Съдържание: бог, вселената, човекът 1 Съдържание: 2 бог и вселената



страница22/26
Дата28.02.2018
Размер2.61 Mb.
#60400
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   26

9. БОЖИЯТ ЗАВЕТ С ЧОВЕКА

След грехопадението на човека и нарушаването на безупречните му дотогава отношения с Твореца, Бог не обърна гръб на венеца на Своето творение. Бог предложи един нов начин за възстановяване на отношенията между двете страни -- сключването на завет. Този факт пронизва с лъчи на надежда и упование старозаветната и новозаветната епоха.

Светото Писание използва две (според оригиналните езици) понятия, които заслужават да бъдат споменати. Еврейската дума "берит" произлиза от названието на ритуала, при който се е сключвал завет или някакъв договор между две страни. Самият глагол, използван в случая, има интересна етимология, защото първоначално означавал: "разрязвам" или "разсичам". Тази идея се внушава от факта, че в древността, когато се е сключвал завет (еврейското карат берит-, се е разсичало жертвено животно и двете страни са минавали между двете половини. Важността на това действие може да се види и от факта, че за "берит" (завет- само в Стария Завет се говори на 286 места.

Новозаветното понятие е "диатеке", което се среща 33 пъти, но в повечето случаи е свързано пряко или косвено със старозаветното понятие "берит". Това показва, че новозаветните автори са имали за цел да насочат вниманието на своите читатели към една друга, по-съвършена идея от участието в старозаветния ритуал.

Учението за Божия завет бележи развитие в протестантското богословие.

Историята на християнското богословие свидетелства, че учението за Божия завет с човека получава силен тласък едва след Реформацията (ХVI в.). В богословието на древната църква не се забелязва систематична употреба на понятието "завет". Може би само Блажения Августин е успял да определи правилно завета като "споразумение между две страни". Средновековната църква свеждала понятието до кръщението на християните като знак на сключване завет с папството. А католическият богослов Габриел Биел (около 1415-1495) спомогнал много за развитието на идеята за "завет на заслугите", която подхранвала католическата доктрина за "оправдание чрез дела".

Реформацията, както е известно, възвърнала авторитета на Библията в живота на църквата. Затова протестантското богословие се обърнало към нея, изповядвайки я за непогрешим извор на всяко духовно знание. Пръв реформаторът Улрих Цвингли (1484-1531) обърнал внимание на Божия завет с Авраам (Битие 17 гл.) като образец за отношенията между християнина и Бога. По-късно Йохан Булингер (1504-1575) започнал да твърди, че цялото Св. Писание може да се разбере в светлината на Авраамовия завет, при който Бог предлага милосърдно помощта Си на човека, но изисква човек "да ходи непорочно пред Него". Калвин използвал твърде често и пространно идеята за завета. В главното си съчинение "Основи на християнската религия" (1559) той разглежда проблеми като: единството на Стария и Новия Завет, взаимодействие и обусловеност на завета, ползата от спасението на християнския живот (закон, молитва, покаяние, сигурност), предопределение (предопределението обяснява защо заветът действува по този начин), реформацията на църквата (римокатолическата църква е нарушила завета и затова трябва да й се противостои), тайнствата. Двама от учениците на Калвин -- Захариас Урсинус 1534-1583) и Каспар Олевианус (1536-1587) -- развиват по-нататък идеите за "завета преди грехопадението" между Бога и Адам и "предвечния завет" между Бог-Отец и Бог-Син.

По-късните протестантски богослови търсели практическото приложение на божествените завети в живота на съвременната църква. Карл Барт например считал, че щом човекът е сътворен по Божи образ като "мъж и жена" (Битие 1:27), заветът или договорът между двамата съпрузи в семейството може също да бъде отражение на този божествен образ.

Учението за Божия завет с човека има основно значение за протестантското богословие. Валтер Айхрод подчертава в своето "Богословие на Стария Завет", че заветът е централната идея на Стария Завет. Религиозната мисъл на Израил е била построена около тази концепция. Но тази концепция има съществена връзка и с Новия Завет. Една от важните особености на завета -- темата за обещанието и очакването -- представлява жив мост към славното идване на Месия.

Общи характеристики на Божия завет с човека.

Първият отличителен белег на всеки конкретен завет бе, че Бог започваше с декларацията: "Но с тебе ще поставя завета Си" (Битие 6:18; Изход 6:4,5). В този смисъл заветът е едностранен и отразява безусловния характер на Божия избор. Бог обещаваше да бъде винаги верен на Своя завет (вижте Левит 26:44-45; Второзаконие 4:31).

Каква е била същността на Божия завет, може да се заключи от обещанието: "И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе" (Битие 17:7; сравнете Изход 6:7; II Коринтяни 6:16-18; Откровение 21:2,3).

Макар заветът да е едностранен, що се отнася до неговото установяване, по отношение на изпълнението му той е взаимен. Това предполага лично участие и посвещение на човека. Бог заповяда на Своите люде да спазват завета не формално, а с любов и послушание. Бог каза на Израил: "И тъй, да знаеш, че Господ твоят Бог, Той е Бог, верният Бог, Който пази до хиляда поколения завета и милостта към ония, които Го любят и пазят заповедите Му" (Второзаконие 7:9; сравнете III Царе 8:23).

Всъщност законът и богослужебната практика на Израил бяха свързани тясно със завета. Мойсей подчерта нагледно този факт, когато принесе всеизгаряния със свещениците и Израилевите старейшини в подножието на светата планина (Изход 24:7-8; сравнете 31:16; 34:28).

Изпълнението на всички изисквания на Божия завет можеше да доведе до духовни и материални благословения. Бог обеща на Израил чрез Мойсей: "Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие ще Ми бъдете царство свещеници и свят народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните" (Изход 19:5,6; вижте Второзаконие 29:9). А в Левит 26:1-13 са изредени конкретно някои от благословенията, които Бог е приготвил за верните Си последователи.

От друга страна, за нарушителите на условията, поставени в завета с Бога, са предвидени проклятия. Те са изброени доста подробно в Левит 26:14-39 и Второзаконие 29:18-28.

Историята на Израил показва колко чести са били нарушенията на Божия завет от страна на народа вследствие на неверие и непослушание. Давид, който сам е свидетел на възвишаване и падение, предупреждава: "Бог, Който се е възцарил преди вековете,... ще съкруши човеците, които неизменно не се Боят от Бога " (Псалм 55:19). Книгата "Съдии" често представя случаи, предизвикали пламването на Божия гняв и пагубни последици за Израил. Най-видните пророци на Божия народ -- Исая, Йеремия, Езекиил и Захария -- разкриват печалната истина, че Бог е нарушил договора Си поради непокорството на цялото поколение (Исая 33:8; Еремия 14:21; Езекиил 16:59; Захария 11:10). Често трябвало да се появи на историческата сцена ново поколение, което да поднови клетвата си, положена при Божия завет (Второзаконие 5:2-3; Исус Навин 24:25-27).

Единственият начин за възстановяване нарушените отношения с Бога бе покаянието. В книгите, описващи историята на Израилевото царство, се срещат редица случаи на покаяние на целия народ. Цар Езекия например сключи заедно със свещениците и левитите възобновен завет с Господа: "Сега, прочее, имам сърдечно желание да направим завет с Господа Израилевия Бог, за да отвърне от нас яростния Си гняв". (II Летописи 29:10; вижте IV Царе 11:17; 23:3; II Летописи 15:12; 34:31; Ездра 10:3; Неемия 9:38).

Различните библейски завети разкриват една обща тенденция: Бог търси човека.

Светото Писание подчертава не на едно място истината, че заветите с различни лица или Израил са само варианти на един Божи завет (Изход 2:24; 6:4-5; Левит 26:42; IV Царе 13:23; I Летописи 16:16-17). Псалмопевецът обобщава: "Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя. Всякога помни завета Си. Словото е заповядал да стои за хиляда поколения, което изговори на Авраама; и клетвата, с която се закле на Исаак, която утвърди на Якова за закон, на Ираиля за вечен завет" (Псалм 105:7-16).

Нека проследим, макар и бегло, най-важните библейски завети:

1. Бог сключи с Ной два завета (Битие 6:18; 9:8-17). Тези завети бяха изразени с определени задължения за патриарха и посочваха обещания, които Бог даваше към него. Може да се каже, че това бе една прелюдия към останалите библейски завети, в които обещанието играе съществена роля.

2. Патриархалният завет с Авраам е представен в Битие 15 и 17 гл. В него Господ подчертава осезаемо две обещания. Едното е свързано с потомството, а другото -- с наследяването на Обетованата земя. От книгата "Изход" научаваме, че обещанието за многобройно потомство е било изпълнено (Изход 1:7-22). По времето на Исус Навиев пък се изпълнява и наследяването на земята. Патриархалният завет е свързан и с другите, по-късни завети.

3. Синайският завет бе сключен чрез посредничеството на Моисей след чудесното избавление на Израил от Египет. В Изход 24 гл. е описан подробно ритуалът на сключването на завета. Принесена е жертва пред Господа. Кръвта на жертвеното животно се разделя на две части, една от които се излива върху олтара. Споменава се и за "книгата на завета". Мойсей чете от закона и "всичките люде едногласно отговаряха, казвайки: Всичко, което е казал Господ, ще вършим" (ст. 3). В този случай се дава подробно описание на условията, които трябва да бъдат изпълнени при спазването на завета с Бога.

4. Давидовият завет е тясно свързан със Синайския завет, макар ударението тук да пада главно на обещанията на Бога. Някои считат, че той дори е продължение на последния. Давидовият завет обаче е близък и на патриархалния по своя вътрешен характер. Обещанията, вложени в него, отговарят на новата ситуация, създала се след завладяването на Палестина от Израил. Посредник между Бога и народа е вече царят. Ето защо, обещанието, отправено към Давид, е свързано с вечното управление на неговите наследници. Текстът на Давидовия завет е представен във II Царе 7 гл. под формата на продиктувано от Бога слово към пророк Натан. В него се казва, че Бог ще бъде Баща на Давидовия син и последният ще бъде син на Бога (ст. 14). Псалм 2 и 110 свидетелстват колко дълбоко и силно е било очакването на Израил за изпълнението на горното обещание: "Но Аз поставих Царя Си на Сион, светия Мой хълм. Аз ще изява постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих. Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство и земните краища за твое притежание" (Псалм 2:6-8). В този смисъл Давидовият завет надхвърля рамките на тясното националистическо мислене и религиозно схващане.

5. Новият Завет е понятие, което се среща още в първата част на Библията. По начало към "подновяване" на завета се е пристъпвало, когато той е бивал нарушаван. Пример за това намираме в Изход 32-34 гл. Аарон и израилтяните пренебрегнаха живия Бог, Който им се бе открил, и направиха златен телец, на който започнаха да се кланят. След връщането на Мойсей от светата планина върху нарушителите се стовари тежко наказание (Изход 32:26-28). Тогава Моисей продължи да настоява като посредник между Йахве и Израел за възстановяване на нарушения завет. Израилевият вожд се върна на планината, за да получи още веднъж условията на обновения завет (Изход 34 гл.).

Идеята за Нов Завет се засилва особено след разделението на царството. Пророците са онези гръмки тръби, които заклеймяват нарушителите на Божия завет, но и прибавят надежда за обновление. Пророк Йеремия отправя към народа прочутите думи: "Ето, идат дни, казва Господ, когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет; не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои люде; и няма вече да учат всеки ближния си и всеки брата си и да казват: Познайте Господа; защото те всички ще Ме познават, от най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече" (Еремия 31:31-34).

Изпълнението на Новия Завет стана в пречистата саможертва на Господа Исуса Христа, която Църквата възпоменава с участието си в Господната трапеза (сравнете Марк 14:22-25; I Коринтяни 11:23-26). Спасителят оприличи Себе Си на пасхалното агне, което представляваше разсеченото животно при завета. С това бе установен "новият завет" на невинната кръв, която е имала основно място в извършването на ритуала на Синайския завет (Изход 24:8). Самият факт на разпятието пък свидетелства за доброволното поемане тежестта на проклятието на закона вместо нарушителите. Ап. Павел писа: "Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: Проклет всеки, който виси на дърво; така щото благословението, дадено на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемат обещания Дух чрез вяра" (Галатяни 3:13-14). Така Христос изигра ролята на съвършен Посредник на Новия завет (Евреи 9:15; 12:24) и неспирен Източник на новозаветните благословения (I Коринтяни 1:30; Ефесяни 2:11-22; Евреи 13:20-21).

При Новия Завет от епохата на Исуса Христа се забелязва едно съществено нововъведение. Израил получаваше благословенията на Божия завет в епохата между Авраам и идването на Месия. При тази продължителна епоха езичниците бяха чужди на завета (Ефесяни 2:12). Израилтяните отхвърлиха Исуса като Месия и останаха слепи подражатели на буквата на закона, докато новозаветната Църква, ръководена от Святия Дух, служи на Бога и изпълнява закона със свобода в Христа (Галатяни 4:21-31; II Коринтяни 3:6, 17-18). За Израил остана бъдещата надежда да се обърне с покаяние към Бога, за да участва в изпълнението на обещанията на Божия завет (Деяния 3:25; Римляни 9:4; 11:27-29).

Библейската истина за Божия завет с човека -- особено в нейните новозаветни измерения -- подсигурява на вярващите солидна основа за насърчение. Изразено с образния език на Чарлз Спърджън, "вярата винаги вижда дъгата на заветното обещание, когато разумът види облака на нещастието".




Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница