Развитие на икономиката – тенденции, процеси, проблеми

Развитие на икономиката – тенденции, процеси, проблеми

Структуроопределящите отрасли на местната икономика са: селско стопанство, хранително–вкусова промишленост, керамична промишленост, производство на строителни материали, машиностроене, мебелна промишленост. Местните ресурси не се използват пълноценно и не са достатъчно обвързани с производството. Има добра обезпеченост от местни суровини в областта на керамичното производство, производството на строителни материали /вар, облицован камък/ и в хранително-преработвателната промишленост на зърнени култури, зеленчуци и плодове.Големи резерви има в оранжерийното производство на базата на термалните води.

В общината преобладава частната и кооперативна собственост. Поради стихийните процеси на пазарната икономика все още частните малки и средни фирми не могат успешно да се налагат на пазара и да прогресират, но въпреки това се наблюдава трайна тенденция на увеличаване дела на частния сектор за сметка на държавния и общинския сектори. Необходимо е координирани действия и усилия от всички структури за развитие на малките и средни предприятия, стимулиране на местното предприемачество, укрепване на частния сектор с повишаване на информираността, уменията и квалификацията на работещите в сектора.

Най-голям е броят на фирмите, заети в търговията - 43% и ресторантьорството - 15/, което е характерно за общини с голяма безработица и силна обеднялост, имайки предвид факта, че тези дейности изискват влагане на по-бърза възвращаемост на вложените средства. Информация за наличните търговски обекти в Община Стралджа е посочена в Таблица 2.

Разпределението на средногодишния брой наетите лица по трудови договори в икономическия сектор през 2002 г. е посочена в Таблица 3. Най-голям е броят на лицата в сектор услуги - 61.43%, в т.ч 17.97 % в частния сектор, индустриалния сектор /промишленост и строителство / -16,70% в т.ч. 88,55% частен сектор и селско стопанство - 21.87%, в т.ч частен 99.02%. Трябва да се има предвид, че значението на селско стопанския сектор в заетостта е много по-голямо, но не всички производители са регистрирани по търговския закон или като земеделски производители.


Развитие на селско стопанство

Селското стопанство е застъпено във всички населени места на общината и има важна функция по отношение на цялостното и развитие.Този отрасъл е важен източник на доходи в населените места и подържа част от промишлената функция на общината най-вече хранително- вкусовата промишленост. В общината през 2004 г. се развиват паралелно три големи земеделски структури арендатори-33 бр. и наематели-74 бр и земеделски кооперации- 12 бр. Голям ръст бележат регистрираните земеделски производители, които за 2003 г.са били 145 бр., а през 2004 год. са 297 бр. Както и в национален мащаб, селското стопанство се развива без или с незначително научно обслужване. Това обстоятелство е особено тревожно. Повечето кооперации са финансово нестабилни. В някои от селата такива вече не съществуват. Отворената ниша е запълнена от преходната форма “арендатори”. Голяма част от тях са външни за общината фирми и не допринасят за приходите й. Несравнимо по-стабилни са преработващите структури (мелници, фуражни цехове, мандри и др.)

През 2004 год. земеделските земи възлизат на 545 452 дка, като обработваемата земя е 436 923 дка което е 80.10%. В резултат на правилната политика проведена от правителството и МЗГ чрез субсидии, пустееща земя към м.февруари 2005 г е 24 898 дка за сравнение през 2004 г. е била 70 784 дка /източник общинска служба “ЗГ” гр.Стралджа/.

Обработваемата земя в земеделските територии е с площ е 436 929 дка за 2004 г. - в т.ч.ниви – 412 665 дка - 94.4%, трайни насаждения – 19 622 дка - 4.5 %, ливади – 4 642 дка - 1.1 %. Необработваеми земи са 76 676 дка. Другите селскостопански територии са 31 847 дка. Всичко ССФ за общината са 545 452 дка. /Източник-общинска служа “ЗГ” гр.Стралджа / Таблица 4.

Растениевъдството е главен селскостопански подотрасъл за общината. Природо-климатичните условия в региона благоприятстват производството на зърнено-житни, технически и фуражни култури.Приоритетно място в растениевъдството заемат пшеницата, ечемикът и слънчогледа. Сравнително малък е дела на зеленчуците въпреки наличие на голям дял на поливните

територии – 51 008 дка или 11.67% от обработваемата земя.

През последната година се наблюдава увеличаване на площите, засети с зеленчуци и тютюн (над 150%). Увеличението е проява на динамична пазарна конюнктура, а не начало на трайна тенденция. Стратегическо значение за отрасъла имат планираните, но още нереализирани нови площи с лозя и овощни насаждения (по 2000 дка).

Положителен факт е макар и с бавни темпове стартиралото обновяване на селскостопанската техника в някои от селскостопанските структури, станало възможно най-вече благодарение на реализираните проекти по програма САПАРД.

Проблемите в растениевъдството са:

• 
  ниските изкупни цени на продукцията при висока себестойност (от високи цени на торове, пестициди, горива, части за поддържане на техниката);
  
• 
  липсата на достатъчно инвестиции за създаване на нови трайни насаждения и лошото поддържане на съществуващите;
  
• 
  остарял машино-тракторен парк.
  
• 
  Не спазване и извеждане на агротехническите мероприятия на научно ниво.
  

Развитието на отрасъла се нуждае от:

• 
  Субсидиране и кредитни линии за горива, торове и препарати;
  
• 
  Кредитиране и стимули при създаване на нови и реконструкция на съществуващи трайни насаждения;
  
• 
  Реконструкция на откритата канална мрежа и съоръженията в поливните полета;
  
• 
  Облекчаване процедурата по създаване на “Сдружения за напояване “;
  
• 
  Субсидиране на поливните култури: зеленчуци, царевица, тютюн и слънчоглед;
  
• 
  Приоритетно подпомагане на земеделските производители, осъществяващи дейността си на принципа "земя- краен" продукт.
  

• 
  Изграждане и влизане в експлоатация на тържище за селскостопанска продукция на територията на общината.
  

Доказаните потенциали и проявените пазарни инициативи¹ утвърждават два основни под-отрасъла като сфера за нови инвестиции и ускорено развитие:

• 
  Трайни насаждения и по-точно лозя и овощни масиви;
  
• 
  Индустриално зеленчукопроизводство.
  
• 
  Развитие на билкопроизводсвото.
  

Животновъдството в общината се развива главно в личния сектор, причина за което е високата безработица в региона и установените традиции. От район със силно развито овцевъдство, през последните години се наблюдава пренасочване към птицевъдството, свиневъдството и пчеларството, причина за което е търсеното на свободни пазари ниши в пазара на животинска продукция и изкупни цени - Таблица 5.

Броят на овцете също е намалял спрямо 2003 г. с 3851 бр. Забелязва се увеличение на броя на свинете в сравнение с 2003 г., като увеличението е с 1690 бр. Най- голямо е увеличението при пчелните семейства с 2237 бр. спрямо 2003 г. Предпоставка за това са предоставената от ДФ ”Земеделие” кредитна линия за създаване и възстановяване на пчелини, в резултат на което все повече нарастват възможностите и желанията на хората да се занимават с пчеларство

В общината има специализирана биволовъдна ферма в с.Лозенец, в която се отглеждат 120 бр. биволи.

На територията на община Стралджа са налице условия и възможности за развитие на говедовъдството, свиневъдството, овцевъдството, козевъдство, птицевъдство, биволовъдство и пчеларство, обусловени на добрите климатични условия, добре развито растениевъдство и традиция в развитието на тези отрасли.

- уедряване на говедовъдните ферми и съвременно механизирано оборудване;

- използване на висококачествен разплоден материал за възпроизводство на основните стада;

- изграждане и оборудване на млекосъбирателни пунктове отговарящи на изискванията на ЕС;

-провеждане на строг ветеринарно-санитарен контрол по цялата верига на производството на мляко и месо.

Свиневъдство - Този подотрасъл непрекъснато затвърждава своите позиции в селскостопанското развитие, но и той е застъпен най-вече в личния сектор.

Насоките за развитие на свиневъдството в общината:

• 
  изнасяне на съществуващите и бъдещите свинеферми извън населените места;
  
• 
  бъдещите свинеферми да бъдат специализирани по направление на малки прасета или само за угояване;
  
• 
  развитие на биологично производство;
  
• 
  по-висока степен на квалификация на кадрите, занимаващи се със свиневъдство;.
  

• 
  Предлаганите цени са ниски (100-150 лв/дка) и собствениците се въздържат в очакване на по-високи оферти (включително от чужденци);
  
• 
  Раздробени имоти с много собственици; уедряването на земята е стратегически фактор за развитието на пазара и конкурентноспособни земеделски производства.
  

• 
  Селското стопанство има основен дял в произведената продукция, този отрасъл е важен източник на доходи в населените места извън града и за поддържане на част от промишлената функция на града и общината (особено на хранително-вкусовата промишленост);
  
• 
  Природните ресурси на общината са изключително благоприятни за развитие на селско стопанство, но потенциалът още не е оползотворен (особено в създаването на трайни насаждения, зеленчукопроизводството и животновъдството), въпреки тенденцията на съживяване на отрасъла;
  
• 
  Изключително малък е делът на използваните поливни площи (само 5.8% от наличните);
  
• 
  Производителите и фирмите в общината показват ниска предприемчивост по отношение на усвояване на средства по програма САПАРД;
  
• 
  Независимо от изграждането на важни елементи на предприемаческата инфраструктура на селското стопанство в общината, тя предстои да бъде доразвита;
  

• 
  трайните насаждения - чрез създаване на нови масиви от лозя и овощни насаждения;
  
• 
  засилване позициите на зеленчукопроизводството;
  
• 
  развитие на животновъдство и птицевъдство, базирано на развитието на зърно-производството;
  
• 
  развитие на пчеларството – чрез създаване на предприятие за обработка и разфасовка на пчелен мед.
  

В общината като селскостопански район обуславя развитието на хранително-вкусовата промишленост. Развива се главно мелничарството, хлебопроизводството, производство на безалкохолни напитки. На територията на общината работят успешно над 10 фирми за производство на хляб и мелничарската промишленост. Добри условия и перспектива има в развитието на керамичната промишленост, поради наличие на подходящи глинени запаси и металообработването, представено от фирма “Керамична къща Стралджа”-ЕООД и “Завод за поливна техника”АД гр.Стралджа

“КЕРЕМИЧНА КЪЩА Стралджа” ЕООД е създадено през 1995 г със 100% български капитал и е наследник на керамичния завод “Стралджа Керамика”. Изцяло е оборудван с машини и технологична екипировка от водещите световни производители MORANDO и CERIC с капацитет на производство 44 милиона керемиди годишно. Находищата на глина се намират на 12 км. от производствената площадка, залежите на глината надхвърлят 5 млн.куб.м, като състава е уникален с високо съдържание на желязо, без примеси на варовици, висока пластичност и чистота от вредни примеси.Всички тези предпоставки обуславят КЕРАМИЧНА КЪЩА Стралджа, като лидер в бранша на керамичното производство в България. Част от продукцията се изнася в САЩ, Гърция, Македония, Румъния, Молдова, Украйна и Армения. Дружеството планира да увеличи инвестициите си и да изгради нов завод за тухли и облицовъчна керамика, а така също и газифициране на завода.

“Завод за Поливна Техника”АД гр.Стралджа е самостоятелно акционерно дружество със сто процента частен капитал. Фирмата разполага със съвременни машини и съоръжения разположени в двата основни цеха – “Тръбопроизводство” и “Поцинковане”. След приватизацията на дружеството през 1999 г. са направени големи инвестиции на обновяване на производствената номенклатура и изграждане на закрити складове за готова продукция. Усвоено е производството на електрозаварени затворени профили с размер 30х 30 мм до 100х100мм, както и тръби с диаметър 38,48,63,76,89,100,108,127 мм. В края на 2004 г. е въведена в експлоатация нова линия за производство на малки затворени профили с размери 15х15 до 50х50 мм с диаметър от 20 мм до 63 мм, както и линия за производство на шини за крайпътна ограда /мантинели/. Предстои усвояването на производството на останалите елементи от стоманените предпазни огради за пътища. Предвижда се разработване на екипировка и усвояване на производството на бързо свързващи накрайници за произвежданите в дружеството поливни тръби. “ЗПТ” АД гр.Стралджа има изградени традиционни пазарни позиции в страната и региона. Производството на фирмата е насочено както към вътрешния пазар, така и за износ. Отношението между двата пазарни дяла през годините е различно в зависимост от конюктурата на пазара.

В сферата на услугите се предлагат основни типови услуги, обединени най-общо в групите: финансови – банка “ДСК”, ЦК-банка, Пощенска банка, компютърни и интернет Бизнес център, занаятчийски, ремонтни, битови, заведения за обществено хранене. При услугите се наблюдава трайна тенденция на запазване и стабилизиране на същите.

В структурата на промишленото производство преобладава делът на малките и микро-предприятия, изключения правят завода за поцинковане на тръби “ЗПТ-Стралджа” и завода за производство на керемиди “Керамична къща Стралджа”ЕООД. По-голямата част от новоизградените частни предприятия са в групата на микро-предприятия, най-вече в хранително вкусовата промишленост.

Тези производства имат солидна ресурсна основа, относително гарантирани пазари и гъвкавост (технологична и пространствена). Освен това, имат балансираща функция в пазара на труда. Очертават се добри перспективи за тяхното нарастване.

3. Общински бюджет и финанси
Финансовите ресурси на Община Стралджа за периода 2000-2004 г. варират. Причина за това са множеството промени, свързани с измененията в нормативната уредба и различния механизъм за определяне на субсидията. Спрямо 2003 г. са се увеличили с 11 %. Характерно за общината е високия дял на предоставените средства от държавата, спрямо собствените приходи, което като съотношението през 2003 г. е 70:30, а през 2004г. е 82:18. Разлика между двете години се дължи на промяна в начина на предоставяне на средствата от данъка върху общия доход.Ако съпоставим само сравними приходи,то съотношението за 2003г. би било 85:15 на същото за 2004г. Това говори за високата зависимост на общината от Републиканския бюджет. Данъчните приходи от съпоставими данъци през 2004 година са нараснали с 14% спрямо 2003г., което се дължи на увеличаване приходите от данък за придобиване,поради зачестилите сделки с недвижими имоти. Увеличени са приходите от данък върху превозните средства спрямо предходните години поради промяна в облагането и увеличаване броя на автомобилите в общината. Неданъчните приходи са нараснали с 25 % спрямо предходната година. Това се дължи основно на завишаване приходите от продажби на общинска собственост, чийто дял само в съпоставими собствени приходи нараства от 5,6 % за 2000г.,8,3% за 2003 г. на 10,9 % през 2004 г. Характера на тоя приход е еднократен и в определен момент ще бъде изчерпан. Продава се остаряла собственост и такава, от която общината няма икономическа изгода. /Приложение № 1/

Общинските разходи за периода варират в резултат на структурните промени в общинския бюджет и най-вече поради отделянето на здравеопазването и на общинските служби за социално подпомагане и поземлена комисия, което ги прави трудно съпоставими в годините. Най-голям е делът на разходите за образование, който през 2003г. е 39 %, а през 2004г. – 41 % от общите разходите.След тях са разходите за социални грижи -21 % за двете анализирани години, разходи за общинската администрация- 16 % за 2003 и 18 % за 2004г., за жилищно строителство 8% за 2003г. и 7% за 2004г., за икономически дейности - 7 % за 2003г. и 6 % за 2004 г., за култура 6 % за 2003г. и 4 % за 2004г. Най-ниски са разходите за отбрана – 1% и здравеопазване – 2% и през двете години. Приоритет при разходите имат средствата за работна заплата и осигуровки, които се увеличават и това води до намаляване на разходите за издръжка на дейностите. /Приложение № 2/

От направения анализ се вижда, че една част от общинските финанси до голяма степен зависят от икономическата и социалната политика на държавата. В тези дейности местните власти трябва да насочат силите си към подобряване на организацията и управлението на финансовите средства и подобряването на финансовата дисциплина в бюджетните дейности и заведения. Останалите дейности са с общински характер и се финансират от собствените средства на общината. За тях насоките на подобряване на работата са свързани с: подобряване на финансовата дисциплина и събираемостта, подобряване на финансовото управление и стопанисване на общинската собственост, търсене на допълнителни алтернативни финансови източници.

4. Анализ на тенденциите и процесите в социалната сфера

Човешки ресурси – демографски процеси

Всеоб­щата тенденция на намаляване на на­селението на Р България е ва­лидна и за общи­на Стралджа. От 1999 год. до м. март 2005 год. населението на общината бележи непрекъснат спад. То е намаляло с 2112 души, като намалението за селата е 1925 души, а за града 187. Причините са както в естественият прираст, така и чисто икономически – липсата на работа. Към 2005 г. насе­лението на община Стралджа наб­роява 14 978 души.

Разпределението на градско и селско население е 5995 градско и 8717 селско. Процентното съ­отношение градско/селско население е 40,7%: 59,4%. В началото на периода селското население е съставлявало 59,9 % от населението на Община, а към април 2005 година, то е 55,5 %. Танденциите при градското население са колебливи – за периода то бележи намаления и увеличения. Към момента на изработване на настоящия план спрямо началото на анализирания период то бележи намаление с 2,8%. Средного­дишният темп на намаление на населе­нието през пос­ледните 7 го­дини е около 0,96%.

Динамика на населението на община Стралджа 1,2
	1999	2000	2001	2002	2003	2004	2005 3
гр. Стралджа	6850	6155	6447	6573	6733	6611	6663
Села	10240	10585	9106	8746	8894	8436	8315
Общ.Стралджа	17090	16740	15553	15319	15627	15047	14978

1. Източник: ГРАО

2. Брой към 31.03.2005 г.

Динамиката в броя на населението е съпроводена и с промени в неговата възрастова структура. Таблица 6. Очертава се застаряване на населението – броят и делът на ли­цата под 15 г. постепенно намалява. Увеличава се броят и делът на лицата в трудоспособна възраст, но причината е в променените възрастови граници за тази кате­гория след 2000 г. За града групата в трудоспособна възраст има дял от 54,7% и наброява 3686 души, Този процент намалява за общината: 47% и 7360 души, а за селата процентът на трудоспособно население е 41%. Таблица 7.

• 
  Първа група – с население над 1000 души и благоприятна възрастова структура. гр. Стралджа и с. Зимница.
  
• 
  Втора група – с население от 500 до хиляда души и сравнително благоприятна възрастова структура: с. Воденичане, с. Войника, с. Иречеково, с. Каменец, с. Лозенец
  
• 
  Трета група – с население от 200 до 500 души и влошена възрастова структура – с. Джинот, с. Люлин, с. Маленово, с. Недялско, , с. Поляна, с. Първенец, с. Тамарино, с. Чарда.
  
• 
  Четвърта група – под 200 души и силно влошена възрастова структура – с. Александрово, с. Атолово, с. Богорово, с. Леярово, с. Палаузово, с. Правдино, с. Саранско
  

• 
  Тенденция – по-висока интензивност на изселване в посока на големите градове;
  
• 
  Отрицателен механичен прираст (-10,6‰), 6 пъти по-малък от този за областта;
  
• 
  Положително салдо за 8 от селата; тенденция към увеличени заселвания, породени преди всичко от икономически причини;
  

- българи 13 402 души - 84,67%

- турци 340 души - 2,15%

- роми 1 905 души - 12,04%

- други 181 души - 1,14%


Представителите от различните етноси живеят в относително добри взаимоотношения.

Образователен статус на населението - По данни на Националния доклад за развитието на човека общият индекс на записване за община Стралджа е 0,831 и е изчислен като отношение на броя на записалите се за редовно обучение в трите образователни степени и общия брой на контингента от населението за същата възраст /7 ÷24 г. /. Индексът на грамотност на възрастното население е 96,5. Таблица 9.


Други демографски показатели

Като цяло се забелязват негативни тенденции в естественото развитие на населението, като ниска раждаемост и висока смъртност, застаряване и лоша образователна структура. Увеличава се външната миграция и емиграцията, която пряко и косвено влошава демографската ситуация в общината. Населението с достъп до общинският център до 30 минути е 67,1%. Таблица 10.

Основно вероизповедание в общината е източно-православното християнство. В района на с. Войника има католически население.

Оценени и класифицирани по демографски потенциал², населените места на общината се подреждат в следните групи:

• 
  Първа група - центърът на общината/областта – град Стралджа – потенциал за нормално възпроизводство на населението, висок дял на трудоспособните контингенти и добро образователно равнище;
  
• 
  Втора група – 6 села – Зимница, Лозенец, Каменец, Иречеково, Воденичане и Войника– наличен потенциал за възпроизводство, процент трудоспособно население, надвишаващ нетрудоспособното.
  
• 
  Трета група – 5 села (Джинот, Маленово, Недялско, Първенец, Чарда) - условен потенциал за просто възпроизводство (ако се задържи сегашният фертилен контингент), приблизително равен дял население в трудоспособна и пенсионна възраст;
  
• 
  Четвърта група – 10 села (Атолово, Александрово, Леярово, Люлин, Палаузово, Поляна, Правдино, Саранско, Тамарино, Чарда- нисък или липсващ потенциал за възпроизводство; предопределен отрицателен прираст; могат да се закрепят с механичен прираст и временно население.
  

Обобщените демографски характеристики и процеси в общината са:

• 
  Относително стабилно развитие през последните 5-6 години, без съществени изменения;
  
• 
  Възрастовата и образователната структури на населението са по-неблагоприятни от средните за страната (дължи се на ромското население);
  
• 
  Процесът на застаряване е по-значим при селското население; за 8 от селата този процес е достигнал критични измерения;
  
• 
  Фертилните контингенти и тяхната структура са в рамките на нормално възпроизводство на населението.
  
• 
  Естественият прираст е отрицателен.
  
• 
  В селата силно преобладава делът на населението с основно и начално образование.
  

Обект на приоритетно внимание трябва да стане групата от около 1300 граждани, които обитават жилища в условия на крайна пренаселеност 235 жилища, повечето от които с размери от 29 до 89 кв.м и 55 примитивни. Това е ромският квартал в гр. Стралджа и оформящия се такъв в с. Зимница. Благоустроеността на жилищата в града е сравнително добра. Над 89% имат стандартните елементи – електричество, вода и канализация/локална/. Стандартът на селските жилища е значително по-нисък с изключение на с. Зимница. Процентът на жилища без вътрешна тоалетна е 89,2. Жилищата със стоманобетонна конструкция са 3,9%.

• 
  В близко бъдеще общината се нуждае от ново жилищно строителство с което да реши проблемите на ромските квартали – благоустрояване и нормализиране на условията за живот; Необходими са програми за социални жилища и обновяване на съществуващия фонд (включително топлинно саниране);
  
• 
  Селищните среди в района на с. Войника са подходящи за отваряне на нови престижни пазари за строеж на къщи за почивка (включително и за чужденци);
  

В частния сектор на услугите преобладават заетите в търговия, ресторантьорство и селско стопанство. Коефициентът на заетост е далеч под средния за страната. Структурата на заетостта по отрасли показва преобладаващ дял на лицата, заети в сектор "Услуги" - 57%, докато в селското и горското стопанство делът е 26%, а в индустрията делът е 17%.

Община Стралджа е сред общините с най-висок процент безработица в страната. Регистрираните безработни през 2003 г. (средно­годишен брой) са 1886. Процентът им 32,07 е повече от два пъти по-висок от средния за страната – 15,70. Абсолютният брой на безработните лица в община Стралджа към края на 31 март 2005 г. е 2 110 души и съставлява 1/3 от работоспособното население. Равнището на безработицата е 35,88% и е най-високото в Ямболска област. Средно месечното равнище на безработица за 2004 г.е 32,80%. Средномесечният брой регистрирани в Бюро по труда е 1929 души – 930 жени, 999 мъже. Таблица 12.

В разпределението на безработните лица по възраст преобладават тези до 29 г. - 673 души или 31,9% от общия дял на безработните. Тук се установява трайна тенденция на висок относителен дял на млади безработни лица през последните години, който се обуславя до голяма степен от регистрираните лица от ромски произход. Висок е делът на безработните от 30 до 39 години – 548 души (26%).

Продължително безработните лица (с регистрация над 1 година) са 68,3% при 53,3% за страната. Делът на безработните жени е по-нисък от този на мъ­жете 46,1%. Нисък е делът на без­работните с висше обра­зование – 1,7% при 6,6% за страната. Темпът на безработица е 0,96 при среден за страната 0,91. Голяма част от регистрираните безработни са с ниска степен на образование и липсваща професионална квалификация. Високата безработица сред лицата със средно образование се обуславя предимно от преструктурирането на икономическите дейности, свързани с военно-промишления комплекс, където беше заета по-голяма част от тази работна сила. Преструктурирането на икономиката, в т.ч. на индустрията, са основен фактор, влияещ върху обхвата и структурата на безработицата. Голяма част от регистрираните безработни са от ромски произход и за този контингент е характерно липсата на образование и дори понякога не грамотност.

Образователната структура на безработните лица се характеризира с най-висок относителен дял на регистрираните с основно и по-ниско образование, като броят им към 31.12.2004 г. е 1 641 или 78 %. Тенденцията е към стабилно повишение.

Средно месечно заявени работни места са 276, от тях в частен сектор 243, с висше образование – 11. Заети работни места – 272, от които 239 в частния сектор, с висше образование – 11. Незаети работни места в края на месеца – 1, трайно незаети работни места – няма.

Общината и Бюрото по труда прилагат различни мерки за намаляване на безработицата. Предлагат се различни облекчения на работодателите при наемане на лица до 29 г., на сираци, на безработни с трайно намалена работоспособност, на безработни на непълно работно време и стажуване, на продължително безработни лица. Съществуват и мерки, насочени към самите безработни лица с право на парично обещетение, които могат да започнат самостоятелна стопанска дейност.

Образование

Броят на учащите се е в пряка зависимост от демографските процеси в общината. Ниската раждаемост определя абсолютно и относително намаление на децата, включени в предучилищното, основното и средното образование.

Персоналът в детски ясли е: медицински кадри – 6, друг персонал – 45. В детските градини: педагози – 29, от тях с висше образование – 18, с полувисше образование – 11, друг персонал –25. В Подготвителните групи: педагози – 4 бр. Предучилищните заведения почти напълно задоволяват нуждите на общината, разполагат със свободен капацитет с изключение на ЦДГ в с. Лозенец.

Средната пълняемост на една група в ЦДГ е 14 деца, което е под максимума за пълняемост по норматив.

В предучилищните заведения на общината са обхванати част от децата от 10 м. – 3 г. и 3-6 годишна възраст. Причините за това са от икономически характер. Някои от тях се отглеждат и възпитават в семействата, защото има безработни, които се занимават с тях, а за други таксите се оказват високи, защото са безработни и социално слаби.

От посочените данни в Таблица 14 е видно, че средният брой ученици в самостоятелните паралелки позволява воденето на съвременен учебен процес. Всички училища от общината учат на една смяна. Изградените 22 ПИГ /Полуинтернатни групи/ позволяват обхващане на над 40% от учениците и допринасят за повишаване качеството на учебния процес.

Училищата със слети паралелки с основание можем да характеризираме като проблемни училища. Под съмнение е бъдещото им запазване, отчитайки негативните демографски процеси. Изход в това отношение е оптимизирането на училищната мрежа и утвърждаване опорни /средищни/ училища.

Организираният транспорт за извозване на учениците до средищните училища на този етап решава проблема, но предстоящата оптимизация налага необходимостта от осигуряване на превозни средства за ефективно организиране и провеждане на задължителното обучение на подрастващите.

През учебната 2003/2004 г. започна изучаване на чужд език от ІІ клас в часовете по задължителна подготовка. Проблем в чуждоезиковото обучение на учениците се явява липсата на достатъчен брой учители по английски език.

През последните учебни години общината няма проблеми с кадровото обезпечаване на УВЗ /Учебно възпитателните заведения/. Всички 154 учители са редовни, от тях с висше образование са 84, с полувисше образование 50 и 20 притежават квалификационна степен. Само двама от тях имат квалификация за работа с компютри

В периода 2007-2013 г. от общината ще излязат от системата на образованието 41 педагози, като най-много ще напуснат системата през учебната 2010/11 година – 11 учители.

В общината трябва да се наблегне на обучението по информатика, информационните и комуникационни технологии, които са неделима част от изискванията към всяка професия.

Ниският социален и образователен статус на голяма част от семействата са в основата на проблема за прибиране, задържане и успешно обучение на учениците. От посочените в Таблица 15 данни е видно, че броят на отпадналите и оставащите да повтарят през всяка от посочените учебни години е по-голям от броя на завършващите VІІІ-ми клас. Това налага да се преосмисли цялостната политика на общината относно повишаване качеството на УВП. От завършилите 8-ми клас едва 50% повишават образованието си в по-горна степен. Това налага общината са насочи усилията си за създаване на възможности за придобиване на професия след завършено основно образование, а и паралелно със завършване на VІІ клас.

В общината се обучават много ромски деца. На практика във всички училища в общината се осъществява интегрирано обучение на тези деца, което е в съответствие с международната политика за интегриране на малцинствата. В общината въз основа на Стратегията МОН е приета “План програма за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”.

Нужни са средства за стимулиране на талантливите деца. За това е необходимо да се създаде общински фонд за талантливите деца. Събраните в него средства ще се използуват за стимулиране за възпитаниците на училищата, постигнали успехи в областта на образованието, науката и културата и отличени в наши и чужди конкурси.

Училищната мрежа, която е следствие от броя на децата по селища, географско разположение в областта не позволяват реализиране на профилирано обучение. На територията на общината функционира частно училище, което обучава работници по специалностите: тракторист – комбайнер; водач на МПС категория “В“ и електрокарист.

Сградният фонд на учебните заведения включва 8 сгради за училищата и шест сгради за детските заведения, от които 13 са публична общинска собственост и една държавна. През 2004 г. е извършен ремонт на ОУ - Каменец, част от необходимия ремонт на ОУ “Св.Св.Кирил и Методий” - Стралджа. Извършва се основен ремонт на СОУ “П.К.Яворов” - Стралджа – І-ви етап – 360 хил.лв. Разработен и предоставен е проект за ІІ етап – около 360 хил.лв. От основен ремонт се нуждаят спортната база на ОУ “Св.Св.Кирил и Методий” – Зимница, ЦДГ “Синчец”- Зимница, ЦДГ “М. Рубенова” – Стралджа, ЦДГ “Здравец” – Стралджа, ЦДГ – Лозенец. От частичен ремонт се нуждаят и сервизните помещения на ОУ “Христо Ботев“ – Войника, ОУ “Св.П.Хилендарски“ – Каменец, ЦДГ – Войника и ЦДГ – Лозенец.

От направените предписапия на РИОКОЗ /Районна инспекция за опазване и контрол на общественото здраве/ и НСПАБ /Национална служба противопожарна и аварийна безопасност/ от ремонт се нуждаят покривните конструкции на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий“ – Стралджа и ОУ “Св. П.Хилендарски“ – Каменец. Съгласно тези предписания е необходима подмяна на облицовките на почти всички УВЗ от общината.

Обзавеждането на УВЗ е остаряло. Ограничените средства, съгласно стандартите за издръжка не позволяват заделяне на средства за подмяна на морално остарялото оборудване /чинове, маси, столове и т.н. /. От подмяна се нуждаят и дидактическите средства.

Функциониращите отоплителни съоръжения в учебно възпитателните заведения са остарели и използват скъпо струващи горива и оскъпяват цялостната издръжка. Разработени са проекти за енерегийна ефективност за СОУ, ОУ – Стралджа, ОУ - Зимница.

Структурата на здравната мрежа в общината включва:

• 
  извънболничната помощ;
  
• 
  два филиала на Спешна медицинска помощ в гр. Стралджа и с. Войника.
  

Ученическото здравеопазване в общината се осигурява от 5 /пет/ медицински кабинета, обслужващи се от 5 медицински специалисти. Съгласно новите изисквания на РХЕИ, всяко учебно заведение трябва да разполага с медицински кабинет, в момента в общината функционират 14 УВЗ.

Сградният фонд на лекарските кабинети в общината е строен през 50-60 години на 20 век. Основни ремонти не са извършвани поради настъпилите промени в системата на здравеопазването. Медицинското обслужване е остаряло. Това налага да се търсят допълнителни средства за подобряване на МТБ на изградената здравна мрежа.
Култура

Община Стралджа има добри културни традиции. Налице са исторически, археологически и културни паметници, провеждат се редица културни прояви с национално и местно значение.

Основно културните дейности се осъществяват от отдел “Образование, култура, здравеопазване и социални дейности“ /ОКЗСД/ на общината и мрежата от читалища. На територията на община Стралджа съществуват 20 читалища.

Проблемите пред развитието на културата в общината са свързани с липсата на достатъчно финансови средства за дейност, поддържане и обогатяване на МТБ. С въведените стандарти бюджетът позволява на всички читалища да развиват макар и ограничена културна дейност, и да поддържат и обогатяват живите традиции във фоклора. Забелязва се обаче, че по-голяма част от тях имат предимно библиотечна и за голямо съжаление са със затихващи функции. Забелязва се спад в реализирането на традиционните си дейности, свързани с поддържането и обогатяването на библиотечните фондове, осъществяването на формите на художествена самодейност, театрална самодейност, школи по художествено слово, хор и др., както и за провеждане на нови местни инициативи.

Читалищните сгради са в незадоволително състояние. На по-голямата част от тях не е извършват ремонт повече от 20 г. През 2004 г., чрез отпуснати допълнителни средства от Министерство на Културата и чрез малки проекти, са направени частични ремонти на читалищата в селата Зимница, Воденичане, Маленово, Александрово, Недялско, Поляна и Люлин. Материално-техническата база /озвучителна техника, осветление, реквизит, инструменти и др./ на почти всички читалища също или липса или е повредена и захабена. Само читалищата в Стралджа, Войника и Лозенец разполагат с компютърна техника, оборудвана и със скенер. В читалищата в малките населени места е безперспективно обновяването на тази база, поради демографския срив и липсата на достатъчен интерес към културни дейности. Такова обновяване е необходимо за читалищата в гр. Стралджа, с. Зимница, с. Воденичане, с. Войника, с. Лозенец и с. Каменец. В тези населени места има интерес и потребност за поддържане и развитие на културните традиции.

Ежегодно отдел “ОКЗСД” разработва културен календар, който включва мероприятията организирани от културните институти от общината./ Приложение №1 /.По крупните от тях са:

Съборът има няколковековна история. Възникнал като молебен за дъжд и спонтанен народен празник за надиграване в месността “ Мараш“. Провеждал се е всяка година в първия четвъртък след Гергьовден. Прекъснат за кратко около събитията, свързани с 9-ти септември, Съборът е възстановен през 1965 г. От тогава се провежда ежегодно всяка втора или трета събота и неделя на месец май. Реализацията му се извършва от Организационен екип под председателството на Кмета на Община Стралджа. Съборът е крупна и значима културна проява, предимно за изява на фолклорни танцови колективи за автентичен и обреден фолклор. Проявата има конкурсен характер.

Проявата има национална значимост. Реализацията и цели съхраняването и популяризирането на богатото песенно наследство на най-голямата българска народна певица Вълкана Стоянова /родена в с. Люлин, Община Стралджа/, както и отриването и стимулирането на млади дарования в областта на певческото изкуство. Конкурсът се провежда от 1995г. по инициатива на талантливия стралджански хореограф Тончо Тончев. До момента са проведени пет издания на проявата.

Провежда се всяка година, в навечерието на големия християнски празник “Коледа“. В проявата участват коледарски колективи от Община Стралджа и гр. Ямбол. Целта на събитието е съхраняването на местните фолклорни традиции, свързани с обичая “Коледуване“.

1. 
   Църкви, обявени за архитектурно-художествени паметници на културата – 11 на брой /Приложение № 2 – Поименен спикък на църквите, обявени за архитектурно-художествени паметници на културата/.
   
2. 
   Архитектурни паметници “Къщи“ в селищата - Каменец, Лозенец, Маленово, Палаузово, Саранско, Богорово, Воденичане и Иречеково/Приложение № 3/. Обектите са в процес на рушене, поради липса на средства за поддръжката им.
   
3. 
   Археологически /Приложение № 4/.
   
4. 
   Исторически – къщи, лобни места на партизани, ятаци и др. /Приложение № 5/.
   

В гр. Стралджа е обособена сграда за картинна галерия, но не функционира като такава, поради недовършени строително-ремонтни дейности.

В общината има и малки музейни сбирки, обособени към читалищата в селата Войника, Лозенец и Джинот.
Спорт и отдих

Спортът и масовата физкултура в общината са носители на добрата традиция и са играли важна роля в обществения живот.

На територията на община Стралджа функционират шест спортни клуба, като се развиват спортовете: конен спорт, спортна стрелба, футбол, плуване и волейбол.

Спортните клубове от общината са оставени на самофинансиране с неясни целеви приходоизточници и субсидии. Средствата, които им се полагат са крайно оскъдни, идват неритмично. По-голямата част от дейността, свързана с осигуряване финансирането им се реализира от ръководствата на Спортните клубове и треньорите. Голяма част от УС на Спортните клубове са кадрово и организационно необезпечени. Дейността им често е насочена основно към търсенето на средства. Това оказва негативно влияние върху дисциплината, учебно-тренировъчния процес, възстановяването.

На територията на община Стралджа има:

• 
  Стадион в гр.Стралджа и Спортен комплекс в с. Зимница. Съблекалните към функциониращите футболни игрища на тези две съоръжения са полуразрушени. Строени са през 60-те години на 20 век.
  
• 
  Конната база в гр. Стралджа е полумасивна, построена през 1978 г., в която са изградени 10 бокса за коне. На тези спортни съоръжения от построяването им до момента не са извършвани ремонти.
  
• 
  Спортният комплекс в СОУ “П.К.Яворов” – Стралджа разполага със съвременна спортна зала, два плувни басейна с олимпийски размери. Строен през 1984 г. Същият се поддържа и е единственото спортно съоръжение с плувен басейн в областта, което е функционирало и в най-тежките финансови години за общината. Нуждае се от основен ремонт.
  
• 
  Спортните зали в основните училища в Стралджа и Зимница са строени през 70 години на миналия век. Нуждаят се от ремонт и оборудване за провеждане на качествен учебен процес и осмисляне на свободното време на учащите се.
  

Общината има ограничена материално-техническа база за отдих, изразяващи се в наличието на няколко хижи, които не предлагат високо качество за настаняване. В общината има регистрирани едно туристическо дружество “Кале” и едно Ловно-рибарско дружество. Добри възможности има за лов и риболов. Парковете за отдих са почти унищожени, липсват детски площадки.

Туристическата база на община Стралджа обхваща: хижа “Люляк” - на 3 км северно от пътен възел “Петолъчката”, построена е в горски фонд – електрифицирана, водоснабдена, с леглови капацитет до 80 легла, в момента се изгражда нов сервизен блок; заслон “Инджови извори”; ловна хижи край с. Правдино, но е полуразрушена; хижа на Горско стопанство – в горски фонд с. Лозенец, но не е електрифицирана и водоснабдена; хижа с. Войника - неизползваема.

Необходимо е преосмисляне за оптимално използване на тази база за развитие на ловен и селски туризъм.

Проблемите на младите хора, тяхната реализация и мястото им в обществения живот са едни от важните приоритети на община Стралджа и обуславят необходимостта от създаването на дългосрочна младежка политика в общината.

Организациите и институциите реализиращи младежка дейност са: Младежката неправителствена организация “Младежта за просперитета на Стралджа”, читалищата, спортните клубове, училищата.

Училищата на територията на общината правят всичко възможно на този етап за ангажиране свободното време на учащите се. Поради променените стандарти възможностите им са ограничени.

Читалищните настоятелства и изградените спортни клубове работят с учащи се и младежи за включването им в програми, културни дейности и спортни мероприятия в общината. Осъществяват учебно-творческа дейност, забавления, подготвят празнично-развлекателни програми.

Координацията и работата с неправителствени младежки организации е в посока на създаване клубове, школи и формации за работа с младежта.

В общината са регистрирани 37 неправителствени организации с нестопанска цел и три религиозни организации.С променлива активност функционират около 20. Успешна е работата на:

• 
  Училищните настоятелства на СОУ “П.К.Яворов“, ОУ “Св. Св. Кирил и Методий “- Стралджа, ОУ “Св. Св. Кирил и Методий “- Зимница;
  
• 
  Читалищните настоятелства на читалище “Просвета“ – Стралджа, читалище “Възраждане” – Войника, читалище “Светлина“ – Лозенец, читалище “Просвета” – Воденичане;
  

- Младежката неправителствена организация “Младежта за просперитета на Стралджа ”;

- Информационен бизнес център /ИБЦ/– Стралджа;

- Организациите на инвалидите;

- Спортния клуб по стрелба – Стралджа.

Всички те имат разработени проекти и осигуряват допълнително финансиране за дейността си.

Към ИБЦ - Стралджа е изграден първият електронен магазин за продажба на ръчно изработени изделия, който предлага бродерия, аксесоари от дърво, гоблени, изделия от кожа, икони, рисувана керамика, плетива, рисуван порцелан, музикални инструменти, рисувана коприна, постелки и килими и др.

Изградените неправителствените организации в общината са обществено полезни и са основа за развитие на гражданското общество.

В общината има:

• 
  Дом за възрастни с умствена изостаналост/ДВУИ /– Маленово;
  
• 
  Домашен социален патронаж/ДСП/;
  
• 
  Социален асистент.
  

ДСП - Стралджа – обслужва 40 човека. Предоставя по домовете храна, поддържа хигиената в жилищата на обслужваните, медицинско обслужване, съдейства за снабдяване на патронираните с медикаменети и продукти. ДСП осигурява работа на 5 човека, като 3 от тях са специалисти и 2 работници.

“Социален асистент” е компонент на Националната програма “Асистент на хора с увреждания” и осигурява работа на 10 човека. Предлага битови услуги и комплекс от социални услуги по домовете на обслужваните, свързани с доставка и подготовка на храна, поддържане на личната хигиена и хигиената на жилищните помещения, доставка на медикаменти и продукти.
Социални дейности

От приложените таблици 17, 18 и 19 за натуралните показатели за лицата и семействата на месечно подпомагане по реда на чл. 9 от ППЗСП, е видно че броят им е сравнително постояннен поради продължителното запазване на висока безработица в общината. Наличието на голям брой ромско население с ниско образование и без квалификация отежнява социалната картина. Въпреки ангажираността на част от тях в Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” правото им на месечно социално подпомагане е запазено.

Месечните помощи за транспортно обслужване са се увеличили в резултат на нарастване броя на инвалидите в общината имащи право на такива. Таблица 18

Помощите по Указа за насърчаване на раждаемостта от 04.2002 година отпадат и преминават към помощи по Закона за семейните помощи за деца. Таблица 20.

Броят на социално подпомаганите лица по ЗСПД спрямо 2002 година е нарстнал с близо 80%, което показва че се е завишил броят на семействата с ниски доходи.

Брой подпомагани	2001 г.	2002 г.	2003 г.	2004 г.
Общо	3455	4339	4359	3942
В т.ч. чл.9	1353	1360	1645	1261

Към 31.12.2004 г. правоимащите лица и семейства, на които Дирекция “Социално подпомагане” е предоставила право на социално подпомагане по реда на чл. 9 от ППЗСП са 1261, от които 1127 лица и семейства в трудоспособна възраст и 120 в над трудоспособна възраст и със 70 на сто или над 70 на сто трайно намалена работоспособност.

Инфраструктурните транспортни коридори се формират от пътните и ж.п. транспортни елементи от най-висок клас, по които се провеждат международни или национални пътнико и товаропотоци. Обслужването на дадена територия от международни /МТК/ или национални /НТК/ транспортни коридори я включва директно в националната транспортна система с произтичащите предимства за лесен достъп до всякакъв вид транспорт и “скъсяване на пространството”.

В северната част на територията на Община Стралджа преминава транспортен коридор № 8, като общинският център се намира на 6 км от него. През територията на общината преминава осма Главна ж.п. линия с направление София – Пловдив - Карнобат – Бургас и трета Главна ж.п. линия Варна – Сливен – София, като връзката се осъществява при транспортен възел в с. Зимница.

По своето географско разположение община Стралджа и нейния център са част от транспортно-комуникационната система на страната. Това й дава възможност (пред голяма част от общините в България) да осъществява връзки с останалата част от страната. Тук се кръстосват, на пътен възел “Петолъчката”, пътищата от Южна и Северна България, а на ж.п. възел Зимница и ж.п. линиите Пловдив – Бургас с подбалканската линия.