Архитектурни и исторически паметници

• 
  Историческа Чешма Кючук Кайнарджа
  

По програма „ЕДЕН”, през 2010 година, община Кайнарджа, заедно с останалите 6 общини в област Силистра и при обединяващата функция на Областна администрация Силистра, се класира на първо място за България с обект „Кючуккайнарджанската чешма”, с темата „Водата – извор на живот и благоденствие”, по проекта «Седемте «състояния» на водата: дух, здраве, вяра, история, красота, традиция и бит", като спечели финансирането на 3-минутен рекламен филм на сайта на ЕК – на програма „ЕДЕН”.

• 
  Паметник - барелеф на руската императрица Екатерина Велика
  

• 
  Бюст – паметник на граф Румянцев
  

• 
  Църквата “Св. Троица” в с.Кайнарджа
  

• 
  Паметна плоча на жертвите през румънската окупация
  

По време на Балканските войни /1912-1913 г./ земеделското стопанство в Южна Добруджа, както и в цялата страна запада. Голяма част от мъжкото население е мобилизирано. От този район на страната са реквизирани няколко десетки хиляди глави коне и едър рогат добитък, както и големи количества зърнени храни, брашно, варива, масло и др. При тези условия, положението на селяните започва бързо да се влошава. С анексирането на Южна Добруджа след 1913 г. територията попада в границите на Кралство Румъния, което продължава до м. септември 1940 г. Румънските управляващи среди провеждат агресивна аграрна политика, която по най-ефикасен начин съдейства за постигането на румънизаторските им цели. В края на 1914 г. е сложена ръка и върху културно-просветните институти на местното население. През 1924 г. започва строеж на читалищна сграда, която е завършена чак през 1942 г. поради забрана от румънските власти. Жителите на Кайнарджа дават жертви през румънската окупация и по този повод е поставена Паметна плоча на жертвите от румънската окупация. Всичко това се осъществява в политическа и социално-икономическа обстановка, неблагоприятната за завареното население, което е причина за нов миграционнен процес – отлив на българско население и общо намаляване на жителите на града.

• 
  Паметник на загиналите във войните кайнарджанци
  

• 
  Паметник на Димитър Дончев - борец за национално освобождение на Добруджа
  

• 
  Войнишки паметник в с.Стрелково
  
• 
  Чешма в с. Попрусаново
  

• 
  Черквата "Свети Архангел Михаил” в с.Светослав, построена през 1906 година
  
• 
  Черквата ”Възнесение Господне” в с.Каменци, построена през 1900 г. с доброволен труд на населението
  
• 
  Храм „Св.мъченици Марк и Юлий Доростолски” в с.Господиново - 2005 г.
  
• 
  Женски манастир в с. Каменци
  

• 
  Джамията в с. Зарник
  

Понастоящем местните традиции и занаяти, както и български фолклор, се представят пред широка публика от 1999 г.

Фолклорният събор “Край чешмата под върбата” е посветен на Деня на Община Кайнарджа - Свети дух, и е част от ежегодните културни „Дни на Кайнарджа”, част и от културния живот в региона. Провежда се в околностите на Историческата чешма – с. Кайнарджа.

В читалищата има групи за народни песни, танци и за народен фолклор, които участват в много конкурси и фестивали, представяйки местни песни, танци и т.н. както в района, така и в цяла България.

В селата са запазени много стари обичаи. На Коледа по улиците се срещат коледуващи, а по Сирни заговезни, на площада играят за здраве кукери.

Културното-историческото наследство представлява един от най-ценните ресурси на община Кайнарджа със значение както за развитието на туризма, така и за социално-икономическото й развитие.

Значителен, но нереализиран в пълна степен е потенциалът на археологическото наследство, като обект на познавателен туризъм, както и като елемент на атрактивна среда за отдих. Паметниците от Античността и Средновековието не са проучени напълно. Структурите са разрушени в значителна степен, основно поради неизпълнение на необходимите защитни и консервационни мероприятия. Социализацията на това наследство е недостатъчна. Частично липсва необходимата инфраструктура за превръщането на паметниците в обекти на масово посещение - приемна и информационна, благоустрояване, условия за транспортен и пешеходен достъп и пр. Липсват музеи, в които да се съхраняват и експонират движимите културни ценности, както и различните форми на представяне на местното нематериално наследство, които от своя страна ще обогатят потенциала на общинската територия за предоставяне на комплексен пакет туристически атракции.
От представените до тук природни и антропогенни ресурси, можем да направим извод, че община Кайнарджа разполага с достатъчно ценни туристически ресурси, които при едно добро използване, са предпоставка за развитие на културно-познавателен, селски туризъм, еко-туризъм, хоби туризъм, приключенски туризъм /скално катерене, пещернячество, делтапланеризъм и др./
3. Туристическа инфраструктура

Туристическата инфраструктура обхваща:

1. 
   Средствата за подслон (хотели, мотели, вилни и туристически селища).
   
2. 
   Местата за настаняване (пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи).
   
3. 
   Заведенията за хранене и развлечение (ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници, барове и дискотеки).
   
4. 
   Магазинната мрежа в рамките на съответната туристическа територия.
   
5. 
   Туристическите центрове, екопътеки с изградени места за активен отдих.
   

В общината няма изградени хотели, почивни бази, вилни селища, къмпинги, бунгала и пр.

Единственото средство за подслон в общината е Комплекс Чобан Махала в с. Каменци.

Основните услуги, които комплексът предоставя са настаняване в 5 фамилни къщи с общо 20 места. Всяка къща разполага със собствен вътрешен санитарен възел. Ресторантът е с капацитет 30 места.

Комплексът предлага и следните допълнителни услуги:

•разходки с екскурзовод до Долината на Залмоксис, скалните манастири или Суха река
•язовир Оногур и тракийски следи 
•малко летище наблизо, с възможност за полети над околността 
•планински велосипеди - за възрастни и деца 
•организиране на тържества - сватби, кръщенета, рожденни дни
•манастир Възнесение Господне – празник на манастира на Спасовден
•екопътеки

3.2. Музеи и атракциони

В рамките на община Кайнарджа няма действащи музеи като институции. От направените археологически проучвания и разкопки в общината се разкрива богато културно наследство, които не са експонирани и предоставени за широк кръг хора. Единствено чрез Екопътеката и въздушните разходки могат да се видят културното наследство в общината.

Обектите за търговското обслужване и храненето са съсредоточени предимно в опорните селища на общината. В общината няма ресторанти с 3 и повече звезди. Заведенията за хранене са с една или две звезди, категоризирани от кмета на общината. Те са предимно кафе-аперитиви.

Липсват магазини за промишлени стоки. В областта на услугите работят частни фирми за ремонт на автомобили и битова техника. На територията на общината функционират две бензиностанции и едно предприятие за строителни и горивни материали “Топливо”. Занаятчийството е представено като отделни частни работилници и дейности по производство на стоки и услуги за собствено потребление.

Търговското обслужване в малките населени места се ограничава до ежедневното осигуряване със стоки от първа необходимост. Битови услуги практически не са развити. Те, както и периодичното и епизодично обслужване, са осигурени в общинския център.
3.5. Екопътеки, туристически центрове

От парка в село Кайнарджа започва ЕКОПЪТЕКА и туристически посетителски център в защитената местност „Историческа чешма” и преминава през селата Светослав, Господиново, Средище, Стрелково и стига до с. Каменци. Районът е богат на чешми, много храмове, тракийски светилища, скални манастири и живописна природа. Тази екопътека е по проект „ЕКОПЪТЕКА И ТУРИСТИЧЕСКИ ПОСЕТИТЕЛСКИ ЦЕНТЪР В ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ИСТОРИЧЕСКА ЧЕШМА” с. Кайнарджа, в изпълнение на сключен договор от 2011 год. на община Кайнарджа за отпускане на финансова помощ с ДФ „Земеделие” по Мярка 313 от ПРСР 2007 – 2013г., подкрепена от ЕЗФРСР.

Броят на жителите на община Кайнарджа намалява прогресивно. Села с брой на население под 30 жители като Стрелково, Попрусаново, Каменци и Господиново се обезлюдяват. Села като Войново, Давидово, Полковник Чолаково, Посев и Светослав имат относително намаляване и застой спрямо 2005 г., селата Добруджанка и Краново имат силно намаляване спрямо 2005 г.

В села като Голеш, Средище и Зарник се увеличават към 2013 година спрямо 2005 г. в тези села населението е преобладаващо не от български етнос.

4.2. Възрастова, етническа структура, образователно равнище

• 
  Възрастова структура
  

Населението в трудоспособна възраст е 2497 души, което представлява 49% от общия брой на живеещите в общината. В пенсионна възраст са 858 души или 17% от населението на общината.

Демографските процеси в общината показват тенденция към чувствително намаляване на демографското възпроизводство и спад на общия брой на населението.

Процесът на намаляване на раждаемостта през последните 15 години е застрашителен. Отрицателният прираст на населението се отнася за повечето от селищата в общината.

Наред с това негативно влияние оказва и полово-възрастовата структура на населението. В общината се наблюдава процес на застаряване на населението.

На базата на демографското състояние се очертават следните демографски проблеми:

- общо застаряване на населението;

- спад на раждаемостта;

- слаб естествен прираст;

- миграция на млади хора към по-големи градове в страната или към други държави.

Причините са комплексни, но най-голяма е тежестта на факторите:

- недостиг на работни места;

- ограничена възможност за реализация;

- ниско заплащане на труда.

На лице е механичен отлив както от селата, така и от общинския център.

Известен оптимизъм дават фактите, че през 2013 г. община Кайнарджа е с положителен естествен прираст (5.3‰). В област Силистра, община Кайнарджа е с най-висок коефициент на раждаемост - 18.7‰ и с най-нисък коефициент на смъртност – 13.4‰. В случая обаче не може да се говори за устойчива тенденция и усилията на общината в посока на създаване на стимули за привличане и задържане на населението трябва да продължат.

• 
  Етническа структура
  

• 
  Образователно равнище
  

Малък дял от доходите на населението се формират от заплати, получавани в общински институции, в някои частни предприятия, предимно в сферата на растениевъдството и животновъдството.

• 
  Трудова заетост
  

• 
  образование и култура - 130 души;
  
• 
  търговия - 30 души;
  
• 
  администрация - 60 души.
  

• 
  Безработица
  

• 
  Пътища
  

Транспортната инфраструктура на територията на общината е ограничена главно до автомобилния транспорт. Дължината на пътната мрежа в общината е 115 км. През територията на община Кайнарджа преминава второкласен път Е-21 - Силистра-Добрич-Варна и третокласен път Алфатар-Войново-Кайнарджа-Краново. Категорията на изградената пътна мрежа в общината е ниска. Липсват пътища от I клас. Външните връзка на общината се осигуряват от пътищата от републиканската пътна мрежа.

Общинският център отстои на 29 км от гр. Силистра, на 120 км от гр. Варна, на 147 км от гр. Русе, на 109 км от гр. Разград, на 69 км от гр. Добрич, на 113 км от гр. Шумен, на 456 км от гр. София, на 158 км от Букурещ (Румъния), на 42 км от Кълъраш (Румъния), на 162 км от Констанца (Румъния), от КПП Силистра на 30 км.

Гранични контролно-пропускателни пунктове по сухопътната граница към Република България от Република Румъния са в Силистра, Кардам и Дуранкулак.