МОЖЕ ЛИ ДЕЛФИНЪТ ДА СЕ НАУЧИ ДА ПИШЕ НА МАШИНА?
В днешно време дисциплината е особено деликатна тема. Мненията за нея са толкова противоречиви, че майките истински се объркват. Една книга съдържа едни съвети, друга - противоположните. Една съседка ви препоръчва дадена линия на поведение, друга се кълне в обратната. Майките непрекъснато се питат: „Дали не съм много строга? Дали не съм прекалено мека? Сбърках ли сутринта, като натупах Джими? Мисля, че бях права, но не съм сигурна."
Преди всичко какво точно разбираме под дисциплина? Тази дума има много значения и подзначения.
Речникът дава следната дефиниция: „ 1. подчинение, спазване на определен ред и правила; 2. строгост". Като синоними предлага: „1. ред, порядък, дисциплинираност, покорност; 2. суровост, солдатщина, военщина." Ако попитате случайно подбрани майки, повечето несъмнено ще ви кажат, че за тях да приучат детето си към дисциплина означава да го накарат да се държи прилично. В съзнанието на много хора дисциплината е почти синоним на наказание като средство да се принуди детето да се държи както подобава.
Бих искал да предложа по-широк синоним: обучение. Когато дисциплинирате детето си, вие всъщност го учите - то е ученикът, вие учителят.
Ние, родителите, трябва да си зададем въпроса: „Каква цел преследваме, когато обучаваме в нещо децата си?" Ако размислят сериозно, повечето от нас ще отговорят, че целта ни е да формираме възрастен човек, който умее да се владее, да прави собствения си избор, да контролира поведението си, да използва свободата си като отговорен индивид.
Хиляди опити върху животни, от плъхове до делфини, са ни дали насоки как да постигнем тази цел. Моля майките, които прочетат тези думи, да не се шокират. Не съм казал, че няма разлика между детето ви и делфина! Но също както лекарите научават много за лекарствата и ваксините, като ги прилагат най-напред върху низши животни, и ние сме добили много знания за начина, по който да се отнасяме към децата, благодарение на подобни експерименти.
Така веднъж един психолог решил да изпробва върху животни различни образователни методи. През лабиринт, в края на който поставил храна, той прекарал един по един две групи плъхове. Решил да приложи два различни метода, за да види кой ще е по-успешен. За плъховете от едната група осигурил малки колички, които сам придвижвал в правилната посока. Плъховете от другата група били просто оставени в лабиринта, също един по един, и всеки сам търсел пътя си, като се лутал и грешал. После психологът ги пуснал на двойки, по един от всяка група. Плъховете от втората група стигнали до храната далеч по-бързо, тъй като на тези от първата не се било налагало да разсъждават за разположението на коридорите, които изминали в колички, тласкани от външна сила.
Ясна е връзката на този опит с модерния педагогически метод на „откритието". Детето запомня много по-добре онова, което само е открило, отколкото готовите отговори, дадени му от учителя. Експериментът е много показателен и за това как да научим детето на самоконтрол.
Ако майките и бащите имаха личен опит в дресировката на животни, те може би нямаше да допускат най-често срещаните грешки във възпитанието на децата. Може да ви изглежда преувеличено, затова ще ви дам един пример. Из целите Съединени щати майките и бащите полагат много труд, за да направят децата си непоносими. Те, разбира се, не си дават сметка за това, тъй като са изпълнени с добри намерения. Известно е, че вниманието, одобрението и нежността, които, засвидетелстваме на децата, са мощни стимули. Затова всяко поведение на детето, което предизвиква внимание и реакция от страна на родителите, бива всъщност насърчено и утвърдено.
Да вземем следната сцена в магазин. Детето пита нещо със спокоен глас. Майката не отговаря. Тя си приказва с приятелката или с продавача. Тонът на детето става по-висок, по-жален и по-настойчив. Майката най-сетне реагира. Така тя без да иска съобщава на детето си, че колкото повече повишава тон, колкото по-неприятно и нахално се държи, толкова по-големи шансове има да получи желаното.
Майката несъзнателно е избрала най-прекия път, за да научи детето си как да бъде противно. Все едно, че му е казала: „Искам Джими да бъде отвратителен, да настоява да получи онова, което желае, по най-дразнещия и неприятен начин. Всеки път, когато помоли за нещо възпитано и без да вика, аз съм твърде погълната от моите си възрастни работи, за да му обърна внимание. Ще му отговарям и ще му отделям от вниманието си само когато започне да „разиграва комедии", да се сърди, да вика или изпадне в истерична криза."
Веднъж едно осемгодишно момченце, което идваше при мен на психотерапия, имаше възел на връзката на едната обувка. Помоли ме да го развържа. Възразих:
- Сигурен съм, че сам можеш да го развържеш, Ричард.
- Не, не мога. Развържете ми го вие.
- Знам, че е трудно, но можеш да го направиш.
- Щом не искате, ще накарам мама да го развърже.
След тези думи то отвори вратата към чакалнята и изтича при майка си: „Мамо, доктор Додсън е лош, не иска да развърже връзката ми! Развържи ми я!"
Тогава майката веднага отстъпи: „Добре, Ричард, ще ти я развържа."
Реших, че е време да се намеся. „Госпожо Гудуин, казах, ще сбъркате, ако изпълните молбата му."
Тя спря, поразмисли и рече: „Не, Ричард, сам можеш да си я развържеш."
Ричард продължи да крещи и да тропа с крак в продължение на няколко минути. После, като видя, че тя няма да отстъпи, внезапно се изправи и тичешком се върна в кабинета ми. Последвахте и затворих вратата след нас. Той седна в един ъгъл с гръб към мен и известно време стоя така мълчалив и сърдит. После се обърна, усмихна се хитро и ме попита: „Искате ли да играем на дама?" Отвърнах: „С удоволствие. Развържи връзката си и ще играем."
Този начин на реагиране на детското и съвсем човешко поведение на Ричард е пример за това как да избегнем да насърчаваме лошите навици. Същите методи се използват при дресирането на животни. Но най-важният аспект от възпитанието на децата е, разбира се, положителното насърчаване или така нареченото „подсилване".
Предлагате например на осемгодишно дете: „Искам да изреждаш думи колкото можеш по-бързо. Каквито и да са думи. Всичко, което ти дойде наум. Хайде!"
Предварително сте решили, че щом произнесе име на животно, ще казвате „добре", а след другите думи ще си мълчите. Детето не знае за това ваше решение. То започва да изрежда думи. При всяко име на животно казвате „добре". После изброявате отговорите.
Ако направите такъв опит, ще установите, че постепенно броят на имената на животни започва да се увеличава. Запомнете този интересен факт - детето дори няма да осъзнае какво става, но ще казва все повече имена на животни. Защо? Защото всеки път га насърчавате с вниманието си и с одобрителното наречие.
Забавно би било да си направите същия експеримент с възрастни хора. Когато си говорите с някого или водите разговор в група, изберете си някаква тема. Без значение каква: деца, дрехи, политика, градинарство... Всеки път, когато темата се появи в разговора, подкрепете я, като проявите повишено внимание. Казвайте: „Много интересно" или: „Виж, това не го знаех" или: „Разправете ми още нещо за това". Ако събеседникът ви зачекне друга тема, запазете мълчание. Ще видите, че и с възрастните ще получите същите резултати като с осемгодишните деца.
В действителност ние почти винаги насърчаваме у другите някакъв вид поведение.
Помислете за децата от целия свят, отгледани в различни, култури с различни езици. На около шестмесечна възраст те започват да бъбрят несвързано. И това бъбрене е навсякъде еднакво, все едно какъв е родният им език. Но когато навършат две години, някои ще говорят на английски, други на руски, трети на японски, арабски или суахили... Как е възможно това? Никое дете не се ражда с гени, които му позволяват, като порасне, да говори определен език. Децата по целия свят се научават да говорят на своя език благодарение на добре установени психологически принципи на обучение.
Преди всичко те подражават на звуците, които чуват около себе си, все едно дали са родени в Англия, Русия или Китай. На второ място, родителите насърчават произнасянето на някои звуци според това дали са англичани, руснаци, китайци или араби. Така бебето в люлката, което щастливо гука и бъбри, рано или късно ще произнесе срички като „ма"... „ма"..., защото те са от най-лесните за младите му гласни струни. Какво става обикновено, когато то изрече „ма"...„ма"...„ма"...? Ако майка му го чуе, тя най-вероятно ще подскочи от радост, ще гушне бебето и ще възкликне: „То каза мама! Познаваме. Моето бебе ме познава!" С други думи, чрез вниманието и нежността си тя енергично насърчава произнасянето на специалната комбинация от звуци, които за нея означават „мама" и които бебето ще започне все по-често да произнася.
Насърченията на родителите играят решаваща роля в поведението на бебетата и децата. Затова е важно да знаете какъв вид поведение насърчавате в момента.
Ако в началото тази теория ви се е сторила донякъде изсмукана от пръстите, сега сигурно разбирате значението на опитите с „подсилване", проведени с животни.
Да разгледаме деветте важни урока, които ни дават учените, изследвали в продължение на години техниката на подсилването:
1. Животното трябва да е в състояние да учи.
Специалистите не се опитват да дресират животно, когато е уморено, болно или по някакъв начин се опитва да избегне обучението. Животното трябва да е готово да чуе онова, което дресьорът иска да му каже.
Един психолог извършил много интересен опит с котки, като регистрирал сигнали, достигащи до мозъка им. Сигналите сочели, че някакъв звук е бил пренесен от слуховия нерв до съответния център. Всеки път, когато до ухото на котката се чувало изщракване, апаратът, монтиран на нивото на мозъка, показвал специфична промяна. След това операторът поставил пред котката стъклен буркан с живи мишки и отново изщракал. Този път апаратът не регистрирал промяна в мозъка. Котката вече не чувала онова, което преди прекрасно долавяла. Шумът не достигал до висшите мозъчни центрове..
Ние твърде често се опитваме да учим на нещо децата в миговете, когато не са в състояние да възприемат. Спомнете си например как ги назидаваме, докато плачат, когато направят някоя беля или по време на семейна кавга.
Малкият Джими е хвърлил кубче по сестра си и са го на-пляскали. Джими пищи, та се къса, а майката избира точно този момент, за да му чете морал. „На тебе добре ли ще ти е, ако сестра ти те удари с това кубче? Защо се отнасяш така с другите?"
Нека заемем от психолозите специалисти в подсилването на мотивацията следния принцип: да не обучаваме уморено или раздразнено дете. Би било чиста лудост да го правим, то тъй или инак не е способно да възприема.
2. Животното трябва да е способно да извърши онова, на което го учите.
Дресьорите са реалисти. Те знаят, че могат да научат делфина да скача през обръч. Но са наясно също така, че няма начин да го научат да пише на машина. Затова не се и опитват да го сторят.
Елементарно, ще кажете. Но помислете си за всичко, което родителите се стараят да втълпят на децата си и което за тях е толкова невъзможно, колкото писането на машина за делфина. Например да не се напишкват на деветмесечна възраст. Да стоят мирно в ресторанта на две години. Да са учтиви и възпитани на четири години. Да мируват на две години като на пет. Списъкът е безкраен.
Много родители очакват от децата си да научат неща, които са извън възможностите им, и са напълно невежи относно природата на детето в зависимост от възрастта и стадия на развитието му. Ние всички имаме склонност да искаме от малките повече от онова, на което са способни. Именно затова обикновено отглеждаме по-успешно второто или третото си дете. Тогава вече знаем кое е разумно да се очаква от него.
3. Дресьорите избягват наказанията, освен в краен случай - за да попречат на „ученика си" да се убие или нарани тежко.
Ние също трябва да бъдем реалисти. Ако двегодишното ви момченце няколко пъти изтича на улицата, нямате друг избор, освен да го накажете. Плеснете го по дупето, за да престане да извършва това опасно за него действие. Така ще го принудите да се подчинява на вашата преценка, докато узрее достатъчно, за да овладее само положението. Но, общо взето, можем да научим децата си на каквото искаме, без да прибягваме до наказанието.
Защо ли? Защото единственият му истински ефект е, че временно предотвратява дадена реакция. Санкционираното поведение не е неутрализирано завинаги. Когато ефектът отслабне - което неминуемо става, - поведението се възпроизвежда.
Така един психолог дресирал белия си плъх да натиска едно лостче в клетката си, за да получи храна. Лостчето било свързано с електрическа жица и всеки път, когато плъхът го докоснел, по жицата протичал лек ток. Тогава животното се отдръпвало. Но пак се връщало към лостчето, когато огладнеело. Поведението му бивало временно, но не окончателно предотвратено. Ако наказанието не се повтаряло, плъхът отново натискал лостчето, все едно, че нищо не се е случило.
Има и други причини да наказваме детето възможно най-рядко. Независимо дали възпитаваме животно или дете, при всяко наказание ние го научаваме да ни мрази и да се бои от нас. Не бива да учим детето на омраза и страх, освен ако не е абсолютно необходимо, например за да го предпазим от самото него. Всеки път, когато учителят прибегне до наказание, той се превръща за ученика си в „отблъскващ дразнител" точно като електрическия ток за плъха. Занапред ученикът ще се опитва да избягва и учителя, и онова, на което го учи.
Веднъж лекувах един късно дипломирал се физик. Докато следвал, той най-неочаквано престанал да ходи на лекции. И едва по време на лечението години по-късно разбра причините за поведението си. Първият му контакт с науката бил в училище, където правили опити със стъклени звънци и електрически ток. Особено ясно помнеше учителката, която ръководела опитите, слабото й, зловещо лице със стиснати устни и дребнавото й подигравателно отношение към децата. Тази учителка редовно унижавала по-слабите ученици и ги правела за смях пред всички. За моя пациент тя символизирала „науката", която впоследствие започнал упорито да избягва, дотолкова въпросната педагожка се била превърнала за него в „отблъскващ дразнител".
4. Вместо да наказвате детето, когато искате да престане да действа противно на желанията ви, използвайте техниката на „отзвучаването".
Когато психологът иска животното да спре да прави нещо, той чисто и просто престава да го насърчава в тази насока. Ако е възнаграждавал с шепа зърно белия плъх, който натиска лоста, а после реши да го отучи от това, психологът вече няма да му дава зърно. Рано или късно, като не получава насърчение, животното ще се откаже от лоста. Същото е и с децата.
Да вземем примера с четиригодишно дете, което е разбрало, че мръсните думи въздействат на родителите му като Токов удар. То се прибира за пръв път, обогатено с това откритие. Насърчават ли го да повтаря тези думи? И още как. Майката действа, сякаш й е възложена изричната задача да го подтикне да използва целия си репертоар. (А е точно обратното, това е последното нещо, което желае.) Като проявява силно раздразнение, когато то произнася въпросните думи, тя всъщност го насърчава да го прави. Вниманието, което му отделя, е истинско „подсилване на мотивацията".
Как да го накара да престане? Просто като се прави на глуха и запази спокойствие. Рано или късно, като види, че майка му не реагира на мръсните думи, детето ще загуби интерес към тях.
5. Учителят трябва да разполага с подсилващ стимул" за начинаещия ученик.
При животните това е храната. При децата - обичта и вниманието ви. За да изиграят те стимулиращата си роля, вие трябва да сте забавни и приятни. Да отделяте време за забавления с детето си, така че любовта и нежността ви да му бъдат награда. Задайте си следния въпрос: „Колко време прекарвам с детето си, .като просто се забавляваме, без да искам нищо от него?" Ако отговорът е „много малко", вие може би не го насърчавате достатъчно да желае обичта и вниманието ви.
Така, докато ми разправяше какво изпитва към баща си, едно седемнайсетгодишно момче, което лекувах, ми каза: „През първите петнайсет години от живота ми практически виждах баща си само в неделя. Толкова бе зает, че нямаше време за мен. Сега, когато имам всички тия проблеми, се е запънал да ми става приятел и да наваксва пропуснатото. Иска да превъзмогна трудностите си и да не му създавам неприятности с училището. Иде ми да му кажа: „Забрави, старче! Къде беше през всичките тези години?"
6. Насърчавайте детето си в това, което искате да прави, и не обръщайте внимание на онова, което не ви харесва в поведението му.
Един мой пациент, незапознат с този принцип, веднъж несъзнателно обезсърчил сестра си, която пишела стихове. Той бил студент, а тя гимназистка. Тя му изпратила свое стихотворение и го попитала какво мисли за него. Пълен невежа в техниката на „подсилването", младежът анализирал стихотворението ред по ред и отбелязал точно какво му харесва и какво не ето така: „хубав пасаж" или „доста левашко", „в този стих стилът ти е хубав" или „ужасно клише". Резултатът от това сериозно критическо усилие бил, че тя не написала повече нито ред. Защо? Защото още при първия й опит я обезсърчили чрез отрицателни оценки.
Как е трябвало да реагира той според техниката на „подсилването"? Като й съобщи какво му харесва в първото й стихотворение. Така е щял да бъде напълно честен, защото в него наистина имало много хубави неща. И като премълчи за онова, което не му се нрави, като не дава съвети кое как да се подобри. Ако бе постъпил по този начин, ако чрез интереса и комплиментите си бе насърчил самата идея за „писане на стихове", сестра му е щяла да продължи да пише.
Като четете тези редове, сигурно си мислите, че почти никой от учителите ви не се е отнасял така с вас. Че не са хвалели постиженията ви, а са изтъквали грешките ви. За съжаление това е съвсем вярно.
Драматично е, но е истина - дресьорите на животни са далеч по-добри педагози от преподавателите в нашата страна. Това е една от причините, поради които много родители толкова трудно научават децата си как да постигат желаната цел.
Самите ние не сме били възпитавани чрез техниките на „подсилването", така че нямаме пример за подражание, когато възпитаваме децата ей.
7 Насърчавайте всеки напредък. Не чакайте детето ви да постигне пълен успех, за да го похвалите.
Един мой десетгодишен пациент имаше проблем в училище - непрекъснато биеше другите деца. И винаги получаваше слаб по поведение.
Когато дойде на консултация за пръв път, той налиташе на бой по около десет пъти месечно. След тримесечна психотерапия, това започна да му се случва не повече от два-три пъти, Обаче на края на срока оценката му по поведение отново бе слаб. Учителката обяснила на майка му, че не може да му я повиши, тъй като все още се бие в междучасието.
Тук става дума за особено несръчна реакция. Все едно, че учителката му е казала така: „Джони, не мога да ти напиша добра бележка, докато не достигнеш крайната цел, тоест нито веднъж да не се сбиеш през междучасието." Не е съзнавала, че самата тя трябва да направи нещо, за да възнагради бавния му прогрес.
Момчето, разбира се, побесня и заряза лечението, след като с моя помощ бе проявило искрен стремеж да не се бие. „Какъв е смисълът, докторе? През този месец ударих само три деца и пак получих най-гадната бележка." И имаше право от психологическа гледна точка. Бе направила похвално усилие, а учителката ни най-малко не го бе насърчила.
Когато детето ви се учи да чете, да свири на някакъв инструмент, опитва се да се държи възпитано, да спре да се бие или въобще да постигне каквато и да е цел, насърчавайте го на всяка крачка. Проявявайте интерес към най-малкото положително усилие от негова страна.
Винаги можем да намерим причина да похвалим децата си, ако си дадем този труд. Едно момченце от детска градина вдъхваше истински ужас на възпитателката и другарчетата си. Заблъскахме си главите за какво да го похвалим и насърчим, та да възприеме по-положително поведение.
Накрая ни се удаде случай. Веднъж по време на обедната почивка забелязахме, че палавникът си лежи съвсем кротко (вероятно уморен от неприятностите, създадени на родителите му предишната вечер). Възпитателката се възползва от това неочаквано поведение, за да му каже: „Лари, днес си най-послушен от цялата група". Когато по-късно майка му дошла да го вземе, Лари гордо й се похвалил: „Учителката каза, че аз съм най-послушен!" На следващия ден отново спокойно си почивал следобед.
Обикновено, когато децата ни са послушни и се държат добре, ние не им обръщаме внимание. Не ги забелязваме, понеже не ни пречат. И не правим нищо, за да насърчим поведението им! Извършат ли нещо лошо обаче, незабавно привличат вниманието ни! Така на практика ги подтикваме към постъпки, които не одобряваме. Изходът е един: да отделим време и да насърчим желаното поведение. Това е особено важно, ако имате буйно, трудно момче, което непрекъснато ви се противопоставя. Когато си играе спокойно, приближете се до него, погалете го по главата или го целунете и му кажете нещо такова: „Понякога е приятно да се играе мирно и тихо, нали?"
8. Отначало е важно да се насърчава всяка положителна реакция. Когато детето отбележи сериозен напредък, похвалите могат да се разредят.
Майката трудно би намерила достатъчно време, за да насърчава всяка добра постъпка. И все пак хвалете детето. Дори ако правите това сравнително рядко, пак ще го насочите към желаното поведение.
9. Направете така, че детето да постигне успех в първите етапи на дейността, която искате да усвои.
Започнете от лесни задачи и после преминете към по-трудните. Веднъж играех на дама с десетгодишния ми син, когато четиригодишният пожела да се включи в играта. Аз, разбира се, му обещах, че после ще поиграя и с него. Опитвали ли сте се да играете на дама с четиригодишно дете? Непосилно е за малчуган на тази възраст да спазва правилата -това би било прекалено голямо изискване за нивото му на зрелост. Обаче той все пак държеше „да играе с татко".
Как излязох от положението? Трябваше да направя така, че той да спечели. Не беше трудно. Приспособих правилата към неговото четиригодишно ниво. И започнахме да „играем", ще рече просто местехме пуловете както дойде. Той преместваше един, аз друг. Позволявах му да прескача моите пулове и играта много бързо свърши - той ме „победи". Което и триумфално обяви на майка си: „Мамо, бих татко на дама!" Така му помогнах да успее в началото, за да обикне тази игра."
Ако бях магьосник и можех да накарам родителите винаги да прилагат описаните девет принципа, те no-рядко щяха да изпитват чувство за провал. Щеше да им е по-лесно да отглеждат щастливи и уверени в себе си деца.
Сподели с приятели: |