усещаме самотни, нищо не ни пречи да поканим някой да изпие едно кафе с нас или поне да вдигнем телефона и да поговорим с някого. А бебето разполага само с плача си. Когато плаче, то би могло да ни казва: „Чувствам се самотно и искам да се притисна до меко и топло тяло. Имам нужда да ме успокоят и да ми попеят. Тогава ще ми е по-добре."
Но чувството за самота е само една от причините за бебешкия плач. Случва се и изобщо да не разберем защо детето ни плаче. Или да.сме неспособни да го утешим. Даваме му да яде, галим го, пеем му. Нищо не помага. Тогава най-вероятно става дума за болки в стомахчето или чревни колики, тъй като храносмилателната система на бебето още не е урегулирана. Понякога болката стихва, ако леко масажираме коремчето му или му дадем да пие хладка вода. Друг път и това не върши работа. И все пак прегърнете бебето, ще се поуспокои, дори да има колики.
Съществува и още един вид плач. Това са воплите, които надава бебето, за да сигнализира, че е уморено и скоро ще заспи. Майката бързо се научава да ги разпознава и знае, че няма защо да се тревожи - след няколко минути бебето иде е потънало в сън. Но и в този случай става дума за адресирано до нас послание. Психологическото състояние на бебето ще е едно, ако пренебрегнете плача му, и съвсем друго, ако му обърнете внимание и се опитате да отгатнете кое го прави толкова нещастно.
Не слагайте бебето си на гърне
От време на време срещам майки, които са се опитвали да слагат бебето си на гърне още през първата му година. Това е рядка, но монументална грешка. Една майка, извършила тази грешка, веднъж ми доведе седемгодишното си момиченце да го лекувам.
Детето имаше някои психологически проблеми, между които ужасен страх от училището, трудности в сприятеляването, крайна привързаност към майка си и неспособност да установява отношения с другите деца. Към всичко това се прибавяше и редовно напикаване.
Когато едно дете на повече от пет години се напишква, можем да се обзаложим почти със сигурност, че то по някакъв начин е било неправилно гледано. Най-често детето си отмъщава на родителите за тормоза, на който са го подлагали, опитвайки се да го приучат към чистота, като това става подсъзнателно, тоест не е нито съзнателно, нито нарочно.
Майката, за която споменах, започнала да приучва бебето си, когато било на осем месеца. Попитах я защо толкова рано. Отговори ми; „Всъщност нямаше сама да се сетя. Това бе първото ми дете и не бях много опитна. Една съседка ми каза, че сега е моментът и че когато навършил годинка, нейният син вече не се напишквал. Много добре се справих. Слагах я на гърнето веднага след ядене и тя се изакваше като па часовник."
Бе ужасена, когато й казах, че всъщност е приучвала себе си, а не детето, което съвсем не е регулирало собствените си нужди. То просто пасивно е откликвало на майка си, а тя си бе създала навик да се занимава р нуждите на дъщеря си. Попитах я какво е станало с „обучението" й, откакто детето й отново се напишква. Отговори ми засрамено: „Ами не мога да разбера. Щом проходи, и отвикна от гърнето. Започнах от нулата и точно тогава взе всяка нощ да се напишква." Обясних й, че момиченцето не е отвикнало от гърнето, защото всъщност никога не е свиквало с него.
За да се научи да не се изпуска, детето трябва да е овладяло известен брой сложни дейности, включително нервно-мускулния контрол върху сфинктерите си. Този нервномускулен контрол е абсолютно непостижим за дете, ненавършило две години. Тогава е моментът да се започне привикването, а не докато е бебе. Не че не можете да обучите и дете, което няма годинка, но преждевременното обучение ще бъде скъпо заплатено от психологическа гледна точка. Аз лично не мисля, че си струва.
Не се бойте, че ще разглезите детето си
Значението на думите „разглезено дете" е различно в зависимост от критериите на човека.
Ако под „разглезено дете" разбирате осемгодишно момче или момиче, което изисква желанията му да се изпълняват и безсрамно плаче, когато това не става, което не може да понесе отказ, неспособно е да подели каквото и да било с други деца, има пристъпи на гняв, хленчи, прави сцени и е прекалено докачливо, тогава, съгласен съм, това дете е разглезено.
Да „разглезиш дете" означава да приемеш детинското му поведение много след момента, в който то е психологически способно да го превъзмогне. Такова, каквото го.описах, поведението на осемгодишното дете би подхождало на двегодишно бебе. По всяка вероятност родителите му никога не са го насърчавали, нито са изисквали от него да прекрачи стадия на втората година.
Но и това е много важно уточнение - глаголът „глезя" не може да се употреби за бебетата. Проявяваме здраво мислене, когато настояваме петгодишното дете да не се държи като бебе, защото то е напълно способно да го направи от психологическа гледна точка. Но напълно би ни липсвал реализъм, ако искаме от бебето да не се държи като бебе. То не е способно да се държи другояче. В края на краищата нали е бебе! Да му дадем възможност да действа като такова! .
Много по-лесно ще се научим да разбираме бебетата и децата, ако се откажем от термина „разглезвам". Той не е подкрепен с нито един научен факт и датира от време, когато не сме имали начини да изучим детското поведение. Самото понятие предполага, че ако обръщате прекалено внимание на децата, когато са малки, ви очаква истинска катастрофа, когато пораснат. Само че вие съвсем не вредите на малкото дете, като му показвате, че се интересувате от него. Виж, можете да навредите на по-голямо дете, ако сте твърде снизходителни, ако се боите да проявите твърдост, да му наложите някои ограничения или ако го оставяте винаги да действа според желанията си. Всичко това впрочем е съвсем различно от интереса ви към него. Така че да забравим термина „разглезено", когато говорим за бебета и малки деца.
За беда много майки се безпокоят и се питат дали не разглезват бебето си. Те особено се тревожат, ако някоя от приятелките им от типа на всезнаещата съседка ги увери: „Ако правите така, сигурно ще го разглезите." Понякога чувате някоя майка да казва: „Ужасното глезя. Знам, че не би трябвало, но нищо не мога да направя." Или пък някой баща да признава: „Не бива, естествено, да се взима на ръце всеки път, щом се разплаче. Това ще го разглези. В края на краищата не е зле да научи, че в тоя живот не винаги ще може да върши, каквото му хрумне, и по-добре да го научи отсега."
Всички тези забележки показват дълбоко неразбиране на бебешката природа. Детето очевидно трябва да знае, че не може да върши всичко, каквото му се прище. Ако не го знае, значи наистина е разглезено. Но на каква възраст да започнем да го възпитаваме? На два-три месечна или дори на деветмесечна е твърде рано. Абсурдно е на тази възраст да му се налагат лишения под предлог, че това ще го научи да преодолява другите лишения по-късно.
Нека да е ясно: не е възможно да се разглези бебе. Галете го колкото си щете. Давайте му да яде, щом пожелае.
Пейте му песни, обсипвайте го с ласки, колкото ви душа иска. Занимавайте се с него винаги, когато плаче. Всичко това няма да го разглези. Напротив, то е най-доброто, което може да се му случи от психологическа гледна точка, защото всичките му потребности ще са задоволени и няма да се чувства лишено от нищо. Представата му за себе си или иначе казано неговото „его" е още твърде податливо и нежно, за да се сблъсква с фруетрациите още на тази възраст. Когато порасне ще има достатъчно време да научи що е то фрустрация.
Не позволявайте на бащата да пренебрегва бебето си
Признавам, че като психолог често се питам защо толкова бащи стоят настрани от бебетата си от физическа и емоционална гледна точка. От повече от двайсет години насам майките ми се оплакват: „Той казва, че бебето е твърде малко и се бои да не го изпусне. Не иска дори да го вземе на ръце." Или: „Оставил ме е да се грижа за всичко." Или: „Да го нахрани или преповие? Сигурно се шегувате!"
Като слушате тези майки, става ясно, че бащите като че ли ги е страх от бебетата и реагират, избягвайки всякакъв контакт с тях винаги, когато е възможно. Не сме сигурни, че добре познаваме причините. Известно ни е само, че много бащи се държат по този начин и че това не е хубаво за бебетата. Като избягва досега с детето си, бащата се лишава и от топлата обич, която може да възникне между двамата. А това е лошо начало за връзката баща-дете.
Отношенията с бащата .стоят на второ място по важност в живота на детето, особено до петгодишната му възраст. Ще отделя голяма част от следващите глави, за да покажа значението им. Но още отсега настоявам върху факта, че ролята на бащата, както и тази на майката, започва с раждането, на бебето. (Макар че от поведението на някои бащи би могло да се заключи, че бащинската функция не бива да се упражнява, преди детето да навърши поне две години!)
Уточнявам, че не пледирам бащата да заеме мястото на майката, като дава биберона на бебето и му помага да се оригне, като го къпе и преповива. Не би било психологически здравословно за семейството да чака бащата да се върне от работа и изцяло да отмени майката.
Твърдя обаче, че бащите трябва да умеят да вършат онова, което върши майката. Никой, нито мъж, нито жена, не знае по рождение как се държи бебе например. Докато свикнат, повечето от нас го правят твърде несръчно. В курсовете на Червения кръст получавате отлична подготовка за това как да се грижите за новороденото, но най-добрата възможност да я приложите на практика е все пак вашето бебе. Много е трудно да се чувствате близки с дете, което никога не сте държали в прегръдките си, не сте го виждали да се лигави и да гука в коритцето си, не сте си играли с него на криеница.
Ако съпругът ви не се интересува от бебето, никой друг освен вас не може да го насърчи в тази насока. Опитайте се най-напред да разберете защо не се интересува. Огледайте собствената му семейна среда. Може би баща му го е пренебрегвал, когато е бил дете, и той се държи по същия начин, следвайки лошия пример. Или се чувства несръчен с това съвсем ново бебе, но не иска да си признае пред вас. Каквито и да са причините, накарайте го да проговори. Използвайте всичките си женски хитрости, за да пробудите бащинския му интерес. При някои бащи трябва да се положат доста измерителни усилия, но пък си струва труда.
Основите на непринудените отношения между баща и син се поставят още в най-ранното детство, а то никога няма да се върне. Бащата, който заявява, че сега е твърде зает, за да се занимава с детето си, но че по-късно ще му отдели повече време, се заблуждава. Няма да е усетил и „бебето" му ще е тръгнало на училище. После ученичето от отделенията внезапно-ще се превърне в юноша и няма да се нуждае от .близки контакти с баща си. Тогава вече ще бъде твърде късно. Понеже бащата не се е интересувал от него, когато е бил дете, сега той не се интересува от онова, което бащата иска да му каже. Бащата се е превърнал в чужденец за собствения си син. Бездната между двамата се разширява и до голяма степен се дължи на отношенията, които са имали в ранното детство на сина.
Ранно детство - заключение
Посочих ви какво трябва да правите с детето си и какво да избягвате. Опитах се да ви дам обща представа за бебето през първата му година.
Какво е научило?
Ако сте му давали да яде всеки път, когато е било гладно, то знае, че светът е място, където се живее добре, място, където апетитът се задоволява бързо.
Ако сте го галили, то е сигурно, че го обичат по единствения разбираем за него начин - чрез утехата на физическия контакт.
Ако сте откликвали на плача му като на спешно послание, отправено към вас, то не се съмнява, че ще му се притечете на помощ всеки път, когато е необходимо.
Ако е познало топлата обич на мама, която е отговаряла на всичките му основни потребности, то е изживяло първите дълбоки афективни контакти с друго човешко същество. И това ще го подготви за задоволителни социални контакти в бъдеще.
Ако майката и други възрастни са му осигурили разнообразно сензорно и интелектуално стимулиране, то ще открие, че светът е чудесно и привлекателно място, а не зловещ и тъжен затвор. Сензорните и интелектуални стимули, прибавени към свободата да изследва вселената си, насърчават ранното развитие на способностите му.
Ако бебето ви е изживяло всичко това през първата си година, то се е заредило с добра доза оптимизъм и доверие в света и в самото себе си. Това основополагащо доверие формира най-важното стъкълце в оптичната система на самосъзнанието. Благодарение на него, когато надрастне ранното си детство, то ще бъде отлично подготвено за следващия етап, този на първите стъпки.
Сподели с приятели: |