Съдържание анализ на съществуващото положение

Към настоящия етап на развитие на България редица производства отчитат бързо нарастване на броя наети спрямо средно европейските стойности. Причините за това са няколко. Първо, редица „прохождащи“ подсектори имат изключително ниска база за сравнение и появата на всяка нова по-голяма фирма дава осезаем ефект в общите данни за заетостта. Второ, страната ни отчита и по-високи темпове на ръст на БВП от редица страни на ЕС (27), като причините за това са сходни.

Ефектът на индустриалната структура се представя от следното уравнение:

За БВП За наети

(2) I = S [Ri * (Ni - Ny)] или където: Ni - националният темп на растеж на индустрията i. Ny - темпът на растеж на БВП през изследвания период; Ri - процентът на БВП, произведен в икономически сектор i;

където: - местната заетост в началото на периода; - националната заетост в края на периода; - националната заетост в началото на периода; - ефекта от секторния дял;

За БВП За наети

(3) РКЕ = S [Ri * (Si - Ni)] или където: S i - темпът на растеж на индустрията i в изследвания регион;

където: - ефектът от регионалния дял;

Следното уравнение илюстрира процедурата:

(4) Реален ръст на БВП = S [Ny * Ri] + S [Ri * (Ni - Ny)] + S [Ri * (Si - Ni)]

или

(5) - = + +

(6) - = Ni + Si + Ri

Финалната процедура на формула (6) изисква да се направи верификация на получения резултат.

Той се основава на логиката, че регионалният растеж е равен на сбора от регионалния дял и изменението, или

G (Регионален ръст) = R (регионалния дял) + S (изменението/shift/) От своя страна изменението се поделя на: Диференциален дял и Про­пор­цио­на­лен дял (Sd) (Sp) или G (Регионален ръст) = R (регионалния дял) + Sd + Sp (изменението/shift/)

В настоящата прогноза за нуждите на ОУП на община Чепеларе се прилага подходът, използващ данни за броя наети по трудово или служебно правоотношение за периода 2008-2013. В началото на периода влизат в сила последните изменения в структурата на КИД-2008 (A21). С помощта на изчисляването на коефициент на локализация (LQ) на база данните за наети, се търси местоположението на секторите в двумерно пространство. Целта е да се определят сектори, които притежават сравнителни предимства, базови са за регионалната икономика на общината и са носителите на растеж, но разпределен спрямо националния импулс, секторния дял и регионалната адаптивност.

Прилаганата разновидност на ДАДД налага изчисляването на диференциален и пропорционален дял, чрез които се търси каква е степента на конкурентоспособност на секторите на регионалната икономика.

• 
  Ефект на местния фактор;
  

• 
  Индустриален микс (смесен) ефект;
  

Заедно пропорционалният и диференциалният ефект формират общата промяна (Total shift).

След като се направят необходимите изчисления и анализи, се пристъпва към верификация на получените данни. Това става чрез изчислителен метод със следния общ вид:

	Категория	Формули на числови стойности
1	Обща заетост в региона в началото на периода	(-)
2	Обща заетост в региона в края на периода
3	Реална промяна в заетостта /ръст/	= - +
4	Националният компонент в ръста на заетостта	(-)
5	Обща промяна /Total shift/	= - (
6	Диференциален ефект	-
7	Пропорционален ефект	- - -

В настоящата прогноза се използва показателят „Наети лица по трудово или служебно правоотношение” по икономически сектори на КИД - 2008.

По дефиниция наети лица (НСИ) са:

• 
  Наети лица са лицата, които са в трудово правоотношение с работодателя съгласно Кодекса на труда и в служебно правоотношение съгласно Закона за държавния служител, по силата на които правоотношения те получават възнаграждение в пари или натура под формата на работна заплата за извършена в определен обем и качество работа, независимо дали договорът за наемане е постоянен или временен, на пълно или непълно работно време.
  

Използването на ДАДД позволява да се установят с голяма точност постигнатите от икономическите сектори резултати по отношение на заетостта. Анализът позволява да се разкрие до каква степен националните тенденции стимулират или забавят развитието, как се отразяват секторните изменения на региона и накрая как самият регион се адаптира.

В национален мащаб положителен темп по отношение на броя наети имат секторите A, J, K, Q, R и S. Всички останали сектори имат негативен темп. Това поражда и негативно национално влияние в тези сектори.

На национално ниво най-значително е намаляването на наетите в секторите строителство /F/, B /добивна промишленост/, C /преработваща промишлености/ и О /държавно управление/. Налице е ускорен процес на деиндустриализация на страната независимо от редица мерки насочени към стимулиране на нефинансовия сектор, което ярко се илюстрира от броя наети. Особеността е, че при миграция на работната сила към сектора на услуги, тя загубва своите производствени традиции и навици и много трудно се връща към производствени дейности.

Фиг. 1.2.1.1. Темп на изменение в броя на наетите по икономически сектори в България за периода 2008-2013 г.

Източник: НСИ

Секторите, които почти не променят своето състояние по отношение на броя наети са E, G, H, I, K, L, M, и Р. Всички те имат темп на изменение не по-голям от 7%.

Таблица 1.2.1.1. ЮЦР - Динамичен анализ на движението на дяловете на ЮЦР 2008-2013 г. спрямо България 2008-2013 г.

Можем да интерпретираме получените данни като ги разделим на две големи групи. Първата група (1) обхваща секторите, в които районът следва националния тренд без оглед на това дали той е отрицателен или положителен. Втората група (2) са секторите, при които темпът на нарастване е обратен по посока на националния, независимо от това дали е положителен или отрицателен.

Към първата група са секторите:

(1) A, B, C, F, G, H, I, L, N, O, P, Q, R, S. Всички те следват националната тенденция в своя темп на развитие по отношение на заетостта. Това не е изненадващо, тъй като районът е водещ в икономическо отношение и формира значителна част от националния тренд. Тази група можем да поделим на две подгрупи с положителен и отрицателен темп (1.1 и 1.2).

(1.1.) С положителен - A, I, N, Q, R, S;

(1.2.) С отрицателен - B, C, F, G, H, L, O, P;

(2.) Към втората голяма група принадлежат - D, E, J, K, M;

По отношение на заетостта на съответния сектор в района можем поделим втората група на две подгрупи с отрицателен и положителен темп. След като един сектор попадне в една от тези подгрупи, то задължително националния темп е обратен по знак.

(2.1.) С положителен районен темп - D, M;

(2.2.) С отрицателен районен темп - E, J, K.

Интерпретация на резултатите за Южен Централен район от ниво 2:

Първата голяма група (1) ни разкрива, че секторите които допринасят най-много за заетостта са от първата подгрупа 1.1, тъй като те следват националния темп на развитие, който в случая е позитивен. Следователно, в бъдеще пропорционалният ефект към тези сектори ще бъде също позитивен, като някои сектори ще имат и позитивен диференциален ефект. По отношение на група 1.2. можем да кажем, че тези сектори са групата на най-бавно развиващите се за района. Те, освен че регистрират негативен районен темп, имат и негативен национален темп. Следователно тези сектори в бъдеще ще имат и негативен пропорционален ефект, но някои от тях могат да имат положителен диференциален ефект. Така или иначе, тяхното значение за регионалната икономика в бъдеще ще намалява.

Втората голяма група включва секторите, които не следват националния тренд. Тоест, те се развиват под влиянието на фактори с различно действие спрямо националния тренд. Към първата подгрупа (2.1.) са секторите, които имат позитивен темп на нарастване на заетостта в района, но тези сектори имат отрицателен темп на нарастване в национален план. Следователно, районът разполага с някакво сравнително или конкурентно предимство, което преодолява негативната национална тенденция. Това са секторите, които в нашия анализ осигуряват позитивния диференциален ефект заедно с някои от подсекторите от подгрупа 1.1.

Втората подгрупа (2.2) включва подсекторите, които в районен план имат негативен темп, но в национален положителен. Това са секторите, в които районът губи бързо наети, защото след като в национален план секторът е нарастващ, то има други райони в страната, в които заетостта нараства благодарение на много повече инвестиции в тези сектори. Тези сектори могат да допринесат, както положителен така и отрицателен диференциален и/или пропорционален ефект.

2. 
   Приложение на ДАДД спрямо броя на наети по сектори на КИД - 2008 за община Чепеларе за периода 2008-2013 г.
   

Можем да интерпретираме получените данни, като ги разделим на две големи групи. Първата група (1) обхваща секторите, в които общината следва националния тренд, без оглед на това дали той е отрицателен или положителен. Втората група (2) са секторите, при които темпът на нарастване е обратен по посока на националния, независимо от това дали е положителен или отрицателен.

Към първата група са секторите:

(1) A, D, F, G, H, L, M, N, O, P, Q, R. Всички те следват националната тенденция в своя темп на развитие по отношение на наетите. Тази група можем да поделим на две подгрупи с положителен и отрицателен темп (1.1 и 1.2).

(1.1.) С положителен - A, N, Q, R;

(1.2.) С отрицателен - D, F, G, H, L, M, O, P.

(2.) Към втората голяма група принадлежат - C, E, I, J, K, S.

По отношение на заетостта на съответния подсектор в общината можем да ги поделим на две подгрупи с отрицателен и положителен темп секторите в общината. След като един сектор попадне в една от тези подгрупи, то задължително националния темп е обратен по знак.

(2.1.) С положителен местен темп - C;

(2.2.) С отрицателен местен темп - E, I, J, K, S.

Първата голяма група (1) ни разкрива, че секторите, които допринасят най-много за заетостта, са от първата подгрупа 1.1, тъй като те следват националния темп на развитие, които в случая е позитивен. Следователно в бъдеще пропорционалният ефект към тези подсектори ще бъде също позитивен, като някои от тях ще имат и позитивен диференциален ефект. Група 1.2. са секторите най-бавно развиващи се на територията на общината. Те освен, че регистрират негативен общински темп, имат и негативен национален темп. Следователно тези сектори в бъдеще ще имат и негативен пропорционален ефект, но някои от тях могат да имат положителен диференциален ефект. Тяхното значение за регионалната икономика в бъдеще ще намалява.

Втората голяма група включва секторите, които не следват националния тренд. Те се развиват под влиянието на фактори с различно действие спрямо националния тренд. Към първата подгрупа (2.1.) са секторите, които имат позитивен темп на нарастване на заетостта в общината, но тези сектори имат отрицателен темп на нарастване в национален план. Следователно общината разполага с някакво сравнително или конкурентно предимство, което преодолява негативната национална тенденция. Това са секторите, които в нашия анализ осигуряват позитивния диференциален ефект, заедно с някои от секторите от подгрупа 1.1. В община Чепеларе за периода 2008-2013 г. в тази група попада сектор C.

Втората подгрупа (2.2) включва секторите, които в общински план имат негативен темп, но в национален положителен. Това са секторите, в които общината губи бързо наети, защото, след като в национален план секторът е нарастващ, то има други области и общини в страната, в които заетостта нараства благодарение на много повече инвестиции в тези сектори. Тези сектори могат да допринесат както положителен, така и отрицателен диференциален и/или пропорционален ефект.

3. 
   Прогноза за икономическата система на община Чепеларе на база ефект на мултипликатора
   

1. 
   Експортно ориентирани сектори (Еех) - включват всички дейности, за които ефективното търсене е външно за региона и основната част от продукцията се изнася. Тези сектори осигуряват по-голямата част от нетните парични потоци в региона.
   
2. 
   Местни сектори (Еres) - включват се всички сектори, за които ефективното търсене е вътрешно за региона. Това са производствените системи, които всекидневно обслужват потребностите на местното население.
   

Например: ако регион разполага с общо 100 000 души работна сила, като в експортно ориентираните сектори са заети 40 000, а в местните - 60 000, това означава, че съотношението между местни и експортно ориентирани дейности е 1,5. С други думи, всеки две създадени допълнително работни места в експортно ориентираните сектори, ще генерират 3 нови работни места в местните сектори. От тази гледна точка бихме могли да изчислим общото въздействие при нарастването на експортно ориентираните сектори. Например разкриването на ново предприятие, което създава работа за 200 души, ще създаде 300 нови работни места в местните сектори. Така общият кумулативен ефект би се равнявал на 500 нови работни места.

Уравнението на икономическия мултипликатор има следния общ вид:

където: Et е общата заетост

Ex - заетостта в експортно базираните сектори.

а - параметър, който определя взаимовръзката между експортно базираните и местните икономически дейности. Например ако заетостта в местните сектори е 75%, то а ще има стойност от 0,75.

Трябва задължително да се отбележи, че мултипликаторното съотношение действа и в обратния смисъл. Например, затварянето на предприятия в експортно ориентираните сектори задължително ще доведе до много по-голяма загуба на работни места в местните сектори. Това пряко се отчита от пропорционалния ефект в ДАДД на община Чепеларе.

За целите на прогнозата ще определим експортно ориентираните сектори и местните сектори.

Експортно ориентирани сектори: А, C, D, G, I, J, K, M, R. През 2013 г. всички те обхващат 2 020 д., които се равняват на 76,0% от всички наети /общ брой наети на местно ниво - 2 658 д./. През посочената година, нефинансовите предприятия в общината реализират нетни приходи от продажби в размер на 141 851 хил. лв. Следователно, на един нает в местната икономика, се падат по 53,4 хил. лева нетни приходи от продажби.

Местни сектори: Е, F, H, L, N, O, P, Q, S, като всички те обхващат 638 бр. наети, равняващи се на 24,0%. Коефициентът между експортно ориентираните и местните сектори е 0,32 /съотношение между брой наети в местните сектори към брой наети в експортно ориентираните сектори/. На база горната логика, то параметър а има стойност 0,24. Трябва да имаме предвид, че община Чепеларе изпитва намаляване на наетите през наблюдавания период. Тъй като това е сегашното съотношение за периода 2008-2013 г., ще приемем, че при стойност от 0,24 той отразява реалистичния сценарий на развитие. Параметър „а“ със стойност 0,30 би представлявал оптимистичния и стойност на параметър а от -0,10 би представлявал песимистичния вариант на развитие. Тази прогноза допуска нарастване на броя на наетите във всички варианти за развитие, тъй като сегашната икономическа система няма да може да реализира растеж, без физическо нарастване на броя на наетите.

При така поставените условия може да се извърши следната обща прогноза за броя наети за период от 20 години, до края на 2035 г.:

Таблица 1.2.3.1. Прогноза за броя на наетите за период от 20 години до края на 2035г.

С оглед на реалистичността на прогнозата в следващите 20 години, нека допуснем икономически растеж от 1,5 % на годишна база. При тази консервативна прогноза към 2035 г. при пропорционално нарастване на нетните приходи от продажби, стойността би била 71,9 хил. лв на един нает.

Таблица 1.2.3.2. Прогноза за нетните приходи от продажби 2035 г.

От данните е видно, че дори при песимистичния вариант, икономически растеж по отношение на нетни приходи, БВП и БДС ще се реализира. Той ще произтича от все по-високите технологии, обновяването на икономическите сектори, националния растеж, както и други фактори с външен характер.

3. 
   Развитие на социалната база
   

Таблица 1.3.2. Прогноза за броя на наетите за период от 20 години до края на 2035г.

Необходимо е съхраняване и оптимизиране дейностите по образование, здравеопазване и социални услуги за да се отговори на бъдещите нужди на населението при реалистичните демографски прогнози на населението.

2. 
   Прогноза за пространствено развитие
   

Обхватът на разработката включва землищата на всички села на територията на Община Чепеларе (Орехово, Малево, Хвойна, Павелско, Студенец, Забърдо, Лилеково, Острица, Зорница, Дряновец, Богутево, част от Здравец, Проглед), както и землището на общинския център – гр. Чепеларе.

Преобладаващата селищна структура на община Чепеларе е компактната и линеарната, обуславена от природо-географските условия и преминаващи през населените места реки и главни пътища, които са градообразуващи фактори.

Предвижданията на ОУПО Чепеларе за пространствено развитие са насочени основно към социално-икономическото развитие, създаване на условия за реализация на инвестиционни инициативи, отговарящи на целите и приоритетите на регионалното развитие, както и доразвиване на положителните идеи и тенденции, заложени в предходни устройствени планове за територията на общината (такива са ПУП, както и ОУП на к.к. „Пампорово“ и „Ски Център Чепеларе“). Моделът на развитие на общината се характеризира със селищните системи и стремеж към устойчиво и балансирано развитие на цялата територия съобразявайки се с естествените демографски процеси, природните дадености и потенциала за развитие на туризма.

1. 
   Основно предназначение на териториите, режими на устройство и параметри на натоварване
   
   1. 
      Основно предназначение на териториите
      

• 
  
  Изтегляне 5.8 Mb.
  
  Сподели с приятели: