По състояние на информацията и документацията за обектите

Наличните опорни данни за недвижимото материално и природно наследство, следва да се преразгледат с цел създаване на актуална база данни.

Археологическите обекти и находки в извънселищна среда са локализирани приблизително по описание. Данните за тях се свеждат до наименование и приблизително датиране. Липсва картиране, архитектурно и геодезическо заснемане. Не са придружени със снимков материал.

Архитектурно-строителните НКЦ разположени в съвременните селища не са сигнирани в кадастралните карти/планове. Липсва архитектурно заснемане и снимков материал дори на характерни типологични образци. Съществува опасност от заличаване на тези типологии.

- неравномерна степен на проученост на археологическите обекти в различните части на крайбрежната зона;

- ниска степен на проученост и документиране на археологическите и архитектурно-строителните обекти в територията във вътрешната (южна част на общината);

- ниска степен на социализация, или липса на социализация на по-голяма част от обектите на Наследството;

- липса на актуализиран статут и териториално и обектно насочени норми и режими за опазване на голяма част от недвижимите културни ценности;

- липса на достатъчно конкретни намерения в приетите вече документи на местната власт, по отношение социализацията на обектите на наследството. Не е създаден План за опазване и управление на НКЦ. Има приети стратегически документи, които коментират НКЦ в Плана за развитие на туризма на територията на община Чепеларе и Общински План за развитие (2014-2020 г.) на община Чепеларе.

- лошо физическо състояние на обектите, част от които са застрашени от обезличаване и разрушаване;

- затруднена или липса на физическа достъпност до голяма част от тях

- ниска или липса на популяризация на обектите сред населението и туристите;

- липса на единна информационна система за НКЦ;

- липса на информираност на обитателите /собствениците на НКЦ за изискванията за опазването им, ниска мотивация на управлението на общината и липса на управленски механизми за финансиране на дейности за експониране и експлоатация и адаптация на обектите.

Систематизиране на съществуващите нормативни документи и конкретни изисквания за опазване на НКЦ.

Систематизиране на съществуващите нормативни документи и конкретни изисквания за опазването на НКЦ.

Правна и Нормативна база при реализация дейностите по ОУП в сферата на наследството:

Според международните и европейските ангажименти на Р.България, за територията на страната, респ. за община Чепеларе са в сила.

- Конвенция за защита на архитектурното наследство на Европа (ратифицирана с решение на Великото народно събрание от 25 януари 1991 г, ДВ, бр. 13 от 1991 г в сила от 1 май 1991 г), обн. ДВ. Бр. 42 от 28 май 1991 г.

- Европейска конвенция за опазване на археологическото наследство, Обн. ДВ, бр. 70 от 10 август 2004 г.

- Европейска конвенция за ландшафта, обн. Дв.Бр. 22 от 15 март 2005 г.

- Конвенция за опазване на подводното културно наследство, обн. ДВ, 06 октомври 1987 г.

- Национална нормативна система ЗНКЦМ и от 10.04.2009 г. - ЗКН, ЗУТ, ЗЗТ и съответните подзаконови актове, Концепция за Културния туризъм на МК и др.;

- Специализирани, териториално насочени нормативни документи и решения ;

- Писма, Заповеди, Протоколи и Решения на МК с придружаващите ги схеми.

За територията на община Чепеларе освен общата законова база за страната (ЗКПЦМ до 10.04.2009 г и ЗКН от 10.04.2009) не действат изискванията на конкретни териториално насочени поднормативни актове.

За съществуващите недвижими културни ценности (НКЦ) на територията на община Чепеларе не са издавани във времето различни нормативни, поднормативни и административни актове, с изключение на Заповеди за определяне на граници и режими, които формират специфична териториално-устройствена защита на обекти недвижими културни ценности.

Съгласно чл. 46 от ЗКН, според принадлежността им към определен исторически период недвижимите културни ценности са:

• 
  праисторически,
  
• 
  антични,
  
• 
  средновековни,
  
• 
  възрожденски,
  
• 
  от ново и най-ново време.
  

1. археологически: материални следи за човешка дейност, неделими от средата, в която са създадени, които се идентифицират чрез археологически изследвания;

2. исторически: сгради, съоръжения, други структури и паметни места, свързани със забележителни исторически събития и личности;

3. архитектурно-строителни: сгради, съоръжения, конструкции, части или съчетания от тях, които имат историческа, естетическа, техническа, културно- и производствено-техническа, пространствена и функционална стойност;

6. културен ландшафт: съвкупността от пространствено обособени устойчиви културни напластявания, резултат от взаимодействие на човека и природната среда, характеризиращи културната идентичност на дадена територия;

9. културен маршрут: съвкупност от историческо трасе на традиционен път с включените към него обекти на недвижимото културно наследство и ландшафти.

а) ансамбъл - териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно наследство, чиито елементи се намират в определени смислови, пространствени и естетически връзки помежду си и с прилежащата им среда;

б) комплекс - разновидност на ансамбъла, чиито елементи са функционално свързани;

в) историческо селище - урбанизирана структура, наситена с културно-исторически ценности от една или няколко епохи;

Съгласно чл. 50 ал.1 от ЗКН недвижимите културни ценности според културната и научната стойност и обществената значимост се включват в следните категории:

1. "световно значение" - вписаните в Списъка на световното наследство;

2. "национално значение" - археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната;

3. "местно значение" - свързаните с културата и историята на населени места, общини или области;

4. "ансамблово значение" - поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат;

5. "за сведение" - самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност - носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят.

Съгласно документацията на НИНКН на територията на общината са изброени следните НКЦ:

- археологически недвижими културни ценности

- сгради обявени за недвижими културни ценности - с местно значение и за сведение от които: Недвижими културни ценности с национално значение; Сгради декларирани като Недвижими културни ценности; Сгради участващи в обемно-пространствено изграждане на населените места.

За селата в общината са изброени НКЦ - декларирани, архитектурно-строителни и археологически по приложените списъци.

С режима за опазване на недвижимата културна ценност се посочват териториалният обхват и предписанията за опазване на недвижимата културна ценност и нейната среда.

Териториалният обхват се определя от границите на недвижимата културна ценност и на охранителната й зона.

До изготвянето на граници и режими на археологическите и архитектурно-строителни НКЦ важат изискванията на чл. 79, ал. 4 от ЗКН , когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона - територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра - и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях.

Единичните недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони формират защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, които се отразяват в кадастралните карти съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и в общите и подробните устройствени планове съгласно Закона за устройство на територията.

До тяхното изработване местната власт, собствениците на имоти и инвеститорите във всички зони с особена устройствена защита, сигнирани в проекта за ОУПО Чепеларе (М 1:25000 и за населените места-детайл М 1:5000) следва да спазват режимите на ползване, описани в административните актове (Протоколи) за констатиране на съответната НКЦ, местност с НКЦ, или Зона, приложени към настоящата документация, за които има такива.

За археологическите паметници - според Протоколите на комисиите към МК.

До приемането на СПН към ОУПО остава в сила задължителното изискване за съгласуване на всяка инвестиционна намеса по реда на чл. 84 от ЗКН с /МК след становище на НИНКН/.

Развитието на туризма в бъдеще , правят неотложна необходимостта от изработване на специфични правила за опазване на природните и културни ценности , на проектираната територия . До приемането на СПН към ОУП , остава в сила задължителното изискване за съгласуване на всяка инвестиционна намеса с МК (респ. становище от НИНКН).

Концепция и прогноза за развитие на системата на НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Общият устройствен план на община Чепеларе разглежда обектите на недвижимото културно наследство в пълния им обхват, като не включва устройствени предвиждания, застрашаващи тяхната цялост и физическо опазване. ПЛАНЪТ създава устройствени условия за опазване на недвижимите културни ценности и тяхната среда и за реализация на социално-икономическия им потенциал като ресурс на туризма и достояние на населението.

Преобладаваща част от достигналото до наши дни недвижимо културно наследство е съхранено именно поради неговата отдалеченост, обособеност и в голяма степен - недостъпност и изолираност спрямо съвременно функ­циони­ра­щи­те урбанизирани , селскостопански и горски територии в общината.

Що се отнася до недвижимите архитектурно-строителни паметници в селата на общината от по-късни периоди (Възраждане и следосвобожденски период ), бидейки включени в жилищните зони на съвременните н. м., пре­тър­пя­вят негативно развитие -разрушаване, изчезване и частична адаптиране към съвременните функции на средата. Това се отнася както към цялостната градоустройствена структура на жилищните зони, така и към физическото състояние на конкретните НКЦ. Селските населени места са претърпели значителни изменения на уличните пространства , в следствие на прилагане на нова улична регулация.

Интеграция и развитие на системата на НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАЛЕДСТВО при взаимодействие с другите функционални под­системи в прогнозния период.

Наличната база на НКЦ не е застрашена толкова от екстензивно развиващи се процеси на урбанизация, колкото от други съпътстващи процеси като демографска и икономическа криза и липса на основни документи, произтичащи от прилагане на специализираните закони или стратегически документи. Ето защо, задължително е тяхното създаване, и прилагане, след което ще се започнат археологически и архитектурни обследвания и проучвания. В зависимост от резултатите на тези проучвания, следва да се предприемат мерки за консервация и експониране на обектите и археологическите и архитектурни обекти, и тяхното социализиране като значим елемент на културния туризъм в общата структура на зоната.

Към обособените и отдалечените зони и отделни значими обекти на археологическото наследство с последващи устройствени мерки е необходимо да се осигури подходящ достъп (обслужващи пътища, екопътеки), а при доказана необходимост и посетителски центрове.

Във вътрешността на общината и свързаните с тях укрепления и могилни некрополи необходимата съпътстваща туристическа инфраструктура следва да се развива и в самите населени места.

В рамките на цялата територия на общината следва да се проектира и реализира цялостна информационна система за проучените и експонирани недвижими паметници с основен туристически и информационен център в гр. Чепеларе.

- за зоните с установен статут по ЗКН в неурбанизирани среди не са допустими изкопни работи, несвързани със селскостопанските работи, а за тези намиращи се в земи - горски фонд, не са допустими сечи или залесителни мероприятия в радиус 200 м около координатно локализираните обекти;

- за зони с установено наличие на археологически обекти и за имотите на археологическите обекти, след тяхното определяне, не са допустими изкопни работи, дълбочинна обработка на почвата, засаждане на дървета и култури с дълбока коренова система, като се допуска плитка обработка на почвата (оран) до 0,25 м;

Зоните с наличие на идентифицирани и категоризирани НКЦ са зони с ОСОБЕНА териториално-устройствена защита, съгласно чл. 10, ал. (2) от ЗУТ, (защитени по ЗКН).

Тези зони са означени със специална сигнатура в чертежа на ОУПО и означават допълнителен специфичен режим на устройство към основната функционална характеристика на устройствената зона. Този допълнителен, специфичен режим на устройство преди всичко е свързан с допълнителни проучвания на НКЦ и съгласувателни процедури при следващите нива на планиране и проектиране, във връзка с опазването на характера на зоната и непосредствената околна среда на НКЦ (комплекс, ансамбъл, групов или единичен паметник).

Специализираните допълващи устройствени режими са свързани с наблюдение и съгласуване на проектите за подробни планове и инвестиционни проекти с МК (респ. НИНКН) при задължителни предварителни и съпътстващи археологически проучвания - предварителни, недеструктивни геофизични, сондажни, проучвания за конкретни обекти в зоната, частични - за определени строителни петна, или цялостни - за целия имот. Документиране на археологическите находки, процедиране на проучените обекти за получаване на статут по ЗКН, наблюдение на изкопните работи при строителството на сгради, полагане на технически мрежи, реализиране на вертикални планировки и пр. от археологии, вида на археологическото проучване се уточнява съвместно от наблюдаващия археолог и НИНКН; Извършване на КРР „ин сито” когато това е препоръчано; дейности по експониране и социализация на обектите;

Тематичните зони сигнирани в специализираната схема „Природно и културно наследство” са потенциално защитени с превантивна устройствена защита по ЗУТ като Зони с концентрация на археологически НКЦ и характерни ландшафти и природни забележителности. Техните граници следва да се конкретизират след допълнителни теренни проучвания. За тези потенциално защитени територии, сигнирани в схемата „Природно и културно наследство”, като Тематични зони с данни за наличие на археологически недвижими НКЦ се въвежда режим на археологическо наблюдение. Формулировката „Зони наблюдаеми в археологическо отношение” се отнася за територии с потенциал за разкриване на археологически структури. За тези зони се предлага да се разработи т.нар. „Прогнозна археологическа карта” на базата на теренни обхождания и наблюдения, с цел изявяване на конкретни фокуси с археологически потенциал.

Предложените с проекта на ОУПО устройствени параметри са рамкови и имат за цел само най-общо дефиниране на режима на застрояване, който да гарантира съхраняването на специфичния облик и въздействие-разгледан като цялостен обект. В процедурно отношение този специализиран режим налага задължителен контрол и съгласуване с МК (респ. със становище на НИНКН).

При изработване на ПУП за населените места в общината след актуали­зи­ране на списъците на НКЦ и допълване на кадастралните данни за тях, при констатиране на селищни структури (квартали или части от тях) с концентрация на НКЦ, жилищни сгради и обществени сгради-училища, църкви, джамии, с прилежащите им структури, следва да се обособяват жилищни зони със специализиран режим (ЖМ-НКН) и съответните Специфични правила и нормативи към тях.

Подробните устройствени планове в такива зони се придружават с Правилник за приложение и специфични правила и нормативи.

За строежи в границите на имоти с недвижими културни ценности и в охранителните зони на единични културни ценности, в случаите, когато няма одобрени специфични правила и нормативи, визата за проектиране на инвестиционен проект се предхожда от Работен устройствен план със задължителни линии на застрояване, максимално допустима кота корниз и силуетни проучвания, съгласуван с МК.
Предложения за тематични маршрути за познавателен културен туризъм

В картите - схема ”Зелена система , спорт, отдих и културно наследство „ и схема „Природно и културно наследство” , туристическите маршрути са сигнирани схематично . Тези тематични маршрути са част от няколко основни туристически направления , които започват от гр. Чепеларе, като изходен пункт. Направленията задължително включват компонентите КИН, отдих, природна забележителност. Туристическите маршрути, включващи обекти на културното наследство, подлежат на разширение след консервацията и експонирането на други археологически обекти, съобразно експозиционните им качества.

Налице са възможности (на ниво регионални туристически сдружения) за създаване на съвместни туристически пакети и организиране на общи тематични културни маршрути със съседни и близки общини.

Културният елемент на маршрутите е по теми:

1. Тракийски и антични паметници на културата – селища, некрополи, могили

2. Традиционна архитектура (къщи, църкви и джамии от 19 и 20-ти веки)

3. Култова архитектура – църкви, параклиси и джамии

Насоки за формиране на политики на община Чепеларе, насочени към развитие на културния и познавателния туризъм

- изявяване на проблемни зони по териториален признак- зони с голям инвестиционен натиск, зони с голям потенциал на НКН;

- интегрирано развитие на културния, познавателния, научния и еко–туризма, селски туризъм;

-интегрирано развитие с другите подсистеми - инфраструктура, комуникации и транспорт, рекламно и информационно обезпечаване, развитие на леглова база и обслужване, система от туристически информационни центрове;

- формиране на различни видове културни маршрути; по териториален принц ; тематични - по исторически периоди - тракийски паметници; антични паметници - тракийски, гръцки и римски, антични и средновековни паметници; култови паметници; традиционна жилищна архитектура;

- стимулиране създаване на исторически, краеведски, етнографски и други подобни дружества и НПО в населените места от центровата система на Плана , и там където има струпване на НКЦ;

- въвеждане на лекционен курс, като допълнителни занимание в гимназията

- Изработване на План - концепции за опазване и управление (ПОУ) за териториите придружени с правилници за приложението им и със Специфични правила и нормативи към инвестиционните намеси в средата;

- Разработване на Програма за изготвяне и реализиране на инвестиционни проекти за консервация, реставрация, експониране и благоустрояване за отделни обекти.

Предпоставка за развитието на туризма като икономически сектор е наличието на природни, културни, антропогенни ресурси. Запазени са материални следи от различни епохи и култури. Най-старите исторически пластове са датирани ново каменната, бронзовата и желязната епоха и носят белези на тракийска, гръцка, римска и византийска цивилизации.

Природните дадености на региона позволяват развитието на селски, спортен, природолюбителски, екскурзионен и културно-исторически туризъм, които могат да доведат до удължаване на туристическия сезон. Пример в това отношение е с. Орехово, в което селският туризъм се развива успешно.
На територията на общината съществуват редица трансгранични, регионални и местни маршрути, които се използват от туристите при посещения. По-известните от тях са:

- 200 км екотуризъм и биоразнообразие – трансграничен маршрут, който тръгва от с. Хвойна и стига до прохода Елидже (Гърция). По този маршрут са изградени и поставени съоръжения за отдих и почивка.

- "От плажовете на Тракия до върховете на Родопите" - трансграничен маршрут (Александропули-Чепеларе), който популяризира изработената и действаща GPS система на обектите за настаняване, хранене и услугите предлагани на територията на община Чепеларе.

- Родопи - Егейски бряг - трансграничен маршрут – включва туристическите обекти в община Чепеларе, община Рудозем и Хасковска област, a от гръцка страна е област Еврос и общините – Комотини и Ксанти.

- Маршрутите Рудопия с основни пунктове в региона: гр. Смолян, с. Момчиловци, гр. Чепеларе и к.к. Пампорово. Интернет страницата (www.rudopia.org), представя възможностите на планинското колоездене. В нея са описани повече от 25 маршрута.
През Община Чепеларе преминават и туристически маршрути, много подходящи за пешеходен туризъм:

Маршрути с високо натоварване:

1. Пампорово – Мечи Чал – Мечо гробе – х. „Изгрев” – м. Глухите камъни – Чудните мостове – х. „Кабата” – през с. Малево и с. Хвойна;

2. Пампорово – Мечи Чал – Мечо гробе – х. „Изгрев” – м. Глухите камъни –м. Гробен проход (Мезаргедик) – х. „Персенк” – х. „Връховръх” – Перущица;

3. Пампорово – Мечи Чал – Мечо гробе – х. „Изгрев” – м. Глухите камъни – м. Гробен проход (Мезаргедик) - х. „Персенк” - х. „Връховръх” – х. „Бряновщица” – Храбрино;

4. Пампорово – Мечи Чал – Мечо гробе – х. „Изгрев” – м. Глухите камъни –м. Гробен проход (Мезаргедик) – х. „Персенк” – Бяла Черква – х. „Здравец”;

5. Пампорово – Мечи Чал – Мечо гробе – х. „Изгрев” – м. Глухите камъни – Чудните мостове – х. „Кабата” - през с. Малево и с. Хвойна – с. Павелско – х. „Пашалийца” – м. Хайдушки поляни – х. „Момчил юнак” – с. Момчиловци;

6. Пампорово – Мечи Чал – Мечо гробе – х. „Изгрев” – м. Глухите камъни – Чудните мостове – х. „Кабата” - през с. Малево и с. Хвойна – с. Павелско – х. „Пашалийца” – м. Хайдушки поляни – х. „Момчил юнак” – Национална Астрономическа Обсерватория – Роженски поляни – Пампорово;

7. Пампорово – Рожен - Национална Астрономическа Обсерватория - х. „Пашалийца” – гр. Лъки – с. Борово – Кръстова гора – с. Мостово – Белинташ;

- Чепеларе - х. „Изгрев” - м. Глухите камъни - м. Мезаргедик – Природен феномен „Чудните мостове” - х. „Кабата” – с. Малево – с. Хвойна – може да бъде и двудневен, ако има преспиване на х. „Скалните мостове”;

- Чепеларе – параклис „Свети Петър и Павел” – м. „Чуфаджийца” – параклис „Света троица” - Национална Астрономическа Обсерватория - параклис „Света троица” – местността Роженски поляни – параклис „Свети дух” – параклис „Свети Кирик и Юлита” – параклис „Свети Панталеймон” – с. Проглед – параклис „Света Марина” – параклис „Свети Илия” – Чепеларе;

- Чепеларе - х. „Изгрев” – с. Забърдо - Природен феномен „Чудните мостове”- връх Персенк – с. Орехово – с. Хвойна;

- Чепеларе – изоставеното село Караманица - Национална Астрономическа Обсерватория - х. „Пашалийца” – с. Павелско;

- Чепеларе – Янчовица - местността Роженски поляни – местността Светицата – к.к. Пампорово – Мечи Чал – Чепеларе.