Съдържание: 2
Изтегляне 1.11 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- LXXIV
LXXIII1. Тогава узнах един закон, който засяга наименованията на лунните месеци. Уриел, моят водач, ми даде най-подробни обяснения. 2. Записах всичко според реда, по който той всичко ми разкриваше. 3. Записах месеците в последователен ред, появяването и фазите на луната в продължение на петнадесет дни. 4. Записах кога луната изгубва изцяло своята светлина и кога има пълния си блясък. 5. През известни месеци луната пътува сама, а следващите два месеца залязва със слънцето през двете врати в средата, т. е. през третата и четвъртата. Излиза в продължение на седем дни и завършва своя ход. 6. След това се приближава до вратата, от която е изгряло слънцето и осем дни минава, също като слънцето, през втората врата. 7. И когато слънцето излиза през четвъртата врата, луната също излиза през нея в продължение на седем дни, докато слънцето почне да изгрява през петата врата. 8. За още седем дни тя се отклонява към четвъртата врата. Тогава тя е в пълнолуние, но скоро намалява и изгрява през първата врата осем дни. 9. След това отново се насочва към четвъртата врата, откъдето изгрява слънцето. 10. Видях следователно тяхното положение, също както изгрева и залеза на слънцето, в зависимост от нейните месеци. 11. Към тези дни на всеки пет години трябва да се прибавят тридесет дни, тъй като те са в повече в слънчевата година. Следователно дните във всяка една от тези пет години ще бъдат на брой триста шестдесет и четири. Всяка една от тях ще има шест дни в повече, така че се получава един допълнителен месец от тридесет дни. 12. Лунният месец е по-къс от слънчевия и звездния. 13. Впрочем той е, който направлява годините, така че да не се изменят нито с един ден и се състоят винаги от триста шестдесет и четири дни. За три години ще има хиляда деветдесет и два дни, за пет години ? хиляда осемстотин и двадесет дни, а за осем години ? две хиляди деветстотин и дванадесет дни. 14. Що се касае до лунните години, три години имат хиляда шестдесет и два дни; пет години, по-къси от слънчевите с петдесет дни, имат само хиляда седемстотин и седемдесет дни; а осем лунни години имат две хиляди осемстотин тридесет и два дни. 15. Така осем лунни години са по-къси от осем слънчеви години с осемдесет дни. 16. Годината следователно се определя от движението на слънцето или на луната; тя бива по-дълга или по-къса в зависимост от това дали я отнасят към едното или другото от тези светила. LXXIV1. Сега нека изброим началниците и князете, които управляват всяка твар, всичките звезди, както и четирите междинни дни, прибавени за допълване на годината. 2. Те се нуждаят от тези дни, които съвсем не са съставна част от годината. 3. Хората се мамят, що се касае до тези дни; те трябва да се отнесат до тези небесни светила, за да си ги обяснят, понеже един от тях се прибавя на първата врата, вторият на третата, един друг на четвъртата и последният на шестата врата. 4. По този именно начин се попълва броят на триста шестдесет и четирите положения, които образуват същия брой дни. Ето основните неща: 5. Сезоните. 6. Годините. 7. Дните, такива каквито ни ги показа Уриел, ангелът, когото Бог постави начело на всичките звезди. 8. Планетите които блестят на небето и осветяват земята. Те са: 9. Разпределителите на дните и нощите, а именно: слънцето, луната, звездите на цялата небесна стража, които заедно с всичките други колесници прекосяват небето във всички посоки. 10. Също Уриел ми показа дванадесетте врати, които се разтварят за колесницата на слънцето и от които избликват безброй лъчи. 11. Чрез тях се образува в земята лятото, когато се разтварят вратите в определено време; през тях излизат ветровете и духовете на росата, когато по божията воля в определено време се отварят прозорците по краищата на небето. 12. Видях дванадесет врати на небето в краищата на земята, от които излизат слънцето, луната, звездите и всички творения на небето на изток и запад. 13. Много още прозорци се отварят наляво и надясно. 14. Единият от тези прозорци уголемява лятната горещина, също както и вратите, през които в непрекъснат кръг влизат и излизат звездите. 15. Видях в небето колесницата на тези звезди, която обикаля над света, без никога да залезе. Една от тези звезди е по-блестяща от другите. Тя обикаля целия свят. LXXV1. Близо до границите на земята видях дванадесет врати за дванадесетте ветрове, които влизат през тях и се разпръскват по земята. 2. Три от тези врати се отварят в противоположна страна на небето, три други на запад, три надясно и три наляво. Първите три са обърнати на изток; трите последни гледат на север. Тези, които са разположени надясно и наляво, гледат съответно на юг и на запад. 3. От четири врати излизат вратите на благослова и спасението, а през останалите осем ? ветровете на отчаянието. Когато са натоварени с това, те излагат на земята и нейните обитатели, водата и всичко, което живее в нея. 4. Владетелят на ветровете излиза от източната врата и от първата врата на изток, която се наклонява на юг. Този вятър носи разрушението, засухата, задушаващата горещина и разлагането. 5. От втората врата в средата излизат равенството или точната мярка на всички неща, дъждът, плодородието, здравето и силата; от последната врата, обърната на север произлизат студът и сушата. 6. След тези ветрове идват ветровете, наречени Нотус, които духат през трите главни врати; през първата, обърната на изток, излиза горещия вятър. 7. Но от вратата в средата излизат една приятна миризма, росата, дъждът, спасението и животът. 8. От третата врата на запад, произлизат росата, дъждът, къклицата и гибелта. От тази в средата идват дъждът, росата, животът и спасението. От третата врата, обърната на запад, но която се приближава към север, идват облаците, ледовете, снегът, дъждът и росата. 10. След това идват, в четвъртата област, западните ветрове. От първата врата излизат росата, дъждът, ледът, студът и мразът; от вратата в средата ? дъждът, росата, спокойствието и изобилието. 11. От последната врата, на юг, излизат засухата, разрушението, сушата и смъртта. 12. Така завършва описанието на дванадесетте врати и четирите ъгли на небето. 13. Ето, сине мой Матусала, аз ти обясних всичките закони и всичките им добри или лоши влияния. Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 1.11 Mb. Сподели с приятели:
|