Съдържание: бог, вселената, човекът 1 Съдържание: 2 бог и вселената

4. НЕБЕТО

Съвсем естествено е, след като разбрахме, че Бог е сътворил в началото Вселената, да поставим въпроса: "От какво се състои тя?" С други думи, бихме желали да узнаем какво е сътворил Елохим.

Първият стих на Библията, следвайки неповторимата божествена логика, ни осведомява: "В началото Бог сътвори небето и земята". Така че творческият акт засяга две сфери: небето и земята. Ще се опитаме да навлезем във всяка една от тях поотделно.

На еврейски език Мойсеевите думи в ст. 1 бяха: "Берешит бара Елохим ет хашшамаим веет хаарец" -- "в началото сътвори Бог небето и земята".

Какво е имал предвид битиеписателят под евр. дума "хашшамаим", превеждана в нашия текст "небето"?

Светото Писание определено счита небето за обиталище на духовните твари.

Бог е Автор и на прекрасния звезден купол, който представлява материалното небе. За него обаче ще стане дума едва в Битие 1:7, 8.

Думата "шамаим", подобно на Божието име Елохим, се намира в мн. число. В този случай имаме специфична граматическа форма "плуралиа тантум" (само мн. ч.). Тази форма е характерна в евр. граматика за абстрактните понятия.

Библейските писатели определят обикновено "небето" (хашшамаим) като обиталище на Бога.

За псалмопевеца Господ "седи на небесата" (Псалм 2:4а). Давид ще поясни, че "Господ е в святия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето" (Псалм 11:4а). А на друго място ще каже с благодарност: "сега зная, че Господ избавя помазаника Си; ще го послуша от Своето Си небе в спасителната сила на десницата Си" (Псалм 20:6).

Тъй като евреите свързвали "небето" предимно с Божието присъствие, то се употребявало и метонимно за Твореца. Пророк Даниил трябваше да разтълкува едно съновидение на цар Навуходоносор, в което вавилонският властелин бе видял голямо и яко дърво, стигащо чак до небето. След това от небето слязъл "един свят страж", който извикал със силен глас да се отсече дървото, да се начупят клоните му и да бъде пощаден само пънът с корените (Данаил 4:10-28). Пророкът обясни, че съновидението се отнася до цар Навуходоносор, като предсказва неговата нравствена и физическа деградация. В края на тълкуването си обаче Даниил прибави: "А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ти ще бъде обезпечено, щом признаеш, че небесата владеят" (ст.26). Очевидно е, че под "небеса" тук пророкът разбира Самия Бог.

В неканоническите книги на Макавеите, предаващи борбата на Божия народ против цар Антиох Епифан (II в. пр. Хр.), е записано в посланието на първосвещеника Йонатан до римския сенат: "Но ние не искахме да безпокоим вас и другите съюзници и наши приятели в тия войни, защото имаме небесна помощ, която ни помага; ние се избавихме от нашите врагове и нашите врагове са усмирени" (I Макавеи 12:14-15 – Синодален превод). Под "небесна помощ" юдейският първосвещеник очевидно има предвид Бога. Тази метонимия е характерна за този период от юдейската история (вижте I Макавеи 16:3).

"Небето" или "небесата" като престол на Бога или метонимия за Него все още не изяснява смисъла на Битие 1:1: "В началото Бог сътвори небето..."

Затова ще потърсим други библейски пасажи, които ще ни помогнат да разберем какво творение има предвид Мойсей под думата "хашшамаим".

В историческата книга на Неемия е записано възклицанието на левитите след връщането от Вавилонския плен: "Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, що е на нея, моретата и всичко, що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства" (Неемия 9:6).

Пророк Исая, живял ок. 4 века преди Неемия, препоръчва на своите съвременници: "Дигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тия светила и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; чрез величието на силата Му и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва" (Исая 40:26).

От новозаветните автори пък евангелието на Матей предупреждава във връзка с малките деца: "Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата" (Матей 18:10).

Тези пасажи, говорещи за "множественост", за викане "всичките по име", за "ангели на небесата", свидетелстват, че небето е обиталище на духовни твари. Ориген, Григорий Богослов, Василий Велики, Блажени Августин и др. под "небе" разбирали определено духовния свят и жилището на блажените човеци, отиващи след смъртта си при Бога.

Следователно, когато четем, че Бог сътворил небето, трябва да приемем сътворяването на онези духовни същества, които в Библията се наричат с различни понятия, притежават особена организация и чинове и изпълняват определени задачи, поставени от Твореца. В християнската литература тези духовни твари са известни под общото име "ангели".

Библията често споменава или говори по-подробно за тях. В цялото Св. Писание можем да срещнем ок. 300 посочвания за тези свърхестествени същества. Този факт позволява да си изградим една доста последователна и цялостна представа за "ангелите".

Съвременните хора не обичат да се говори за библейските ангели. Някои от тях смятат, че ангелите са измислица на фанатични християни и ги виждат само вярващи с болна фантазия. Често към понятието "ангел" се проявява несериозно и иронично отношение. Затова и ще срещнем в разговорната реч изрази като: "изкарвам си ангелите", което означава "изплашвам се силно"; "бъхтя си ангелите", т.е. "мъча се да направя нещо"; "ангел небесен", т.е. "много добър или наивен човек" и т.н.

По въпроса за "ангелите" обаче е нужно да имаме позиция на почтеност и отговорност. Това, че едни не вярват в тяхното съществуване, а други ги отричат като факт само защото не са ги срещали в живота си, не е аргумент против тях.

Мисля за съвсем уместно да цитирам мнението на един съвременен изследовател на религиозната опитност: "Ако на земята има същества, които могат да изпускат лъчи извън спектъра на нашето зрение; ако могат да се съобщават едно с друго на онези вълни, които ние не чуваме или не възприемаме, то те могат да ни наблюдават и ние никога не ще узнаем за тяхното съществуване, също както сме живели хиляда години, без да узнаем нищо за влиянието на вирусите или микробите върху нашия живот. Тогава какво да кажем, ако ангелите съществуват и ние просто не сме в състояние да ги забележим?"

Но те съществуват, скъпи приятели! И Библията ни убеждава в тази чудесна и насърчителна истина!

Д-р Били Греъм писа в своята великолепна книга "Ангелите -- Божиите тайни служители" следното: "Аз не вярвам в ангелите, поради това, че съм видял някога ангел, защото не съм виждал такъв. Аз вярвам в ангелите, понеже Библията казва, че има ангели; а аз вярвам, че Библията е истинското Слово на Бога". Ето защо препоръката на този съвременен апостол на Христовото Евангелие по-нататък е: "Не вярвайте на всичко, което чувате за ангелите! Някои искат да вярваме, че те са само духовни заблуди. Други гледат на тях само като на небесни същества с красиви криле и наведени глави. Трети искат да ги считаме за съдбоносни орисници".Библията, която вярващите приемат за Божие Слово, твърди, че ангелите са били сътворени от Триединния Бог. Апостол Павел писа в Колосяни 1:16: "Понеже чрез Него (Бог-Слово) бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началство или власти, всичко чрез Него бе създадено". Този текст трябва да се разбира така -- че Бог сътвори "ангелите" чрез Второто Си Лице, Исуса Христа, защото "Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява" (Колосяни 1:17). Тълкувателят Матю Хенри писа, че Христос "направи всички твари от нищо -- и най-възвишения ангел в небето, и човеците на земята. Той направи света, горния и долния, с всички обитатели и на двата".

Ангелите са нематериални същества. Те не притежават физически тела, въпреки че могат да обличат такива, когато Бог им даде определени задачи за изпълнение. Ангелите нямат човешката способност за продължение на рода. Затова Спасителят оприличи вярващите в отвъдния живот на безтелесните ангели (Марк 12:25). В този смисъл е напълно небиблейско тълкуването в Битие 6:2, че ангелите и човешките дъщери били родителите на "исполините на земята".

Сферата на действие на ангелите е цялото Божие творение. Но те правят само онова, което им заръча Творецът. Мартин Лутер е дал едно от най-точните догматически определения за тези свръхестествени същества: "Ангелът е духовна твар без тяло, сътворена от Бога за служение на християнството и Църквата". Тази истина е много насърчителна за нас, вярващите! Бог не оставя Своите последователи беззащитни и забравени. Достатъчно е да си припомним само случая с Даниил, който бе хвърлен в рова на лъвовете. На въпроса на цар Дарий дали е жив, верният пророк на Йахве отвърна: "Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение" (Данаил 6:22).

Тази опитност в живота на пророк Даниил свидетелства красноречиво за мощта на ангелите. Макар да не са всемогъщи като Твореца, тези духовни същества притежават свръхестествена мощ. Ап. Павел утешава наскърбените с вестта, че ще "се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели" (II Солунци 1:7). Наистина, това явление се отнася до Второто пришествие, но силата на ангелите е признат библейски факт (II Петрово 2:11). Псалмопевецът Давид, достигайки с гласа на божественото си вдъхновение до престола на Бога, прикани: "Благославяйте Господа, вие, ангели Негови, мощни със сила, които изпълнявате Словото Му, като слушате гласа на словото Му" (Псалм 103:20).

Най-изявена ще бъде мощта на тези служебни Божии духове при свършека на настоящата епоха. Това ще стане в битката при Армагедон. Книгата Откровение разкрива, че най-големият враг на Бога -- Сатана -- ще бъде победен, вързан и хвърлен в бездната. Йоан Богослов ни казва, че един ангел ще слезе от небето, държейки огромна верига. Той ще порази Сатана и ще го върже с тези вериги, след което ще го хвърли в мрака на бездната. Колко невъобразимо голяма ще бъде мощта на този единствен ангел!

И все пак, ангелите притежават съвършено смирение. Библията представя един архангел -- Михаил, чието име означава "победен от Господа" (вижте Данаил 10:21; 12:1). От характеристиката, която дава пророкът, научаваме, че той изпълнява ролята на пръв министър в Божията администрация на Вселената. Архангел Михаил е посланик на закона и съда. В качеството си на такъв той ще предвожда силите, които са верни на Бога, срещу Сатана и неговите демони (Откровение 12:7-12). Апостол Юда казва обаче нещо много интересно: "Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Мойсеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда, но рече: Господ да те смъмри" (ст. 9). Може би в случая Св. Дух е искал да подчертае нещо от стария йерархически порядък, според който Луцифер е бил също "архангел" -- равен или дори по-висшестоящ от архангел Михаил. По-вероятно в случая е апостол Юда да е искал да подчертае абсолютното чувство за зависимост от Твореца, което характеризира служението на ангелите. В това отношение те са съвършен образец. "Размишлявам за блаженото послушание и порядък на ангелите -- писа Ричард Хукър, -- без които не би имало никакъв мир на небето, но дано би било така и на земята!"

Зашеметяващ, но насърчителен е броят на ангелите. За него няма измислени човешки числа. Давид, наричайки ангелите "Божии колесници", писа, че те са "двадесет хиляди, хиляди по хиляди" (Псалм 68:17). По подобен начин се изразява и Йоан Богослов в Откровение 5:11: "И видях, и чух глас на много ангели около престола и живите същества, и старците; (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди)". Ако търсеше избавление от Голготските мъки, Господ Исус би могъл да призове "повече от дванадесет легиона ангели" (Матей 26:53). Тези библейски изрази са само човешки метафори за неизброимото ангелско множество.

Най-пленяващото служение на ангелите обаче е тяхното непрестанно хваление. Те се прекланят и пеят на Триединния Бог още в утрото на творението. Господ запита роптаещия Йов: "Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен... Когато звездите на зората пееха и всичките Божии синове възклицаваха от радост?" (Йов 38:4, 7). Светлото Рождество на Спасителя на човечеството също бе ознаменувано от хора на "множество небесно войнство, което хвалеше Бога" (Лука 2:13). Ангелите ще изпеят най-дивния химн на всемира и когато дойде мигът за прослава на Божия Агнец. Авторът на Откровението писа, че те ще пеят с висок глас: "Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение" (Откровение 5:12). Ангелските хорове ще пеят триумфално в дълбоката вечност. Много вярващи, отиващи си от тази земя, са свидетелствали, че са чували музиката на небето. И тя им е звучала неописуемо красиво и ощастливяващо. Д-р Били Греъм счита, че когато отидем в отвъдния живот, "повечето от земната музика ще ни се струва, че е била минорна в сравнение с онази, която ще слушаме в небето".

Друга важна библейска истина във връзка с ангелския свят е, че Бог го е сътворил във вид на една съвършена организация. Основавайки се на Колосяни 1:16, Римляни 8:38, Ефесяни 1:21 и др. Григорий Велики, Йоан Дамаскин и Дионисий Ареопагит сочели девет степени в йерархията на духовните твари. Много съвременни тълкуватели също считат, че в горните текстове ап. Павел говори за различни ангелски степени. Макар че всичко, отнасящо се до духовния свят, ще ни стане ясно когато самите ние заживеем в него, все пак можем да бъдем сигурни още сега в някои безспорни факти: освен архангел Михаил, важно място в йерархията на безплътните твари заема пратеникът на Божията милост Гавриил (Данаил 8:16; 9:21; Лука 1:19, 26). Неговата поява винаги е свързана с добри вести. Някои предполагат, че той ще бъде тръбачът при възкресението на мъртвите (I Солунци 4:16). Серафимите заемат следващото стъпало в йерархическата стълбица (вижте Исая 6 гл.). Те пазят престола на Триединния Бог и Го прославят с великолепния химн: "Свет, свет, свят Господ на силите! Славата Му пълни цялата земя" (Исая 6:3). Херувимите са мощни небесни същества, които пророк Езекиил описва на няколко места в своята книга (гл. 9 и 10). За херувимите споменават по различни поводи и други библейски автори (Битие 3:24; Псалм 80:1; Псалм 99:1; Изход 25:18-22; II Летописи 3:7 и др.). Други представители са: престолите (Колосяни1:16), началствата (Ефесяни1:21, силите, властите (сравнете Откровение 8 и 9 гл.), началствата.

Ангелите (като видово понятие) са най-нисшият чин. Те са в най-близко отношение с човека. Те са пазители и ръководители на човека в земния му живот,, но съпровождат душата и в задгробния живот. Библията учи, че всеки човек има ангел-пазител (вижте Деяния 12:7-15).

Д-р Били Греъм писа: "По силата на изкуплението и в съответствие с положението на вярващите, всяко истинско Божие чадо има сега непосредствен достъп като вярващ-свещеник до присъствието на Бога чрез Исуса. Херувимите не ще откажат и на най-смирения християнин достъп до престола. Те ни уверяват, че можем да пристъпим смело поради Христовото дело на кръста! Както ап. Павел казва: "Затова вие не сте вече странни и пришълци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство" (Ефесяни 2:19). По-нататък ап. Петър ни уверява, че сме "избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина" (I Петрово 2:9).