Съдържание I. Въведение ІІ. Туристически ресурси


Архитектурни и исторически паметници



страница3/6
Дата26.05.2018
Размер1.06 Mb.
#69715
1   2   3   4   5   6

2.2. Архитектурни и исторически паметници

  • Историческа Чешма Кючук Кайнарджа

През годините на османската империя, Кайнарджа е едно от най-големите села в Североизточна България и Добруджа. Най-ранното писмено сведение за селото под името „Кючук Кайнарджа” се намира в турските данъчни регистри от 1583 г. След края на петата поредна Руско-турска война (1768-1774), предприета от руската императрица Екатерина II срещу султан Мустафа III е подписан мирен „Кючуккайнарджийски договор” на 21 юли 1774 г. между Русия и Османската империя. Договорът, написан на италиански и на турски, е подписан от генерал-фелдмаршал граф Румянцев и от великия везир Мусин-заде Мехмед паша. Този договор от Кючук Кайнарджа улеснява анексията на Крим от Русия 1783 г. и лежи в основата на по-късните претенции на Русия като защитник на християните и Християнството в Османската империя. Позволено е на руски търговски кораби да плават в турски води. Този акт слага отпечатък върху по-нататъшната история на тази част на света и изостря силно "Източен въпрос". В чест на това събитие е построена през 1892 г. чешма, обявена за исторически паметник на културата. Историческата Чешма Кючюк Кайнарджа има уникални размери – фронт над 70 м.

По програма „ЕДЕН”, през 2010 година, община Кайнарджа, заедно с останалите 6 общини в област Силистра и при обединяващата функция на Областна администрация Силистра, се класира на първо място за България с обект „Кючуккайнарджанската чешма”, с темата „Водата – извор на живот и благоденствие”, по проекта «Седемте «състояния» на водата: дух, здраве, вяра, история, красота, традиция и бит", като спечели финансирането на 3-минутен рекламен филм на сайта на ЕК – на програма „ЕДЕН”.




  • Паметник - барелеф на руската императрица Екатерина Велика

През 2009 г. за отбелязване на 235-годишнината от подписването на договора е издигнат паметник в чест на руската императрица Екатерина Велика;


  • Бюст – паметник на граф Румянцев

Открит на 21.06.2014 година, в чест на 240-годишнината от сключването на Кючуккайнарджанския мирен договор. Той е вторият паметник от комплекс, посветен на храбростта на руските генерали от онази епоха и величието на императрица Екатерина Втора;


  • Църквата “Св. Троица” в с.Кайнарджа

През втората половина на ХV-ХVІІв. в Добруджа настъпват значителни демографски изменения. В резултат на Руско-турската война от 1768-1774 г. много български села от тези земи променят облика си. Една част от жителите на този район се изселват в Русия и Влашко. В периода на Възраждането се осъществяват процеси, свързани с утвърждаване на българската национална, духовна и религиозна идентичност. През четиридесетте години на ХІХ век са построени параклис и килийно училище. , а по-късно и църквата “Св. Троица” в с. Кайнарджа през 1861 г., обявена за паметник на културата и архитектурата. Тя представлява каменна постройка с три кораба и една абсида на източната стена. На западния й вход е изграден малък навес – ложа, за съхранение на храмовата икона. Забележителна е украсата на стените, разчленени с множество слепи арки. В църквата се съхраняват оригинални икони, дело на майстори от Тревненската школа. Осветена е от Васил Друмев, като митрополит на Доростоло - Червенската митрополия.
Първото училище в с. Кайнарджа е било основано през 1830 г. на мястото на сегашното ОУ ”Черноризец Храбър”.



  • Паметна плоча на жертвите през румънската окупация

След Освобождението, само за няколко години населението на Кайнарджа се увеличава значително. През 1893 г. е открита и една от първите кредитни банки в силистренския край с указ на княз Фердинанд. Селото се превръща във важен селскостопански и обществено-политически център.

По време на Балканските войни /1912-1913 г./ земеделското стопанство в Южна Добруджа, както и в цялата страна запада. Голяма част от мъжкото население е мобилизирано. От този район на страната са реквизирани няколко десетки хиляди глави коне и едър рогат добитък, както и големи количества зърнени храни, брашно, варива, масло и др. При тези условия, положението на селяните започва бързо да се влошава. С анексирането на Южна Добруджа след 1913 г. територията попада в границите на Кралство Румъния, което продължава до м. септември 1940 г. Румънските управляващи среди провеждат агресивна аграрна политика, която по най-ефикасен начин съдейства за постигането на румънизаторските им цели. В края на 1914 г. е сложена ръка и върху културно-просветните институти на местното население. През 1924 г. започва строеж на читалищна сграда, която е завършена чак през 1942 г. поради забрана от румънските власти. Жителите на Кайнарджа дават жертви през румънската окупация и по този повод е поставена Паметна плоча на жертвите от румънската окупация. Всичко това се осъществява в политическа и социално-икономическа обстановка, неблагоприятната за завареното население, което е причина за нов миграционнен процес – отлив на българско население и общо намаляване на жителите на града.




  • Паметник на загиналите във войните кайнарджанци

След подписването на Крайовската спогодба (07.09.1940 г.), българската политическа власт се установява на територията с навлизането на българските войски на 21 септември 1940 г. Постепенно се формира местната администрация, която провежда стопанска и устройствена политика за икономическа стабилизация и социално развитие. Основен поминък на населението са земеделието, скотовъдството, и занаятите. Мерките за да подпомогне стопанското развитие в периода 1942-1943 год. включват и оземляване на малоимотни местни жители и на преселници. През втората световна война жители на общината взимат участие и има изграден паметник.
Други архитектурни и исторически паметници, представляващи интерес са:

  • Паметник на Димитър Дончев - борец за национално освобождение на Добруджа


2.3. Религиозни паметници

    • Черквата "Свети Архангел Михаил” в с.Светослав, построена през 1906 година

    • Черквата ”Възнесение Господне” в с.Каменци, построена през 1900 г. с доброволен труд на населението

    • Храм „Св.мъченици Марк и Юлий Доростолски” в с.Господиново - 2005 г.

    • Женски манастир в с. Каменци

Често посещаван храм заради обнадеждаващите поверия и привлекателната природна среда.

    • Джамията в с. Зарник


2.4. Паметници на нематериалното културно наследство

Понастоящем местните традиции и занаяти, както и български фолклор, се представят пред широка публика от 1999 г.

Фолклорният събор “Край чешмата под върбата” е посветен на Деня на Община Кайнарджа - Свети дух, и е част от ежегодните културни „Дни на Кайнарджа”, част и от културния живот в региона. Провежда се в околностите на Историческата чешма – с. Кайнарджа.

В читалищата има групи за народни песни, танци и за народен фолклор, които участват в много конкурси и фестивали, представяйки местни песни, танци и т.н. както в района, така и в цяла България.

В селата са запазени много стари обичаи. На Коледа по улиците се срещат коледуващи, а по Сирни заговезни, на площада играят за здраве кукери.

Културното-историческото наследство представлява един от най-ценните ресурси на община Кайнарджа със значение както за развитието на туризма, така и за социално-икономическото й развитие.

Значителен, но нереализиран в пълна степен е потенциалът на археологическото наследство, като обект на познавателен туризъм, както и като елемент на атрактивна среда за отдих. Паметниците от Античността и Средновековието не са проучени напълно. Структурите са разрушени в значителна степен, основно поради неизпълнение на необходимите защитни и консервационни мероприятия. Социализацията на това наследство е недостатъчна. Частично липсва необходимата инфраструктура за превръщането на паметниците в обекти на масово посещение - приемна и информационна, благоустрояване, условия за транспортен и пешеходен достъп и пр. Липсват музеи, в които да се съхраняват и експонират движимите културни ценности, както и различните форми на представяне на местното нематериално наследство, които от своя страна ще обогатят потенциала на общинската територия за предоставяне на комплексен пакет туристически атракции.
От представените до тук природни и антропогенни ресурси, можем да направим извод, че община Кайнарджа разполага с достатъчно ценни туристически ресурси, които при едно добро използване, са предпоставка за развитие на културно-познавателен, селски туризъм, еко-туризъм, хоби туризъм, приключенски туризъм /скално катерене, пещернячество, делтапланеризъм и др./
3. Туристическа инфраструктура

Туристическата инфраструктура обхваща:



  1. Средствата за подслон (хотели, мотели, вилни и туристически селища).

  2. Местата за настаняване (пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи).

  3. Заведенията за хранене и развлечение (ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници, барове и дискотеки).

  4. Магазинната мрежа в рамките на съответната туристическа територия.

  5. Туристическите центрове, екопътеки с изградени места за активен отдих.

3.1. Средства за подслон

В общината няма изградени хотели, почивни бази, вилни селища, къмпинги, бунгала и пр.

Единственото средство за подслон в общината е Комплекс Чобан Махала в с. Каменци.

Основните услуги, които комплексът предоставя са настаняване в 5 фамилни къщи с общо 20 места. Всяка къща разполага със собствен вътрешен санитарен възел. Ресторантът е с капацитет 30 места.

Комплексът предлага и следните допълнителни услуги:

•разходки с екскурзовод до Долината на Залмоксисскалните манастири или Суха река
•язовир Оногур и тракийски следи 
•малко летище наблизо, с възможност за полети над околността 
•планински велосипеди - за възрастни и деца 
•организиране на тържества - сватби, кръщенета, рожденни дни
•манастир Възнесение Господне – празник на манастира на Спасовден
•екопътеки

3.2. Музеи и атракциони

В рамките на община Кайнарджа няма действащи музеи като институции. От направените археологически проучвания и разкопки в общината се разкрива богато културно наследство, които не са експонирани и предоставени за широк кръг хора. Единствено чрез Екопътеката и въздушните разходки могат да се видят културното наследство в общината.



3.3. Заведения за хранене и развлечения

Обектите за търговското обслужване и храненето са съсредоточени предимно в опорните селища на общината. В общината няма ресторанти с 3 и повече звезди. Заведенията за хранене са с една или две звезди, категоризирани от кмета на общината. Те са предимно кафе-аперитиви.



3.4. Обекти за търговско обслужване

Липсват магазини за промишлени стоки. В областта на услугите работят частни фирми за ремонт на автомобили и битова техника. На територията на общината функционират две бензиностанции и едно предприятие за строителни и горивни материали “Топливо”. Занаятчийството е представено като отделни частни работилници и дейности по производство на стоки и услуги за собствено потребление.

Търговското обслужване в малките населени места се ограничава до ежедневното осигуряване със стоки от първа необходимост. Битови услуги практически не са развити. Те, както и периодичното и епизодично обслужване, са осигурени в общинския център.
3.5. Екопътеки, туристически центрове

От парка в село Кайнарджа започва ЕКОПЪТЕКА и туристически посетителски център в защитената местност „Историческа чешма” и преминава през селата Светослав, Господиново, Средище, Стрелково и стига до с. Каменци. Районът е богат на чешми, много храмове, тракийски светилища, скални манастири и живописна природа. Тази екопътека е по проект „ЕКОПЪТЕКА И ТУРИСТИЧЕСКИ ПОСЕТИТЕЛСКИ ЦЕНТЪР В ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ИСТОРИЧЕСКА ЧЕШМА” с. Кайнарджа, в изпълнение на сключен договор от 2011 год. на община Кайнарджа за отпускане на финансова помощ с ДФ „Земеделие” по Мярка 313 от ПРСР 2007 – 2013г., подкрепена от ЕЗФРСР.


4. ДЕМОГРАФСКА СТРУКТУРА
4.1. Брой жители на община Кайнарджа

Демографският срив, характерен за страната като цяло не отминава и община Кайнарджа. През 1977 г. населението е наброявало 7700 жители. През 1987г. то е било 6600 души. По последни данни от НСИ към декември 2013 г. то е 5120 души общо за общината. Мъжете са 2605, а жените - 2497. Разпределението по брой жители по села е показано в долната таблица, Източник: ЕСГРАОН.


Година

2011 г.

2012 г.

2013 г.

Община Кайнарджа

5136

5175

5207

с. Войново

172

170

155

с. Голеш

1448

1476

1502

с. Господиново

26

25

22

с. Давидово

179

186

193

с. Добруджанка

111

109

106

с. Зарник

438

452

453

с. Кайнарджа

761

739

718

с. Каменци

42

44

42

с. Краново

114

109

115

с. Полк.-Чолаково

209

214

218

с. Попрусаново

34

33

33

с. Посев

146

148

156

с. Светослав

135

134

131

с. Средище

1301

1316

1344

с. Стрелково

20

20

19

Броят на жителите на община Кайнарджа намалява прогресивно. Села с брой на население под 30 жители като Стрелково, Попрусаново, Каменци и Господиново се обезлюдяват. Села като Войново, Давидово, Полковник Чолаково, Посев и Светослав имат относително намаляване и застой спрямо 2005 г., селата Добруджанка и Краново имат силно намаляване спрямо 2005 г.

В села като Голеш, Средище и Зарник се увеличават към 2013 година спрямо 2005 г. в тези села населението е преобладаващо не от български етнос.

4.2. Възрастова, етническа структура, образователно равнище


    • Възрастова структура

През последните години възрастовата структура на населението в общината, бавно, но постъпателно се влошава. Поради негативните процеси в демографското развитие на общината се наблюдава намаление на населението под трудоспособна възраст. Общото спадането на раждаемостта, отрицателен естествен прираст, миграция към големите градове се отразяват изключително неблагоприятно и водят до застаряване на населението.

Населението в трудоспособна възраст е 2497 души, което представлява 49% от общия брой на живеещите в общината. В пенсионна възраст са 858 души или 17% от населението на общината.

Демографските процеси в общината показват тенденция към чувствително намаляване на демографското възпроизводство и спад на общия брой на населението.

Процесът на намаляване на раждаемостта през последните 15 години е застрашителен. Отрицателният прираст на населението се отнася за повечето от селищата в общината.

Наред с това негативно влияние оказва и полово-възрастовата структура на населението. В общината се наблюдава процес на застаряване на населението.

На базата на демографското състояние се очертават следните демографски проблеми:

- общо застаряване на населението;

- спад на раждаемостта;

- слаб естествен прираст;

- миграция на млади хора към по-големи градове в страната или към други държави.

Причините са комплексни, но най-голяма е тежестта на факторите:

- недостиг на работни места;

- ограничена възможност за реализация;

- ниско заплащане на труда.

На лице е механичен отлив както от селата, така и от общинския център.

Известен оптимизъм дават фактите, че през 2013 г. община Кайнарджа е с положителен естествен прираст (5.3‰). В област Силистра, община Кайнарджа е с най-висок коефициент на раждаемост - 18.7‰ и с най-нисък коефициент на смъртност – 13.4‰. В случая обаче не може да се говори за устойчива тенденция и усилията на общината в посока на създаване на стимули за привличане и задържане на населението трябва да продължат.




  • Етническа структура

По етнически признак населението е структурирано по своята принадлежност, съгласно преброяванията на НСИ към 2001 г. и 2011 г., както следва:

година

българска

турска

ромска

друга

Не се самоопределят

2001

42,67%

42,86%;

13,12%

0,79%

0,56%

2011

30,06%

53,68%

15,46%

0,44%

0,36%

От горната таблица се вижда, че за последните 10 години българското население е намаляло значително - с 12,61%, за сметка на населението от турската и ромската етнически групи.


  • Образователно равнище

Преобладаващата част от лицата в община Кайнарджа са с основно и начално образование - 62,18 % и като се прибавят още 12,44% незавършено начално образование и 3,78% неграмотни, то около 78% са хора без квалификация. През последните години, вследствие на безработицата и миграцията към по-големите градове на страната се увеличава. Това е особено характерно за младото поколение. Редки са случаите, когато завършилият образованието си се завръща в общината.
4.3. Благосъстояние на населението

Малък дял от доходите на населението се формират от заплати, получавани в общински институции, в някои частни предприятия, предимно в сферата на растениевъдството и животновъдството.


4.4. Трудова заетост и безработица


    • Трудова заетост

На територията на общината няма промишлени предприятия. Много малка е заетостта в други отрасли извън селското стопанство:

  • образование и култура - 130 души;

  • търговия - 30 души;

  • администрация - 60 души.

По данни, характеризиращи развитието през последните години дела на заетите в местния бизнес и общински дейности е намалял. Слабо е партньорството между земеделските кооперации, производители и арендатори. Липсва привличане на инвеститори с цел разкриване на работни места. Основен ресурс за трудова заетост остават средствата по оперативните програми на Европейския съюз, които включват развитието на различните видове туризъм - селски, културен, ловен и риболовен, екотуризъм и други.


    • Безработица

На територията на общината безработицата се увеличава. По данни към 2013 г. равнището на безработицата в общината е 43,07%. Близо 84% от всички безработни лица са с основно и по-ниско образование и без квалификация. Най-голяма е безработицата в селата с компактно население от малцинствен произход - Средище, Голеш, Посев, Зарник, Полковник Чолаково.
5. ИНФРАСТРУКТУРА И ОБЩЕСТВЕНИ УСЛУГИ


  • Пътища


5.1. Пътна инфраструктура, транспорт

Транспортната инфраструктура на територията на общината е ограничена главно до автомобилния транспорт. Дължината на пътната мрежа в общината е 115 км. През територията на община Кайнарджа преминава второкласен път Е-21 - Силистра-Добрич-Варна и третокласен път Алфатар-Войново-Кайнарджа-Краново. Категорията на изградената пътна мрежа в общината е ниска. Липсват пътища от I клас. Външните връзка на общината се осигуряват от пътищата от републиканската пътна мрежа.

Общинският център отстои на 29 км от гр. Силистра, на 120 км от гр. Варна, на 147 км от гр. Русе, на 109 км от гр. Разград, на 69 км от гр. Добрич, на 113 км от гр. Шумен, на 456 км от гр. София, на 158 км от Букурещ (Румъния), на 42 км от Кълъраш (Румъния), на 162 км от Констанца (Румъния), от КПП Силистра на 30 км.

Гранични контролно-пропускателни пунктове по сухопътната граница към Република България от Република Румъния са в Силистра, Кардам и Дуранкулак.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница