Съдържание анализ на съществуващото положение

Като изходна информация при разработването на подсистема Културно и природно наследство са ползвани данни и информации от различни източници, съдържащи данни за налични в територията археологически и архитектурно-строителни обекти и ансамбли, декларирани и обявени паметници на културата - актуализиран списък на недвижимите културни ценности за община Чепеларе от НИНКН и РИМ-Смолян, изисквания от Заданието за проектиране на Общ устройствен план на Община Чепеларе. В резултат на проучване и анализ на наличната изходна информация на картата на общината са сигнирани всички паметници с Протоколи и Решения на МК, със статут „зони с особена устройствена защита”, както и отделни идентифицирани археологически обекти, за които съществуват данни от посочените източници.

За нуждите на ПЛАНА са ползвани следните документи и източници:

- Данните и изискванията, включени в Задание за изработване на проект за Общ устройствен план на община Чепеларе.

- Становище на Министерство на културата относно Заданието за изработване на проект за ОУПО Чепеларе

- Информация от Националния документален архив (НДА) при НИНКН и Регионален исторически музей - Смолян предоставена от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ

- Писма и Заповеди на Министерството на културата.

- Регистър на недвижимите културни ценности от НДА при НИНКН (Приложение 11.1.1.);

- Писмо на РИМ-Смолян

- Списък на военни паметници и паметни плочи в Община Чепеларе, (Приложение 11.1.4.).

- Национална концепция за пространствено развитие 2013-2025

- Областна стратегия за развитие на Област Смолян2014-2020

- Регионален план за развитие на ЮЦР 2014-2020

вж. също: Правила и нормативи за планиране на населените места (ДВ, бр. 21 и 22 от 1970, с изм. и доп.); Наредба № 1/1994 г. за геозащитна дейност (ДВ, бр. 12 от 1994, с изм. и доп.); Наредба № 2/1998 г. за застрояване в земеделските земи (ДВ, бр. 48 от 1998 г., с изм. и допълнения).

В района на община Чепеларе има следи от праисторическа, тракийска, римска, елинска и старобългарска култура. На територията на общината има 61 паметника на културата, четири от тях са с национално значение. Някои от крепостите тук са от V - І век преди Христа, а Крепостта Заград е единствената крепост от ХІІІ век преди Христа, чиито останки са запазени и до днес. Смята се, че крепостите са охранявали тракийския път от егейския град Абдера за Истрос (река Дунав). Използван близо хилядолетие от траки и елини, пътят е настлан от римляните със солидна каменна настилка, която и днес се използва за пешеходен туризъм. Крепостите са използвани до падането на Родопите под Османско владичество.

Рудните запаси в този регион са благоприятствали развитието на металообработването и бижутерийните занаяти още от Древността. Находките на бронзови фибули от тракийски тип са доказателство, че там са съществували центрове за метални отливки, които са процъфтявали още в 7 - 8 в.пр.н.е. Повече от 1/3 от тях са самовъзникнали и са били открити на територията на Община Чепеларе. Рудодобивът продължава да се развива дори след като регионът е бил завладян от римляните. Вторична информация за това откриваме в раздел за минното дело и за тези, които работят с него в Закон на император Валентиан I (364-375 г. сл.н.е.) и в творбите на римския поет Клавдий IV. Откритите археологически находки като стъклени съдове, чаши, брошки, монети и керамика са от късния Римски период (379-450) и свидетелстват за непрекъснат интензивен живот в региона.

По време на българското Възраждане (1762-1878 г.) се наблюдава активна културна и образователна дейност в град Чепеларе и селата около него, за което свидетелстват 14 църкви и 72 параклиса. Четири от църквите са обявени за паметници на културата с национално значение, а една от църквите и 15 параклиса – за паметници на културата с местно значение. Всяка църква е имала училище като неразделна част от нея.

Миналото на гр. Чепеларе все още не е напълно проучено. Днес се приема, че двутомната история „Миналото на Чепеларе“, написана от Васил Дечев има по-скоро етнографско-литературна стойност, отколкото историческа.

Проведените археологически проучвания в региона и намерените находки, свидетелстват за наличие на живот на територията на съвременния гр. Чепеларе и околностите му от епохата на неолита до днес. Най-старите находки са предмети и некрополи от епохата на неолита (VІ-V хил. пр. Хр.), могилни некрополи от ІV-V в. сл. Хр., гробници на българи християни от ХІІ – ХІV в. и др.

По голямата част от основателите на съвременното селище Чепеларе са преселници от село Забърдо. В началото на 1729 година тринадесет души от Забърдо и трима преселници от други населени места закупуват общо 16 дяла от имот, представляващ планината „Хаджиица“ с владало (тапия), издадено от турският ефкаф (нотариус), намиращ се в Пловдив, при което след това те се заселват постоянно в землището и оттогава Чепеларе става същинско постоянно заселище като населено място с различни махали - „Горната махала“, „Долната махала“, „Шабановската махала“, „Сивковската махала“ и други.

Село Павелско е най-старото село в Рупчос, което заема част от северните склонове на Централните Родопи. С това позабравено вече старинно име Рупчос от векове се е знаел един от най-живописните райони на Родопите, обхващащ водосборния район на Чепеларска река в нейното средно и горно течение. Областта Рупчос започва от водослива на Юговска с Чепеларска река, на няколко километра южно от село Бачково и продължава на юг до седловината Рожен.

Първото поселение на с. Павелско не е било на сегашното място и е носело името на махалите, пръснати наоколо. Намерените в района археологически находки са доказателство за поселища от древността. При създаването на историческата карта на България за периода преди пети век от новата ера, в нея е отредено място само на Павелско и Гела от Централни Родопи. Павелско е заселено на днешното си място през 1660 г. от бегълци от с. Борово. Населението на Павелско изповядва православната религия. И тук се разказва легендата за пещерите Челевещница, в които се е укривало и е било избито от турците местното население, неприемащо исляма. Пещерите с името Челевещница са три на брой, разположени около селата Павелско, Забърдо и Орехово.

В района на с. Забърдо е съществувало древно поселище още през 4-5 век след Хр. и дори преди това. Доказателство са останките от тракийско селище и разрушената крепост Заград. Близо до Забърдо се намира и много добре съхранен римски път. Според османски списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с джизие от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските семейства в Забърдо е 135, т.е. към 1635 г. селото е съществувало в пределите на Османската империя.

Село Хвойна е разположено в Хвойненската котловина /Ропката/ и е в центъра на историко-географската област Рупчос от Средни Родопи. Село Хвойна е основано около 1750-1760 г. През 1800 г. в селото е изграден Каменния мост над река Ореховска, а през 1857 г. са построени църквата „Свети Илия” и килийното училище.

През 1891 г. Костадин Златанов, като кмет на с. Хвойна, построява Нареченските минерални бани.

Сегашното село Орехово е на около 300 години. На мястото му в древността е имало древно римско селище. В средата на XVIII век селото е мюсюлманско и е част от нахията Рупчос. По това време то води упорити съдебни и извънсъдебни битки със съседното село Тимурджи (дн. Лилково) заради владеенето на летни пасища (яйлаци). Първото българско училище в Орехово е открито през 1866 г.

От 1879 до 1 януари 1895 година от Орехово са изселени 138 семейства с 724 жители-помаци, съответно 712 в Мала Азия и 11 в Източна Тракия.

Историята на селото е описана в селищната монография „Орехово“ на писателя Атанас Калинов.

Архитектурните обекти на територията на община Чепеларе са предимно църкви, къщи и параклиси от периода на Възраждането. Прави впечатление огромният брой параклиси, строени от местното население, дори и в наши дни. На територията на общината има и пет джамии.

Ето по-важните религиозни храмове намиращи се на територията на общината:

- Църква ”Възнесение Господне” – с. Павелско, построена през 1834г. и осветена на следващата 1835г. (20 юли – Илинден) от Пловдивския митрополит Никифор. През 1894 г. към нея е построена най-високата в Средните Родопи камбанария – 17 м. Църквата е декларирана като художествен паметник с национално значение.

- Църква ”Възнесение Господне” – с. Малево построена през 1860 г. - паметник на културата с национално значение.

- Църква ”Св. Пантелеймон” – с. Проглед построена през 1921 г., а осветена през 1928 г. През 1983 г. към църквата е изграден комплекс от притвор, канцелария и камбанария.

- Църква “Успение на Пресвета Богородица” – к.к. Пампорово представлява триабсидна, кръстовидна постройка. Осветена е на 30.10.1999 г. от пловдивския митрополит Арсений.

- Църква “Св. Неделя” – с. Орехово построена през 1882 г., когато е и осветена от епископ Гервасий.

В гр. Чепеларе, както и в селата Лилеково, Зорница, Богутево и Острица има по една джамия – месчид, като най-старата от тях е тази в с. Богутево. Действащите в момента джамии са в гр. Чепеларе и в с. Богутево.

Други обекти, параклиси и съвременни паметници в различните населени места са:

- Узунската къща- гр. Чепеларе, с богата и живописна украса от 1870 г.;

В с. Павелско като архитектурни паметници са декларирани 5 къщи, 16 параклиса и един римски мост. Това са:

- Къща Иван Белев;

- Къща Иван Батинов;

- Къща Иван Пиндев

- Къща Иван Пънев;

- Къща Елена Ат. Станкова;

- Параклис “Св. Атанасий Велики”;

- Параклис “Св. Йоан Предтеча”;

- Параклис “Св. Георги”;

- Параклис “Св. Прокопий”;

- Параклис “Св. Варвара”;

- Параклис “Св. Константин и Елена”;

- Параклис “Св. Илия”;

- Параклис “Св. Димитър”;

- Параклис “Успение Богородично”;

- Параклис “Св. Николай”;

- Параклис “Св. ап. Петър и Павел”;

- Параклис “Св. Архангел Михаил”;

- Параклис “Св. Троица-Св. Дух”;

- Параклис “Св. Теодор Тирон”;

- Параклис “Св. Параскева”;

- Параклис “Св. Мина”;

В с. Хвойна има:

- Три къщи, обявени за паметници на културата;

- Килийно училище, построено през 1857 г. в църковния двор на ц. „Св. Илия”;

- Параклис ”Св. Дух”;

- Параклис ”Успение Богородично”;

- Параклис ”Св. Константин и Елена”;

- Параклис ”Св. Георги”.

В с. Малево съществуват:

- Параклис ”Св. Власий”

- Параклис ”Св. Илия”

- Параклис ”Св. Георги”

- Параклис ”Св. Варвара”

- Параклис ”Успение Богородично”

В с. Проглед се намират:

- Родна къща на Дичо Петров (Таков); паметник на културата с национално значение.

- Параклис ”Св. Пантелеймон”;

- Параклис ”Св. Марина” – построен през 1940 г. върху развалините на старо черковище.

- Параклис ”Св. Илия” – построен през 1930 г.;

- Параклис ”Св. Троица” – построен през 1935 г.;

- Параклис ”Св. Кирик и Юлита” – построен през 1932 г.

- Параклис „Св. Георги Победоносец” – построен 2010 г.

В к.к. Пампорово се намира параклис „Св. Николай Чудотворец”, който е построен в двора на хотел „Родопи”, к.к. Пампорово, осветен е на 06.12.1999 г. „КЦМ” АД дарява парцела и подпомага строежа.

В с. Орехово съществуват:

- Параклис ”Възкресение Христово” – построен с лични средства на Иван Велков Пелтеков през 20 – те години на ХХ век.

- Параклис ”Успение Богородично” – построен през 1888 г. от Мирчо Златков;

- Параклис ”Св. Петка” – построен през 1888 г. от Мирчо Златков;

- Параклис “Св. Атанасий Велики”;

- Параклис ”Св. Неделя”;

- Параклис “Св. Георги”;

- Параклис ”Св. Варвара”;

- Параклис ”Рождество Богородично”;

- Параклис ”Св. Илия”;

- Параклис ”Св.ап. Петър и Павел”;

- Параклис ”Св. Ана”;

- Параклис ”Св. Троица-св. Дух”;

- Параклис ”Св. Архангел Михаил”;

- Параклис ”Св. Мина”;

- Параклис ”Св. Йоан Рилски”;

- Параклис ”Св. Богородица-Страдаща”;

- Параклис ”Възнесение Господне”;

- Параклис ”Св. Николай”;

- Параклис ”Св. Кръст Господен”;

- Параклис ”Св. Йоан Предтеча”.

В съвременната история на Чепеларе има издигнати няколко паметника:

- Паметник на загиналите във войните в Чепеларе, издигнат за увековечаване на паметта на загиналите във войните чепеларци. Проектът на паметника е изработен от скулптурите Никола Попов и К. Ихтяров от гр. Пловдив. Освещаването му било на 08.08.1937 г. от Пловдивския митрополит- епископ Харитон.

- Паметник на капитан Петко Войвода, издигнат през 2004 г., в знак на почит към легендарния войвода и неговия принос за оставането на селището в пределите на България след Берлинския конгрес. Благодарение на Петко Войвода, градът е получил свободата си няколко десетилетия по-рано от съседните селища в Родопите, останали извън границата на България.

- Скулптурна композиция „ГОСТОПРИЕМСТВОТО НА РОДОПА ПЛАНИНА” разположена на пътя Пловдив – Смолян на разклона за природния феномен „Чудните мостове”.

- Паметник на Васил Дечев - буден гражданин, самобитен книжовник и родополог, отдал живота си за процъфтяване на родното му градче. Издигнат през 1975 г. Автор - Костадин Доганов, Скулптор и арх. Иван Димов.

- Паметник на Дичо Петров - Дичо Петров Таков е български офицер, поручик. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Открит през 1972 г.

Културно-историческия потенциал на община Чепеларе се определя от няколко основни фактора:

* Исторически места, събития и личности

* Археологически находки и паметници

* Архитектурно-строителни паметници

* Етнография и фолклор

В културата и традициите на населението от района тези четири фактора са неразделни компоненти от ежедневния бит и празничните ритуали на населението.

В цивилизационното развитие на разглежданата територия се различават

. бронзова епоха

- тракийска епоха

- гръцка цивилизация

- римска епоха

- І-ва българска държава

- ІІ-ра българска държава

- Османско робство

- Освобождение и след Освобождение

Богатата тракийска култура, която се запазва дълго време в тракийските земи, дава силно отражение за формиране на християнството у нас. Етнически вярвания ритуали и традиции се преплитат , интерпретират чрез християнството, като придават специфичен характер на културата и религията.

През епохата на късното средновековие настъпва общ икономически упадък в района, което се отразява на развитието на архитектурата.

Религията, езика и обичаите стават главни носители на духа и народната култура. Преплитането във вековете на езичество, християнство и ислям и народен епос съхраняват до наши дни самобитната местна традиция.

Османското владичество и променения етнически състав - населението, от турски и български етнос, като исторически факт се отразява най-вече в култувата архитектура и някои особености на функционалното разпределение на жилищната. По тази причина до наши дни са останали значимо количество мюсюлмански култови сгради, подменили по-предишните христиански.
Статистика и териториално разположение

Разположението на обектите на наследството по брой, вид и настоящия статут е представено в следващата таблица:

На територията на община Чепеларе, по предоставена информация на НИНКН и РИМ-Смолян, има културно-исторически забележителности и паметници на културата и възпоменателни знаци, издигнати по повод участието на България във войните.

НКЦ на територията на община Чепеларе, по списъка на НИНКН:

1. с. Забърдо, пещера „Челевищница“, стоп.двор, обявен в ДВ бр.27 от 1966 г.

Вид на ПК: Архитектурно- Строителен от Античността Средновековието.

2. с. Забърдо, останки от градище - м. ”Градище”, 3 км. Източно, обявен ДВ бр.27 от 1966 г. Вид на ПК: Архитектурно- Строителен от Античността и Средновековието. Категория на ПК: местно значение.

3. с. Забърдо, старинен път, 7,5 Южно, ДВ бр.27 от 1966 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен от Античността и Средновековието. Кат.на ПК: местно значение.

4. с. Забърдо, средновековна крепост- м. ”Камъка”, 2- 3 км. Северно, обявен в: ДВ бр. 41 от 1976 г. Вид на ПК: Археологически. Категория на ПК: местно значение.

5. с. Забърдо,1Тракийско селище- пещера ”Тльовната дупка”, 2 км. Източно, ДВ бр.41 от 1976 г. Вид на ПК: Археологически. Категория на ПК: национално значение.

6. с. Забърдо, място на сражение и лобно място, 10 км. Югозападно, в м. ”Мезар Гидик”, обявен в ДВ: бр.35 от 1974 г. Вид на ПК: Исторически. Категория на ПК: месно значение.

7. с. Забърдо, партизански лагер, 7 км. Североизточно, м. ”Ендека”, свален. Обявен в ДВ: бр.35 от 1974 г., свален в ДВ бр.91 от 1992 г. Вид на ПК: Исторически. Категория на ПК: за сведение.

8. с. Забърдо, Историческо място, 6 км. Северозападно- м. ”Бялата вода”, свален. Обявен в ДВ: бр.35 от 1974 г., свален в ДВ бр.91 от 1992 г. Вид на ПК: Исторически. Категория на ПК: за сведение.

9. с. Забърдо, Тракийско скално светилище, м. ”Заград”, чл.146,ал.3 от ЗКН./ протокол от 24.10.2007 г. за приемане на археологически проучвания. Вид на ПК: Археологически

10. с. Лилеково, Партизански лагер и място на сражение, 5 км. Югозападно, м. ”Модър тепе”, ДВ бр. 35 от 1974 г. Вид на ПК: Исторически. Категория на ПК: местно значение.

11. с. Малеево, Църква ”Възнесение Христово”, д.п. № 663 от 26.02.1975 г. , писмо № 414 от 30.11.1978 г. Вид на ПК: Художествен. Категория на ПК: местно значение.

12. с. Орехово, крепост- Цириковата черква, м.”Кара баир, регистър на ПК от 1956 г. Вид на ПК: Археологически

13. с. Орехово, Църква ”Св.Неделя”, д.п. № 4140 от 30.11.1978 г., писмо № 4257 от 07.12.1978 г. Вид на ПК: Художествен. Категория на ПК: 3 гр.

14. с. Орехово, Историческо място- 1 км. Северно, м. ”Калето”, свален. Обявен в ДВ бр. 35 от 1974 г., свален в ДВ бр.91 от 1992 г. Вид на ПК: Исторически. Категория на ПК: за сведение.

15. с. Павелско, Останки от баня- 1км. Източно, обявен в ДВ бр.27 от 1966 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен от Античността и Средновековието. Категория на ПК: местно значение.

16. с. Павелско, Къща на наследници на Иван Белев, кадастр. № 59 -524, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен.

17. с. Павелско, Къща на Иван Батинов, кадастр.№ 41-465 списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен.

18. с. Павелско, Къща на Иван Пиндев, кадастр.№ 57-543, списък от 04.10.1979 г. Вид на Архитектурно-Строителен.

19. с. Павелско, къща на Иван Пънев, кадастр.№ 58-658,659,660,661,списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно- Строителен.

20. с. Павелско, къща на Атанас Стайков, кадастр. № 39-459,460, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно- Строителен.

21. с. Павелско, Параклис ”Св. Атанас”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен.

22. с. Павелско, Параклис „Св.Иван”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен.24. с. Павлово, параклис „ Св. Прокопий”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно- Строителен.

23. с. Павелско, Параклис „Св.Георги”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно- Строителен.

24. с. Павелско, параклис „Св. ”Прокопий”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен.

25. с. Павелско, Параклис „Св. Варвара”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен.

26. с. Павелско, параклис „ Св. св. Константин и Елена”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен.

27. с. Павелско, параклис „Св. Илия”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен.

28. с. Павелско, параклис „Св. Димитър”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен.

29. с. Павелско, параклис „ Св. Богородица”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен.

30. с. Павелско, параклис „Св. Никола”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен.

31. с. Павелско , параклис „Св., св. Петър и Павел”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно- Строителен.

32. с. Павелско, параклис „Св. Архангел”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектрно-Строителен.

33. с. Павелско, параклис „Св. Троица”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен.

34. с. Павелско, параклис „Св. Тодор”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен.

35. с. Павелско, параклис „Св. Параскева”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен.

36. с. Павелско, параклис „Св. Мина”, списък от 04.10.1979 г. Вид на ПК: Архитектурно-Строителен.

37. с. Павелско, римски мост, регистър на ПК от 1956 г. Вид на ПК: Архитектурно - Строителен.к38. с. Павелско, църква ”Възнесение”, д.п. № 663 от 26.02.1975 г. , писмо № 4140 от 30.11. 1978 г. Вид на ПК: Категория на ПК: 1 група.

39. с. Павелско, историческо място, 24 км. Източно, м. ”Лещища”, обявен в ДВ бр.35 от 1974 г. Вид на ПК: Исторически. Категория на ПК: местно значение.

40. с. Павелско, историческо място, 5 км. Североизточно, в м. ”Паталийца”, обявен в ДВ бр.35 от 1974 г. , свален в ДВ бр.91 от 1992 г. Вид на ПК: Исторически. Категория на ПК: за сведение.

41. с. Павлово, родна къща на Дичо Петров, кадастр.№ 70, обявен в ДВ бр.35 от 1974 г. Вид на ПК: Исторически. Категория на ПК: национално значение.

42. с. Проглед, историческо място, 1 км. Западно, обявен в ДВ бр.35 от 1974 г. Вид на ПК: Исторически. Категория на ПК: местно значение.

43. с. Хвойна, средновековен некропол, обявен в ДВ бр.41 от 1976 г. Вид на ПК: Археологически. Категория на ПК: за сведение.

44. с. Хвойна, къща с двор, постройки и ограда, кадастр.№ 328, д.п.№ 1301 от 16.06.1969 г. Вид на ПК: Паметник на културата.

45. с. Хвойна, къща с двор, постройки и ограда, кадастр.№ 329, д.п. № 1301 от 16.06.1969 г. Вид на ПК: Паметник на културата.

46. с. Хвойна, къща с двор, постройки и ограда, кадастр.№ 330, д.п. 1301 от 16.06 .1969 г. Вид на ПК: Паметник на културата.

47. с. Хвойна, къща с двор, постройки и ограда, кадастр.№ 331, д.п.1301 от 16.06.1969 г. Вид на ПК: Паметник на културата.

48. с. Хвойна, къща с двор, постройки и ограда, кадастр.№ 332, д.п. 1301 от 16.06.1969 г. Вид на ПК: Паметник на културата.

49. с. Хвойна, къща с двор, постройки и ограда, кадастр. № 333, д.п. 1301 от 16.06.1969 г. Вид на ПК: Паметник на културата.

50. с. Хвойна, къща с двор, постройки и ограда, кадастр. № 334, д.п. 1301 от 16.06.1969 г. Вид на ПК: Паметник на културата.

51. с. Хвойна, къща с двор, постройки и ограда, кадастр, № 335, д.п. 1301 от 16.06.1969 г. Вид на ПК: Паметник на културата.

52. с. Хвойна, къща с двор, постройки и ограда, кадастр.№ 336, д.п. 1301 от 16.06.1969 г. Вид на ПК: Паметник на културата.

53. с. Хвойна, къща с двор, постройки и ограда, кадастр.№ 806, д.п. № 1301 от 16.06.1969 г. Вид на ПК: Паметник на културата на културата.

54. с. Хвойна, къща с двор, постройки и ограда, кадастр.№ 360, д.п.1301 от 16.06.1969 г. с. Хвойна, къща с двор, постройки и ограда, кадатр.№ 360, д.п. № 1301 от 16.06.1969 г. Вид на ПК: Паметник на културата.

56. с. Хвойна, църква „ Св. Илия”, дп.№ 663 от 26.11.1975 г. Вид на ПК: Археологически. Категория на ПК: местно значение.

57. гр. Чепеларе, средновековен некропол, западно в града, обявен в ДВ бр.41 от 1976 г. Вид на ПК: Археологически. Категория на ПК: местно значение.

58. гр. Чепеларе, средновековен некропол, шосето Пампорово, 9 км. Южно, ДВ бр.41 от 1976 г. Вид на ПК: Археологически. Категория на ПК: местно значение.

59. гр. Чепеларе, средновековно селище и некропол, м. ”Чипоския хан”, 3 км. Южно, ДВ бр.41 от 1976 г. Вид на ПК: Археологически. Категория на ПК: местно значение.

60. гр. Чепеларе, църква ”Св. Атанасий”, д.п. № 4140 от 30.11.1978 г. , д.п. № 4257, от 07.12.1978 г. Вид на ПК: Художествен. Категория на ПК: 1 гр.

61. гр. Чепеларе, църква ”Успение Богородично”, д.п. № 4140 от 30.11.1978 г.,д.п. № 4257 от 07.12.1978 г. Вид на ПК: Художествен. Категория на ПК: 2 група.

62. гр. Чепеларе, Узунската къща, -д.п. № 4140 от 30.11.1978 г., д.п. № 4257 от 07.12.1978 г. Вид на ПК: Художествен. Категория на ПК: 2 група.

63. гр. Чепеларе, Къща на Георги Демирев, ул.”Д-р.Н. Ковачев, кадастр.№ 34- 407, ДВ бр. 35от 1974 г. Вид на ПК: Исторически. Категория на ПК: местно значение.

64. гр. Чепеларе, Къща на ул.”Мрамор” № 5, кадастр.№ 29- 1094, д.п. № 4782 от 12.10.1989 г. Вид на ПК: Архитектурно- Строителен.
СТРУКТУРА НА ДЕКЛАРИРАНИТЕ НКЦ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩ. ЧЕПЕЛАРЕ

- Археологически НКЦ – селища, могила, некропол – 13бр.

• 
  Архитектурно-строителни НКЦ – 34 бр., от които църкви – 6 бр., параклиси – 17бр.
  
• 
  Художествени НКЦ – 7бр.
  
• 
  Исторически ПК – 10бр.
  

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ЧЕПЕЛАРЕ