SWOT анализ на техническа инфраструктура и урбанизация

В състоянието на околната среда се наблюдават положителни тенденции, свързани със значителното намаляване на емисиите на озоноразрушаващи вещества и парникови газове, с подобряване на качеството на въздуха, с намаляване на натоварването на водните ресурси от селското стопанство и промишлеността и с ограничаване на дифузните емисии от селското стопанство в почвата и въздуха. За разлика от тези положителни насоки, в сферата на управлението на отпадъците все още няма значителни резултати.

През последните години качеството на атмосферния въздух е с подобрени параметри поради значителното намаляване на промишленото производство. Основни източници на замърсяване на въздуха са транспорта и комунално битовия сектор. С най-голям дял в обема на изхвърляните вредни емисии в атмосферата са въглероден диоксид и въглероден оксид.

Основните показатели, отнасящи се до състоянието на атмосферния въздух са прах, оловни аерозоли, серен и азотен двуокис, сажди и въглероден окис, амоняк, озон, метан, фенол, кадмий. В последните години се наблюдава все по-голямо разрушаване на озоновия слой, което се дължи на емисиите от неметанови летливи органични съединения.

На територията на община Стралджа няма постоянно действащи стационарни пунктове за контрол на атмосферния въздух, но са правени анализи за качеството му от Районна инспекция по опазване на околната среда /РИОСВ/ – гр. Стара Загора с мобилна лаборатория за имисионен контрол на въздуха – тип SFI.

Общо взето замърсяването на въздуха е в рамките на нормалното и под средното за областта и страната, с изключение на емисиите на въглероден диоксид, което се дължи на използването на твърди горива за отопление в битовия сектор. По този показател община Стралджа е с доста по-лоши параметри от общините Елхово, Болярово и Тунджа, единствено община Ямбол е със седем пъти по-високи емисии на въглеродния диоксид от община Стралджа. Завишени норми на замърсяване на въздуха с общ прах се наблюдава най-вече през летните месеци - от неблагоустроените улици. През територията на общината преминават газопроводи и петролопроводи, функционира и компресорна станция „Лозенец” – те се явяват като евентуални емитери на газове, но според експертни становища, дадени след запитване към РИОСВ, реална опасност не съществува. Има опасения, че цехът за поцинковане на тръби към “ЗПТ” АД в гр. Стралджа също е източник на замърсяване на въздуха, но досега не се правени замервания в района на завода. През 2001г. Регионалната лаборатория за емисионен контрол – Ст.Загора към Изпълнителна агенция по околната среда /ИАОС/ – София е извършила замерване на емисии от тунелни пещи, работещи с течно гориво – мазут в “Керамична къща Стралджа” ЕООД – гр.Стралджа, при което не е констатирано наличие на емитирани вредности над допустимите норми.

Водите в област Ямбол принадлежат към Източнобеломорския район за басейново управление на водите, който включва басейните на реките Марица, Тунджа, Арда. В община Стралджа по-големите реки са Мочурица, приток на Тунджа и Мараш, която се влива в Мочурица. Многоводната фаза на тези реки от ноември до април естествено се отразява и на качеството на повърхностните им течащи води – през тези месеци нивото на замърсяващите вещества е по-малко в резултат на по-голямото разреждане на постъпващите отпадъчни води.

Основни замърсители на повърхностните води са битово-фекалните, отпадъчните води от животновъдството и промишлените отпадъчни води. На територията на общината няма изградена пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/. Заустването на каналите и деретата става директно в открити водоеми, най-вече в реките Мараш и Мочурица. Град Стралджа и с. Зимница са най-големите източници на отпадъчни води - промишлени и битови. Канализацията на гр. Стралджа не е изградена докрай. Същото е положението и в с. Зимница - отпадъчните води сега се заустват в дере в непосредствена близост до жилищни квартали. В река Мочурица е заустена и градската канализация на гр. Карнобат, който също няма ПСОВ. След 2002 г. зачестиха отравянията на флората и фауната в р. Мараш, а от там и в р. Мочурица. Със заповед № РД – 970 от 28.07.2003г. на МОСВ р. Мочурица от изворите до вливането и в р. Тунджа е определена за чувствителна зона.

РИОСВ – Стара Загора извършва мониторинг на водите на реките Мараш и Мочурица. Проведените анализи очертават състоянието на повърхностните води на двете реки - през някои месеци от годината се наблюдава превишаване на пределно допустимите норми по определени показатели:

РИОСВ – Стара Загора извършва мониторинг и на подземните води. Пунктове за пробовземане има в гр. Стралджа и в с. Зимница.

През 2001 – 2002 г. са регистрирани еднократни превишения на прага на замърсяване по показателите общо желязо, нитрати, сулфати и хлориди. Замърсяването с нитрати за периода 2001 – 2003г. показва тенденция към намаляване.

Ситуацията за 2003 г. е следната:

Анализът за съдържание на тежки метали, натрий и калий в подземните води не е констатирал наднормени стойности.

От наблюденията които периодично се правят от Регионална инспекция за опазване и контрол на човешкото здраве /РИОКОЗ/ – гр. Ямбол качествата на питейните води е задоволително, макар че съществуват не малко населени места, на които в състава на питейните им води количеството на нитратите да е значително над нормите /с. Воденичане, с. Тамарино, с. Палаузово/. Хлорирането на водите също не е на необходимото ниво и се прави епизодично.

През последните години се налага тенденция за намаляване на замърсяването на земите и почвите. Основни източници на замърсяване на почвите са промишлените предприятия, автомобилният транспорт, използваните химически средства, битовите отпадъци.

На територията на община Стралджа няма Пункт към Единната национална автоматизирана система за мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали и металоиди с източник на замърсяване – автотранспорта, тъй като интензитета на този вид транспорт в общината е слаб.

РИОСВ – Стара Загора извършва контрол на качеството на почвите по отношение на ерозия, вкисляване и засоляване. Ерозирали почви на територията на общината няма. Системният мониторинг за промени в киселинно-алкалните свойства на почвите установи вкислени почви в района на с. Иречеково.

От 2003 г. се осъществява мониторинг на почвите на засолявания. Единият от двата опорни пункта се намира южно от селищните граници на гр. Стралджа. Анализните резултати показват, че почвата се определя като солонцево засолена. В състава на солите преобладават хидрокарбонатите и сулфатите на натрия.

Както навсякъде в страната, така и в общината има увредени почви в резултат на опожаряване на стърнищата.

В резултат на добивни дейности има и физически нарушени почви. На територията на община Стралджа е разположена кариера ”Конак Тарла” с площ 105, 503 дка, за която на дружеството „Керамична къща Стралджа” ЕООД, гр.Стралджа е предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т.5 от Закона за подземните богатства - строителни материали (глини), с Решение № 599 / 21.07.2004 г. на МС. Към началото на 2005 г. са нарушени терени с площ 39,34 дка. На същото дружество за кариера ”Блатото”, община Стралджа е предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – глини от площ в размер на 308, 904 дка с Решение № 600/21.07.2004 г. на МС. В контура на концесионната площ попада земеделска земя с площ 308, 904 дка, от които 134141 дка в землището на с. Лозенец, община Стралджа, област Ямбол и 174, 763 дка в землището на с. Венец, община Карнобат, област Бургас. Нарушените терени към началото на 2005 г. са 42,80 дка, от които 6, 48 дка рекултивирани. Край с. Каменец има находище от варовик, което се използва за производството на хидратна вар.

Поради стагнацията в селскостопанския сектор, замърсяването на почвите с пестициди през последните години значително намаля. Остава проблемът със залежалите количества негодни вече растителнозащитни препарати. За съхранението им се използва склад на бивше селскостопанско летище в с. Воденичане, собственост на Комплексна опитна станция /КОС/ – Ямбол. В този склад се съхраняват пестициди и от четирите групи, включително силно действащи отровни вещества /СДОВ/. 60 м³ от тях са безопасно съхранени в 13 бр. „В х В” кубове. Освен тях има още 120 м³ в контейнери и чували, като за тях са представени проекти пред Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ и предстои обезвреждането им.

РИОСВ – Стара Загора измерва радиационния гама – фон един път годишно като мощност на еквивалентната доза и стойностите му са в интервала от 0,14 до 0,24 микросиверта на час т. е. през годините досега не са констатирани значими промени в стойностите. През 2003 г. не са регистрирани съществени съдържания на естествени и изкуствени радионуклиди.

Шумът е един от най-разпространените и агресивни замърсители на околната среда. Проблемът с шумовото замърсяване на околната среда става все по-голям, особено за големите градове. Източниците на шум могат да бъдат обособени в две основни групи – промишлен и транспортен.

Конкретно за община Стралджа източници на шум се явяват ЖП и автотранспорта. Промишлените предприятия на града са изнесени в южната част и производството им е такова, че не натоварват шумово околната среда. През територията на 18 населени места от общината преминават пътища от ІІІ клас. По застроителния план на град Стралджа е предвидено изграждане на обходен път в западната част, тъй като след построяването на автомагистрала „Тракия”, трафикът ще се увеличи и това ще доведе до допълнително шумово натоварване, както и до повишаване нивото на замърсяване на въздуха. Железопътният транспорт създава проблеми за гр. Стралджа и с. Зимница. Железопътната линия София – Бургас преминава през двете населени места, а жилищните сгради са разположени в сервитут от 50 м.

Мониторинг на транспортния шум не се извършва на територията на общината. За подобряване на акустичното състояние на общината могат да се проведат различни мероприятия – извършване на ремонт на пътища и линейно засаждане на дървета по протежение на основните пътни артерии.

В Приложение № 7 са посочени защитените видове растения и животни, срещащи се на територията на община Стралджа.

В землището на с. Палаузово съществува защитена местност “Блатото”. Обявена е за такава със Заповед № 1938/03.007.1970 на МГГП, с площ 16 ха, Държавен поземлен фонд. Обявена е с цел опазване на естественото находище на блатно кокиче (Leucojum aestivum L.). Видът е включен в Приложение № 4 на Закона за биологичното разнообразие и е под специален режим на опазване и ползване, който се регламентира със Заповед №РД 521/22.04.2005 г. на МОСВ. Ежегодното ползване на блатно кокиче се разрешава само със заповед на МОСВ.

Защитени територии, включени в програмата по опазване на околната среда в общината, са и минералните извори в гр. Стралджа и с. Правдино.

В миналото е съществувала и друга защитена територия - Стралджанското блато, но преди 80 години то е било отводнено и сега на негово място са разположени с. Атолово, обработваеми земи и пасища.
Управление на отпадъците

Отпадъците са пряк замърсител на въздуха, водите и почвата и носят непосредствен риск за здравето на човека, затова решаването на проблемите, свързани с управлението на отпадъците се явяват едни от най-сериозните. От друга страна, голяма част от отпадъците притежават ценни суровинни качества и могат да бъдат рециклирани и отново оползотворени в производството и селското стопанство.

Запалването на отпадъци по сметищата става често и води до недопустими замърсявания на атмосферата с летливи органични съединения, вредни ароматни вещества, окиси на въглерода, азота и сярата.

Проблемът с увреждането на природата се задълбочава както от първичното и вторичното замърсяване, така и от неконтролираното смесване на битовите с производствени твърди отпадъци.

На територията на община Стралджа се генерират битови, строителни и промишлени отпадъци. Сметосъбирането, сметоизвозването и депонирането на ТБО в гр. Стралджа и с. Зимница се извършва от “БКС – Христо Нанев” ЕООД - гр. София. В останалите населени места на територията на Общината няма организирано сметосъбиране и сметоизвозване и битовите отпадъци се изхвърлят на нерегламентирани сметища, като периодично се пробутват и запръстяват. Фирмата разполага с един контейнеровоз и една сметосъбирачка “МАН”. За събирането на отпадъците са осигурени както следва:

• 
  гр. Стралджа – 1312 кофи за смет и 56 контейнера /4 м³/;
  
• 
  с. Зимница - 555 кофи за смет и 4 контейнера /4 м³/
  

На територията на общината се генерират предимно битови отпадъци. Количествените им измерения за 2004 г. са представени в Таблица 25.

Предприятията, генериращи отпадъци от производствената си дейност на територията на Общината са “ЗПТ” АД – гр. Стралджа и “Винарска изба” – гр. Стралджа към “Винпром Ямбол”ЕДЦ – гр. Ямбол.

Депонираните производствени отпадъци за 2003 г. са чепки и грозде – 20 т. от производство на вина и високоалкохолни напитки от “Винарска изба” – гр. Стралджа.

За 2004 г. генерираните от “ЗПТ” АД – гр. Стралджа производствени отпадъци и наличните количества от минали години са: пресовани утайки – 2,700 м³; хардцинк – 8,9 т; метални отпадъци – 22,2 т.; смазочно-охлаждаща течност – 0,750 м³; пепел – 6,5 т. Те се съхраняват на територията на дружеството или се предават на други фирми.

В момента се извършва подготовка за привеждане на депото за битови отпадъци – гр. Стралджа в съответствие с изискванията на нормативната база и изграждане на площадки за контейнери, която се провежда от фирма “Хемусстрой” ООД.

На територията на общината през май 2005 г. стартира програма за компостиране, като за целта в покрайнините на гр. Стралджа се обособи площадка. Чрез използването на този метод, количеството на органичния отпадък се намалява до 50 %, като това се явява един от начините за оползотворяване и редуциране на отпадъците. При успешно реализиране на програмата за гр. Стралджа, компостирането ще се въведе и в други населени места в общината.

Община Стралджа има изработена програма за управление на твърдите битови отпадъци, приета от Общински съвет - гр. Стралджа. В нея са заложени основните цели и задачи, както и дейностите, свързани с управлението на твърдите битови отпадъци.

Има изготвена и Наредба за поддържане, опазване на чистотата и ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда на територията на общината. Тази наредба урежда управлението на отпадъците с цел да се предотврати, ограничи или намали вредното им въздействие върху околната среда, както и заплащането на съответните услуги съгласно действащото законодателство. В Наредбата са включени редица клаузи, които забраняват съвместното изхвърляне на битови отпадъци и такива от растителен и животински произход, строителни отпадъци, батерии, акумулатори и др. опасни отпадъци.

През 2004 г. бе приета и Общинска програма по опазване на околната среда, която е с период на действие до 2007 г .

• 
  Като цяла територията на общината е със съхранена околна среда
  
• 
  Замърсяването на въздуха с емисии от вредни вещества е в рамките на нормалното и под средното за областта и страната, с изключение на емисиите от въглероден диоксид и общ прах
  
• 
  На лице е влошаване качеството на повърхностните течащи води
  
• 
  Сериозен проблем е липсата на градска пречиствателна станция на отпадъчните води
  
• 
  Няма регистрирани статистически значими замърсявания на почвите
  
• 
  Радиационната обстановка е нормална
  
• 
  От физическите фактори на околната среда единствено шумът от железопътния транспорта се явява проблемен
  
• 
  Капацитетът на съществуващото депо е изчерпан
  
• 
  Край населените места има голям брой нерегламентирани сметища
  
• 
  В повечето от селищата от общината няма организирано сметосъбиране и сметоизвозване