Съдържание I. Въведение ІІ. Туристически ресурси
Изтегляне 1.06 Mb.
|
|
Есенният сезон е кратък и хладен, продължава до към края на месец октомври, със задържане на средната дневна температура над +5°С. Климатът е благоприятен за развитието на зърнени, фуражни, технически култури, на плодове и зеленчуци, които могат да бъдат съпътстващи дейности при развитието на селския туризъм.
Районът се характеризира като ветровит над нормалното за България. Преобладаващи като цяло са северните и североизточни ветрове като скорост на вятъра. Средна скорост на вятъра м/сек:
Продължителните силни ветрове през зимата отвяват снежната покривка и причиняват измръзвания на есенниците, снегонавявания по пътищата и обледяване на далекопроводите и трайните насаждения.
За община Кайнарджа е характерно наличието на голяма влажност през цялата година. Максимумът на относителната влажност е през декември-януари (85 %), а минимумът през юли и август – 66 %. Дни с относителна влажност под 30 % не се наблюдават. Средната годишна относителна влажност на въздуха е около 55-65 %. Разпределението на валежите през годината е равномерно. В района има много ясно изразена сезонност на валежите май и юни. Валежи 556 мм, главно от дъжд, са под средните за страната – 650 мм. Дните със снежна покривка за последните 20 години са средно 40 дни, като започват от втората десетдневка на месец декември и продължават до 10 март. Най-малката средна височина на снежната покривка стойност в см е през първата десетдневка на декември – 3 см и най –високата средна стойност на снежната покривка е през последната десетдневка на януари 11 см. Средна месечна и годишна сума на валежите в мм
В община Кайнарджа мъглите се образуват предимно през студената част на годината. Максимумът им е през декември – 6 дни средно за месеца, минимума е през месец юли – 0,5 дни средно месечно. Средно годишно броят на дни с мъгла е 33 дни, което е повече от средното за страната.
Слънчевото греене средно годишно за района е относително високо – около 2199 часа, т.е около 48 % от светлата част на денонощието за годината. В долната таблица е показано месечното разпределение на часовете слънчево греене.
От направената характеристика на климата, можем да отчетем, че климатът не е много благоприятен за развитието на туризма в общината. Силно изразеният континентален климат, характеризиращ се с горещо лято и много студена зима, както и хладният есенен сезон, определят кратката сезонност на туризма. Най-благоприятното време за развитие на алернативния туризъм в района е късна пролет и ранна есен, когато може да се очаква и най-голяма посещаемост. По-силните ветрове, снегонавяванията, които могат да затруднят снегопочистването и достъпа до общината и резките колебания във времето са също неблагоприятен климатичен фактор. 1.5. Води
Територията се характеризира с дълбочинни подпочвени води. Водите са ненапорни и се дренират частично, под формата на малодебитни извори. По-главните извори са каптирани за водоснабдяване. На много места се срещат карстови извори с дебит 1-2 л/сек. Подпочвените води се използват за водоснабдяване на селищата през летните месеци. Експлоатацията на подпочвените води може да се осъществява чрез дълбоки сондажни и шахтови кладенци (30-40 м под дъното на суходолията).
Територията на общината е бедна на реки. През областта протичат само временни реки по време на интензивни валежи или снеготопене: Царацар, Канагьол, Сухата река и др. Характерно за добруджанските реки е, че те съществуват на определено разстояние след изворите си, след което се загубват в льосовите образувания на Добруджа и следващите ги суходолия, като не формират повърхностен приток към р. Дунав. Суха река е река в Североизточна България, Област Варна - Община Суворово и Община Аксаково, Област Добрич — общини Добрич и Крушари и Област Силистра — община Кайнарджа и Румъния. Влива се като суходолие в ез. Олтина. Общата и дължината е 125,8 км, от които в България над 100 км, които я нареждат на 26-то място сред реките на България. Суха река води началото си под името Изворско дере от извор-чешма (на 333 м н.в.) в западната част на Франгенско плато, на 1 km южно от с. Изгрев (Област Варна). Тече в северна посока в широка долина, развита в окарстени варовици. На север от устието на река Карамандере долината ѝ придобива каньоновиден характер със стръмни (на места до 100 м) скалисти брегове. Суха река е с основно дъждовно-снежно подхранване, но е с непостоянен речен отток, като максимумът е през пролетта март-юни, а минимумът — юли-октомври. Северно от село Карапелит коритото ѝ окончателно пресъхва и оттам нататък до устието си продължава като суходолие. На 4 км северно от село Краново, навлиза в румънска територия и се влива като суходолие в езерото Олтина, разположено на десния бряг на Дунав. Площта на водосборният басейн на Суха река е 2 403,9 км2, което представлява 0,3% от водосборния басейн на Дунав. През зимата, в продължение на 10-20 дни реката замръзва. Преди 60-70 години водното течение на реката е било постоянно и е била зарибена. По-късно изсичането на горите във водосборната ѝ област е довело до почти пълно пресъхване в средното и долното ѝ течение. Основни притоци са Маринска река, Карамандере и Добричка река. Речната ѝ мрежа е асиметрична, като левите ѝ притоци са къси със сравнително голям наклон, докато десните са дълги с добре оформени речни долини. Хърсовска река е река в Североизточна България, Област Шумен — община Никола Козлево, Област Добрич — община Тервел и Област Силистра — общини Алфатар, Кайнарджа и Силистра. Влива се като суходолие отдясно в суходолието на река Канагьол. Дължината ѝ е 91 км, която ѝ отрежда 32-ро място сред реките на България. Хърсовска река извира на 397 м н.в. в северната част на платото Стана, на 2,5 km СЗ от с. Хърсово, Област Шумен. До село Пет могили протича на изток и североизток в широка долина, а след това се насочва на север, като долината ѝ става каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици и льосовата покривка на Лудогорието и Добруджа. След село Цани Гинчево, коритото ѝ окончателно пресъхва и от там нататък продължава като суходолие, в което епизодично има водоток. В най-южната част на село Богорово, община Силистра, суходолието на Хърсовска река се "влива" отдясно в суходолието на река Канагьол. Хърсовска река е с основно дъждовно-снежно подхранване, но с непостоянен речен отток, като максимумът е през пролетта март-юни, а минимумът — юли-октомври. В горното течение на реката, там където има постоянен водоток водите ѝ се използват за напояване, като по самата река и по няколко от нейните притоци са изградени няколко микроязовира — "Деребою", "Каравелово" и др. В Силистренска област по суходолието на реката преминава цялата граница между общините Алфатар и Кайнарджа. В този участък по стръмните и отвесни скалисти брегове на реката през средновековието изкуствено са издълбани стотици пещери (Войновски скални манастири), в които са се помещавали отшелници-монаси и християнски манастири. Между селата Стрелково и Войново е най-атрактивната част от поречието на тази река, която преминава през територията на община Кайнарджа, продължава към община Силистра – през селата Поп Кралево и Богорово и чрез суходолие се влива в езерото Буджак на територията на Република Румъния. Един от притоците и минава край с. Поп Русаново и там по поречието и са намерени от проф. Георги Атанасов останки от крепост. Оскъдните валежи, слабият наклон на релефа и варовиковата основа са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия. Водния режим се определя от дъждовните води и снеготопенето. Съществуващите водоеми се захранват от карстови чешми. Общината притежава 3 микроязовира, които се използват и за рибопроизводство и частично за напояване и са публична общинска собственост – в с.Войново, с. Краново и при с.Посев. 1.6. Почви Почвената покривка е тясно свързана с естеството на геоложката основа, с особеностите на релефа, с характера на климатичните условия, спецификата на растителността и стопанската дейност на човека. Почвите се характеризират с голямо разнообразие, като преобладаващ почвен тип в общината е чернозема. Останалите почви са тъмно сиви горски, алувиални и делувиални ливадни почви. Естественото плодородие на чернозема е добро. Преобладаващите черноземи в равнината част са подходящи за отглеждане на основните полски култури (пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, люцерна и др.). Разположените във високите части почви са подходящи за трайни насаждения. 1.7. Гори Горите в община Кайнарджа заемат площ от 64 150,336 дка. Горите в района са представени от широколистните видове 97% и 3% иглолистни видове (черен бор). Залесената площ в горския фонд на общината е около 90 % от общата площ. От тях горските култури заемат 25 %. Незалесената дървопроизводителна площ е 2,7%, а недървопроизводителната площ е 3,0%.
Биологичното разнообразие е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях. Биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение на държавните и общинските органи и гражданите.
В общината са разпространени следните дървесни видове - цер, бяла акация, габър, червен дъб, ясен, орех, липа, топола. По склоновете на суходолията има смесени насаждения от липа, габър, бряст и клен, а в долинните низини топола, акация. Храстите са представени от глог, дрян, шипка, аморфа, трънка, черен бъз. На територията на общината има голямо многообразие на лечебни растения, някои от които са за промишлени нужди - червен бъз, черен бъз, жълт кантарион, живовлек, кориандър, лайка, липа, мащерка, мента, полски пелин, бял равнец, резене, риган, трънка, шипка и др.
Разпространени животински видове са: благороден елен, сърна, дива свиня, заек, лисица, катерица, вълк и др. От птичите видове доста разпространени са: орелът, соколът, яребицата, свраката, фазанът, враната, пъдпъдъкът, сойката, славеят, бял щъркел, домашен и сив врабец и др. В малките водоеми обитателите са предимно шаран и карас. Голямото многообразие на животински видове, създава възможност за развитие на ловния и орнитоложкия туризъм. На базата на анализа и оценката на природогеографския и ресурсен потенциал на областта интерес и възможност за развитие на туризма са:
2. АНТРОПОГЕННИ РЕСУРСИ Анторопогенните ресурси са плод на човешката дейност. Към антропогенните ресурси се отнасят всички прояви на материалната и духовна култура на населението. Атрактивността им не се влияе от климатичните условия, което дава възможност за целогодишната им експлоатация. Антропогенни туристически ресурси са археологическите находки, архитектурните паметници, религиозни обекти /черкви, манастири, джамии и др./, музеи, културни институции /театри, опери, читалища, хорове, балет, състави/, индустриални обекти /АЕЦ, ВЕЦ, язовири и др./, спортни обекти /стадиони, мототрасета, хиподруми, колодруми и др./ Името на селището Кайнарджа идва от турската дума „кайнак”- извор. Според легендите около извор са се заселили първите обитатели, които са били от 7 рода. Най-ранното писмено сведение за селото под името „Кючук Кайнарджа” се намира в турските данъчни регистри от 1583 г. През 1774 г. името на малкото селище Кайнарджа, трайно навлиза не само в българската, но и в европейската история с подписването на Кючуккайнарджанския мирен договор от 21 юли 1774 г. между Русия и Османската империя. През вековете селото е носело следните разновидности на името си - Бююк Кайнарджа, Кючюк Кайнарджа, Малка Кайнарджа, Голяма Кайнарджа и Кайнарджа. Община Кайнарджа е с богати културно-исторически традиции. Първите жители на територията на общината, за които има сведения са трако-гети. Достоверни сведения за духовния живот на това население се черпи от откритите руини по селища, гробни могили, пещери и скални светилища. Древните реки, пресъхнали към края на ХVІІІ в., са се врезли дълбоко в сарматските варовици на равнината, при което са образували живописни каньони, пещери и скални изваяния. Тези природни феномени предизвикват любопитството на обитателите на Крайдунавска Добруджа още от дълбока древност. Трако-гетите, усвоили региона около 7 – 5 в. пр. Хр., са били впечатлени от природните забележителности по р. Табан и по неповторим начин са ги втъкали в религиозните си представи. За център на култовите практики избират най-забележителния скален феномен в региона – високия над 20 м скален венец на източния ръкав на р. Табан, в подножието на с. Стрелково, общ. Кайнарджа. На това място сухоречието са разширява и образува дълбока котловинна равнина, обрамчена със скали, в които природата е моделирала десетки пещери. Най-впечатляващата и най-голямата сред тях е “Баджалията” с намерени в нея единични предмети от каменномедната епоха VI – V х.пр.Хр. Община Кайнарджа притежава богато културно-историческо наследство, включващо материални свидетелства от различни исторически епохи. Според археологически проучвания има следи от тракийско и от римско време. Със своето многообразие и с познавателните, възпитателните и естетическите си качества, паметниците на културата представляват ценен ресурс на туризма. Паметник на културата е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост. 2.1. Археологически паметници
По сухоречието Табан, явяващо се естествена граница между община Алафатар и община Кайнарджа е рeгистриран уникален скален култов комплекс. Той включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение само на 4 км по бреговете на древната река Табан /Малък Канагьол/ в района на с. Попрусаново , с. Васил Левски, с. Кутловица, с. Стрелково и с. Войново.
Обектът "Баджалията" участва в областен проект по програма ЕДЕН и бе класиран на трето място за 2009 г. по темата "Тракийски дух", като малко известна, но много интересна и атрактивна туристическа дестинация.
Днес, 25 хиляди години по-късно, хората от Североизточна България се стичат при скалите край Кайнарджа, макар че не всички знаят славната им история. Те са привлечени от легендите за мистичната им сила, която лекува телесни и душевни болки и зарежда с енергия. Поверието казва, че всеки, преминал през каменните лабиринти, е оставил злото зад гърба си. По сухоречието на р. Табан са разположени и Скално Светилище Киринджика, Скално светилище до с. Кутлувица и Скално светилище до с. Васил Левски, които са разположени на територията на община Алфатар. Тъй като горните археологически обекти са свързани помежду си, е подходящо да се разработи съвместен проект с община Алфатар - Туристически маршрут по Добруджанските сухоречия и да се направи съвместна промоция на цялостния туристически продукт.
Вдясно от площадката, в подножието на източната стена на скалния венец старателно е изсечена полукръгла, арковидно оформена в долния край ниша-олтар. Вдясно над олтара на ръба на скалния венец започва трета скална структура от самия връх на платото. По дълга тясна наклонена галерия се достига до вертикална шахта, която се спуска в естествен пещерен лабиринт. Тук се намира широк отвор с поглед към сухоречието, а до него върху северната стена е изсечена малка аркирана ниша-олтар. В подножието на скалния венец над брега на сухоречието е регистриран културен пласт, наситен с керамика, която подобно на Баджалията датира между VІІ-V в. пр. Хр. до ІІІ – ІV в. сл. Хр.
Намира се на около 3 км. северно от „Баджалията” и както останалите три е разположено на десния бряг на сухоречието Табан. Много атрактивна природна структура наподобяваща средновековен скален замък е пригодена за светилище. За целта пет естествени скални кухини по фасадата на скалния венец са дооформени чрез изсичане като култови ниши. Каталог: DF33C390F357A7E2C2257D4E003EC7E6 -> $FILE $FILE -> Съдържание I. Въведение ІІ. Туристически ресурси Изтегляне 1.06 Mb. Сподели с приятели:
|