Съдържание 2 Увод 3 I. Мегалитите обекти на културния туризъм

Приема се, че Стоунхендж е бил построен на три етапа, като първоначалният строеж датира отпреди 2800 г. пр. н. е. Тогава е бил изграден един малък кръг от гигантски камъни, а извън тях е бил издигнат и един островръх камък, наречен „камъкът пета”. По-късно бил оформен втори кръг, отново от огромни камъни, след което във вътрешността на тези кръгове били издигнати каменни блокове, известни като „сини камъни”. Те са една от най-забележителните страни на този монумент, тъй като около Стоунхендж няма източник на такива камъни. Предполага се, че те са били доставени от скален масив, намиращ се на 380 километра разстояние от светилището. Тук отново изниква въпросът, как „сините камъни” са били изсечени и пренесени от хората, живеещи по онова времеи разполагащи със средства на труда като дървени скрипци, салове, направени от дънери и каменни брадви и чукове? Изглежда Стоунхендж, както и множество други мегалити, е бил построен с помощта на технология, за която при наличната информация няма обяснение.

Известни мегалитни обекти в Англия са също Биркриг, Блухендж, Раунд-Лоуф, Суинсайд, Стентон-Дрю и др.

Една от хипотезите за създаването на светилището е свързана с култа към Луната и придружаващите го ритуали. Първите археологически разкопки на острова са проведени през 1857 г. Той е известен като Шотландския Стоунхендж. Предполага се, че е бил и древна обсерватория, чрез която са определяни слънчевите и лунните затъмнения, а в дните на лятното и зимното слънцестоене са се провеждали култови ритуали.

През бронзовата епоха е възможно Бру-на-Бойн да се е приемала за свещена територия и местното население да е погребвало своите мъртви на това място. След три хиляди години, келтите са построили крепост върху хълма Наут, а по-късно - през ранното средновековие, много от гробниците са били разрушени и използвани за строителни материали от ирландските кланове и норманите. Това са най-големите мегалитни паметници в Европа. Комплексът е включен в Списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Проучванията показват, че Нюгрейндж не е бил само гробница, но и древна астрономическа обсерватория. Неговите строители са притежавали инженерни техники и архитектурно знание, на които не може да бъде дадено логично обяснение от гледна точка на възприетата хронология на развитие на човечеството и периодизация на историята. Много изследователи определят Нюгрейндж като техническо чудо. Височината му е 13,5 м. а диаметъра - 85 метра. Коридор с дължина19 метра води към погребалната камера, чиято основа са вертикално поставени каменни блокове с тежина от 20 до 40 тона. Конструктивно мегалитът напомня на Стоунхендж, само че каменният кръг е покрит със земен насип. Вътре в камерата са съхранени голям ритуален каменен съд и издълбаните в стените ниши са украсени с каменна резба. Над камерата се намира стъпаловиден свод, завършващ с купол и шестметрова шестоъгълна шахта.

Пред входа на гробницата е имало кромлех с височина на менхирите от 1,5 до 2,5 м. Друг по-голям кръг от 97 менхира я е обкръжавал. Те, както и стените на коридора и погребалната камера, са покрити с орнаменти от зигзагообразни линии, триъгълници, концентрични кръгове, но най–често се среща изображение на тройна спирала. Този символ е широко разпространен в неолитното изкуство и се предполага, че е свързан с цикъла на раждането и смъртта и може би изобразява границата между живота и небитието.

Астрономическите особености на постройката също са удивителни. През зимното слънцестоене, в най-краткия ден на годината, слънчевата светлина минавайки през отвора на върха на гробницата и попада точно в погребалната зала на Нюгрейндж. Всички каменни блокове са под такъв ъгъл, че да позволяват на светлината да достигне и да бъде отразена от тях. Коридорът е ориентиран на югоизток към изгрева на Слънцето в деня на зимното слънцестоене. На входа има тесен отвор, широк около 20 см., през който проникват слънчевите лъчи от 19 до 23 декември и осветяват камерата между 14 и 21 минути. Денят на зимното слънцестоене е сакрален за много религии, включително и Християнството и символизира раждането и новото начало.

Куполът на гробницата е строително постижение. Необходими са били сложни изчисления, за да се изчисли носещата конструкция. Над централната част на постройката се издига един шестоъгълен шестметров димоотвод с каменен капак, който можеда бъде отварян. Загадка остават начинът на транспортиране на материалите за строителство и технологията на изграждане.

Значително по-късно, Нюгрейндж фигурира и в келтската митология като могила на феите. Той е бил домът на бога Дагд, неговата жена Боан и техния син Енгъс - бог на любовта. Келтите са вярвали, че всяка година в нощта на 1 ноември, считана за нощ, в която времето го няма и годината свършва, феите излизат от дома си. Днес светилището е реставрирано и е посещаван туристически обект. За деня на зимното слънцестоене се разиграва лотария за правото да бъдеш в гробницата при проникването на Слънцето.

В Наут са намерени множество културни ценности на мегалитното изкуство – над 200 камъка са резбовани със спирали, ромбове и змиевидни фигури. Срещат се и други странни изображения, например полумесец. Повечето от тях са резбовани от обратната страна на камъните, очевидно с определена цел.

Археологическите разкопки свидетелстват, че след изчезването на неизвестните му обитатели Наут продължил да бъде използван за култови цели през късния неолит и бронзовата епоха. По-късно светилището не е функционирало около две хиляди години. Намерени са следи от погребения от келтския период. В края на желязната епоха, през ранното християнство, Наут е бил превърнат в крепост с мрежа от подземни галерии и обкръжена от ров, запълнен с вода. Така, за пръв път, той е станал обитаем и е функционирал като политически център на северното кралство на ирландските крале от династията Брег. След период на военни стълкновения, свързани с нахлуването на норманите в Ирландия, комплексът е преминал под управлението на монасите от абатство Мелифънт. По-късно местността се е използвала за селскостопански цели, докато е станала държавна собственост през 1939 година.

След реновирането на целия комплекс и особено след включването му в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, той става широко известен и посещаван туристически обект. Достъпът в Наут е частично разрешен само за групови туристически посещения, като влизането в коридорите не е разрешено. Турът започва от посетителския център в селището Донор- графство Мит и продължава с екскурзовод по маршрут в комплекса Бру на Бойн.

В периодаVIII - XII в. сл. н. е. много от малките гробници са били разрушени, като са използвани за строителен материал. Построеният замък на върха на могилата Наут е бил владение на клана Уи Нейл и е станал столица на едно от 120-те кралства на Ирландия. През ранното Средновековие е имало страх да се влиза в тайнствените коридори на гробниците. Хората са вярвали, че те водят в подземния свят, в който живее митичният народ от свръхестествени хора Туата де Данан.

Всички погребения в комплекса са резултат на кремация. Интересно изключение е централната гробница Листогил, където е била извършена инхумация. Това е сложна обработка на тялото преди погребението, при която от него се отделят костите. До останките са намерени глинени и каменни топки и еленови рога, а в близост - голямо количество раковини. Впоследствие, част от гробницата е била преустроена и използвана отново.